Решение по дело №139/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл.163,Закон за здравето (ЗЗ) и е образувано пред настоящата инстанция по подадена жалба от П. Ц. И. майка и придружител на А. Д. Ш., и двамата от Б. срещу решение № 164 от 08.01.2010г., постановено по ЧНХД № 1541/09г. на РС- Б.. С жалбата се иска отмяна на постановеното решение от районния съд, като се навеждат съображения за некоректност на съдебния състав, както и доводи, че здравословното състояние на освидетелствания Ш. е добро, че същият не застрашава с поведението си живота и здравето на другиго или собственото си такова, че редовно взима предписаните му от личния лекар медикаменти и че сам, доброволно е постъпил на лечение на 11.01.2010г. след извършен преглед и дадено му направление от лекуващия го психиатър Д. С. В този смисъл се сочи от Ш., че не се налага принудителното му лечение в болнично заведение, а по-добри резултати биха се постигнали, ако се лекува в домашни условия под наблюдението на майка му- П. И., поради и което се иска отмяна на решението на районния съд.

В съдебно заседание жалбодателката И. се явява лично, представя писмени доказателства, поддържа жалбата от нейно име и от името на сина си. Последният- освидетелствания Ш. - доведен в с.з. от служители на ОДПЗС-Б. изразява становище, че не е болен от шизофрения, че сам приема предписаните му инжекции и не се налага повече от месец да престоява във второ отделение на областния психо-диспансер. Назначеният му от първата инстанция З.- А.Г.Т. поддържа подадената от майката въззивна жалба по съображенията в нея, твърди, че поведението на клиента му е рефлективно- същият реагира на отправените му обиди и удари с такива, но никога не е бил агресивен, не е общественоопасен, нито пък с поведението си застрашава съседите си, собственото и на другите здраве и живот, както и че приложеното му до момента лечение във второ отделение на ОДПЗС не е дало положителни резултати, а едно такова в домашни условия под контрола на майката би довело до подобряване на състоянието му.

Пред въззивната инстанция представителят на ОП- Б. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на БлРС – законосъобразно и постановено в съответствие със събрания доказателствен материал относно настоящото здравословно състояние на въззивника. Като доказателство представя преписка № 211/2010г. на БлРП, ведно с преписка ЗМ № 26/2010г. по описа на 2-ро РПУ-Б..

Бащата на А. Ш. – Д. Ш. – определен от районния съд като лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на сина си, е изслушан повторно (и от настоящия съдебен състав) като свидетел, като в показанията си сочи, че не поддържа отношения със сина си, рядко го вижда и то на разходка из града, не е в състояние да го контролира и не знае какви медикаменти следва да приема освидетелстваното лице.

По делото отново е изслушан експерта –Д. К., която поддържа изразеното в изготвената експертиза пред БлРС становище за наложително болнично лечение на А. Ш..

Въззивният съд, след като прецени подадената жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за безспорно следното:

Производството по чл.154,ал.3 и сл. от ЗЗ е инициирано по искане на прокурор от Р. П.- Б., който е компетентно лице по смисъла на чл.157,ЗЗ. За да постанови атакувания съдебен акт, РС-Б. е възприел фактическа обстановка, която изцяло се подкрепя от събрания доказателствен материал и с която въззивната инстанция е солидарна:

Жалбодателят А. Ш. е 43-годишен мъж, неженен, със завършено средно-специално образование. Живее сам (заедно с няколко кучета и котки, за които се грижи) в апартамент в ЖК “Е.” в Б.. Не поддържа отношения с баща си –св.Д. Ш., а е в добри такива с майка си П. И. (като родителите му са разведени от много години). Получава пенсия за инвалидност в месечен размер от 257 лева. Същият е инвалидизиран през 1988г., с 95% определена нетрудоспособност, с водеща диагноза “шизофрения” –параноидна форма, непрекъснато протичане с устойчив дефицит- обостряне, с халюцинарно –параноиден синдром. Лекуван е многократно в различни психиатрични болници, но поради настъпилата изразена и трайна промяна на личността през 2005г. отново е настанен принудително в ПО-Х. (така експертно решение № 1379 от 12.08.2005г.). Съгласно експертното заключение на в.л.К. освидетелстваният живее сам, не отваря жилището си, защото не иска да му навредят и да го убият. Във връзка с последното са представени пред настоящата инстанция от П. И. медицински свидетелства, датирани от 1997г. и 1999г., че освидетелстваният Ш. е бил малтретиран (бит) от съседи и непознат мъж. Разпитани като свидетели съседите му А., Х., А., Г. и В. твърдят, че А.Ш. не е проявявал агресия по отношение на тях, само са чули за такава от негова страна по отношение на св.Т. и други лица, но че жалбодателят ходи занемарен, оставя без надзор кучетата си, които плашат децата им и тях самите, нощем вика и псува и така смущава реда и общественото спокойствие на хората в блока, лятото излизал гол на терасата, откъдето крещял и пеел на висок глас, ругаел домашните си “любимци” и тези от съседите, които му правели забележки. За проявено насилие от жалбодателя спрямо нея и спрямо Н. Б. свидетелства съседката С. Т., както и че изпитва страх от гнева на Ш., от неговите безпризорни кучета и от нехайството на майка му-П. И.. Последната твърди, че не синът й, а св.Т. го обижда и посяга да го удари, настройва и други съседи против него, като А. не отваря жилището си именно от страх да не бъде бит и заплашван. Всички свидетели по делото сочат, че от дома на А. Ш. се носи непоносима миризма, че както жилището му и пространството пред него са занемарени, така и самият жалбодател е в нехигиеничен вид. Въпреки това Ш. не позволява на майка си да посещава жилището му, защото му “краде ценни материали” и същата отива да почиства апартамента му, само когато той отсъства. П. И. твърди, че синът й не приема хапчета, но редовно си бие инжекциите, които са му предписани, не се налага настаняването му за лечение в болнично заведение. На противно становище е баща му - св.Д.Ш., а именно- че синът му не може да се грижи сам за себе си, нуждае се от контрол, че създава скандали с поведението си и самият му родител се страхува от него. Представени са писмени доказателства по делото, че самият Д. Ш. е с изразена личностова дисхармония и депресивност в рамките на умерена депресия.

Според заключението на вещото лице К. освидетелстваният А. Ш. е без съзнание за психична болест, към момента на изследването (14.12.2009г.) с изразена емоционално-волева промяна на личността, с мисловно разстройство, болестно-ангажирана действена активност, като проведеното до тогава медикаментозно лечение не е повлияло напълно и са останали възбудата, дезорганизираността, страховата напрегнатост, поведенческата непреценачност. Експертът сочи, че освидетелстваното лице продължава да е с несъответно поведение, изолиран емоционално от околните с лош контрол върху импулсите, нарушения на волята, болестна свръхангажираност, неспособен да защитава собствените си интереси. Според вещото лице А.Ш. не може да дава пълноценно информирано съгласие за лечението си, при него е налице продължително разстройство на съзнанието, без данни за терапевтична ремисия, поради което се налага провеждането на непрекъснато лечение и надзор в специализирано лечебно психиатрично заведение.

В хода на въззивното производство от представената от прокурора преписка, се установи, че в деня на постановяване на атакуваното решение от РС-Б. между жалбодателя Ш. и негов съсед (П.Г.) възникнал скандал по повод намерено пред вратата на жилището а първия умряло кученце. Двамата взаимно се упреквали в причиняване смъртта на животното, като след отправени закани за саморазправа и заплахи за живота му от страна на Г., освидетелствания счупил табелката с надпис “такси” и десен ветроплан на собствения на първия лек автомобил марка Киа”.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира за правилен законосъобразен извода на районния, че по отношение на освидетелствания са налице кумулативно предвидените в чл.155,ЗЗ предпоставки и същият се нуждае от специализирани здравни грижи, респ.- от задължително лечение в стационарни условия, в случая- ОДПЗС-Б.. Така, установи се, че с поведението си А. Ш. представлява опасност както за себе си (собственото си здраве), така и за околните (в частност- съседите си) и че е необходимо –въпреки данните, че приема доброволно част от предписаното му от личния му лекар и лекуващия го психиатър медикаментозно лечение – да бъде лекуван за определен период от време в специализирано лечебно заведение под надзора на специалисти, за да се изключи възможността същият да бъде наранен или пък да извърши самият той ново деяние с общественоопасен резултат.

Съобразявайки обаче становищата на участниците в производството пред въззивната инстанция, както и изнесеното от експерта в с.з. за провежданото от датата на настаняване на Ш. във второ отделение на ОДПЗС-Б. (считано от 12.01.2010г.) до датата на с.з. (28.01.2010г.) и за актуалното състояние на освидетелстваното лице, окръжният съд намира, че определеният от РС тримесечен срок на лечение следва да бъде намален на два месеца. Решението на БлРС следва да бъде изменено и в частта му относно назначеното лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на въззивника, като такова се определи неговата майка- П. И., единствено на която той има някакво доверие, която от години се грижи за него за разлика от баща му- Д. Ш., който почти се е дезинтересирал от сина си, не поддържа отношения с него и самият той страда от личностово разстройство (депресивен тип е). В този смисъл подадената от А. Ш. чрез майка му- П. И. жалба, освен допустима (в законоустановения срок и от заинтересовано лице), се явява и частично основателна.

Съобразно правомощията си по чл.314 НПК (чийто норми са субсидиарно приложими в това производство, изхождайки от разпоредбата на чл.165,ал.1,ЗЗ), въззивният съд не констатира нарушения на процедурата или такива на материалния закон, даващи основание за изменение в други части или отмяна на обжалваното решение на РС-Б..

Водим от горното и на основание чл.334,т.3 НПК, във връзка с чл.165,ал.1,ЗЗ, във връзка с чл.145 и сл. от Закона за здравето, Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 164 от 08.01.2010., постановено по ЧНХД № 1541/2009г. по описа на РС-Б. в частта относно срока на настаняване в ОДПЗС-Б. за задължително лечение на А. Д. Ш., като намалява същия на 2 (два) месеца, считано от датата на постановяване на първоинстанционното решение И в частта относно лицето, което да изразява информирано съгласие за лечението на жалбодателя, като назначава за такова майка му – П. Ц. И. от гр.Б., ЖК “З.” № 32, .3, А.8.

ПОТВЪРЖДАВА атакуваното решение на БлРС в останалата му част като законосъобразно и правилно.

Преписи от решението да се изпратят на всички участници в производството (освидетелстваното лице, П. И., А.Г. Т., управителя на ОДПЗС-Б. и БлОП).

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: