Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
Добрич, 03.01.2020г..
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, пети съдебен състав, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на пети ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател : Минка Кирчева
При
участието на секретаря Парашкева Христова, разгледа докладваното от Съдията
н.а.х.д. № 767 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се
произнесе, взе следното предвид:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от С.Е.И., ЕГН: ********** срещу НП № ПИОС 104 издадено на
21.05.2019г. от арх. Б.К.– заместник Кмет на Община Добрич, с което на
жалбоподателя за нарушения по чл. 4, ал. 3, т. 4 от Наредбата за организацията,
безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и
пешеходците на територия на Община град Добрич / Наредбата /, на основание чл. 49,
ал. 1 от Наредбата – Приложение 12 е наложено административно наказание „ глоба
„ в размер на 200лв.
С
жалбата се иска НП, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.
В
съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален представител на
жалбоподателя поддържа жалбата.
Редовно
упълномощеният процесуален представител на въззиваемата страна пледира за
потвърждаване на обжалваното НП, като законосъобразно и обосновано.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчване на оспореното наказателно постановление.
Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в
присъствие на нарушителя и в присъствие на един свидетел – свидетел при
констатиране на процесното нарушение, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа
реквизитите по чл.42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, в рамките на
преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН.
С оглед
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно във формалноправен аспект.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От фактическа страна:
На 16.02.2019г. св. М.К.К. в присъствието на св. Д.Г.Т. – полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич съставил АУАН бл. № 512546 на жалбоподателя С.Е.И., с който му вменил административно нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 4 от Наредбата, загдето на 16.02.2019г. в гр. Добрич, по ул. „ Страцин „ срещу „ Луксор център „ паркирал л.а. с рег. № ***на място определено за хора с трайни увреждания. АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, който собственоръчно записал: „ нямам възражения „.
Въз основа на така съставения АУАН, на 21.05.2019г. било издадено и процесното НП № ПИОС 104 от арх. Б.К.– зам. Кмет на Община гр. Добрич, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. С НП за вмененото нарушение на жалбоподателя било наложено на основание чл. 49, ал. 1 от Наредбата – Приложение 12 административно наказание „ глоба „ в размер на 200лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на жалбоподатя, и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани в качеството на свидетели в съдебно заседание, актосъставителят М.К. и свидетелят при констатиране на нарушението – Д.Т. потвърдиха констатациите в акта и в наказателното постановление. Съдът кредитира показанията им, като обективни и непротиворечиви на приложените по делото и кредитирани от съда писмени доказателства, а именно: схема, вид и брой на знаците в района на ул. „ Страцин „ в гр. Добрич, както и на приложения по делото снимков материал.
Не се спори между страните, че именно жалбоподателят, в качеството си на водач / без трайни увреждания / на МПС с рег. № ***е паркирал превозното средство на 16.02.2019г. по ул. „ Страцин „ в гр. Добрич, срещу „ Луксор център „.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от Наредбата въвежда императивна забрана за паркиране на места, предназначени за хора с трайни увреждания, нарушаването на която се наказва с административно наказание „ глоба „ в размер на 200лв., съобразно Приложение № 12 към Наредбата.
Безспорно в хода на съдебното дирене се установи, че именно жалбоподателят е паркирала процесното МПС на място, предназначено за хора с трайни увреждания, а и при връчване на АУАН, същият е написал, че няма възражения. С показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели по безспорен начин се установява, че И. е паркирал автомобила по смисъла на §1, т. 45 от ПЗРППЗДВП и не е представил необходимите документи, установяващи правото му за това.
Съдът
намира, че правилно административнонаказващият орган е съотнесъл установените
фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма и е приел, че
въззивника е допуснал нарушение по процесната разпоредба от Наредбата. От
писмените доказателства по делото безспорно се установява наличието на знак „ Д
21 „, поставен от дясно по посока на движението по двулентовото, двупосочно
пътно платно по ул. „ Страцин „. Обстоятелството, че процесните двете места за
паркиране не са били обозначени със съответната хоризонтална маркировка е
ирелевантно. Правилно е бил индивидуализиран и размера на глобата, наложена във
фиксиран размер от 200лв., съгласно Приложение 12 към Наредбата.
Гореизложеното
мотивира съда да приеме, че процесното НП следва да бъде потвърдено, тъй като в
административнонаказателното производство не е допуснато незаконосъобразно или
неправилно приложение на материалния закон, налице са безспорни доказателства
относно извършването на нарушението, авторството му и вината на нарушителя, на
когото е наложено административно наказание за извършеното нарушение в размера,
фиксиран от законодателя, предвид което същото не подлежи на преразглеждане,
като отговарящо на тежестта на нарушението и съобразено с обстоятелствата, от
значение за отговорността на нарушителя, съобразно чл.27 от ЗАНН и изпълняващи
целите на административнонаказателната репресия.
Съдът намира направеното възражение за
липсата на материалноправна компетентност на АНО за неоснователно. Действително
***, в качеството на зам. Кмет на Община гр. Добрич не е компетентен да издава
НП по ЗДвП, което обстоятелство обаче е ирелевантно към настоящия спор, тъй
като процесното НП е за констатирано нарушение по действаща на територията на
гр. Добрич Наредба, приета на основание чл. 21, ал. 1, т. 7, т. 13 и т. 23 и
ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл. 99 от
Закона за движение по пътищата и чл. 76, ал. 3 и чл. 79 от
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 47от Наредбата: „ Актовете, с които се установяват
нарушенията по тази наредба, се съставят от длъжностните лица по чл. 43, ал 1“,
съобразно която: „Контролът по тази наредба се осъществява от: 1. Кмета на
Общината чрез определена с негова писмена заповед служба за контрол; 2.
Директора на ОД на МВР – Добрич, чрез определени от него длъжностни лица.“ По
делото е приложено заверено за вярност копие от Заповед № 1514/28.12.2017г. на
Кмета на Община гр. Добрич, по силата на която именно на арх. Б.К.– Зам. Кмет „
Устройство на територията „ на Община гр. Добрич е възложено да издава
наказателните постановления въз основа на съставени от съответните длъжностни
лица АУАН за извършени нарушения по процесната Наредба / л. 23 /. Приложено е и
заверено за вярност копие от Заповед № 399/04.04.2016г. на Кмета на Община гр.
Добрич, с която са определени длъжностните лица, които съставляват служба за
контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2 от ЗДвП и чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата, включително и лицата – държавни служители с полицейски правомощия от
изчерпателно изброените групи в Първо РУ гр. Добрич, и в Сектор „ ПП „ при
ОДМВР гр. Добрич. / л. 24 /, както и Заповед № з-357з-925/02.05.2017г. / л. 25
/ на ВДП Директор на ОДМВРгр. Добрич, старши Комисар Н. С..
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да
изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за
наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая
като „маловажен“. Преценката на АНО за „маловажност“ се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В
настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на
вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на
случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административнонаказателна отговорност.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № ПИОС 104 издадено на 21.05.2019г. от арх. Б.К.– заместник Кмет на Община
Добрич, с което на С.Е.И., ЕГН: ********** за нарушения по чл. 4, ал. 3, т. 4
от Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на
водачите на превозни средства и пешеходците на територия на Община град Добрич,
на основание чл. 49, ал. 1 от Наредбата – Приложение 12 е наложено
административно наказание „ глоба „ в размер на 200лв.
Решението
подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд гр. Добрич.
Председател: /М. Кирчева
/