РЕШЕНИЕ
№ 3726
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:К. ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от К. ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110127694 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на К. П. П., ЕГН: **********, с
адрес: АДРЕС и В. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, чрез
адв. А. В. срещу СО, код по БУЛСТАТ: ***********, с адрес: АДРЕС, с която се моли съда
да признае за установено по отношение на ответната община, че ищците са
собственици на самостоятелен обект с идентификатор *********** с адрес на имота:
АДРЕС, се намиращ се на етаж 8/осем/ в сграда с идентификатор ***********
предназначение - Жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор *********, предназначение на самостоятелният обект: Жилище, апартамент
- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на
обекта -1. Посочени в документа площ - няма, прилежащи части – няма, ниво едно при
съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж *********.*; *********.*; под
обекта - *********.* над обекта *********.*, Стар идентификатор: няма, който имот по
документи за собственост представлява жилище находящо се в гр. София, представляващ
стая, хол и дневна кухня в АДРЕС в жилищна сграда построена върху държавна земя
парцел, в кв. „Л“ комплекс „В" състоящ се от стая, хол и дневна кухня със застроена площ
59.00 кв. м. с прилежащите избено помещение №***с полезна площ 3.42 кв. м., с 3,428 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху, държавна земя
при съседи на жилището: изток - тревна площ, запад - стълбите, север - бул. „Л“ и на
избеното помещение: изток - коридор, запад - тревна площ, север - мазе № **, юг- мазе №
**, по давностно владение от 1994 г.
Ищците твърдят, че през 1994 г. била издадена заповед за настаняване на К. П. П.,
който заедно със съпругата си В. Н. П. се нанесъл и заживял в процесния имот. Била
издадена заповед № РД **** от 29.03.1996 г. за освобождаване на жилището.
Административният акт бил обжалван и отменен от СГС. Така ищците сочат, че от момента
на настаняването през 1994 г. до момента на завеждането на исковата молба продължават да
живеят в процесното жилище. Поддържа се, че те спокойно и необезпокоявано владеят
1
имота със своително намерение, като плащат всички разходи за имота, режийни разноски,
всички разходи към етажната собственост, като собственици, ремонтират и поддържат
жилището.
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъдат допуснати двама свидетели за установяване на упражняваното
давностно владение.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор по исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен.
СО се легитимира като собственик на процесния имот с Акт за частна общинска
собственост № ******/27.10.1997г., съставен по реда на Закона за общинската собственост
Не се спори, че ищците са настанени в жилището с настанителна заповед, както и, че е
издадена Заповед № РД****/29.03.1996г. с цел изземване на жилището, която е отменена от
СГС.
Поддържа се, че след отмяната на Заповед № РД****/29.03.1996г. наемното
правоотношение се е запазило и продължава да обвързва страните. Сочи се, че наемателят
държи вещта за собственика на вещта, т.е. за другиго, като извършването на ремонти по
поддържането на жилището в годно за обитаване състояние не може да се приеме за
трансформиране на държането във владение. Твърди се, че неплащането на наем и
съответно – пасивност на наемодателя да събере своето вземане не може да се приеме за
признак за „отпадане“ на наемното правоотношение и съответно – установяване на владение
от страна на бившите наематели на вещта. Несъбирането на дължим наем от страна на
наемодателя, дори продължителен период от време, не може да се приеме и за отказ от
правото на собственост от страна на СО по отношение на процесния имот. Оспорва се
изложеното твърдение за владение върху процесния имот в осъществявано от ищците е
продължило 10 години.
Представено е писмено доказателство- Акт за общинска собственост №
******/27.10.1997 г.
Оспорва се истинността на Договор за продажба, сключен по реда на Наредбата за
държавните имоти, като се твърди че поставения на него подпис на лице, обозначено като
представител на Териториална общинска администрация, е неистински.
Иска се да бъде допусната съдебно-графологическа експертиза, която да се произнесе
по отношение на това дали положения подпис върху горепосочения договор е направен като
фактическо действие лично от законния представител на ТОА „П“ към този момент.
Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е Решение от 25.09.1997 г. по гр.д. №****/1996 г., с което СГС
е отменена като незаконосъобразна Заповед №РД-*********/29.03.1996 г. на Кмета на район
„П“, постановена на основание чл. 16 от ЗС, с която е наредено на жалбоподателя К. П. П.
да освободи владения от него без правно основание жилищен обект.
Представено по делото е копие на Договор за продажба, сключен по Наредбата за
държавните имоти от 20.12.1994 г., с който се продава на К. П. П. недвижим имот,
собственост на държавата, предоставен на Софийски градски народен съвет, находяш се в
АДРЕС Същият документ носи подпис на инж. МС - законен представител на Териториална
общинска администрация /ТОА/ „П“, В тази връзка е допусната съдебно-почеркова
експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроса дали положения подпис върху
Договор за продажба, сключен по реда на Наредбата за държавните имоти е направен като
2
фактическо действие лично от законния представител на ТОА „П“ към този момент.
Вещото лице инж. С. Ц. е изготвила сравнително графическо изследване. При изследването
на обекта са използвани качествено-описателния метод за установяване особеностите на
писмено-двигателните навици на пишещия, увеличителни прибори и специализирана
криминалистическа техника. При изследването между подписа - обект на експертизата и
саморъчният подпис на МС, са установени пълни различия, заключаващи се в степента на
обработеност, в общия вид, структурната сложност и съдържанието на транскрипциите, в
преобладаващите форми и посоки на движенията, в размера, в степента на свързаност и в
темпа на изпълнение, както и в характерни частни графически признаци. Направен е извод,
че подписът, положен от името на МС - представител на ТОА „П“ в мястото за „КМЕТСКИ
НАМЕСТНИК“ на Договор за продажба, сключен по Наредбата за държавните имоти от
20.12.1994 г., сключен между МС - от една страна и от друга - К. П. П. - обект на
експертизата, не е изпълнен от инж. МС.
Съдът по реда на чл. 190 ГПК е задължил ответната страна да представи информация
дали за периода от ****.12.1994 г. МС, представител на ТОА „П“ е бил в отпуск, съответно
налице ли е било определено лице, което да замества същия. С писмо изх. №
************/22.01.2024 г. е посочено, че след обстойно търсене в архива на район „К"
такава заповед за заместване през посочения период не беше открита.
Представени по делото са платени нареждания, разписки и фискални бонове, видно от
които К. П. П. е заплащал в периода от 2000 до 2020 г. режийни разноски- за топлинна
енергия, електрическа енергия, ВиК услуги и вноски към етажната собственост за имот с
адрес: АДРЕС. Видно от представените документи партидите към „Чез Електро България“
АД, „Топлофикация София“ ЕАД и „Софийска вода“ АД за процесния имот са на името на
К. П. П..
Ответната община е актувала процесния имот с Акт за частна общинска собственост
№ ******/27.10.1997г., съставен по реда на Закона за общинската собственост.
По делото са разпитани като свидетели ПЙЦ и ИАЦ
Свидетелката Ц разказва, че се познава с ищците от 1985 г. като тя работела в градския
транспорт като шофьор на тролей, а ищецът К. П. като ватман. После ходили заедно на
море, където ищците станали кръстници на децата на свидетелката, През 1995 г. ищците се
похвалили, че ще „вземат жилище“. Споделили,че са им дали ключове през месец март 1995
г., като свидетелката излага предположения, че то е закупено от общината. Тя разказва, че
жилището е двустайно, като се влезе в коридорчето от лявата страна има баня с тоалетна,
насреща стая, хол с бокс и балкон, на които се излиза от стаята и от хола. Свидетелката
сочи, че ищците живеят постоянно в жилището от 1995 г., като не са споделяли някой да е
искал те да го напуснат.
Свидетелят Ц познава ищците от 1985 г. Разказва, че знае от майка си с която ищците
са приятелки семейства, че на ищците са им дали от общината апартамент в кв. АДРЕС,
защото преди това те живеели под наем в едно мазе. Оттогава до сега, те живеели в
жилището, правели ремонти, стопанисвали го. На свидетелят не му е известно трети лица да
са имали претенции към жилището.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен
съд-София достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл.124, ал. 1 от ГПК.
Ищците следва, при условията на пълно и главно доказване, да докажат основанието,
на което почива правото им на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор
***********. С оглед твърдението за изтекла в тяхна полза придобивна давност ищците
следа да докажат, че са упражнявали фактическата власт явно, необезпокоявано и
непрекъснато за конкретни периоди с намерението да своят имота, т. е. да придобият
3
собствеността върху него.
В Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е
разграничено владението от държането. В разпоредбата на чл.68 ЗС се съдържат
определения за владението и държането. Владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението
по чл.68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като
своя /animus domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят
няма намерение да свои вещта.
Релевантно е на какво основание е установена фактическата власт. В процесния
случай ищците сочат като основание издадена заповед за настаняване, която следва да
породи наемно правоотношение със СО. В Решение № 118/21.05.2013 г. по гр.д. №
1535/2013, ІІ г.о. е прието, че когато фактическата власт върху един недвижим имот се
осъществява въз основа на облигационно правоотношение, с поето задължение за връщане
на вещта, то тази фактическа власт не следва да се квалифицира като владение, а като
държане, тъй като липсва субективния елемент на владението, като фактически състав, т.е.
държателят не владее вещта като своя. Когато държането на един недвижим имот е поето
със задължението да се върне на насрещната страна по облигационното правоотношение,
началото на давностния срок на придобивната давност ще започне да тече тогава, когато
държателят започне да осъществява владение върху вещта. При поето задължение за
връщане на имота и при липса на предпоставките за осъществяване на владение до
настъпването на падежа на задължението, то след настъпването на падежа на това
задължение, държателят ще следва да демонстрира държането на вещта като своя по
отношение на лицето, на което ще противопостави давностното владение, като способ за
придобиването на правото на собственост върху вещта – нейния собственик, насрещна
страна и по облигационното задължение и комуто се дължи връщане на вещта въз основа на
това правоотношение. В Решение № 12/19.02.2014 г. по гр.д. № 1840/2013 г., ВКС, І г.о. и в
решение №270/20.05.2010г., постановено по гр.д.№1162/2009г. на ІІ ГО на ВКС също е
прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане,
колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако
държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго
изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия, които
недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава хипотеза в
тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че такава е
започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. В решение
№145/14.06.2011г., постановено по гр.д.№627/2010г. на І ГО на ВКС е прието, че общият
принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не
могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма
възможност /поради неведение/ да се брани.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които не си противоречат и се
кредитират от съда, се установява, че действително още от 1994 г. ищците живеят в
процесния имот. Свидетелите обаче не дават сведения дали и как ищците са манифестирали
субективното си намерение да своят имота спрямо ответника по делото-наемател на
ищците. Действията, изразяващи се в заплащането на данъци за целия имот и на разходите
за неговото ползване, могат да съставляват проявна форма на обективиране на намерението
за своене, но само една външна проява не може да обуслови такъв извод, а следва да бъде
4
преценена заедно с останалите събрани доказателства. /Решение № 108 от 30.12.2020 г. по
гр. д. № 4611 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение/. В процесният
случай заплащането на режийни разноски в периода от 2000 до 2020 г.остава неподкрепено
от други доказателства и не е годно самостоятелно да обуслови промяна в субективния
елемент на упражняваната фактическа власт върху имота и не представлява изразяване на
воля за своене на имота, още повече, че самият наемател по см. на чл. 232, ал. 2 ЗЗД има
задължение за заплащане на разходите, свързани с ползуването на вещта.
Иначе казано доколкото липсва уведомяване на собственика за промяна на
намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение,
презумпцията по чл.69 ЗС е опровергана и съдът намира, че ищците изобщо не са започнали
да владеят процесния недвижим имот, като не са трансформирали държането си във
владение.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните. В проведеното второ поред о.с.з. на 20.02.2024 г.
ищците са заявили, че правят изменение на основанието на иска, като се легитимират като
владелци на имота и твърдят, че са придобили същия по давност въз основа на представения
с исковата молба договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за
държавните имоти. С протоколно определение съдът е приел, че разпоредбата на чл.214
ГПК предвижда краен момент, а именно: първото по делото заседание, даващ възможност на
ищците да изменят основанието на иска. В първото по делото заседание е приет за
окончателен доклада по делото, с който ищците са се легитимирали като владелци, въз
основа на заповед за настаняване. Съдът е приел, че с оглед законовата преклузия
изменението на основанието към този момент не е допустимо, а пред ищците е налице
процесуалната възможност за водене на нов процес, на ново основание като не е прието
направеното изменение на основанието на иска. Ето защо съдът не обсъжда и не коментира
Договор за продажба, сключен по Наредбата за държавните имоти от 20.12.1994, както и
дали въз основа на същия е възможно ищците да установят фактическа власт върху имота с
намерение да своят същия.
С оглед изложеното ищците не доказват да са упражнявали фактическата власт явно,
необезпокоявано и непрекъснато за конкретни периоди/от 1994 г./ с намерението да своят
имота, т. е. да придобият собствеността върху него, поради което искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната община има правно на разноски и такива
следва да й бъдат присъдени за депозит за вещо лице- 520 лева и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 200 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124 ГПК на К. П. П., ЕГН: **********,
с адрес: АДРЕС и В. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС, чрез
адв. А. В. срещу СО, код по БУЛСТАТ: ***********, с адрес: АДРЕС, за признаване за
установено по отношение на ответната община, че ищците са собственици на
самостоятелен обект с идентификатор *********** с адрес на имота: АДРЕС, се намиращ
се на етаж 8/осем/ в сграда с идентификатор *********** предназначение - Жилищна
сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *********,
предназначение на самостоятелният обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта -1. Посочени в
5
документа площ - няма, прилежащи части – няма, ниво едно при съседни самостоятелни
обекти в сградата: На същия етаж *********.*; *********.*; под обекта - *********.* над
обекта *********.*, Стар идентификатор: няма, който имот по документи за собственост
представлява жилище находящо се в гр. София, представляващ стая, хол и дневна кухня в
АДРЕС в жилищна сграда построена върху държавна земя парцел, в кв. „Л“ комплекс „В"
състоящ се от стая, хол и дневна кухня със застроена площ 59.00 кв. м. с прилежащите
избено помещение № 11 с полезна площ 3.42 кв. м., с 3,428 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху, държавна земя при съседи на жилището:
изток - тревна площ, запад - стълбите, север - бул. „Л“ и на избеното помещение: изток -
коридор, запад - тревна площ, север - мазе № 8, юг- мазе № 15, по давностно владение от
1994 г., установено въз основа на Заповед за настаняване.
ОСЪЖДА К. П. П., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС и В. Н. П., ЕГН: **********,
с адрес: АДРЕС, да заплатят на СО, код по БУЛСТАТ: ***********, с адрес: АДРЕС,
съдебно-деловодни разноски в размер на 720 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6