Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.12.2019г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на четеринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 1185 по описа за 2019г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Е.П.” ООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от М.С.К. против Наказателно
постановление № 20-002636 от 26.08.2019г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София, с което за
административно нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – имуществена санкция по чл.415б от КТ в размер на 2000
/две хиляди/ лева. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателното
постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила.
В съдебно
заседание, за дружеството-жалбоподател представител не се явява. Не сочат нови
доказателства.
Процесуалният представител на ИА
ГИТ - София оспорва жалбата, като неоснователна. Пледира за потвърждаване на
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени
и ангажира гласни доказателства.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Като взе
предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
При
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 09.08.2019г.,
около 13.00 часа в обект: Бистро „Ла Кубанита“, находящ се в гр.Свети Влас, Централен плаж, стопанисван от „Е.П.”
ООД с ЕИК ******, инспекторите в ДИТ - Сливен са установили, че
дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, на 09.08.2019г. е приело
на работа в процесния обект лицето Б.И., гражданин на
Република Македония, родена на ***г. без съответното разрешение или регистрация
в Агенцията по заетостта. При проверката било установено, че лицето Илийева приготвя ястия с определено работно време и работно
облекло. Същата собственоръчно е декларирала е в справка по чл.68, ал.1, т.3 от
ЗТМТМ, че е започнала пробно работа за пет дни, като помощник – готвач, на
четири часов работен ден, в периода от 04.08.2019г. до 09.08.2019г. След
извършената в обекта проверка, на 10.08.2019г., управителят на
дружеството-жалбоподател е представил Договор за повишаване на професионалната
квалификация от 02.08.2019г., сключен между „Евергрийн
парк“ ООД и Б.И., ведно с програма за обучение и протокол за успешно завършване
на обучението, изключая изисканите от проверяващите документи, удостоверяващи
наличие на регистрация в Агенцията по заетостта и/или разрешение за работа. За
така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз
основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал управителят на дружеството-жалбоподател,
който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред
настоящата инстанция. В жалбата си същият сочи, че не е възлагал изпълнение на
трудови функции на Илийева, както и че към датата на
проверката между страните не е имало трудово-правна обвързаност, а облигационна
такава, произтичаща от сключен договор по чл.235 от КТ. В тази връзка твърди,
че лицето Илийева се е обучавала с цел придобиване на
професионални знания и умения за изпълнение на работата, с оглед бъдещо
сключване на трудов договор, поради което счита, че към датата на проверката
същата не е имала качеството „работник“.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Отговорността на работодателя „Е.П.” ООД с ЕИК ****** е ангажирана за това,
че на 09.08.2019г. е приел на работа лицето Б.И., гражданин
на Република Македония, родена на ***г., да предоставя работна
сила, като „помощник готвач“ в стопансвания от дружеството-жалбоподател обект – Бистро „Ла Кубанита“, находящ се в гр.Свети Влас, без съответното разрешение или регистрация в от Агенцията по заетостта. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Според посочената разпоредба на работодател, за който чужденец
от трета страна предоставя работна сила без
разрешение за работа или без
регистрация в Агенцията по заетостта се
налага глоба, съответно имуществена санкция в размер определен по чл.75а, ал.2, предл.2 от ЗТМТМ, освен ако не подлежи
на по-тежко наказание.
От данните по делото безспорно се установява, че на 09.08.2019г. лицето Б.И. е престирала труд в процесния обект. В подкрепа на това са показанията на актосъставителя П.С.Д., присъствала при установяване на
нарушението, както и приетата, като доказателство по делото – справка по чл.68,
ал.1, т.3 от ЗТМТМ /л.25/.
В ЗТМТМ
подробно са регламентирани хипотезите, при които се
издава разрешение за работа, както
и хипотезите, при които се изисква
регистрация в Агенцията по заетостта. Принципът
е, че в случаите на престиране на труд от
чуждестранно лице от трета страна
при български работодател се изисква разрешение за работа, което
се издава по реда, определен
в Глава втора „Трудова миграция от трети държави“,
Раздел VІІ „Разрешение за работа“ от
този закон. Там са регламентирани
подробно хипотезите, при които се
изисква разрешение за работа, органът,
който го издава, срокът за който се
издава, предпоставките при които се
отнема. От цялостния анализ на разпоредбите в този закон, регламентиращи
полагането на труд на лица
от трети държави (държава нечленка на Европейския
съюз) може да се направи
извод, че за престирането на труд от
работник и служител от трета държава
се изисква издаване на разрешение
за работа от изпълнителния директор на Агенцията
по заетостта по искане на
местен работодател или местно лице,
приемащо на работа командирован или изпратен работник
или служител от трета държава
– чл. 40, ал.1 от
ЗТМТМ. Същият закон
само в някои изключителни случаи не изисква такова
разрешение, а вместо него е предвидил нуждата от регистрация
в Агенцията по заетостта. Това са хипотезите на
чл.38, ал.1, когато гражданите
на трети държави са студенти
в редовна форма на обучение във
висше училище в РБ и упражняват краткосрочна заетост. Тя може
да се осъществява
след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта. Другата хипотеза,
при която се изисква регистрация
е когато работник-гражданин
на трета държава, е командирован в РБ от чуждестранния му работодател за срок до
3 месеца в рамките на 12 месеца, може
да изпълнява определени задачи без разрешение за работа, но
въз основа на еднократна регистрация
в Агенцията по заетостта, както и работник - гражданин на трета държава,
командирован в РБ от чуждестранния му работодател за срок до 6 месеца,
в рамките на 12 месеца и изпълняващ определени задачи свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически
услуги между чуждестранен туроператор и български туроператор или хотелиер. Това
отново се осъществява без разрешение за работа,
но въз основа
на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта.
По делото не се оспорва,
че работодателят не притежава нито
разрешение за работа, нито регистрация
в Агенцията по заетостта по отношение на лицето Б.И. - гражданин на трета
държава по смисъла на закона. Този
факт е установен на датата на
извършване на проверката – 09.08.2019г. Наказаното лице също не
е представило доказателства
за наличието на разрешение за
работа, нито за регистрация в Агенцията. Изводът, който се налага
е, че жалбоподателят е извършил установеното от контролните органи административно нарушение.
Независимо от горното, съдът
счита, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Съображенията за това са следните:
Видно от диспозитивната част на атакуваното наказателно
постановление, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция по
чл.415б от КТ. Съгласно визираната разпоредба „работодател, длъжностно лице или
работник или служител, който в едномесечен срок от влизане в сила на
наказателното постановление не плати наложената му имуществена санкция или
глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка за периода плюс 20 пункта“. Действително, в обжалваното наказателно постановление, първоначално
наказващият орган е посочил, че налага санкция на дружеството-жалбоподател на
основание чл.414, ал.1 от КТ, съгласно която „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице,
ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Констатираното от съда разминаване при отразяване на санкционната норма
обаче препятства възможността на жалбоподателя да разбере санкцията от 2000 лева
за какво му е наложена – за установеното от контролните органи административно
нарушение или за дължима от жалбоподателя лихва. Горното съставлява съществено
нарушение на административно-производствените правила и е достатъчно основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-002636
от 26.08.2019г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ - София, с което за административно нарушение на чл.75а, ал.2 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, на „Е.П.” ООД с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.С.К., е
наложено административно наказание – имуществена санкция по чл.415б от КТ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните
пред Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: