Р Е Ш
Е Н И Е №
22.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на 25 март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря МАРИЙКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №3367 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:
Предявената искова претенция е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК.
В исковата молба на ищцовото дружество се излагат твърдения, че ответната
страна дължи част от сумите, за които
срещу нея е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1581/2018г. на СлРС, връчена
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Сочи се, че през 2015г. между ищцовото дружество
от една страна, а от друга страна ответницата и неучастващият в процеса И. И.,
е подписан договор за потребителски кредит в размер на 3000 лева. Посочени са
условията по договора за кредит. Твърди се, че ответницата е заплатила част от
задължението и исковата сума представлява неплатения остатък.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата дължи част от сумите, за които срещу нея е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1581/2018г. на СлРС, а именно –сумата 3994,57 лева,
представляваща неизплатено парично задължение по ДПК №**********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендират се разноските
по делото.
Назначенията от съда на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на
ответника е представил отговор на исковата молба, като оспорва допустимостта и основателността
на предявената претенция.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмена молба
се иска даване ход на делото в отсъствие на представител и уважаване на исковата
претенция.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Назначеният му особен
представител счита иска за неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит №********** от 05.10.2015г. ищцовото дружество
е отпуснало заем на ответницата И.Й. и неучастващият в настоящия процес И. Б. И..
Уговорили връщането на общото задължение в размер на 6808,68 лева да се извърши
на 36 месечни вноски.
Със заповед №863/11.04.2018г. по ч.г.д.№1581/2018г. на СлРС е разпоредено
ответницата и другият длъжник И.И. да заплатят солидарно на ищцовото дружество
като кредитор главница в размер на 3994,57 лева, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 10.04.2018г., както и мораторна лихва в размер на 13,34
лева за периода от 21.01.2016г. до 22.08.2017г.
и разноски по делото в размер на 180,16 лева. Мораторната лихва не се претендира
по настоящо дело.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК по подадено в съда
на 10.04.2018г. заявление и е връчена на ответната страна при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК.
Не се установява действителния размер на задълженията на ответницата към
ищцовото дружество.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и
необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Съдът приложи и разпоредбата на
чл.161 от ГПК във връзка с невнасянето от ищеца на депозит за вещо лице.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Налице е валиден договор за заем, подписан от ответника. В случая обаче не е доказан размера на процесното вземане. Ищцовата страна
твърди, че е налице частично плащане на
задължението, но не е доказала размера на неплатеното задължение. Представените
документи в тази насока са изготвени от служители на ищеца, представляват
частни документи и не се ползват с материална доказателствена сила. Въпреки
допуснатата от съда по служебен почин съдебна експертиза, от страна на ищцовото
дружество не е внесен в предоставения срок съгласно чл.160, ал.1 от ГПК
депозит за възнаграждение за вещо лице, поради което заключение не е
изготвено и съдът на основание чл.161 от ГПК приема за доказани твърденията на
ответната страна за недължимост на процесната сума.
При това положение исковата претенция по чл.124,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли изцяло, предвид
обстоятелството, че по делото не е установен действителния размер на
претендираното вземане.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В
против И.В.Й. с ЕГН-********** ***, представлявана
от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК представител адв.С.С. *** искова претенция за
признаване за установено, че ответната страна
ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата 3994,57 лева /три хиляди деветстотин
деветдесет и четири лева и 57 стотинки/, представляваща неизплатено парично
задължение по ДПК №**********, ведно със законната лихва върху нея, считано от
10.04.2018г. до окончателното изплащане, за която по
ЧГД №1581/2018г. на СлРС е издадена заповед за изпълнение №863 от 11.04.2018
година, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: