Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 30.11.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V гр. състав, в публичното заседание на 31.10.2018
година, в състав:
Председател: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията Видолова
гр. дело № 8717 по описа за 2017г., и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 109 от ЗС.
Ищецът ***, ЕИК *********, представлявано от ликвидатора
В.В.В., е предявил срещу ***с ЕИК *********, представлявано от П.Б.Г., искова
претенция на осн. чл. 109 от ЗС, в която се твърди, че ***е собственик на
поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр. П., с площ 1976
кв. м., ***, с начин на трайно ползване - за второстепенна улица. Твърди, че в
най-северната част на поземления имот е разположен стоманобетонов фундамент за
оборотен цикъл, собственост на ***(в ликвидация), върху който ответникът е
монтирал три броя водоохладителни кули, с които е формирано съоръжение,
представляващо оборотен цикъл, който с прилежащата му обслужваща площ, заемат
обща площ 250 кв. м. от най-северната част от имота. След разделянето на
застроен терен с площ 129140 кв.м., представляващ парцел 1, стр. кв. 424 по
плана на гр. П., съгласно АДС №719/23.01.1998 г., собственост на *** и
образуването на нови парцели, заключени между новопроектираните второстепенни
задънени улици, между които и улица по ОК 292в - 292д - 292 и - 292 к, кв. 424
по плана на гр. П., стоманобетоновият фундамент за оборотен цикъл, собственост
на *** е попаднал върху пътното платно на улица по ОК 292в - 292д - 292 и - 292
к, представляваща поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.
П.. Твърди, че фундаментът подлежи на премахване, поради обстоятелството, че
след формиране на улиците с влязъл в сила ПУП - ПРЗ за територията на ***,
механични препятствия върху уличните платна на формираните улици, са
недопустими. Сочи, че въпреки това, ответникът е монтирал върху него три броя
водоохладителни кули - съоръжение, представляващо оборотен цикъл. Твърди, че
фундаментът за оборотен цикъл, не е обект на кадастралната карта и по аргумент
на разпоредбата на чл. 98 от ЗС, не може да бъде обект на самостоятелна
разпоредителна сделка отделно от земята. Сочи, че с писмо изх. №101
А/04.10.2017 г. е уведомил ответника, че на среща на 01.07.2016 г., между
представители на Община П., Областна управа П., Министерство на икономиката, ***
и кмета на Община П., се е стигнало до извода, че всички улици, формирани на
основание влязъл в сила ПУП - ПРЗ за територията на дружеството, са собственост
на ищеца и следва да бъдат обявени за продажба, по установения от закона ред, с
което ще бъде предоставена възможност на собствениците на имоти, достъпът до
които се извършва чрез същите задънени улици, да придобият правото на
собственост върху тях. Предложил на ответника да участва в търг с явно
наддаване, насрочен за 12.10.2017 г. за продажба на поземлен имот с
идентификатор ***. Твърди, че ответникът го уведомил, че няма данни соченият
оборотен цикъл, собственост на ***, да се намира в поземлен имот с
идентификатор ***. Счита, че ответникът е извършил неоснователни действия по
монтиране на три броя водоохладителни кули и поддържа тези неоснователни
действия в частта от поземлен имот с идентификатор ***с площ 250 кв. м., чрез
експлоатация и обслужване на формираното съоръжение - оборотен цикъл, без да
има учредено вещно право върху частта от имота, негова собственост. Заявява, че
тези действия на ответника представляват пречка за *** да упражнява в пълен
обем правото си на собственост, и за *** е налице правен интерес от предявяване
па иск по чл. 109 от Закона за собствеността. Моли съда да постанови решение, с
което на основание чл. 109 от ЗС да осъди ***, да преустанови неоснователните
действия по експлоатация и обслужване на съоръжението, представляващо оборотен
цикъл, разположено в частта с площ 250 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***,
с които пречи на *** да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху
същата част с площ 250 кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***. Уточнено е,
че искането за преустановяване на действията се състои в следното - ответникът
да прекрати работата по експлоатация и обслужване на съоръжението,
представляващо оборотен цикъл, разположено в поземлен имот с идентификатор ***,
собственост на *** и да премахне за негова сметка трите броя водоохладителни
кули.
В допълнение към твърденията в исковата молба, съдът е
приел в първото по делото заседание, че ищецът също твърди, че ответникът е
закупил от него друго съоръжение – оборотен цикъл, но не и процесното, и
продължава да твърди, че не ответникът, а той, е собственик на стоманобетонния
фундамент. Твърди, че оборотните цикли в големия парцел, след спиране на
производствената дейност и отпадане на техническото им предназначение са били
демонтирани и че на мястото е останал само фундамента, върху който ответникът е
построил кули и е формирал ново съоръжение. Твърди, че неговият имот не е
„вътрешен път“ по смисъла на тръжната документация при закупуване на имотите, и
че ответникът не е придобил идеална част от него. Счита, че ПИ ***не следва да
бъде прехвърлян безвъзмездно на Община П.. Счита, че земята под съоръжението е
с минимална площ и не може да бъде придобита по давност чрез недобросъвестно
владение. Твърди и че ответникът не е суперфициарен собственик по отношение на
земята и няма право на преминаване. Твърди, че поради липсата на облигационно
или вещно право върху земята с площ 250 кв.м. от неговия имот, по дефиниция
съоръжението и работата по експлоатацията и обслужването му пречи на
собственика да упражнява правата си.
Ответникът излага, че е собственик на имотите, съседни
на процесния, ведно със построените в тях сгради - имоти с идентификатори ***и ***,
които са му продадени от ищеца. Твърди, че е собственик и на процесния оборотен
цикъл, придобит по силата на ***. Твърди, че това е съоръжение, изградено
заедно с изграждането на сградите, построени в имотите, съседни на процесния, и
е неразделна част от тези сгради, че е част от системата за климатизация и
охлаждане на сградите в тези два имота. Заявява, че ползва този оборотен цикъл
повече от десет години на правно основание, като негов собственик, включително
стоманобетонните фундаменти, от които е изграден, защото те са неразделна част
от него. Твърди, че по никакъв начин не пречи на ищеца да ползва процесния
имот, който имот представлява второстепенна улица, обслужваща и други частни
имоти. Твърди, че освен оборотния цикъл, по силата на ***, е придобил и
съответните идеални части от вътрешните пътища, какъвто е и посоченият процесен
имот, представляващ второстепенна улица. Счита, че завеждането на настоящото
дело е продиктувано от това, че в края на 2017г. е отказал да закупи от ищеца имот
с идентификатор ***, който всъщност е улица, и счита, че на основание чл.51 и
чл.64 от ЗС, има право на преминаване през този имот, било за достъп до
собствените му имоти, било за достъп до сгради и съоръженията, които са негова
собственост. Твърди, че с влезлия в сила през 2000г. ПУП, посоченият имот е
отреден за улица, която обслужва редица имоти, собственост на различни лица, и
следва на основание чл.21, ал.6 от Закона за общинската собственост, същият да
бъде прехвърлен безвъзмездно на община П., но това не е сторено. Твърди, че
дори и въпросният цикъл да е собственост на ищеца, то той го е придобил по
давностно владение, като го е ползвал и го е своил като собствен вече повече от
десет години. Прави и възражение за изтекла придобивна давност в негова полза
по отношение на процесния оборотен цикъл и земята под него, като впоследствие е
уточнил възражението си, че площта от терена е 48.72 кв.м., разположени в
тупика на най-северната част от имота на ищеца. Твърди, че ищецът до настоящия
момент не е изразявал по никакъв начин претенциите си към процесния оборотен
цикъл и не се е интересувал от имота, не е ползвал същия, а самият той владее и
ползва оборотния цикъл и земята под него изцяло като негов собствен, със
съзнанието, че е единствено негова собственост по силата на горепосочения
нотариален акт. Счита, че е добросъвестен владелец на процесния оборотен цикъл.
Счита предявения иск за неоснователен и недоказан и моля съдът да ги отхвърли,
като присъди в негова полза направените по делото разноски.
Допълнително изложени фактически твърдения на
ответника са, че ответникът не е собственик на процесния имот, че преди
промяната на уличната регулация и промяната на подробния устройствен план и
промяната на процесния имот, при който се е получил тупика, при продажбата на
имот с идентификатор ***, имотът е бил продаден на трето лице. Твърди, че
стоманобетонния фундамент и земята под него са негови, че параметрите са тези,
описани от ищеца в исковата молба - около 250 кв. м., че има и трасета от
имота, през които минават тръби с диаметър 20 см. - за охладителната течност и
вода, част от тях са върху земята, а друга част - под земята. Твърди, че
бетонния фундамент, върху който са изградени охладителните кули е едно общо
цяло с целия оборотен цикъл и без бетонния фундамент този оборотен цикъл не би
могъл да съществува и да функционира. Сочи, че фундаментът представлява водни
цистерни, в които се съдържа охладителната вода, която се ползва за оборотния
цикъл за охлаждане на сградите и съоръженията.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното: Установява се по делото, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***по
кадастралната карта на гр. П., с площ 1976 кв. м., ***, с начин на трайно
ползване - за второстепенна улица, видно от представените по делото скици,
регулационни планове, заповеди за изменение на плановете на гр.П., издавани от
кмета на града, както и актовете за частна държавна собственост и за образуване
на Едноличното търговско дружество, с Разпореждане на Министерския съвет от
20.09.1991г. Съгласно писмените доказателства и заключението на изготвената по
делото съдебна строително-техническа експертиза, промените в имота са били
хронологично, както следва: Към 1997г. е бил налице УПИ І, ***, по
кадастралната карта на гр.П., с площ от 129 140.00 кв.м., собственост на ***и
процесната площ от 250 кв.м. е попадала в границите на този парцел І. Малка
част от тази част от 250 кв.м. е била заета от стоманобетонов фундамент за
оборотен цикъл, с монтирани върху него водосборни кули. Първият план, касаещ
процесните имоти, е одобрен със Заповед №РД-15-220/25.01.2000г. (л.9), където е
новопроектирана улица – тупик, достигаща само до средата на уличното трасе – от
осова точка 292в до 292д, като оборотният цикъл е в дъното на този коридор,
след озеленена площ. С нотариален ***ответникът е закупил новообразуван ***, в
гр.П., дворно място 8900 кв.м. и 2/3 ид.ч. от сграда, именувана за целите на
производството – ***. Ищецът е продал на
ответника и ***сградата на ***, описана като 1/3 ид.ч. от постройката, заедно
със съоръженията на територията на този обособен парцел, които се състоят от
оборотен цикъл, бетонна ограда от 15м и т.н. Точното описание на тази втора
продажба се съдържа в НА за покупко-продажба на ***, съгласно който ищецът
продава на ответника УПИ на площ 2975 кв.м., имот XLV, която регулация е одобрена със Заповед
№РД-12-701/2002г. на Кмета на Община-П., находящ се в стр.***, по плана на гр.П.,
ведно с оборотен цикъл, районно ел.осветление и съответните ид.части от:
вътрешните пътища (благоустрояване), вертикална планировка, външна канализация,
външен водопровод, основно ел.захранване, резервно ел.захранване, газопровод и
всички др. подобрения, и ведно с 1/3 ид.ч.от построената сграда – ***,
монолитна стоманобетонна четириетажна сграда, строена 1984г. на ЗП 1427кв.м.,
ведно със съоръженията в сградата, както и др. машини и др. съоръжения,
съгласно приемателно-предавателен протокол между страните. Този имот е граничил
на запад с път (процесният) и с имот №ХХІІ, собственост на ответника. Следващата
промяна в имота на ищеца е със Заповед №РД-12-271/01.07.2003г., при която
съществуващата до този момент задънена улица от ОК 292в до ОК 292д се
продължава до новосъздаденото ОК 292и. При следващата Заповед
№РД-12-671/04.05.2007г. съществуващата задънена улица от ОК 292в до ОК 292и не
търпи съществени промени. Със Заповед №РД-12-785/06.06.2007г. двата имота на
ответника – ***І и УПИ XLV, в стр.***,
се сливат и образуват нов ***. Вътрешно обслужващата улица зад нов имот не
търпи промени. Със Заповед №РД-18-71/06.06.2008г. на ИД на АГКК е одобрена
кадастралната карта на гр.П. и задънена улица ОК 292в – ОК 292д – ОК 292к – ОК
292и, собственост на ищеца, получава идентификатор ***по кадастралната карта на
гр.П.. Съдебно-техническата експертиза е установила на място, че в посочената
от ищеца част от 250 кв.м. от ПИ ***, се намира стоманобетонов фундамент за
оборотен цикъл, с монтирани върху него три броя водоохладителни кули, с които е
формирано съоръжение, представляващо оборотен цикъл. Тази част от 250 кв.м. попада
в границите на първоначалния застроен терен от 129 140 кв.м., който е бил
едно цяло към 1998г. Вещото лице е посочило, че оборотният цикъл е построен
през 1985г./1986г., заради сградите на ***, които технологично обслужва.
Изграден е в тогавашният голям парцел №1, в стр.***, гр.П., а понастоящем се
намира на улицата, собственост на ищеца. Към датата на експертизата, оборотният
цикъл, разположен в поземления имот на ищеца, се използва от ответника за
климатизация на сградите в поземлени имоти с идентификатори: ***и ***. Същият е
с площ 49 кв.м. В тръжната документация вещото лице счита, че оборотният цикъл
е записан като съоръжение на територията на обособен парцел ХLV, реално той е построен в др.имот – този с
идентификатор ***. Бил е в парцел ХХІ, от който после са образувани ***, УПИ ХLV и
УПИ ХLVІ, в ***. Вещото лице счита, че по НА от 2001г.
ответникът е купил от ищеца 2/3 ид.ч. от ***, ведно със съоръженията към него
вкл. и оборотният цикъл, като днес имотът купен с този акт е с идентификатор ***.
С вторият НА от 2004 г. ответникът е закупил имота с днешен идентификатор ***,
1/3 ид.ч. от *** „ведно с оборотен цикъл“. На въпросът – пречи ли съоръжението
на използването на улицата по нейното предназначение, вещото лице е посочило,
че до края на м.юни 2003г. оборотният цикъл не пречи, тъй като там няма улица.
След одобрението на през 2003 г. на ПУП-ПРЗ, улицата е удължена в северна
посока, и на удължената задънена улица е формирано уширение за обръщане на
автомобилите в обратна посока. При това уширяване, фундаментът на оборотният
цикъл е попаднал върху уширението на пътното платно в северната част, с площ
250 кв.м. При оглед на място, вещото лице е установило, че определеният тупик,
де факто е свързан с ***и с маневра може да се обръща в обратна посока, вкл. и
с товарни коли, въпреки бетоновия фундамент. По отношение на ***, в с.з. вещото
лице е уточнило, че тя е създадена през 2007г. и се намира на запад от улицата,
собственост на ищеца. Тя представлява имот с идентификатор ***. ***е свързана с
обръщалото на имот ***, а оттам - и с мястото, на което се намира оборотният
цикъл. Вещото лице е констатирало, че от фундамента на оборотният цикъл излизат
тръби, едната от които е под земята, и са свързани с ***, собственост на
ответника. Счита, че след като оборотният цикъл не е отбелязан при приемане на
кадастралната карта през 2008 г., то той е бил предвиден за премахване от
самият план. Сочи, че ищецът е направил тази промяна, поискал е удължението на
тупика, без да иска съгласието на ответника. Оборотния цикъл е бил отбелязан
като съществуваща сграда в плана от 2000г., но към сега действащият план не е
отразен. Вещото лице сочи, че улицата на ищеца е била тупик първоначално, тъй
като ***тогава не е била образувана. Впоследствие, когато е образувана, тази
съседна улица също е описана като тупик, но всъщност граничи с тупика на
улицата на ищеца. Вещото лице е отговорило по въпросите на ищеца, че не е
допустимо наличие на механични препятствия в уширение на пътното платно за
обръщане на автомобилите в обратна посока.
По делото бяха разпитани и свидетели, водени от ответника,
които дадоха показания за оборотния цикъл, намиращ се върху улицата на ищеца.
Св. П.С.е работил с ответника през периода 2001-2004 г., като бил упълномощен
от ръководството на „П. 1999“, да участва като специалист на търга за
закупуване на ***, който тогава се е намирал в района на ищеца. Корпусът е на
четири етажа и той е започнал преустройството. Като специалист е имал задача да
огледа сградата, да види дали е пригодна за дейността на ответника и да се
пригоди за шивашка фабрика. Свидетелят описва ***, като половината от него е
била складови помещения, а другата половина – етажи, в които се е изработвала
техника. Неговата фирма се е занимавала с пригодяване на закупените празни
помещения в зали за шивашка дейност. Свидетелят, при предявяване на снимковия
материал на процесния оборотен цикъл заяви, че това му е познато. Описа го като
оборотен цикъл през който минава вода, охлажда се и вкарва хладен въздух в
помещенията на ответника, като после водата се връща по тръбопровод в цикъла и
отново се охлажда. По отношение на фундамента свидетелят посочи, че това е
шахта, в която се намират помпи, които изпомпват водата и нагнетяват. Посочи,
че когато е работил е заварил така оборотния цикъл, че му е правил ремонт, но
бетонът е останал отпреди 30години. Посочва, че по време на търга съоръжението
си е било там, било в много окаян вид, те го пребоядисали и грундирали, не са го
изграждали наново, а го поправили, тъй като не е работило много години.
Посочва, че съоръжението се е било затлачило в основите с кал и тиня, чистили
го, но не са подменяли капаците, които са били върху стоманобетонната
конструкция. Вътре в тази конструкция се намирали помпите, които те извадили,
прегледали, почистили, възстановили и така станала инсталацията. Посочи, че са
правили дюзи, които оросяват вентилаторите след 2000 г., но относно металните
конструкции, видими от снимката, те са съществували към момента на покупката и
неговата фирма не е правила нищо да променя облика на цялото съоръжение, а само
са го поправили – било е ръждясало, те са го грундирали, боядисали, дали са му
вид, отремонтирали помпите. Посочи, че е работил по цялостния ремонт на сградата
на ответника, включително и цялата климатична инсталация. Заяви, че
климатичната инсталация на ответника не е имала други водоохладителни кули на
друго място, и именно това е оборотния цикъл към сградата. Посочи, че от
съоръжението се изпомпва охладената вода, качва се на четвъртия етаж, под
налягане, по тръби, и там се филтрира. Посочи, че шахтата, която се вижда на
снимката пред оборотния цикъл не е към него и не е свързана с работата на
съоръжението. Посочва, че след като се охлади въздуха в работните помещения,
температурата в тях пада, а водата се връща по тръби, които са над повърхността
и влиза в кулите отново да се охлади.
След като се охлади, помпите я подемат и отново я вдигат в помещенията. Поради
това съоръжението се нарича оборотен цикъл и една и съща вода се ползва
постоянно. Ако попадне нещо в ниската кота, се събират утайки, кал и затова
водата се пречиства. Свидетелят заяви, че има нещо като утайник във фундамента,
освен помпите. Заявява категорично, че металните конструкции върху бетонния
фундамент не могат да функционират без този фундамент и двете части са
свързани. Това, което се намира под кулите са помпи, тръби, които не се виждат
на снимката. Там пада и вода. Описа бетонният фундамент, като една цяла плоча
бетон, нещо като помещение, през което минава цялата вода. Там са помпите,
които я изтласкват. В това помещение, което е сухо и с помпи, няма вода, в него
може да влезе човек през капак, и се влиза, за да се прави ремонт на помпите.
Посочи, че сградата, която се вижда зад съоръжението не е сградата, която това
съоръжение обслужва, и че тази сграда не се стопанисва от ответника. Посочва,
че цикълът е на разстояние от сградата на ответника, която реално обслужва.
Свидетелят И.К.посочи, че работи при ответника от
2000г., сградите му се намират в бившият ***, днес ***или „***. Сградата на
ответника е производствен ***, представляващ голяма сграда, разделена на две
части и закупена от ответника на два пъти – през 2000г. и през 2003г.
Свидетелят твърди, че на вторият етап на покупката – парцел 45 се продава с
известни съоръжения, едно от които било оборотния цикъл. Този оборотен цикъл
има технологична връзка, тъй като обслужва климатична инсталация. Тя се намира
в 1/3ч. от покупката и е неразривно свързана с нея. Сочи, че цикълът има
подземна част – резервоар с обем от 20 кубика вода, и др. част отдолу от
порядъка на 25кв.м., която е машинна част, в нея има помпи, които въртят водата
и захранват. Свидетелят посочи, че сградата, която се вижда на снимковия
материал зад оборотния цикъл не е собственост на ответника, като обясни че това
което се вижда като бетон на цикъла не е фундамент, а са помещения, че половината
част от 25 кв.м. е резервоар с вода, която се сваля от видимите отгоре кули, за
да мине по тръбопроводи и да отиде в климатичната инсталация, а др. половина от
помещението са помпи, които нагнетяват тази вода до климатична централа и след
това я връщат отново да се охлади. Посочи, че помещението има две помпи –
едната работи, а едната е резерва, за да превключи автоматично, ако има
проблем. Обясни цикъла като един възел, който е технологично свързан. Посочи,
че когато е купен е бил така, и в момента е без всякаква промяна. Посочи, че
също е участвал в ремонтите, заедно с фирмата на св. С.. Посочи, че е купено в
този вид, но после е ремонтирано, тъй като е купено неработещо. Посочи, че след
1989г. работата при ищеца е спряла, съоръжението било ограбено, нямало техника,
вентилатори и затова е направен ремонта, но външната конструкция не е била
променена. Описа работата на съоръжението по следният начин: всяка една от
водоохладителната кули имала по 4 двигателя; водата се стича през сепаратори и
се охлажда от въздуха, тъй като трябва да бъде по-малко от 27 градуса, когато
отива в климатика. Посочи, че самата климатична централа се намира по-далеч и
не се вижда. Посочи, че между сградата на ответника и оборотният цикъл има два
тръбопровода – над земята и под земята. Топлата вода се връща през горната
тръба, която се вижда, а охладената вода минава през тръбопровода в земята и
отива пак в климатичната инсталация. Посочи, че на снимковият материал се вижда
една шахта, която е над нивото на земята и е ВиК шахта. Първият проект на ищеца
е от тази шахта да се вземат канални води, от сградата, която се вижда на
снимката и да минават през оборотният цикъл, но е направена реконструкция на
проекта и канализацията минава между сградата и оборотния цикъл. Съоръжението
има връзка с канализацията, защото се налага изпускане на водите, почистване на
шахтата, което се прави един или два пъти годишно, тъй като в нея се събират
боклуци и водата се изтича и отива в канализацията. Съоръжението се пълни от
водопровод, който върви между шахтата и съоръжението. Този свидетел обслужва
съоръжението и сочи, че вода от него се губи и от изпаренията и трябва да се
допълва, за да има определено ниво на водата. Посочи, че тръбите които се
виждат на снимката са били така закупени някога, съществували са и съществуват
и до този момент, като той има възможност да управлява водата от корпуса и да я
спира през зимата, за да не замръзне. Свидетелят посочи, че съоръжението се
ползва от м.април до м.септември или м.октомври през годината, че
производството на предприятието е топло и залите през топлите месеци се
загряват и необходимо в залите да се вкарва хладен въздух - 15-16 градуса, за
да се постигне нормална работна температура в тях. Свидетелят заяви, че
сградата няма друго такова съоръжение, което да е свързано с нея, и че то е
необходимо за нея заради климатичната инсталация. Твърди, че тъй като всички
сгради са били на ищеца, те са решили да го поставят на това място в годините,
когато са го построили. Твърди, че сградата, която се намира непосредствено до
оборотния цикъл не е имала нужда от такова съоръжение и то не е било към тази
сграда. Посочи, че пътят, през който минават тръбите от съоръжението до
сградата, минава покрай първият корпус на ответника, минава покрай вторият закупен
корпус и идва в частта, в която е снимана. Посочи, че има връзка между пътя на
ищеца и друг път, и оттам може да се минава, оттам се движат автомобили,
включително и товарни. Пътят не е изцяло асфалтиран. Категорично заяви, че
ищецът не е информирал ответника, че прави промяна на ПУП, а също твърди, че
подземната част на тръбите минава не само през имота на ищеца и на ответника, а
и през имота, който е собственост на трето лице, вижда се на снимката, но не се
обслужва от съоръжението. Посочва, че реално между съоръжението и имота на
ответника няма обща граница. От приложените два НА за покупко-продажба - ***се
установява, че имотът, който граничи непосредствено с имота на ищеца от
страната на която се намира съоръжението, е ***, ***, понастоящем собственост
на ***, и при неговата продажба не е имало изрично посочване на оборотен цикъл.
Той се явява собственост на трето за спора лице и няма данни за претенции от
негова страна спрямо страните, за ползването на този оборотен цикъл.
По делото беше разпитан и св. М.П., който е работил
при ищеца като инвеститорски контрол и познава обекта, предмет на делото.
Работил е от самото начало до 2002г. Имал е задачите да предостави проектите
при тръжните процедури. Заяви, че без този оборотен цикъл не е можело да
съществува самото изделие, което се е произвеждало в сградите навремето, защото
този оборотен цикъл е давал чистота, изискванията били 100% чистота на въздуха,
повече от часовникарска, като предназначението било за охлаждане и филтриране
на въздуха. Посочи, че именно този оборотен цикъл е обслужвал единствено тази
част - 1/3ид.ч., закупена от ответника ***Посочи, че този оборотен цикъл не е
изпълнявал никога друга задача, освен за производството и друг към него не е
имало. Категорично заяви, че сградата, която се вижда до оборотния цикъл е
сграда на друг собственик и никога не е имала общо с оборотния цикъл, и че той
се използва, защото е съоръжение, което е необходимо към 1/3 ид. част на
ответника за неговата дейност. Заяви, че без него фабриката не би могла да съществува,
защото сглобяването на изделията в *** е било последната дейност в помещенията,
които се охлаждали от оборотния цикъл. Свидетелят също посочи, че металната конструкция
не е единственото нещо от цикъла и че в него има помпена станция наполовината
под кулите - помещение с помпи, а в другата част – резервоар, и че металната и
бетонната част са взаимно свързани. Заяви, че ответникът е платил тази част от
имота и тя в момента се вижда на снимките. Посочи, че навремето обекта е бил
секретен и голяма част от документите му също.
По делото са изготвени две допълнителни
съдебно-технически експертизи, работили върху изисканите от областен управител
и Община – П. документи, относно преобразуването на парцелите през годините.
Вещото лице е правило посещение на място, както и фотоснимки на външната и
вътрешна част на оборотния цикъл. Установило е, че квадратурата му е 48,72
кв.м., че съгласно схемите, приложени към заключението, има преминаващи тръби
към ***, които са разположени подземно в имот с идентификатор ***, съседен на
имота на ответника. Квадратурата на подземно преминаващите тръби през имота –
собственост на трето лице е 2,38 кв.м., като подробно е описало, че оборотния
цикъл се намира в един имот, тръбите преминават през друг, съседен имот, преди
да достигнат до имота на собственика „П.1.“ ООД. От снимковата част на
заключението е видно, че помещението с помпите представлява стая с автоматика и
тръби. Във второто допълнително заключение е посочено, че демонтиране на
металната надземна част на оборотния цикъл е невъзможно, тъй като е съставена
от заварени, остарели и корозирали елементи. Стоманобетоновата конструкция може
само да бъде изпълнена по нов начин и с нови строителни материали, а
възстановяването на оборотния цикъл би могло да се реализира при значими
разходи, които приема в размер на 135 760 лв. Вещото лице е посочило, че
уличната регулация на поземления имот на ищеца може да бъде преместена на
запад, в съседен имот, така че процесният оборотен цикъл да не попада върху
тупика. Посочило е, че заповедта от 2003 г. за удължаване на съществуващият път
не е съобразила оборотния цикъл, който до тогава е бил разположен в *** и в
него е нямало път с тупик.
При така обсъдените по делото доказателства, съдът
прави следните изводи: Предявеният иск на осн. чл.109 от ЗС е допустим, той
представлява иск за защита на собствеността и е средство за правна защита на
собственик на имот срещу действие, което му пречи да упражнява своето право на
собственост. Такъв иск може да се води успешно, само ако ищецът в конкретния
случай докаже, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***и на
фундамента, върху който е построено съоръжението на ответника, че ответника,
без да лишава ищеца от владението му, е извършил въздействия, които
ограничават/смущават възможността ищецът да упражнява правото си на собственост
и които действия, ищецът не е длъжен да търпи.
Спорни по делото са въпросите – какво представлява оборотния
цикъл – имат ли различни собственици фундаментът и водоохладителните кули,
които ищецът поставя като предмет на иска по чл. 109 от ЗС, налице ли са вещни
права на ответника върху оборотния цикъл, налице ли са действия на ответника,
които ищецът не е длъжен да търпи. Допълнително поставен с възражение, и спорен
по делото е въпросът – има ли придобиване по давност на оборотния цикъл и на
земята под него от страна на ответника. Установи се по делото, че ищецът е
собственик на имот с идентификатор ***, че в северния му край се намира
предвидено от плана към настоящия момент обръщало, че този имот граничи с имот
на ответника, в който има построени сгради. Безспорно, а и видно от снимковия
материал, приложен от ищеца и от вещото лице, в част от обръщалото се намира
стоманенобетонна конструкция, върху която са разположени метални
водоохладителни кули. Независимо от твърденията на ищеца, че водоохладителните
кули са разположени върху фундамент, който е негова собственост, от показанията
на разпитаните по делото свидетели, които съдът изцяло кредитира като
непротиворечиви, кореспондиращи си, дадени от лица с непосредствени впечатления
за работата, предназначението и вида на съоръжението, се установява, че бетонът
не е само фундамент, той е стени, които ограждат сухи и мокри помещения,
функционално свързани с виждащите се върху него метални водоохладителни кули.
Съдът приема, че цялата конструкция – метална и бетонна - всъщност представлява
едно цяло, не може да бъде разделена на две отделни части и в своята цялост е
оборотен цикъл за охлаждане на вода, необходима за климатична инсталация за
производствени нужди. Този оборотен цикъл е функционално свързан с работните
помещения на сградата на ответника, т.нар. ***, продаден изцяло от ищеца на
ответника с два нотариални акта – този от 2001 и този от 2004г. Именно като
„оборотен цикъл“, а не само като водоохладителни кули /които са въведени като
предмет на иска от ищеца/, той изрично е описан и е бил продаден с ***. Съдът
намира, че предмет на тази сделка са били парцелът, оборотния цикъл, като
отделна сграда, идеални части от вътрешните
пътища, вертикална планировка, външна канализация, външен водопровод,
ел.захранване, газопровод и всички др. подобрения, и ведно с 1/3 ид.ч.от
построената сграда – ***. Всеки от изброените предмети на сделката са били
собственост на ищеца към датата на продажбата, и в нотариалния акт няма изрично
записване, че оборотния цикъл, който се продава, се намира в УПИ на площ 2975 кв.м., имот XLV, находящ се в стр.***,
Независимо, че впоследствие ищецът
излага фактически твърдения, че е продал на ответника друг оборотен цикъл, то
такъв на територията на целия бивш парцел І не се доказа да има като обслужващ
Корпус 4. Свидетелските показания и изричното посочване в НА от 2004 г. сочат
преминаване на собствеността на оборотния цикъл, като отделно съоръжение от
ищеца към ответника, и доколкото към момента на продажбата ищецът е бил
собственик, както на имота, който в момента е улица, така и на имота, който е
продал на ответника, то той е имал право да му продаде само постройка от
собствения си имот без да продава самия имот. По този начин само собствеността
на съоръжението „оборотен цикъл“ е преминало в собственост на ответника и той е
станал негов собственик по деривативен начин. В правото на собственост върху
това съоръжение, като постройка се съдържа и потестативното право на строеж,
т.е. нейният нов собственик има правото не само да упражнява цялата фактическа
власт върху него, а и при евентуално негово погиване – да го построи отново при
спазване на изкисванията на ЗУТ. В случая обаче, не става дума за ново
построяване, ищецът дори не доказа, че водоохладителните кули са били
новоизградени от ответника след продажбата на съоръжението, а съгласно
свидетелските показания, съоръжението е било само ремонтирано, за да може да се
ползва по предназначение. Действително ремонтът е извършен по време,
предхождащо категоричното придобиване, чрез покупко-продажба през 2004г., но от
12.01.2004г. до датата на предявяване на ИМ ищецът не доказа, че ответникът е
въздействал върху неговият имот с нови свои действия, които ищецът не е длъжен
да търпи. Напротив - ищецът е продал съоръжение „оборотен цикъл“ на ответника,
намиращо се върху негов собствен имот и неразделна част от сградата, която е
била за производствени нужди и с това се лишил от правото да ползва тази част
от имота, върху която е построено съоръжението. Нелогично е твърдението в
исковата молба, че ищецът предложил на ответника да закупи сега съществуващата
улица за експлоатация и обслужване на процесния „оборотен цикъл“, и
същевременно да твърди, че цикълът пречи на експлоатацията на улицата, като
такава.
Съдът намира, че не следва да се произнася по
направеното възражение за собственост, придобита от ответника по давност, по
отношение на „оборотния цикъл“, доколкото по делото се доказа, че тази
собственост е придобита от него при продажбата през 2004г. и оттогава той е
негов собственик на първата твърдяно основание. Възражението за изтекла
придобивна давност на земята под оборотния цикъл, не само че излиза извън
предмета на предявения негаторен иск, който по принцип е отрицателен (правата
на собственост имат значение, но те остават извън предмета на делото), но и
придобиване на давност върху 48,72 кв.м. не може да бъде признато, тъй като
чл.200 от ЗУТ забранява придобиването по давност на части от имоти, освен при
определени условия, които в случая не са налице – минималните размери по чл. 19
от ЗУТ или собственост на съседен имот. Върху тази площ обаче ответникът има
право на строеж при евентуално погиване на имота. Следва да се има предвид също
и че по делото се установи, че оборотният цикъл е съществувал от 1985г., той не
е новопостроен. Продаден е през 2004г., а улицата е отредена, като такава в
частта, в която се намира оборотния цикъл през 2003г. В този случай съобразно
решение № 37 от 07.03.2014 г.на ВКС, по гр.д.№4245/2013г., І-во г.о.,
действията на трети лица (в случая Общината) имат правно значение само ако
единствено по причина на тях ищецът не може да упражнява правото си, като в
този случай отговорността на ответника не би могла да бъде ангажирана. Или
другояче казано - при положение, че Общината е променила плана, продължавайки
улицата до тупик, включващ в себе си и оборотния цикъл, без обаче да държи
сметка за неговото съществуване, то съществуването на този цикъл и въпросът за
неговото премахване не би могло да бъде отговорност на ответника, която ищецът
да може да ангажира в настоящето производство. Действително в Тълкувателно решение
№4/2015 г. на ОСГК – ВКС, се сочи че в някои случаи „преченето“ на ищеца да
упражнява своето право, произтича от естеството на нарушението, когато то е
такова, че правото не може да се упражнява в пълен обем. Като пример са
посочени случаите, при които се доказва, че ответникът поддържа създадени в
резултат на неоснователни действия състояния в имота на ответника, без да има
облигационно пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. В
конкретния случай обаче се доказа наличието на вещно право – право на
собственост върху съоръжението „оборотен цикъл“ независимо, че същото няма
отделен идентификатор. Доколкото обаче то е част от продаден от ищеца на
ответника имот, отделно и изрично описана при продажбата, като „оборотен
цикъл“, то ответникът има право да ползва това съоръжение по предназначение,
независимо, че се намира върху имот, собственост на ищеца.
Поради горното, съдът намира, че следва да отхвърли
предявения иск по чл. 109 от ЗС по отношение на за преустановяване на
неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост
върху имот.
При този изход на делото, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените от него разноски по производството, в
размер на
1230лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният на основание чл. 109 от ЗС
иск, от ***ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ликвидатора В.В.В., с който е иска осъждане на ***с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.Б.Г., да
преустанови неоснователните действия - да прекрати работата по експлоатация и
обслужване на съоръжение, представляващо оборотен цикъл, и да премахне за
негова сметка трите броя водоохладителни кули, разположени върху негов бетонов
фундамент - като оборотния цикъл е разположен в част с площ 250 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор ***, и с действията си ответника пречи на *** да
упражнява в пълен обем правото си на собственост върху частта с площ 250 кв. м.
от поземлен имот с идентификатор ***., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.3
от ГПК, ***ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
ликвидатора В.В.В., ДА ЗАПЛАТИ на***с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от П.Б.Г., деловодни разноски в размер на 1230лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: