№ 356
гр. Варна, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000401 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД – гр. София против
решение № 90/14.03.2022г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение,
постановено по т.д. № 178/2021год. в частта, в която дружеството е осъдено
да заплати на Д. С. М. застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, настъпили
в резултат на ПТП от 18.11.2018г. по път 9004 между гр.Варна и гр.Б.,
обл.Варна по вина на М. С. С. с ЕГН ********** като водач на л.а.
Фолксваген Пасат с рег. № В 5875 ВТ, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника по договор с полица BG/30/118002485762,
валидна от 21.08.2018г. до 21.08.2019г., за горницата над 25 000лв до
присъдените 50 000лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.12.2018г. (датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред
застрахователя) до окончателното изплащане на задължението. Въззивникът
счита решението в обжалваната част за неправилно поради постановяването
1
му в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по
делото доказателства. Съдът неправилно е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД, в
резултат на което присъденото обезщетение се явява завишено, с оглед
принципа за справедливост и постоянната съдебна застрахователна практика,
както и е несъответно на обема, интензитета и продължителността на
претърпените вреди. Неправилен е и извода на решаващия състав за липсата
на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Направено е искане да
бъде постановено решение, с което след отмяна на решението в обжалваната
му част да бъде постановено друго, с което претенцията за неимуществени
вреди бъде отхвърлена за горницата над 25 000лв., ведно със законната лихва
от 17.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, както и да потвърди решението в обжалваната част като
правилно и законосъобразно.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Д. С. М. с ЕГН **********
от гр.Б. срещу същото решение, но в частта, в която предявеният от него иск
за присъждане на застрахователно обезщетение е отхвърлен за горницата над
50 000лв до претендираните 60 000лв. Въззивникът намира решението в
обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно. Въпреки че е приел
исковите претенции за основателни и доказани, съдът е определил размер на
обезщетението, несъобразен с интензитета на претърпените от ищеца болки и
страдания, както и с лимита, предвиден по задължителната застраховка
«Гражданска отговорност». Моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло исковата му претенция.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, поради което
счита, че същата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 18.11.2018г., по
пътя 9004 между гр.Варна и гр.Б., обл.Варна, при управление на МПС л.а.
Фолксваген
Пасат рег. No В5875 ВТ, при което М. С. С. нарушил правилата за движение
2
по чл.6, т.1 и чл.42ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.63 ал.2, т.1, вр.ал.1 от ППЗДвП, като
при изпреварване не съобразил своето поведение с надлъжната пътна
маркировка, пресякъл единична непрекъсната линия и навлязъл в насрещната
пътна лента, с което създал опасност за движещото се срещу него превозно
средство лек автомобил Ауди А4 с ДК No В 7094 СА, управляван от ищеца Д.
С. М. и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от
едно лице, сред които и ищеца, а именно : счупване в областта на вътрешния
кондил на дясна бедрена кост, ожулвания на дясно бедро, контузия на дясна
раменна става, травматичен оток и кръвонасядане в областта на дясна
раменна става, ожулвания на лицето.
Със споразумение по НОХД No 3110/2020г. на ВРС, втори наказателен
състав, М. С. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.343, ал.З, пр.2, б."а", пр.1, вр. ал.1, б."б", пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК, за което
му е наложено и съответното наказание. При това положение наличието на
Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца се явяват
безспорно установени.
Не се спори и че към момента на настъпване на произшествието
гражданската отговорност на водача на МПС Фолксваген е застрахована при
ответника по ЗЗ „ГОА“, съгласно застрахователна полица No
BG/30/118002485762.
Доказани се явяват и твърдените настъпили в резултат на инцидента
телесни увреждания у ищеца. Съгласно заключението на СМЕ, прието пред
първата инстанция, получените травми - счупване в областта на вътрешния
кондил на дясна бедрена кост, ожулвания на дясно бедро, контузия на дясна
раменна става, травматичен оток и кръвонасядане в областта на дясна
раменна става, ожулвания на лицето са в пряка причинно – следствена връзка
с процесното ПТП. Счупването на дясната бедрена кост е обусловило трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за около три месеца.
Останалите травматични увреждания са обусловили, в своята съвкупност,
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителният
процес е завършил в обичайния срок, рехабилитация е провеждана, но
документи не се пазят. Към настоящия момент ищецът е в добро общо
състояние, не се нуждае от лечение, като функцията на травмираните
крайници е въстановена. Макар и походката да е нормална, поради
3
минаващата през ставата фрактурна линия, самата става е изложена на по-
бързо настъпване на артрозни промени, предвид на което не се препоръчва
нейното претоварване. При физически натоварвания е възможно ищецът да
получава болки в дясното коляно.
От свидетелските показания се установи, че счупеният крайник бил
гипсиран за около 45 дни като лечението се осъществявало в домашни
условия. Ищецът се нуждаел от помощ при ежедневната си битова дейност и
поддържане на лична хигиена. След свалянето на гипса било извършвано
раздвижване на крайника в дома. По време на лечението Д. ползвал силни
болкоуспокояващи, имал кошмари по време на сън, бълнувал.
Съдебно-психиатричната експертиза не сочи данни за настъпило
психично разстройство в резултат на произшествието. Ищецът е психично
здрав, психомоторно спокоен, контактен, цялостно ориентиран, ВПД без
сензопатии, с нормален мисловният процес, емоционално – съответен, волево
– нормобуличен, с памет и интелект - в норма, продължава да шофира и да
работи, макар да се е преквалифицирал.
Горната фактическа установеност налага извод за наличието на всички
елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя за обезвреда на претърпените от пострадалия ищец
неимуществени вреди в резултат на произшествието.
Основният спорен между страните въпрос се свежда до размера на
дължимото застрахователно обезщетение, който следва да бъде определен
съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и до
основателността на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, поддържано и във въззивната жалба. В тази връзка
съдът съобрази следното :
Размерът на дължимото застрахователно обезщетението следва да бъде
определен според критериите, установени както в задължителната, така и в
актуалната съдебна практика. Така в т.2-ра на ППВС No 4/68г. са дадени
задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на
понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената
норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това
понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта,
4
характерът на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия,
социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и
да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на
ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на
ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в
процесния случай съдът съобразява, че пострадалият е сравнително млад
човек, в активна трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и
здравословни проблеми, глава на семейство, баща на две деца, комуто се е
наложило да се преквалифицира.
Следва да бъдат съобразени силните болки и страдания непосредствено
след инцидента, затрудненията в личното му хигиенно и битово обслужване,
обстоятелството, че е физически и психически здрав, но с прогноза за по-
бързо настъпващи артрозни промени и болки в дясната колянна става при
физическо натоварване.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
обезщетение в размер на 50 000лв е адекватно и съобразено както с реално
претърпените болки и страдания, така и с практиката на касационната
инстанция, поради което исковата претенция следва да бъде уважена в този
размер.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, изразяващо се в непоставянето на предпазен колан, управление
на автомобила с превишена скорост и неспазване на лекарските предписания,
което е предизвикало бавно оздравяване, и настоящият състав намира за
неоснователно и недоказано по делото. Според заключението на САТЕ л.а
Ауди не е загубил сцепление с пътното платно след като ударът е настъпил в
неговата лента, т.е. скоростта му на движение е била близка, по-ниска от
5
критичната на завоя или близка, равна, като критичната скорост е 55 км/ч.
Като цяло в.лице не намира данни, въз основа на които да приеме, че
поведението на ищеца е допринесло за настъпване на вредите. Изводът е
правен и следва да бъде споделен въз основа на съвкупния анализ на
доказателствата по делото. Не се доказа и непоставянето на предпазен колан,
както и наличие на принос на ищеца за забавяне на оздравителния процес
поради неспазване на лекарските предписания. В този смисъл определеното
застрахователно обезщетение не следва да бъде редуцирано поради наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат.
Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни
изводи, първонистанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
По разноските за настоящата инстанция : На адв. С. Б. С. от АК – Варна
се дължат разноски по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. вр.чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1 за МРАВ в размер на 2 650лв за защита срещу жалбата на
застрахователя с материален интерес от 25 000лв. Ответникът е направил
разноски за настоящата инстанция в размер на 500лв – държавна такса и
100лв ю.к.възнаграждение, или общо 600лв. За отхвърляне на собствената му
въззивна жалба разноски не му се дължат. За отхвърляне на въззивната жалба
на другата страна му се присъждат 300лв.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът се осъжда да заплати държавна такса
върху потвърдената уважена част на иска във втората инстанция в размер на
1 000лв по сметката на Варненския апелативен съд в полза на бюджета на
съдебната власт.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90/14.03.2022г. на Варненския окръжен
съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 178/2021год.
ОСЪЖДА Д. С. М. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.»Средна гора» 78 да
заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********, гр.
София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров № 1 сумата от 300лв разноски за
отхвърлената му въззивна жалба.
6
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********, гр.
София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров № 1 да заплати на адв.С. Б. С. от АК
– Варна сумата от 2 650лв адв.възнаграждение за втората инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ЕИК *********, гр.
София, жк Дианабад, бул.Г.М.Димитров № 1 да заплати държавна такса
върху уважената част на иска във втората инстанция в размер на 1 000лв по
сметката на Варненския апелативен съд в полза на бюджета на съдебната
власт.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7