Решение по дело №791/2018 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 13/17.1.2019г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по адм. дело № 791 по описа на съда за 2018 г.

                                                  

Производството е по реда на чл. 66, ал. 2 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и е образувано жалбата на П.Д.Т. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Заповед № ОРЖ – 11 от 16.08.2018 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена и преписката върната със задължителни указания.

В съдебно заседание лишеният от свобода П.Т., редовно призован, се явява лично и с адв. П. ***, който по изложени съображения моли съда да уважи жалбата и да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и преписката върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Моли съда да присъди разноски в полза на Национално бюро по правна помощ, с оглед осъществената защита.

Ответникът по жалбата – Началника на Затвора Пазарджик, редовно призован, се представлява от инспектор Венцислав В., на длъжност инспектор в отдел „Режимна дейност“ в Затвора Пазарджик, служител с юридическо образование, който по изложени съображения моли съда да потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. 

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване е Заповед № ОРЖ – 11 от 16.08.2018 г., с която началникът на затвора е отказал да замени режима в следващ по-лек в рамките на първоначално определения от съда на лишения от свобода П.Д.Т.. Като мотиви в заповедта е посочено, че лишеният от свобода Т. изтърпява общо наказание в размер на 10 години лишаване от свобода, определено му с Определение № 1328/24.11.2016 г. по ЧНД № 2398/2016 г. на ОС - Пловдив, потвърдено с Определение № 6/01.02.2017 г. на Апелативен съд гр. Пловдив. Началото на наказанието е на 06.03.2015 г., на която дата е поставен на строг режим на изтърпяване на наказанието. Лишеният от свобода е постъпил в Затвора - Пазарджик с изготвена първоначална оценка на правонарушителя, съгласно която е преценен като носител на среден риск от рецидив. Изведените първоначално зони на нужди засягат настоящото правонарушение, отношението спрямо правонарушението, злоупотребата с алкохол и уменията за мислене. При последвалите преоценки е отчетено значително повишение по отношение риска от рецидив, като при последната преоценка са отчетени 74 т. по скалата на ОЕйСис. Повишението засяга значими сфери като жилищно устройство, взаимоотношения, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, емоционални и междуличностни проблеми. Поведението му в дисциплинарно отношение е непостоянно. В мотивите е посочено, че до момента три пъти е наказван - със Заповед № Д-58/07.02.2017 г. с „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни”; със Заповед № Д-398/12.09.2017 г. „Лишаване от хранителна пратка за срок от 1 месец” и със Заповед № Д-231/05.06.2018 г. „Писмено предупреждение“. Отказът е постановен поради липса на достатъчно доказателства за поправянето и превъзпитанието му, а също така са налице и допуснати дисциплинарни нарушения.

По делото са представени становища от 15.08.2018 г. от В.К.К. инспектор „СДВР“, гл. инспектор Г.К. – началник сектор СДВР и гл. инспектор Д.Д. – зам. Началник РНОД /л. 17/, според които при извършените преоценки е отчетено значително повишение по отношение риска от рецидив, като при последната оценка са отчетени 74 точки по скалата на ОЕйСис. Посочено е, че повишението засяга значими сфери като жилищно устройство, взаимоотношения, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, емоционални и междуличностни проблеми. Поддържа се становище режимът на лишения от свобода да не бъде заменян от строг на общ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, чиито законни права и интереси са засегнати от оспорената заповед. Същата представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа изрично волеизявление на административен орган, с което се засягат непосредствено права, свободи и законни интереси на неговия адресат. Издаден е в изискуемата се писмена форма, от административен орган в кръга на неговата компетентност, очертана от разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС, което я прави валиден административен акт. Действително, в тази разпоредба изрично е предвидено, че заповедите, с които режимът на изтърпяване на наказанието е заменен с по-лек, могат да се протестират от прокурора, като не е посочена възможността заповедите, с които не се заменя този режим, да бъдат оспорени от засегнатото лице. По силата на чл. 147, ал. 1 от АПК обаче, всяко лице, чиито права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени, има право да обжалва административния акт, чийто адресат е.

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС определеният първоначален режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване от лишения от свобода, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Такава замяна обаче не се извършва автоматично, а след преценка на ответника, след получаване на становища, изготвени от ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа и на началника на съответното затворническо общежитие, където се намира жалбоподателят. Изразеното от тях отрицателно становище за промяна на режима, базирано на съществуващия среден към висок риск от рецидив от сериозни вреди за обществото след освобождаването му от затвора, е възприето от административния орган, вследствие на което той е решил, че не следва да извърши исканото заменяне на настоящия режим със следващия по-лек. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС, законът дава право на ответника да извърши преценка по целесъобразност на възможността за замяна на режима, а не го задължава при формалното възникване на посочените в нормата предпоставки задължително да се произнесе положително. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за облекчаване на режима, е предоставена на административния орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно убеждение. Съдебният контрол в настоящия случай се свежда само до това, дали на административния орган действително е предоставено правото да извършва преценка по целесъобразност и дали е спазил процедурата при издаване на административния акт.

В конкретния случай в обжалваната заповед е посочено, че отказът е постановен с оглед отрицателните становища на ЗНРНОД, на НССДВР и на началника на ЗООТ при Затвора гр. Пазарджик. Същите са представени по делото на л. 39-42, без да е обозначен входящ номер или дата на издаването им.

По делото е открито производство по оспорване на становища, изготвени от гл. инспектор Г.Д.К., началник Сектор СДВР и гл. инспектор Д.А.Д., зам.-началник РНОД с дати 15.08.2018 г., относно датата им на издаване, което съдът счита за доказано. Видно от представените по делото доказателства, изготвените становища /л. 41 и л. 42/ не са регистрирани в деловодството на Затвора Пазарджик, не им е поставен номер и дата на регистрация, няма данни същите да са докладвани, съответно резолирани от началника на затвора, до когото са адресирани.

Съгласно чл. 15 от Правила за документооборота, деловодната и архивна дейност в ГДИН и териториалните й служби /л. 112/ на регистрация подлежат всички входящи, вътрешни и изходящи документи, получени по пощата, чрез куриер, на ръка, по факс и чрез официалната електронна поща, като в чл. 17, ал. 1 от правилата е регламентирано, че при регистрация на документи, по които вече има образувана служебна преписка, върху тях се записва регистрационният индекс, поредният номер на първоначалния документ и датата на постъпване. За регистрацията на документа следва да бъде поставен регистрационен печат и номер, в горния ляв ъгъл на първия лист на документа, след което същият се предава на адресата срещу подпис, което се удостоверява в дневника за предаване по чл. 21, ал. 2.

Съдът намира за основателни възраженията от жалбоподателя и процесуалния му представител за това, че не може да бъде удостоверено към коя дата са издадени посочените по-горе становища, дали същите са издадени преди издаване на оспорената заповед и са послужили на административния орган при вземане на решението му за отказ, тъй като не са спазени правилата за документооборота в Затвора Пазарджик за регистрацията им с поставяне на регистрационен номер, дата и печат. С оглед на това не може да бъде установено, че посочените становища са изготвени към датата на издаване на оспорената заповед. Независимо от това, че законът дава право на ответника да извърши преценка по целесъобразност на възможността за замяна на режима и той действа при условията на оперативна самостоятелност, то за него не отпада задължението да спази процедурата съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно да се произнесе след получаване на становища, изготвени от ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа и на началника на съответното затворническо общежитие.

Съдът намира за основателно и второто възражение, изложено от пълномощника на жалбоподателя относно допуснати нарушения при изготвяне на преоценка по системата ОЕйСис, за което свидетелстват показанията на разпитания по делото свидетел В.К.К., на длъжност инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ в Затвора Пазарджик. Свидетелят заяви, че при изготвяне на преоценка на лишения от свобода се взема предвид цялостното му поведение, становището на инспектор психолог, становище на служители наблюдаващи поведението му, трудовата му дейност и др. Оценката на риска е методика, по която се обобщава поведението на лишения от свобода. Същата представлява цифров израз на наблюдението от цялостното поведение на лишения от свобода. Свидетелят заяви в съдебно заседание, че във формуляра за оценка на риска действително едни графи са попълнени, а други – не, защото това е въпрос на техническа обработка.

Видно от представения по делото формуляр за оценка на риска, същият не е изготвен прецизно, тъй като в него са налице доста пропуски, зачерквания, както и не става ясно коя оценка е последваща и коя предходна. Точното, правилно и прецизно попълване на формуляра за оценка на риска предполага и правилното определяне на крайния сбор от точки, които представляват крайната оценка при определяне на риска.

С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена, а делото върнато на началника на Затвора Пазарджик за ново произнасяне по молбата на П.Д.Т. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

Въпреки изхода на делото, съдът намира за неоснователно направеното искане от адв. П. за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ. Съгласно чл. 4 от Закона за правната помощ "Средствата за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет". В допълнение съгласно чл. 6, ал. 3 от същия закон "Националното бюро за правна помощ е независим държавен орган - юридическо лице, на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието, със седалище в София.", предвид на което претенцията за заплащане на разноски на процесуалния представител на жалбоподателя, назначен за служебен защитник, следва да бъде отправена към Националното бюро за правна помощ и по нея настоящият съд не дължи произнасяне.

Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ОРЖ – 11 от 16.08.2018 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Началника на Затвора гр. Пазарджик, който следва да се произнесе съобразно дадените в мотивите на настоящето решение задължителни указания.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от назначения служебен защитник адв. П. *** за присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ, с оглед на осъществената от него защита.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                              

                                                             

 

                                                               СЪДИЯ:    

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2927/2019 г. по описа на Върховния административен съд.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд – Пазарджик по подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                         

 

Определение №  1196 от 24.01.2020г. на ВАС - София, Трето отделение по АД № 2927/2019г. - ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2927/2019 г. по описа на Върховния административен съд.

ИЗПРАЩА делото на Административен съд – Пазарджик по подсъдност.

Определението не подлежи на обжалване.

Определение №  188 от 31.01.2020г.по КАД 128/2020 по описа  на АС Пазарджик – ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 128/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред петчленен състав на Върховния административен съд по отношение на компетентния съд да разгледа жалбата на П. Д. Т., понастоящем в Затвора Пазарджик против Решение № 13/17.01.2019 г. по адм. дело № 791/2018 г. на Административен съд Пазарджик.

Делото да се изпрати на Председателя на Върховния административен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните за сведение.