№ 5703
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110161652 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск, предявен от К. П. Т., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. К. Б., със съдебен адрес в ... против ..., ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в ..., представлявано от А.С.А..
Твърди се в исковата молба, че след справка в ответното дружество, ищецът е
установил, че е титуляр на партида с абонатен номер ... В счетоводството на ... като
неплатени са отразени услуги за предоставена топлинна енергия за периода от месец януари
2011 г. до м. октомври 2011 г. в размер на 1 156, 57 лв. (хиляда сто петдесет и шест лева и
петдесет и седем стотинки).
Ищецът е заявил устно пред служители на ответното дружество, че не дължи
посочената сума, но отговорът, който е получи, че в случай на липса на доброволно
плащане, ще бъдат предприети мерки за принудително събиране на сумата.
Процесуалният представител на К. Т. твърди, че горепосочената сума не е дължима
от него, тъй като между ищеца и ответното дружество не е възникнало облигационно
правоотношение, въз основа на което да е породено задължението за заплащане на
паричната сума, представляваща стойността на предоставена топлинна енергия. Независимо
от горното, ищецът навежда доводи за недължимост на сумата и поради погасяването й по
давност – след изтичането на тригодишен срок от падежа на задължението.
Като излага тези доводи, пълномощникът на ищеца обуславя правния интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено на
недължимостта на вземането в размер на 1 156,57 лв. – стойността на топлинна енергия
предоставена за периода от месец януари 2011 г. до м. октомври 2011 г.
С исковата молба не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск. Във връзка с дадените от съда указания представя писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, редовно уведомено, не депозира
отговор на исковата молба, не прави възражение и не заема становище по изложените
1
твърдения.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, изразява становище за
недопустимост на исковата претенция. В случай, че не бъде уважено искането за
прекратяване на производство, ответникът прави признание на иска по реда на чл. 237 от
ГПК.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ищецът е протребител на топлинна енергия,
доставяна от ответното дружество за топлоснабден имот, находящ се на адрес в ..., което
обстоятелство се потвърждава и от приетите като писмени доказателства фактури.
Ответното дружество, не оспорва обстоятелството, че за периода от месец януари 2011 г. до
м. октомври 2011 г. за гореописания имот е начислена стойност на топлинна енергия и
дялово разпределение в размер на 1 156, 57 лв. (хиляда сто петдесет и шест лева и петдесет
и седем стотинки).
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим и основателен, предвид следните съображения:
Възраженията за недопустимост съдът намира за неоснователни, като се съобразява
със задължителните указания, дадени от въззивната инстанция с определение № 1378 от
01.02.2023 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 129 по описа за 2023 г. на
Софийски градски съд, ЧЖ – Г състав.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Задължението в размер на 1 156, 57 лв. (хиляда сто петдесет и шест лева и петдесет
и седем стотинки), начислено за периода от месец януари 2011 г. до м. октомври 2011 г. е
изтекъл погасителния давностен срок, препятстващ принудителното изпълнение на това
задължение. По отношение на това задължение е приложим давностния срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, тъй като се касае за периодични задължения по
смисъла на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2022 г. по тълкувателно дело № 3 по описа
за 2011 г. на ОСГТК на ВКС. Ответното дружество не твърди, нито представя доказателства
за предприети действия, с които да е прекъсната или спряна погасителната давност.
Напротив, ответникът признава исковата претенция и фактите, на които тя се основава –
изтичането на давностния срок от падежа на всяко едно от периодичните задължение, през
който срок не са осъществявани действия, попадащи в приложното поле на чл. 116 от ЗЗД.
По гореизложените съображения, съдът счита, че в хода на производството се
установи недължимостта на процесните парични суми от ищеца на ответното дружество,
поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед извода за основателност на предявения
отрицателен установителен иск в тежест на ответното дружество следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски за заплащане на държавна такса в размер на 67,41 лв., както
и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА в размер на 480 лв.
Според съда, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Цитираната
процесуална норма предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за
освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото, а именно: ответникът
да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В случая е налице само второто
изискване – признание на иска от ответната страна. Извънпроцесуалното поведение на
ответника е довело до необходимост от предявяването на иска, инициирал настоящето
производство. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода
на производството са оспорени правата на ищеца. В настоящия случай поведението на
ответника е такова, че същият демонстрира претенция по отношение на погасените по
2
давност задължения, начислявайки същите като дължими от ищеца. ... не оспорва, че е
начислило като дължими процесните парични задължения. Възражението за изтекла в полза
на длъжника погасителна давност представлява субективно потестативно право, което може
да се упражни само по съдебен ред, поради което именно предявяването на отрицателен
установителен иск е способ длъжникът да защити правото си да осуети възможността на
кредитора да претендира по съдебен ред погасени по давност вземания. Правният интерес в
случая се извежда от установяване със сила на пресъдено нещо между страните кои
вземания, за кой период и в какъв размер са погасени по давност. Ответникът не следва да се
натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на
съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е
достатъчно да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата
предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (в този смисъл решение № 3903 от 14.06.2018 г. на СГС по
в. гр. д. № 11105/2017 г.).
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска, предявен отК. П. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., против ..., ЕИК
..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от А.С.А. и И.И.Е., ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1 156, 57 лв. (хиляда
сто петдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки), представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от месец януари 2011 г. до м. октомври 2011 г. за
топлоснабден имот - ....
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от А.С.А.
и И.И.Е. да заплати на К. П. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в ..., сумата от 67,41 лв.
(шестдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки), представляваща направени от
ищеца разноски за заплащане на държавна такса в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от
А.С.А. и И.И.Е. да заплати на адвокат Н.И.И. сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет
лева) – адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3