Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, …..11.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ***,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четвърти
октомври две
хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 5642 по описа за 2017 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда пар. 4л
ПЗРЗСПЗЗ.
Образувано е по
повод постъпила жалба от Д.К., М.М., И.К. и С.Л.,
подадена чрез адв. Н.Т., срещу заповед № 092 от 01.03.2017г. на кмета на район „***“,
община ***, с която на осн. пар.
4л ПЗРЗСПЗЗ е извършена оценка на подобренията в новообразуван ***по ПНИ на
с.о. „***“ в гр. ***, като е прието, че стойността на тези подобрения възлиза
на сума в размер на 949,00 лв.
Излага се следното:
Постановеният административен акт е недопустим, постановен при съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на
материалния закон. В самата заповед липсва описание кои са оценените подобрения
и на каква стойност е оценено всяко от тях. Не се спори, че жалбоподателите са
наследници на Костадин К., на когото по време на брака му с Д.К. е предоставен
за ползване по силата на ПМС 11/1982г. ПИ номер 69 с площ от 975 кв.м. Без да е
проведено производство по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, по заявление на една от
наследниците на И. Янков е издадена заповед номер КД 14-03-856/30.03.2012г. на
СГКК – ***. Неслучайно в оспорената в настоящото производство заповед не е
посочено кога и по чие искане е започнало административното производство, тъй
като правото да се иска издаване на такава заповед е преклудирано.
Съобразно разпоредбата на пар. 31, ал. 1 ПЗР към ПМС
234 от 16.12.1999г., с което е одобрено изменението на ППЗСПЗЗ е въведен
тридесетдневен срок, в който след влизане в сила на ПНИ да бъде подадена молба
за оценка от съответния правоимащ. Този срок не е
спазен. Освен това оценката е следвало да бъде изготвена в тримесечен срок от
влизане в сила на ПНИ, като ако няма такава, то е налице мълчалив отказ. Моли
се да се приеме, че е налице мълчалив отказ. В обжалвания акт липсват и мотиви,
който пропуск води до недопустимост на същия.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от представения заверен
препис на заповед № 092 от 01.03.2017г., че кмета
на район „***“, гр. ***, на осн. пар.
4л ПЗРЗСПЗЗ е одобрил оценка, съгласувана от комисия при район „***“ на
извършените подобрения в размер на 949,00 лв. в частта от ПИ с ид. номер 69 по ПКП, попадащ в имот с ид.
номер ***по ПНИ на селищно образувание „***“, гр. ***.
От заверен препис на Заповед КД –
14-03-856/30.03.2012г. се установява, че представеният проект за изменение на
ПНИ в частта за процесния имот е приет, като за НИ
512 с площ от 406 кв.м. в регистъра към ПНИ се заличава вписания като
собственик „наследници на ***“ и собствеността се записва на наследниците на И.
***с решение номер 1540/27.12.2007г. на ОСЗГ – ***.
Видно от заявление за одобряване на
оценка на подобренията в ПИ с ид. номер 512 във
връзка с чл. 28-б ППЗСПЗЗ, същото е подадено от Ф.Х.Т. на 11.07.2014г.
Установява се от заповед номер
152/15.04.2014г., че на осн. пар.
4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост при условията на пар. 4б, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ на наследници на И. ***върху ПИ с ид. номер ***по ПНИ на с.о. „***“.
По делото е представен заверен препис
на заповед номер 0263 от 28.01.2016г., с която кметът на Община *** е отменил
своя заповед номер 2690 от 31.07.2013г. и е възложил на техническите служби по
райони да изготвят оценки по реда на пар. 31, ал. 1
ПЗР на ПМС от 16.12.1999г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Със същата
заповед кметовете на районите в гр. *** са упълномощени да одобряват
изготвените оценки.
В производството са събрани гласни
доказателства чрез разпита на св. ***К.. От нейните показания се установява, че
постройките в имота са съществували още към 1990г. Към настоящия момент те са
западнали, но все още на място.
По
делото е допуснато извършването на пет експертизи, както следва:
От заключението на вещото лице инж. К.В.
по допуснатата СТОЕ се установява, че построеното в процесния
недвижим имот представлява стопанска постройка и огради. Стопанската постройка
е едноетажна, изградена от монолитни бетонови стени и частично от зидария.
Покривът е от стоманобетонна плоча. Липсват прозорци. Не е поддържана и се
нуждае от ремонт. Оценката на постройката е 1150,00 лв., като това е сума след
приспаднато овехтяване. Оценката на сградите в имота са в размер на 3982,83 лв.
без печалба и ДДС и 5257,33 лв. с печалба и ДДС. За изграденото липсва
разрешение за строеж. Представено и заключение по допуснатата допълнителна
СТОЕ, от чието заключение се установява, че стойността на разходите за
премахване на изградените без строителни книжа строителни подобрения и
разчистване на терена от отпадъците е в размер на 4606,84 лв. Подобренията,
които представляват движимости и биха могли да бъдат
демонтирани са на стойност 278,95 лв.
От заключението на вещото лице
инж. Е.Л.В. по допуснатата повторна СТОЕ се установява, че в имота има
изградена стопанска постройка, канал за ремонт на автомобили, огради и други
подобрения. Стойността на оградите е 2855,17 лв., на стопанската постройка –
2172,57 лв., на канала за ремонт на автомобили – 395,25 лв. и на останалите
подобрения в имота – 774,01 лв. Общата сума без ДДС и печалба е 6197,00 лв., а
с печалба и ДДС е 6816,70 лв.
От заключението на вещото лице Т.О. по
допуснатата повторна допълнителна СТОЕ се установява, че стойността на
разходите за премахване на строителните подобрения без строителни книжа и за
възстановяване на терена е 8945,24 лв. с включени печалба и ДДС. Подобренията,
които представляват движимости и биха могли да бъдат
демонтирани са в размер на 314,84 лв., с включена амортизация.
По делото е допуснато извършването и
на тричленна СТОЕ. Заключението е изготвено от вещите лица инж. Д.М., инж. Ц.А.
и инж. К.В.. От заключението се установява, че стойността на оградите в имота е
2607,19 лв., стойността на стопанската постройка е 1318,00 лв. с включено
овехтяване, а другите подобрения в имота са на обща стойност 801,98 лв.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
С подадената жалба е сезиран
родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирани лица, предявена
срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, в преклузивния
срок по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което производството се явява допустимо.
Административното производство е
образувано по заявление за одобряване на оценка на подобренията в ПИ с ид. номер 512 във връзка с чл. 28-б ППЗСПЗЗ, подадено от Ф.Х.Т.
на 11.07.2014г. Към заявлението е представена и заповед номер 152/15.04.2014г.
на кмета на район „***“, с която на осн. пар. 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост при условията на пар. 4б, ал. 1 ПЗРЗСПЗЗ
на наследници на И. ***върху ПИ с ид. номер ***по ПНИ
на с.о. „***“.
Съгласно пар.
31, ал. 3 ПЗР ПМС 234/16.12.1999г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ,
оценката се одобрява със заповед на кмета на общината или от упълномощено от
него лице. В съответствие с тази възможност е издадена заповед номер 0263 от
28.01.2016г., с която са делегирани правомощия на кмета на район „***“ за одобряване
на оценките за подобрения, съгласно пар. 4в ПЗРЗСПЗЗ.
В ал. 1 на същия параграф е определен срок, в който заинтересованата страна
може да подаде заявление за одобряване на оценка за подобрения. Въпреки
наведените твърдения от жалбоподателите, че същият е преклузивен,
съдът не споделя това мнение. Пропускането на
30-дневния срок по ал. 1 на §31 от
ПМС № 234/99 г., не погасява правото да се иска
оценка на извършените в имота подобрения нито за собственика на земята, нито от
правоимащите. Срокът е въведен с цел
да внесе дисциплина в административните правоотношения между страните, поради което не се
възприема като прекулзивен. Пропускането му няма за последица погасяване
правото на правоимащите да получат равностойността на извършените от тях подобрения. (Решение
№ 7797 от 01.06.2012 г. по адм. д. № 15838/2011 на Върховния административен
съд)
Съгласно пар.
4в ПЗР ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане,
имат правата на добросъвестни владелци по чл. 72 ЗС, която разпоредба
предвижда, че добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е
направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тях,
като увеличението се определя към датата на постановяване на решението.
С ППВС 6/1974г. на ВС е прието, че подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели
до увеличаване на стойността му.
Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на
постановяване на решението за заплащането
му. Подлежащите на премахване
незаконни строежи не се заплащат,
освен ако собственикът на имота желае да
ги запази. При определяне стойността
им в такъв случай се държи
сметка за евентуалното им премахване или отнемане в полза на държавата. Движимостите, които могат да бъдат
отделени без съществено увреждане на имота, не
подлежат на заплащане, тъй като не представляват
подобрение.
В настоящия случай съдът кредитира изготвената тричленна СТОЕ, доколкото
между единичните СТОЕ има разминавания и са изготвени от по едно вещо лице, а в
тричленната участват три вещи лица, които в съвкупност от познанията в
съответната област успяват да изготвят отговарящо изчерпателно и мотивирано
заключение. Именно предвид заключението съдът намира, че стойността на
построените в имота огради е на стойност 2607,19 лв., на стопанската постройка
– 1318,00 лв. и на други подобрения – 801,98 лв., или общо – 4727,17 лв.
Съгласно посоченото по – горе в ППВС
6/1974г. на ВС от тази стойност следва да се извадят движимостите,
които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота. Същите не подлежат на заплащане,
тъй като не представляват подобрение. Като такива предвид заключенията на вещите лица Т.О. и К.В.
по допуснатите допълнителна СТОЕ и повторна допълнителна СТОЕ, следва да се
приемат: пресована врата 80/190, метална решетъчна врата 100/220, метална врата
230/190, ст.бет. колове и метални колони. Стойността
им следва да бъде определена отново по заключението на тричленната СТОЕ, поради
което стойността на пресованата врата е 47,00 лв., металната врата 100/200 –
240,00 лв., метална врата 230/190 – 450,00 лв., колове – 47,43 лв. и колони –
17,55 лв., или общо – 801,98 лв.
Доколкото в т.II.7. на ППВС № 6/1974г. е уредено, че подлежащите
на премахване незаконни строежи не се заплащат,
а съобразно чл. 222 и сл. ЗУТ на премахване подлежат
само строежи с влязъл в сила административен
акт, разпореждащ това, какъвто в случая няма, то не следва да се приеме довода, че единствено поради
липса на разрешение за строеж и нежелание на собствениците да ги запазят в
имота си, построените в него масивни огради и стопанска постройка не са
подобрения.
Предвид гореизложеното се налага извод, че сезиралата съда жалба е
основателна и обжалваната заповед № 092 от
01.03.2017г. на кмета на район „***“, община ***, с която на осн. пар. 4л ПЗРЗСПЗЗ е извършена
оценка на подобренията в новообразуван ***по ПНИ на с.о. „***“ в гр. *** следва да бъде изменена, като определената от административния
орган оценка следва да бъде увеличена от 949,00 лв. на 3925,19 лв. на осн. чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 1 АПК.
Предвид изхода на спора ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателите сторените от
последните разноски в настоящото производство, в размер на 780,00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Заповед № 092 от
01.03.2017г. на Кмета на Район "***", Община ***, с която е одобрена
оценка,
съгласувана от комисия при район „***“ на извършените подобрения в размер на
949,00 лв., в частта от поземлен имот с ид. № 69 по ПКП,
попадащ в имот с ид. № ***по ПНИ на селищно образувание „***“, гр. ***., като ОПРЕДЕЛЯ оценка в размер на 3925,19 лева /три хиляди деветстотин двадесет и пет лева
и деветнадесет стотинки/, по жалба Д.П.К., ЕГН **********,
М.К.М., ЕГН **********, И.К.К., ЕГН ********** и С.К.Л.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Кмета на Район "***", Община ***, да заплати на Д.П.К., ЕГН **********, М.К.М., ЕГН **********, И.К.К., ЕГН ********** и С.К.Л., ЕГН **********, съдебно-деловодни
разноски в размер на 780,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен
съд -
*** в 14-дневен срок от
получаването на
решението от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: