Р Е Ш Е Н И Е
№.................../…………….2017 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МЛ. С. АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от младши съдия Вълков въззивно гражданско дело № 2160 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2860/27.06.2016 г., подадена от Д.Г.Д.,
чрез адв. С.З., срещу решение № 109/07.06.2016 г., постановено по гр.д. №
367/2015 г. по описа на ПРС, с което е отхвърлен предявения иск от Д.Г.Д. срещу
В.Д.К., Ч.Т.К. и Т.Д.Т., за делба на следния недвижим имот: дворно място с площ
от 462 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор 00789.201.194 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Аспарухово, общ. Дългопол,
обл. Варна, одобрени със Заповед № 300-5-73/22.12.2004 г. на Изпълнителния
директор на Агенция по картография (номер по предходен план кв. 21, парцел
ХVI-201.194), при граници по скица имоти с №№: 00789.201.193, 00789.201.173,
00789.201.199, 00789.201.591, при граници по нотариален акт: улица с
идентификатор 2010173, ПИ с идентификатори №№ 2010199, 2010195, 2010193. Със
същото решение съдът е отхвърлил и искането на ищеца Д.Г.Д., на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК, да бъде обезсилен нотариален акт за собственост
с вх. № 4301/05.08.2005
г., акт № 82, том XII, дело № 2345/2005 на Служба по
вписванията гр.Провадия.
Във въззивната жалба се
твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни
съображения за това. Моли съда да отмени изцяло решението на ПРС като
неправилно и незаконосъобразно, и да постанови ново, с което да допусне до
делба процесния имот, както и да обезсили нотариален акт № 82, том XII, дело №
2345/2005 на Служба по вписванията гр. Провадия. Претендират се разноски.
В отговора на жалбата,
въззиваемите – Ч.Т.К. и Т.Д.Т., чрез адв. Я. С., поддържат, че постановеното
решение е обосновано и законосъобразно, и молят да бъде потвърдено.
ВОС, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с
вх. № 1884/13.05.2015 г., подадена от Д.Г.Д., с която се претендира да бъде
допуснат до делба между него и В.Д.К., Ч.Т.К. и Т.Д.Т., следния недвижим имот:
дворно място с площ от 462 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор
00789.201.194 по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със
заповед № 300-5-73/22.12.2004 г. на Изпълнителния директор на Агенция по
картография, при квоти 1/3 ид.ч. за ищеца Д.Г.Д. и ответницата В.Д.К. и по 1/6
ид.ч. за ответниците Т.Д.Т. и Ч.Т.К..
В исковата молба е посочено, че на 31.12.1977 г. е
починал общия наследодател на страните по делото Д. А. Д., а на 17.03.1985 г.
починала и съпругата му Ч. Н. Д.. Двамата притежавали имот, придобит по
давност. След тяхната смърт, майката на ищеца - В. Г., и нейните сестрите - В.К.
и П. Р., владели имота. Твърди се, че майката на ищеца е била собственик на 1/3
ид.ч. от имота, придобит по наследство и давностно владение, продължило от 1977
г. до смъртта й. Направено е искане да бъде допуснат до делба имотът при квоти
1/3 ид.ч. за ищеца Д.Г.Д. и ответницата В.Д.К. и по 1/6 ид.ч. за ответниците Т.Д.Т.
и Ч.Т.К., както и да бъде обезсилен нотариален акт № 82, том XII, дело №
2345/2005 на Служба по вписванията - гр. Провадия.
В срока по чл. 131 от ГПК Ч.Т.К. и Т.Д.Т., чрез адв. С.,
посочват, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърдят, че процесния
имот е бил собственост на общия наследодател на страните А. Д.. След смъртта му
по силата на наследствено правоприемство е преминал в собственост на Д. А. Д. и
Ч. Н. Д., които през 1951 г. го дарили неформално на П. Д. Р. и съпруга й Т.Т.Т..
През 1962 г. П. Т. и съпруга й Т.Т.Т. са се снабдили със строителни книжа и са
построили в дворното място жилищна сграда. Ч.Т.К. със съгласието на брат си Д.Т.Р.
е осъществявала непрекъснато и несмущаващо владение повече от 10 години. През
2005 г. се е снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение.
В.Д.К., чрез пълномощника си – дъщеря й С.Д., е заявила,
че е съгласна да наследи 1/3 ид.ч. от
имота.
ВОС, като взе предвид изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установена следната фактическа
обстановка:
Oт представеното по делото
удостоверение за наследници с изх. №
56/27.04.2015 г. се установява, че наследници по закон на Д.
А. Д., починал на 31.12.1977 г., са Д.Г. Добре, В.Д.К., Д.Т.Р., Ч.Т.К..
От представеното по делото удостоверение за наследници с
изх. № 136/15.12.2015 г. се установява, че наследник по закон на Д.Т.Р.,
починал на 09.12.2015 г., е Т.Д.Т..
От представения по делото протокол
№ 60/25.04.1962 г. за даване на
строителна линия и определено ниво е видно, че на съпрузите Т.Т. и П. Д.Т. (дъщеря на Д.Д.) е определена строителна
линия и ниво за изграждане на жилищна сграда в УПИ
VIII-83, квартал 66 по плана на с.Аспарухово.
От представения по делото нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 127, том V, рег. № 3334, дело 870/2005 г. се установява, че Ч.Т.К.
е призната за собственик по давностно владение на имот, представляващ дворно място с площ от 462 кв.м., с идентификатор
00789.201.194 по кадастралната карта на с. Аспарухово.
От представената скица № 946/10.09.2005 г. се установява,
че имот с идентификатор
00789.201.194 е с трайно предназначение урбанизирана територия с начин
на трайно ползване ниско застрояване, със стар идентификатор: кв. 21, п. IV-130, с площ от 462 кв.м., при граници: улица - № 2010173, двор - № 2010199, двор
- № 2010195, двор - № 2010193.
Представена е и актуална скица с № 15-291780/10.07.2015
г. на поземлен имот с идентификатор 00789.201.194, с адрес; с. Аспарухово, ул. Г. Трайков № 5, с площ от 462 кв.м., с трайно
предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване ниско
застрояване (до 10 м).
Свидетелят Д. Н.
Д. посочва, че имотът първо се обработвал от баба В., баба П.
и Ч.. През последните пет години го обработвал Н.. Посочва, че Д. не е идвал в
имота.
Свидетелят Н. К.
С. посочва, че от 10 -15 г. мястото
се работи от Ч. и мъжа и Г., като и П. помагала. През последните 4-5 г. той
обработвал имота, а през останалите години Ч. и майка й се грижели за имота.
Свидетелят поискал разрешение от Ч. и Г. да посади люцерна. Не е виждал друг да
работи мястото.
От изготвената по делото СТЕ се установява, че
имотът по нотариален акт от 2005 г. не е идентичен по актуална скица, намираща се на лист 18 по делото. Със Заповед № КД
14-03-319 /24.03.2010 година, на основание чл.54
от Закона за кадастъра и имотния регистър, е
направено изменение в кадастралната карта и регистър на с.Аспарухово по
предварителен Договор между съседни собственици, чийто имотни граници са
променени за осигуряване на достъп на съседния поземлен имот. Направена е
замяна на площ от 60 кв.м., като площта на процесния поземлен имот се запазва,
т.е. тя остава 462 кв.м. Процесният имот не е застроен. Няма издадени строителни
книжа от Община-Дългопол. За с. Аспарухово имало
два регулационни плана - действащият, който е одобрен със Заповед № 2752
/16.05.1962 г. и предходен, одобрен със Заповеди № 135/14.03.1930 г. и №
851/24.03.1930 г. Квартал 21 от действащия регулационен план,
представлява част от предходния квартал 66. Има идентичността на УПИ VIII-83,
кв. 66 от предходния регулационен план с имот от
действащия план. В квартал 66 от предходния план не са
извършвани регулационни промени, а за квартал 21 от действащия план има
нанесени регулационни промени, на основание
приложеното заверено копие от ПУП-ПР и Заповед № 623 /16.10.2009 година за
одобряването му.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
ВОС приема, че решението на ВРС е валидно, допустимо и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Пред ВРС е предявен конститутивен иск за делба с правно основание чл. 34 от ЗС.
За да се уважи искът за делба следва да са налице
следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1. ищецът да е носител
на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената
маса имот; 2. предметът на делбата
да бъде годен обект на правото на собственост; и 3. в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в
процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 от ЗН във връзка с чл. 34, ал. 2 от ЗС.
От представения по делото нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 127, том V, рег. № 3334, дело 870/2005 г. се установи, че
Ч.Т.К. е призната за собственик по давностно владение на имот, представляващ
дворно място с площ от 462 кв.м., с идентификатор 00789.201.194 по
кадастралната карта на с. Аспарухово, при граници: улица - № 2010173, двор - №
2010199, двор - № 2010195, двор - № 2010193. От разпитаните по делото свидетели
Д. Н. Д. и Н. К. С. се установи по безспорен начин, че спорният имот първоначално се
обработвал от баба В., баба П., а след това и от Ч., като през последните
години го обработвал съседът св. Н., който изрично поискал разрешение от Ч. и Г..
Свидетелят
Н. К. С. посочва, че от 10 -15 г. мястото се работи от Ч. и мъжа й Г.. Свидетелите и на
двете страни са категорични, че ищецът Д. не е идвал в имота. ВОС дава вяра на показанията на двамата свидетели като обективни,
безпротиворечиви и отразяващи техни лични възприятия за относими по делото факти.
Съгласно Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по
тълкувателно дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава
обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Правният извод на
нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на
противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, предл. 3 ГПК
нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу
титуляра на акта, т.е. когато по исков път бъде доказана неверността на
извършеното удостоверяване на правото на собственост. За оборването на
обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт е необходимо пълно обратно
доказване. Доказателствената сила на констативния нотариален акт може да се
опровергае с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства,
но докато не бъде оборен нотариалният акт, той ще легитимира като собственик
посоченото в него лице. В случая, по делото не се събраха доказателства, които
да оборят доказателствената сила на представения констативен нотариален акт.
Ето защо, съдът намира, че нотариалният
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 127, том V, рег. № 3334, дело 870/2005 г. установява правото на
собственост върху процесния имот на страната Ч.Т.К. и предявеният иск от Д.Г.Д.
се явява неоснователен. Правилно районният съд е отхвърлил иска и е оставил без
уважение искането за отмяна на констативен нотариален акт за собственост с вх. №
4301/05.08.2005г., акт № 82, том XII, дело № 2345/2005 на Служба по вписванията
- Провадия.
С оглед на обстоятелството, че
правният извод до който въззивната инстанция е достигнала, съответства изцяло
на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, а въззивната
жалба да се остави без уважение.
С оглед на изхода на спора, разноски в полза на
въззивника не следва да се присъждат, а въззиваемите не са направили искане за
присъждане на такива, поради което и по делото не следва да се присъждат
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/07.06.2016 г., постановено по гр.д. № 367/2015 г. по описа на
Районен съд - Провадия.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.