О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 07.02.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , ГК, І г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2020 г.в  състав:

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                                                                             

                                                              

при секретаря ………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9190 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е от В.Н.Д. против „Б.Д.“ ЕАД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот по силата на давностно владение, осъществено над десет години  за период, неуточнен по делото.

Ищецът твърди, че недвижимият имот е бил ипотекиран в полза на ответника – „Б.Д.“ ЕАД за задължения по договор за кредит от 02.07.2008 г., образувано било изпълнително дело и с постановление за възлагане имотът бил възложен на купувача „Б.Д.“ ЕАД.

При така изложените твърдения липсва правен интерес от предявения иск, тъй като ищецът е насочил иска си срещу банката, не и срещу  длъжника/праводател/, чийто имот банката е придобила на публична продан.

Целта на ищеца е чрез предявения установителен иск  и чрез признаване на право собственост върху имота да преустанови принудителното изпълнение върху недвижимия имот. Тази цел чрез предявения иск не може да бъде постигната, тъй като искът е насочен единствено спрямо банката, не и срещу длъжника, чийто имот е изнесен на публична продан.

Следва да се посочи, че ищецът е разполагал с право на иск по реда на чл.440 от ГПК, какъвто не е предявил. В съдебната практика на ВКС към настоящия момент се срещат определения, в които се приема, че ищецът по свой избор може да предяви положителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК срещу длъжника и взискателя или по чл.440 от ГПК./напр. определение № 135/01.08.2017. по чгр.д. № 2110/2017г. на ВКС, второ гр.отделение/.

При предявяване на положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, наличието на правен интерес се преценява винаги конкретно въз основа на изложените фактически твърдения,  а при така изложените от ищеца твърдения и формулиран петитум искът се явява недопустим.

Мотивиран така, на основание чл.130 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ВРЪЩА, на основание чл.130 от ГПК, ИМ вх.№ 90482/11.07.2019г. на В.Н.Д. и прекратява производството по делото.

            Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба  в едноседмичен срок от връчването.

 

 

                                                                                                       СЪДИЯ: