Р Е Ш Е Н И Е № 261520
гр. Пловдив, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 29.10.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6610 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от М.Н.А. срещу „Групама Застраховане“ ЕАД, с която е предявен
осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 17 634.92 лева,
представляваща разликата между изплатеното ответника и реално дължимото такова
за възстановяване на щетите във връзка със застрахователно събитие – пожар,
настъпило на 06.11.2018 г., която сума се дължи на основание Договор за
застраховка „Пожар и други щети на имуществото“, обективиран в застрахователна
полица №***,
както и сумата в размер на 715.19 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 29.11.2018 г., дата на която дружеството-ответник е извършило
частично плащане до датата на предявяване на исковата молба в съда – 22.04.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
23.04.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.
Твърди се, че между ищеца в качеството
на застрахован и ответника в качеството на застраховател е сключен договор за
застраховка „Пожар и други щети на имуществото“, обективиран в застрахователна
полица № ***
със застрахован обект Жилищна сграда, която се ползва от ищеца за жилищни нужди
със застрахователна сума от 74 980 лева. Договорът е сключен в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на трето ползващо се лице и е със срок на
действие 12.07.2018 г. до 11.07.2019 г.
На 06.11.2018 г. е възникнал пожар в
къщата, обект на договора за застраховка. Същият ден ищецът уведомява ответника
за настъпилото застрахователно събитие. На 07.11.2018 г. представители на
ответното дружество отишли на мястото на събитието и след извършен оглед
съставили констативен протокол за констатираните щети. На база на констатациите
ответникът изплаща застрахователно обезщетение в полза на Банка ДСК, като
ползващо се по договора за застраховка лице в размер на 13 243.89 лева, за
което уведомили ищеца. Ищецът направил своя експертиза чрез независим експерт,
който констатирал какви са вредите по къщата, като крайната възстановителна
стойност според експерта възлиза на 30 881.81 лева. Твърди се, че
договорът за кредит, който обезпечавал договора за застраховка бил прекратен
поради пълното плащане на задълженията по него от ищеца, като кредитополучател,
поради което той бил легитимиран да търси обезщетението по договора за
застраховка, тъй като било отпаднало
правото на банката да получи обезщетение, с което обосновава интереса си от
предявяване на исковоте.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с посочените в
исковата молба параметри. Не оспорва настъпването на застрахователното събитие.
Оспорва вида и размер на вредите. Оспорва материално-правната легитимация на
ищеца да търси обезщетение. Твърди подзастраховане. Счита, че определеното и
изплатено обезщетение в размер на 13 243.89 лева
отговаря на вида и размера на вредите, като е отчетено подзастраховане
на имуществото. Прави възражение за самоучастие на застрахования. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на иска:
По делото са
представени доказателства, че преди завеждане на настоящия иск, ищецът е спазил
разпоредбата на чл.380 КЗ, като първо е отправил извънсъдебна претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение. От последния е постановен отказа за
изплащане на такова в пълния претендиран размер /л.33/, което поражда
интереса на ищеца да предяви настоящия иск.
По
същество:
Предявен е иск с
правна квалификация по чл.405,
ал.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът
следва да установи наличието
на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, настъпване
на застрахователно събитие за което ответника носи риска, в периода на действие
на застрахователния договор, както и че ищецът има право да получи
застрахователното обезщетение по договора, настъпване на вредите, описани в
исковата молба, причинно следствена връзка между вредите и застрахователното
събитие, размер на вредите, че договорът за застраховка обезпечава договор за
кредит с кредитор Банка ДСК, погасяване на задълженията към банка ДСК, за обезпечение
на които е сключен договора за застраховка. Ответникът
следва да проведе насрещно
доказване, както и да докаже възраженията си в отговора за подзастраховане и
уговорка за самоучастие на застрахования.
С Определение от 02.08.2019 г. като безспорно между страните е отделено, че между тях е сключен Договор за застраховка „Пожар и други щети на имуществото“, обективиран в застрахователна полица № ***, по който ищецът е застрахован, ответникът е застраховател, а банка ДСК е трето ползващо се лице. Настъпване на застрахователно събитие, покрито от договора за застраховка на 06.11.2018 г., настъпило по време на действие на договора за застрахова.
Видно от *** за продажба на недвижим имот № *** на С. К. /л.34/ се установява, че ищецът М.А. е придобил собствеността поземлен имот в село К. с площ от 740 кв.м., представляващ УПИ ***, ведно с построената в него Жилищна сграда с площ от 67 кв.м., находящи се в село *** *** .
Видно от застрахователната полица №***, именно посочения в *** недвижим имот е бил предмет на застраховката, с покрит риск пожар.
Безспорно между страните е, че договорът за застраховка е сключен като обезпечение на договор за банков кредит от 27.11.2008 г., сключен между ищеца и Банка „ДСК“ ЕАД.
По материално – правната легитимация на ищеца да търси плащане по
процесния застрахователен договор.
Видно от договора за застраховка, обективиран в застрахователна полица № *** /л.11/ същият е сключен от „Групама Застраховане“ ЕАД – като застраховател, М.Н.А., като застрахован. Договорът е сключен в полза на трето лице Банка „ДСК“ ЕАД.
Така сключеният договор има характер на договор, сключен в полза на трето лице по смисъла на чл.22 ЗЗД.
Правата по договора
възникват в полза на трето лице бенефициент, на което се изплаща в случая
застрахователно обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗЗД задължение за застрахователя /обещателя/ да
плати застрахователното обезщетение на застрахования /уговарящия/ ще възникне,
ако застрахованият е отменил клаузата в полза на бенефициера преди последният
да е заявил, че ще се ползва от нея, или ако третото лице – бенефициент, в
случая Банка „ДСК“ ЕАД, се откаже от уговорката в негова полза, което е
допустимо да се направи и след заявяването, че ще се ползва от договора. В
последния случай отказът, отмяната на клаузата в полза на третото лице,
погасява правото на третото лице, уговарящият може да замени отказалия се
бенефициер с друг, като в хипотезата на договор за имуществена застраховка в
полза на трето лице може и сам да получи застрахователното обезщетение. В
този изричен смисъл Решение № 167 от 22.12.2014 г. по т.д. № 3174/2013 г., I ТО на ВКС, Решение № 105/20.07.2015 г. по т.д. №
815/2014 г., I ТО на ВКС, Решение №
219/14.02.2012 г. по т.д. № 837/2010 г., II ТО
на ВКС.
В случая ищецът твърди, че правата на банката по процесния застрахователен договор са отпаднали на 20.03.2019 г., когато ищецът е погасил задълженията си към банката по банковия кредит, обезпечен със застрахователния договор, което се установява и от приетото по делото Уведомление от Банка „ДСК“ ЕАД /л.96/. В посоченото уведомление банката признава, че всички нейни вземания по договор за банков кредит от 27.11.2008 г., сключен с ищеца са погасени изцяло и окончателно на 20.03.2019 г., няма претенции по него.
С извършеното плащане на задълженията на ищеца по договора за кредит съдът приема, че ищецът застрахован по договора за застраховка е отменил клаузата в полза на третото лице – Банка „ДСК“ ЕАД. Отмяната на клаузата в полза на трето лице е съобщената на застрахователя с отправеното искане на ищеца за заплащане в негова полза на застрахователно обезщетение по процесния договор за застраховка за настъпилото застрахователно обезщетение. В тази връзка не са представени доказателства, че третото ползващо се лице по договора за застраховка Банка „ДСК“ ЕАД е заявило на уговарящия – ищеца или на обещателя – ответника по договора за застраховка, че ще се ползва от тази клауза въобще или ще се ползва от нея след изплащане на задълженията по договора за кредит.
С оглед изложеното съдът приема, че доколкото е отменена клаузата в полза на трето лице по договора за застраховка, право да получи обезщетение по договора за застраховка има застрахования, а именно – ищецът.
От представения по делото Констативен протокол по щета № *** /л.13/ се установява, че ищецът е завел щета при ответника за настъпил на 06.11.2018 г. пожар в процесния имот, като на дата 07.11.2018 г. представител на ответното дружество е посетил имота, отразил е констатираните вреди, изготвени са и описи на повреденото и унищожено имущество /л.14-15/.
От разпита на свидетелката Д. И. Б. /протокол от о.с.з. от 30.10.2019 г. л. 79/ се установява, че с ищеца живеят на семейни начала повече от 8 години в село ***. Установява, че на 06.11.2018 г. къщата им на посочения адрес е пострадала от пожар. За пожара били сигнализирали на пожарната, която изпратила две коли. Свидетелката видяла още същия ден последиците от пожара, а именно: на първия етаж, течала вода като дъжд поради гасенето на пожара. През входната врата можело да се влезе, след това се влиза в фоайе, което има 4 врати – една в ляво, една вдясно и две фронтални. Тези врати водят до жилищни помещения, които са обитаеми и към баня и тоалетна. Във всяко едно от помещенията течала вода от тава, от стените, от контактите. В една от спалните започнал да пада част от окачения таван и ватата под него и течало вода. Стените били мокри и оляти. Вратите в жилищните помещения били дървени и от водата били раздути. Вратата на банята била алуминиева и не пострадала. Дървените врати били премахнати. Навсякъде водата по пода била до глезените.Таваните по всички помещения били разрушени, падал гипсокартона от водата, която се стичала. Стените се подули и от следващия ден започнала да пада мазилката от тях. В банята на първия етаж стояли плочките, стените били запазени, единствено тавана пострадал там. Подът в коридора бил теракот и не пострадал от пожара. Във всички стаи освен в банята и тоалетна, подът бил с ламиниран паркет, който пострадал в резултат от пожара и от неговото гасене – бил подут, също и подложката под него започнала да мухлясва, поради което подът в жилищните помещения бил изринат до основи. Жилищните помещение и по таваните и по стените били с гипскартон, който бил изцяло повреден в резултат от гасенето на пожара, които били премахнати, доколкото били подпухнали и падали от само себе си, били деформирани. Единствено в банята имало гипскартон само по тавана, който бил премахнат. В къщата изцяло била подменена ел. инсталацията. Тя тръгвала от втория етаж и минава през първия етаж. Пожарът тръгнал от втория етаж, където изгоряла ел. инсталацията. Тъй като по ел. инсталацията има вода специалистите посъветвали ищеца и свидетелката да сменят цялата ел. инсталация, за да не се случи отново късо съединение, което да предизвика пожар. Наред с това било отказано да се пусне ток, ако не се подмени ел. инсталацията изцяло. По водопроводната инсталация на първия етаж нямало поражения. На втория етаж пораженията били следните: изцяло липсвал покрива на втория етаж, като само на места имало обгорели греди. Преди пожара покривът бил с дървена конструкция, с каратаван и отгоре с керемиди. Както и при първия етаж и на втория етаж разпределението на стаите било същото, всички стаи с изключение на банята имали по стените и тавана гипсакртон, който аналогично като на първия етаж бил деформиран от изгаряне и водата в резултат на гасенето на пожара. Във всички стаи освен в банята и коридора, къде имало по пода теракот, бил поставен ламиниран паркет, който из основи бил изхвърлен, поради деформация от пожара и гасенето му. Банята на втория етаж в резултат от пожара била с напукани плочки и фаянс, което наложило всичко от нея да бъде изхвърлено, като останала на бетон. В кухнята нямало покрив, обгорели стените, подът бил изгорял изцяло и обзавеждането било изгоряло. От втория етаж на къщата всичко било изхвърлено. Стълбището към втория етаж било счупено от пожара. Свидетелката присъствала на огледа извършен от представител на застрахователя на следващия ден от пожара. Почистването в имота започнало след като си тръгнал представителя на застрахователя. Същият видял щетите, такива каквито са. От външната страна на къщата – фасада, също имало поражения. Къщата била с външна изолация, пожарът обхванал изолацията стереопор или фибран всичко било стопено и черно. Изолацията се възстановила на ново само на обгорелите части на около 50 см, боядисала се изцяло къщата, тъй като от водата при гасенето на пожара мазилката била черна и мазна. От пожара пострадали и улуците, които били метални, което наложило да бъдат възстановени наново. Ремонтните дейности по къщата започнали непосредствено след пожара. Бил възстановен покрива първо, започнали и във вътрешността да се поставят мазилки и настилки.
Същото се установява и от показанията на свидетелката С. Р. С. /протокол от о.с.з от 30.10.2019 г. л.81/, която видяла последиците от пожара непосредствено след потушаването му. Покрива липсвал. Стените в помещенията били оляти с вода и подпухнали. Гипскартона от стените и тавана започнал да пада. Външната мазилка била черна и мръсна. Стълбището било изпочупено. Банята на втория етаж била затрупана, разрушена. Паркетът в стаите бил подпухнал и негоден вече за ползване, поради което бил премахнат, за което съдействала и свидетелката. Подменена била ел. инсталацията.
Преценени по реда на чл.175 ГПК с оглед тяхната заинтересованост, съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни, логични и непротиворечиви помежду си и с останалите събрани по делото писмени доказателства. Свидетелите дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.
С показанията на свидетеля Ю. И. Т. /протокол от о.с.з от 30.10.2019 г. л.81/ не се опровергават показанията на обсъдените по-горе свидетели. Свидетелят установява, че в резултат от пожара е пострадал целия покрив на втория етаж, на този етаж е имало поражения. По стените в стаите се стичало вода, гипскартона по стените и таваните бил за подмяна. Банята на втория етаж била за ремонт, подовата настилка била за подмяна.
Показанията на този свидетел кореспондират с показанията на свидетелите на ищеца. Констатирани са същите увреждания. Съдът кредитира и показанията на този свидетел.
От приета по делото първоначална Съдебно-техническа експертиза на вещо лице В.Х. /л.113/ се установява, с подробно посочване в табличен вид, какви са вида, обема и стойността на необходимите строително –монтажни работи, които следва да се извършат във връзка с отстраняване на щетите от пожара. Конкретно е посочено какви са необходимите ремонтни дейности за поправяне на вредите по покривното пространство, на втория и първия жилищен етаж, разбити по пера и количествена стойност. Дадена е пазарна стойност на необходимите СМР в размер на 36 860 лева с включен ДДС.
Вещото лице е дало своето заключение на база уврежданията, установени от свидетелските показания, които съдът е кредитирал, на база извършен оглед в имота, чертежите на имота, приложени по делото, касаещи процесната къща, както и професионалните си знания за технологично необходимите СМР за отстраняване на щетите. Съдът кредитира заключението на вещо лице Х. като компетентно изготвено, базирано на допустим и събран по съответнетния ред доказателствен материал и на база своите професионални знания и опит. Обосновано е как е достигнал до крайната стойност и какви източници и методи е ползвало вещото лице. Отчетени са и запазените материали по къщата, теракота, баня на първия етаж. При разпита на вещото лице в открито съдебно заседание 28.05.2020 г. л. 121, същата обосновава по какъв начин е констатирала вредите, как ги е остойностила. Взела е предвид, че при настъпване на такова събитие – пожар и начина по който се потушава с огромно количество вода и от показанията на свидетели, че дори една част от стените и давана да е повредена то трябва да се подмени цялата стена и целия таван. Установява, че при наличие на доказателства, че подовите настилки в жилищните помещения са ламинат при съприкосновение с вода той набъбва и следва да се подмени, става негоден.
Първоначалната експертиза е оспорена от ответника и по негово искане е допусната повторна тройна експертиза, досежно стойността на необходимите СМР за отстраняване на щетите от пожара в процесния имот.
Тройната СТЕ /л.154/ приема, като пазарна стойност на необходимите СМР за отстраняване на щетите от пожара в размер на 27 348.16 лева без ДДС, като вещите лица са ги посочили също в табличен вид, като са обосновани СМР за таванското помещение, втори и първи жилищен етаж. И тук вещите лица са се ползвали от приложените по делото писмени доказателства, разпитаните свидетели, отчетени са технологично допустимите присъщи разходи при отстраняване на щети при ползване на съответните за това утвърдени строителни справочници. В открито съдебно заседание вещите лица заявяват, че върху определената от тях стойност следва да се начисли ДДС, доколкото всяка една строителна фирма начислява такова, както за материали, така и за работа.
Предвид изложеното съдът приема, че крайната стойност по тройната СТЕ е 32 817.79 лева с включен ДДС. Съдът кредитира и тази експертиза като компетентно и обективно изготвена.
С оглед всичко изложено съдът приема, че по делото се установи, че е настъпило застрахователно събитие по повод на което ответникът носи риска и дължи обезщетение в полза на ищеца, като застрахован по договора за застраховка към който е преминало правото да получи застрахователно обезщетение, доказаха се и видът и обема на настъпилите вреди от застрахователното събитие, както и стойността за тяхното отстраняване /съгласно първоначалната СТЕ - 36 860 лева с включен ДДС, съгласно тройната повторна СТЕ - 32 817.79 лева с включен ДДС/.
В тази връзка следва да се обсъди възражението на ответника за наличие на подзастраховане, направено още в отговора на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл.389, ал.1 КЗ подзастраховане е налице когато в застрахователния договор е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество. В този случай ако имуществото погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума, освен ако в договора е уговорено пропорционално обезщетяване, в който случай обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната, стойност.
От изслушаната по делото първоначална СТЕ /л.113/ се установява, че действителната пазарна стойност на застрахованото имущество към датата на сключване на застрахователния договор е 80 000 лева. В договора е посочена застрахователна сума в размер на 74 980 лева. Предвид което е налице подзастраховане по смисъла на чл.389, ал.1 КЗ.
В Раздел V “Застрахователна сума и отговорност на застрахователя”, т.23 и т.23.1 от Общите условия, неразделна част от застрахователния договор /л.54-61/, представени от ответника с отговора на исковата молба и които не са оспорени от ищеца, е предвидено че при подзастраховане, застрахователното обезщетение се редуцира съобразно съотношението между застрахователната сума и действителната стойност на имуществото към датата на погиването му. От служебна справка на съда се установява, че приложените от ответника ОУ са именно действащите към момента на сключване на процесния договор за застраховка.
Макар вещото лице, по искане на ответника, да е дало пазарната /действителната/ стойност на застрахованото имущество към датата на сключване на договора, а не към датата на застрахователното събитие, съдът приема, с оглед близкия период от време от сключване на застрахователния договор 11.07.2018 г. до настъпване на застрахователното събитие 06.11.2018 г., че действителната стойност на застрахователното имущество е 80 000 лева и към датата на настъпване на застрахователното събитие.
С оглед изложеното съдът приема, че са налице предпоставките на чл.389, ал.2 КЗ и застрахователното обезщетение следва да се определи съобразно тази разпоредба.
В писмените бележки ищецът се съгласява и признава, че е налице подзастраховане, както и че е приложима разпоредбата на чл.389, ал.2 КЗ.
Вещото лице по СТЕ е дало заключение, че съотношението между пазарната стойност на застрахованото имущество и застрахователната сума е 1.067, като е разделило 80000/74980, както е бил формулиран въпросът на ответника. В случая, обаче, както е формулирано в закона – чл.389, ал.2 КЗ и в ОУ към застрахователния договор се прави съотношение между застрахователната сума и действителната стойност на имуществото, а именно 74 980/80000 и се получава 0.93725. С този коефициент се умножава дадената от експертите по тройната СТЕ стойност на необходимите СМР 32 817.79 лева с включен ДДС, като се получава сума в размер на 30 758.47 лева, като именно това е максималния размер на дължимото по договора застрахователено.
Съдът взима именно тази стойност по тройната СТЕ, доколкото тя е резултат от дейността на три независими вещи лица и съдът я цени като експертиза с по-висока степен на професионално участие на квалифицирани експерти. Наред с това в писмените бележки и сам ищецът възприема като основа именно тази стойност, дадена от вещите лица по тройната СТЕ.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил като обезщетение за причинените вреди от настъпилото застрахователно събитие „пожар“ сума в размер на 13 246.89 лева. От сумата в размер на 30 758.47 лева се вади вече платената сума 13 246.89 лева, като остава дължим остатък в размер на 17 511.58 лева.
По възражението на ответника, направено в отговора на исковата молба за уговорено в застрахователния договор самоучастие на застрахованото лице в размер на 100 лева, която сума следва да се приспадне от дължимото обезщетение, съдът намира следното.
В раздел II „Сключване на застрахователния договор. Последици от необявени съществени обстоятелства“ в т.7 е предвидено, че по договореност между страните е възможност в договора за застраховка да се определи процент самоучастие или фиксирана сума на самоучастие, освен ако такова самоучастие не е предвидено като задължително за осигуряване на покритие по съответната клауза. В раздел III „Застрахователно покритие по глава 2“, в Клауза А – Основно покритие е предвидено специално изискване по тази клауза, по която клауза именно е сключен процесния договор за застраховка, а именно задължително самоучастие на застрахования в размер на 100 лева от размера на обезщетението. Тази клауза не стои в противоречие в предвиденото в индивидуалния договор посочване в графа „самоучастие – 0 % от з.с.“. Тази клауза в индивидуалния договор е именно във връзка с раздел II, т.7 от ОУ, тоест не е предвидено допълнително договаряне на самоучастие. В ОУ е предвидено задължително самоучастие при процесния покрит риск, което отново е във вр. с раздел II, т.7 от ОУ, което следва в случая да се съобрази.
С оглед изложеното от определеното обезщетение в размер на 17 511.58 лева ще се приспадне сумата от 100 лева – задължително самоучастие на застрахования, като крайната дължима сума от ответника е в размер на 17 411.58 лева, до която сума искът като доказан по основание и размер ще се уважи. За горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 17 634.92 лева искът като неоснователен ще се отхвърли.
По отношение на обезщетението за забава
Съгласно чл.409, ал.1 от КЗ, застрахователят по имуществена
застраховка изпада в забава след изтичане на уговорения срок за заплащане на
обезщетение, освен в случаите на чл.380, ал.3 КЗ /непредставяне на банкова
сметка/. *** „Изплащане на застрахователно обезщетение“, т.39 от ОУ е
предвидено, че изплащането на застрахователното обезщетение, респективно
постановяване на отказ за изплащане на такова се извършва в срок от 15 работни
дни, който започва да тече от деня, в който застрахования е предоставил всички
поискани от застрахователя документи.
Безспорно между страните
е, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие от ищеца е заведена щета
при ответника с №***, на която датата съдът приема, че е отправено искане до
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. В случая съдът
приема, че 15 дневния срок /работни дни/ за изплащане на застрахователно
обезщетение е започнал да тече на 06.11.2018 и е изтекъл на 27.11.2018г.,
доколкото няма данни застрахователя да е изисквал представяне на допълнителни
документи, както и ищецът да е в забава, поради непредставяне на банкова
сметка. ***.11.2018 г. С писмо на ответника до ищеца от 29.11.2018 г. същият
заявява, че е заплатил обезщетение за имуществени вреди от процесното
застрахователно събитие в размер на 13 246.89 лева, тоест към тази датата
застрахователят е определил дължимото застрахователно обезщетение.
Задължение на
застрахователя е да определи действително дължимото обезщетение съразмеримо с
настъпилите вреди и в рамките на определеното в застрахователния договор. В
случая застрахователят е определил по-малко обезщетение от дължимото съобразно
застрахователния договор, поради което изпада в забава за плащане на разликата
между платената сума и действително дължимата съобразно разпоредбата на чл.409,
ал.1 КЗ, с изтичане на предвидения срок от 15 работни дни.
В случая ищецът
претендира обезщетение за забава за периода от 29.11.2018 г. до 22.04.2019 г.,
като с оглед диспозитивното начало за този период ще се уважи претенцията на
ищеца.
За
посочения период дължимото обезщетение за забава изчислено служебно от съда, по
реда на чл.162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор на сайта на НАП, върху сумата
от 17 411.58 лева е
в размер на 701.36 лева, до която
сума акцесорният иск ще се уважи. За горницата над уважения размер до пълния
предявен размер от 715.19 лева, искът като неоснователен ще се отхвърли.
Като
законна последица от уважаване на иска за главница върху същата ще се присъди и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.04.2019 г. до окончателното плащане,
каквото искане е направено от ищеца още с исковата молба.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на
разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски – 757.27 лева – платена държавна такса
/л.40/, 1290 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на
което е представена разписка, обективирана в представения договор за правна
защита и съдействие /л.39/, 160 лева – депозит за СТЕ. Общо разноски доказани
от ищеца в размер на 2 207.27 лева, от които на основание ал.78, ал.1 ГПК,
съразмерно с уважената част от претенциите, ще се присъди сума в размер на 2 178.74 лева.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, което съдът намира за неоснователно.
Ищецът е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1290 лева.
Размерът на минималното адвокатско възнаграждение с оглед интереса по делото и
съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
1080.50 лева – чл.7, ал.2, т.4. Съдът намира, че уговореното възнаграждение на ищеца
е с малко над минимума, същото не е прекомерно като се отчете и не малката
правна и фактическа сложност на делото, проведените съдебни заседание и
активното процесуално поведение на процесуалния представител на ищеца.
Ответникът доказа следните разноски: 160 лева – депозит за първоначална
СТЕ, 600 лева – за повторна тройна СТЕ.
Ответникът се е
представлявал в производството от юрисконсулт. В отговора на исковата молба е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП,
във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 300 лева, като взе предвид конкретната
фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия. Общо разноски за ответника 1060 лева, от които на
основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от претенцията ще се
присъди сума в размер на 13.70 лева.
На основание чл.77 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на вещо лице А.З., на вещо лице А.П. и на вещо
лице В.Р. сума в размер на по 50 лева, увеличен депозит с Протоколно
определение от 29.10.2020 г., доколкото в предоставения от съда срок плащане не
е постъпило.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3,
представлявано от С. Е. Б. ДА ЗАПЛАТИ НА М.Н.А., ЕГН **********, с
адрес: ***7, сумата в размер на 17 411.58
лева,
представляваща разликата между изплатеното ответника обезщетение за имуществени вреди и
реално дължимото такова за възстановяване на щетите във връзка с настъпило на 06.11.2018 г. застрахователно
събитие – пожар в жилищна сграда, находяща се в село ***,
която сума се дължи на основание Договор за застраховка „Пожар и други щети на
имуществото“, обективиран в застрахователна полица № ***,
както и сумата в размер на 701.36
лева
– обезщетение за забава върху главницата за периода от 29.11.2018 г. до 22.04.2019, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
в съда – 23.04.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2 178.74
лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважения размер от 17 411.58 лева до
пълния предявен размер от 17 634.92 лева, както и иска за обезщетение за
забава за горницата над уважения размер от 701.36 лева до пълния предявен
размер от 715.19 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***7 ДА ЗАПЛАТИ НА „Групама Застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3, представлявано от С. Е. Б. сумата в
размер на 13.70 лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3,
представлявано от С. Е. Б. ДА ЗАПЛАТИ НА вещо лице В.К.Р., на
основание чл.77 ГПК, сумата в размер на 50
лева – увеличен депозит за тройна СТЕ.
ОСЪЖДА „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А,
бл.В, ет.3, представлявано от С. Е. Б. ДА
ЗАПЛАТИ НА вещо лице А.С.З., на основание чл.77 ГПК, сумата в размер на 50 лева – увеличен депозит за тройна
СТЕ.
ОСЪЖДА „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3,
представлявано от С. Е. Б. ДА ЗАПЛАТИ НА
вещо лице А.П.П., на основание чл.77 ГПК, сумата в размер на 50 лева – увеличен депозит за тройна
СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ