Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 21.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти юли две хиляди и
осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
мл. с. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ,
при секретаря Елка Григорова и в
присъствието на прокурора Мартин Бешков, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД
№ 2398 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 26.01.2018 г. по НОХД №
21792/2016 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 11-ти
състав, е признал подс. Н.А.Ц. за невинен по повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 210, ал. 2, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК,
поР.което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. Направените по делото
разноски, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, е оставил за сметка на държавата.
Недоволен от така постановената
присъда е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал протест с допълнение. В тях се
твърди, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и почива на неправилно
интерпретиране на иначе правилно установената фактическа обстановка. Обобщено
се поддържа, че първият съд неправилно e приел, че са налице неуредени
гражданско – правни отношения между подсъдимия и посоченото като пострадало
лице. Развиват се подробни доводи в тази насока, като се извършва позоваване и
на показанията на свидетелите Д., Д., М., Ш., П.и К.. Навеждат се доводи в
подкрепа на защитаваната теза, че подсъдимият изначално не е имал намерение да
изпълни договорката си със св. Д.. Застъпва се, че анализирани поотделно и
съвкупно, доказателствените източници категорично и безспорно сочат на
възбудено от подсъдимия в св. Д. заблуждение, че ще му продаде инкриминирания
по делото лек автомобил, което именно го е мотивирало да извърши
разпоредителните сделки. Изтъква се, че подс. Ц. в нито един момент не е имал
намерение да изпълни постигнатата с посоченият като пострадал уговорка за
продажба на лекия автомобил, а е действал единствено и само с цел да набави за
себе си имотна облага по този начин. Желае се отмяна на оправдателната
първоинстанционна присъда и постановяването на нова, осъдителна, за
обвинението, което е повдигнато с внесения в СРС обвинителен акт срещу подс. Ц..
С подадения въззивен протест с
допълнение не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В
разпоредително заседание от 29.06.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327
от НПК, след като се запозна с протеста с допълнение и с приложените материали
към делото, намери, че не е необходим разпитът на подсъдимия. Намери, също
така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за
обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.
2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което
се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с
наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд прецени,
че присъствието му в съдебното заседание е задължително.
В
открито съдебно заседание, представителят на СГП поддържа така подадения
протест, по съображенията, изложени в него. Посочва, че по делото е установено,
от фактическа страна, че процесният автомобил е бил заложен от страна на
подсъдимия в заложна къща, като последният е обещал на пострадалия да му
прехвърли собствеността на автомобила за сумата от 30 000 лева,
14 000 лева от които за погасяване на дължимите вноски към заложната къща
и 16 000 лева допълнително заплащане. Заблуден от тези действия на
подсъдимия, пострадалият е изплатил 14 000 лева на заложната къща, след
което автомобилът е бил върнат на собственика. Пострадалият е превел и остатъка
от сумата, в размер на 16 000 лева, в полза на подсъдимия, при което
последният е издал пълномощно за разпореждане с автомобила, включително
извършване на всички фактически и юридически действия, като е предоставил на
подсъдимия да договаря сам със себе си и да се разпорежда с автомобила по
начин, какъвто намери за добре. Впоследствие, автомобилът бил продаден на трето
лице, а пълномощното – оттеглено. Изтъква, че подсъдимият не е имал намерение
да изпълни задължението си към пострадалия, като е целял единствено да получи
владението върху заложения от него лек автомобил, както и разликата в цената от
16 000 лева. Акцентира, че никакви обективни причини не са препятствали подсъдимия
да изпълни поетото задължение, но въпреки това същият се е облагодетелствал
повторно, като е продал автомобила на трето лице и незабавно е оттеглил
пълномощието. Пледира, че не се касае до обсъжданите от СРС множество
облигационни правоотношения между страните, а за обещание за продажба на лек
автомобил, цената за който е била платена, обезпечена с договор за заем и
записи на заповед, без да е сключен окончателен договор. Предлага присъдата на
СРС да бъде отменена, като незаконосъобразна и необоснована, и да бъде
постановена нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено справедливо наказание.
Защитникът
на подсъдимия Ц. – адв. Л., от САК, излага пространни съображения, че между
подсъдимия и пострадалия е бил сключен договор за заем с нотариална заверка на
подписите на страните по същия, обезпечен със записи на заповед и с пълномощно
за разпореждане с автомобила. Сочи, че помежду им са били уговорени не само
падежа за връщане на заема, но и лихви, което е мотивирало заемодателя да
сключи този договор. Изтъква, че между страните не е имало уговорка за
покупко-продажба на автомобила. Заявява, че единствената доказана по делото
сделка е именно договорът за заем. Желае първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна, а протестът на прокурора при СРП
да бъде отхвърлен, като застъпва, че обвинителната теза правилно е била
отхвърлена от първия съд.
В
правото си на реплика, представителят на СГП изтъква, че договорът за
покупко-продажба между страните е бил прикрит, под формата на договор за заем.
Посочва, че действителното намерение на подсъдимия е било обективирано в
издаденото пълномощно. Акцентира, че в противен случай издаването на пълномощно
не би било необходимо, тъй като заемът е бил обезпечен с издадени записи на
заповед.
Подсъдимият
Ц. редовно призован, се явява пред въззивния съд. В правото си на лична защита
и на последна дума посочва, че не е извършил престъплението, в което е обвинен,
като се явява потърпевш и желае да бъде потвърдена присъдата на първата
инстанция.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания
съдебен акт, изложеното във въззивния протест с допълнение, както и доводите и
възраженията, направени в съдебното заседание, и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното :
Въззивният
протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поР.което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
За да
постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил
е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното
производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него
и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно : гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите Г. Д. (л. 107/гръб –
л. 109 от съдебното производство и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК – л. 54 от досъдебното производство), М.К. (л.
130 /гръб – л. 132 от съдебното производство и приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 59 от досъдебното производство), Х.М.
(л. 166/гръб – л. 168 от съдебното производство и приобщените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 56 от досъдебното производство),
М.П.(л. 168 – л. 168/гръб от съдебното производство), Р.Д. (л. 169/гръб – л.
170/гръб и л. 187/гръб – л. 190/гръб от съдебното производство и приобщените по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 50 от досъдебното
производство), М.С.(л. 175/гръб – л. 177 от съдебното производство и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 58 от
досъдебното производство), Н.Ш.(л. 177 – л. 178 от досъдебното производство), А.П.(л.
206/гръб – л. 207 от съдебното производство) ; писмените
доказателствени средства и писмени доказателства - протоколи за доброволно предаване от
15.03.2016 г. (л. 21 и л. 23 от досъдебното производство), протокол за
доброволно предаване от 17.03.2016 г. (л. 26 от досъдебното производство),
протокол за доброволно предаване от 07.07.2016 г. (л. 60 от досъдебното
производство), електрофотографски (ксерографски) копия на свидетелство за
регистрация част І и част ІІ на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320
ЦДИ 4 Матик“, с ДК № ******(л. 24, л.
27 - л. 29 и л. 31 от досъдебното
производство), заверени електрофотографски (ксерографски) копия на договор за
продажба на МПС от 15.03.2016 г. (л. 32 – л. 34 от досъдебното производство),
пълномощно от подс. Ц. в полза на св. Д. от 05.02.2016 г. (л. 35 от досъдебното
производство), декларация за оттегляне на пълномощно от 16.03.2016 г. (л. 36 от
досъдебното производство), декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК от подс. Ц. (л.
37 от досъдебното производство), декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД от подс. Ц.
(л. 38 от досъдебното производство), заложен билет № 9146, издаден от Заложна къща „А.“ ЕООД (л.
39 от досъдебното производство), разписки за получени сучи (л. 40 и л. 41 от
досъдебното производство), оригинали на заложни билет № 9146 и № 8989, издаден от Заложна къща „А.“ ЕООД (л.
39 от досъдебното производство), декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК от подс. Ц.
(л. 63 от досъдебното производство), декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД от
подс. Ц. (л. 64 от досъдебното производство), пълномощно от подс. Ц. в полза на
св. П., от 12.01.2016 г. (л. 65 от досъдебното производство), декларация за
оттегляне на пълномощно от 16.03.2016 г. (л. 36 от досъдебното производство), заверен
препис от нотариално удостоверение, издадено от нот. М.Е.(л. 174 от съдебното
производство), заверен препис от общ регистър на нот. М.Е.от 05.02.2016 г. (л.
196 от съдебното производство).
Пред настоящата съдебна
инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и
събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгР.своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които
намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му
относно показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени
доказателствени средства. Първостепенният съд не е дал вяра единствено на
показанията на свидетелите Д. и Ш., депозирани пред съда и тези на свидетелите С.и
Д., снети в ход на досъдебното производство и надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност, в частта им, в която се твърди, че уговорката
между подсъдимия и св. Д. е била за покупко – продажба на процесния автомобил,
като е изложил пространни съображения, които изцяло се споделят и от настоящия
съдебен състав, относно противоречието им с останалите, събрани по делото,
доказателствени източници, в т.ч. с показанията на свидетелите Д. и С., снети в
хода на първоинстанционното съдебно следствие и житейската им неубедителност.
Останалите събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства, е
кредитирал изцяло, като на базата на така събраните и проверени доказателства и
доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно
фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия
съдебен състав.
С оглед горното,
въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена
промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от
една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и
обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна
преценка на доказателствения материал.
Настоящата инстанция не
установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до
съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния
съд, която се изразява в следното :
Свидетелят
Р.А.Д. се запознал с подс. Н.А.Ц. през месец септември 2015 г., чрез техен общ
познат – св. М.И.С..
На
03.02.2016 г., св. Д. получил телефонно обаждане от мобилния телефон на св. С.,
като провел разговор с подс. Ц.. Същият звучал притеснен и поискал да се среща
със св. Д.. Последният приел и се договорили да се срещнат в офис, находящ се в
гр. София, бул. „******, ползван от св. Д..
Срещата
се състояла около 16.00 ч. същия ден, между подс. Ц., св. Д., св. С.и св. Г. Д.,
на горепосочения адрес. На нея, подсъдимият разказал на св. Д., че е заложил
личния си автомобил - марка „Мерцедес”, модел „Ем Ел 320 ЦДИ 4МАТИК“ („ML 320
CDI 4MATIC“), с ДК № ******, в заложна
къща, находяща се в гр. София, ж.к . „Люлин“, с наименование „А.“. Подсъдимият
обяснил на св. Д., че ако същия ден не заплати дължими суми към заложната къща,
ще бъде лишен от автомобила. Свидетелят проявил интерес към автомобила, досежно
неговите основни характеристики, като марка, модел и година на производство,
както и относно подс. Ц. следва да заплати на заложната къща. Подсъдимият
отговорил, че следва да заплати лихви, в общ размер на 2 361 лв., до 19.00
ч. на 03.02.2016 г., като освен цитираната сума, дължи на заложната къща и
главницата, в размер на 12 000 лв. Подсъдимото лице показало на св. Д. и
снимка на посочения автомобил, но му съобщил, че не разполага с големия талон
(свидетелство за регистрация, част І).
Тъй
като бил в силно затруднено финансово положение, подс. Ц. се договорил със св. Д.
последният да му предостави в заем парична сума и да заплати дължимото към
заложната къща, като в случай, че в месечен срок заетата сума не бъде върната, свидетелят
ще може да продаде автомобила, за да се удовлетвори като кредитор.
Подсъдимият
Ц. позвънил в заложната къща, стопанисвана от „А.“ ЕООД, за да може св. Д. да
разговаря с нейн представител. Последният разяснил на свидетеля, че процесният
автомобил е заложен там от подсъдимия и че до 19.00 ч. на 03.02.2016 г. следва
да се заплати сумата от 2 361 лв., а до няколко дни – и остатъкът от 12 000
лв. За да се увери в истинността на изложеното, св. Д. поискал от управителя на
заложната къща копие на малкия талон, за да се увери в това кой е собственикът
на автомобила. Свидетелят Д. получил съобщение на електронната си поща със
снимка на малкия талон на автомобила и видял, че като собственик фигурирало
името на подс. Н.А.Ц..
Воден
от намерение да реализира допълнителен доход – било под формата на лихва от
предоставената на Ц. парична сума, било при последваща продажба на лекия
автомобил, ако заемът не бъде върнат, св. Д. взел решение да извърши съответните
имуществени разпореждания за реализация на постигната договорка. На същия ден –
03.02.2016 г., около 19.00 ч., св. Д. посетил заложна къща „А.“, находяща се в
гр. София, ж. к. „Люлин“, заедно с подс. Ц. и св. С.. Свидетелят Д. се запознал
със св. М.К. - управител на заложна къща „А.“, който му дал пълна информация за
автомобила, показал му малкия талон и контактния ключ. Обяснил му, че няма
представа какво е техническото състояние на автомобила, но на външен вид
изглеждал в изправност. Обяснил му, също така, че големият талон не е предаден
в заложната къща при учредяването на залога и за да получи собствеността върху
автомобила, Д. следва да разполага с пълномощно, издадено му от подс. Ц., в
което да посочи, че упълномощава св. Д. пред органите на КАТ, същите да му
издадат дубликат на големия талон за автомобила.
След
като св. К. уверил св. Д., че автомобилът се намира на охраняем паркинг, в
близост до заложната къща, последният заплатил сумата от 2 361 лв.,
представляваща натрупана лихва по договор за заем, във връзка със заложен билет
№ 9146/2016 г., като за плащането била
съставена разписка от заложната къща, на името на св. Д.. Последният се
договорил със св. К., когато заплати и останалата част от дължимата сума, да му
бъде предаден автомобилът.
На
04.02.2016 г., подс. Ц. и св. Д. подписали договор за заем в кантората на нотариус
М.Е., за сумата от 16 230 лева, като съставили към него три броя запис на
заповед, нотариално заверени от нотариус Е., за сумите от 5 500 лева, 5 000
лева и 5 730 лева. Сумата била предадена от св. Д. на подс. Ц. на същия
ден.
Около
14.00 ч. на същия ден, двамата отново посетили нотариалната кантора на нотариус
Е.. Там изготвили пълномощно, по силата което подсъдимият упълномощава св. Д.
да управлява автомобила в страната и в чужбина, да застрахова същия, да го
регистрира, да го продава на трети лица. Били съставени и подписани и съответни
декларации, по смисъла на ДОПК.
На
05.02.2016 г., св. Д. посетил заложната къща, представил пълномощното на св. К.
и заплатил остатъка от дължимото, от страна на подсъдимия, в размер на 12 000
лв., за което била съставена надлежна разписка.
Незабавно
след плащането, св. Д. бил заведен до паркинга. След известни усилия, свидетелят
успял да стартира двигателя и потеглил, но след около 200 метра двигателят
изгаснал. Свидетелят Д. позвънил на подс. Ц., като му обяснил за техническия
проблем. Подсъдимият обяснил, че знае за проблема – касаел датчик по
автомобила, който създавал проблеми и заявил, че вече е купил нов датчик, който
се намирал в сервиза на негов познат. Свидетелят Д. оставил автомобила и ключа
за стартиране на служител от заложната къща, като впоследствие получил обаждане
от същия, че монтьор със собствено име „И.“, установен като св. Х.М.М., е
отишъл с въпросната част – датчик, и с помощта на външно тяло опитал да запали
автомобила, но в крайна сметка го репатрирал в сервиз, намиращ се в кв. „Горубляне“.
Свидетелят Д. трябвало да получи информация от подсъдимия къде точно се намира
сервизът, но последния не си вдигал телефона. Свидетелят се свързал със
служител на Пътна помощ, който го упътил до сервиза.
В
сервиза св. Д. се легитимирал устно пред св. Х.М. - монтьора, като собственик
на автомобила и поискал актуална информация за ремонта. Свидетелят М. му
обяснил, че поР.силна ангажираност все още не е отстранил проблема. Двамата си
разменили телефоните, за да поддържат контакт, по повод ремонта на автомобила.
По-късно
на същия ден св. Д. провел телефонен разговор с подс. Ц., като му обяснил, че
иска двамата да отидат до сервиза, където се намира автомобилът. При цитираното
посещение, подсъдимият дал указания на св. М., когато автомобилът бъде ремонтиран,
да бъде предаден или на него, или на св. Д..
На
08.02.2016 г., около полунощ, св. Д. получил обаждане от св. М., който бил
силно притеснен и му обяснил, че получил обаждане от подс. Ц., който пътувал с
баща си и група хора към сервиза, за да вземат автомобила. Свидетелят Д. го
помолил в никакъв случай да не предава автомобила и се уговорил със св. М. да
се срещнат на бензиностанция „ОМВ“, намираща се на изхода на ж. к. „Горубляне“
и бул. „Симеоновско шосе“. Срещата не се състояла. Тъй като в крайна сметка,
автомобилът бил предаден на подс. Ц., на следващия ден св. Д. подал сигнал до
компетентните полицейски органи.
На
15.03.2016 г., подс. Ц. предложил за продажба и продал, посредством сключване
на писмен договор с нотариална заверка на подписите, процесния лек автомобил на
св. А.П.. Пълномощното от 05.02.2016 г., по силата на което св. Д. придобивал
право да управлява и да се разпорежда с автомобила, било оттеглено на следващия
ден – 16.03.2016 г., с нарочна декларация, подписана от подс. Ц..
Подсъдимият Н.А.Ц. е роден
на *** ***, българин, българско гражданство, неженен, с адрес в гр. София, ж. к.
„******, ЕГН **********.
Същият е осъждан.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на
прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в
тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена
в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите на постановената
присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Обсъдени са
противоречията в доказателствените материали и са изложени убедителни доводи
относно това кои доказателства съдът кредитира и кои – не. Настоящият въззивен
състав, като напълно се солидаризира с доказателствения анализ на първата
инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото
изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие
с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не
е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Без
да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията, залегнали в протеста, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :
Правилно
при формиране на изводите си по фактите досежно познанството между подсъдимия и
св. Д., както и проведения разговор между същите, в хода на който същите
постигнали уговорка да се срещнат в офиса, ползван от св. Д.. Първият съд се е
доверил на показанията на свидетелите Д. и С., които по отношение на тези факти
и обстоятелства са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и
безпротиворечиви, поР.което и няма пречка да бъдат кредитирани изцяло от
инстанциите по същество. Прави впечатление, че свидетелите еднозначно сочат, че
със св. Д. се свързал именно св. С., а след това по мобилния телефон на последния
разговорът се провел между подсъдимия и св. Д.. Съдът се довери на показанията
им в тази им част, като съобрази, че същите кореспондират, от една страна, със
съобщеното от страна на св. Д., относно силно влошените му отношения с подсъдимия,
в резултат на което отказвал да отговаря на обажданията ме, а от друга – със
съобщеното от страна на св. М., че към 05.02.2016 г. подсъдимият не разполагал
с мобилен телефон, по който да се свърже с него.
Обосновани
и съответни на доказателствената съвкупност са и изводите на съда, постановил
атакувания съдебен акт, досежно фактите и обстоятелствата, свързани със
собствеността върху процесния лек автомобил и учредения върху същия залог, в
полза на Заложна къща „А.“ ЕООД. Тези изводи почиват на напълно еднопосочните,
вътрешно непротиворечиви и взаимнодопълващи се показания на свидетелите Д., Д.,
С., К. и П.и отразеното в писмените доказателствени източници по делото –
заложен билет № 9146 (първи номер 8918),
пълномощно от 12.01.2016 г., издадено в полза на св. П.от страна на подсъдимия
и копие от свидетелство за регистрация на МПС, част ІІ. Както правилно е
посочил и първия съд, измежду така събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства, в тази им част, не се наблюдават каквито и да било
несъответствия и противоречия, които да налагат подробното им и задълбочено
обсъждане от инстанциите по същество, в изпълнение на императивното им
задължение по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Напълно единни и непротиворечиви
са и показанията на разпитаните по делото свидетели – Д., Д. и С., в насока, че
подсъдимият е съобщил на св. Д. за факта на залагане на автомобила в полза на
ЗК „А.“ ЕООД, както и за дължимите към заложната къща суми към 03.02.2018 г.
Не са
налице основания за ревизия на изводите на решаващия първоинстанционен съд,
досежно предприетите от св. Д. действия по заплащане на дължимите от подс. Ц.
суми към заложната къща. Тези изводи се извеждат по категоричен начин от
показанията на свидетелите Д., Д., С., К. и П.и отразеното в писмените
доказателствени средства, приобщени по делото, а именно разписки за получени
суми от 03.02.2016 г. и от 05.02.2016 г. за заплащане на суми, в размер на 2 361
лева и 12 000 лева, от страна на св. Д. на св. К. с правно основание,
съгласно посоченото в разписките „откупуване на заложена вещ по заложен билет №
9146, първи номер 8918. Действително, пред съда свидетелите не са в състояние
да възпроизведат в цялост и пълнота възприетата от тях фактическа обстановка по
откупуване на процесния автомобил от страна на св. Д., което е наложило и
приобщаването, по надлежния процесуален ред, на показанията им от досъдебната
фаза на производството, но това добре се обяснява с изминалия продължителен
период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за
които свидетелите дават показания – 03-04.02.2016 г., и датата на разпита им
пред съда. Иначе, за съда не възникнаха съмнения, че в тази им част,
показанията на свидетелите са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно, поР.което и няма пречка да бъдат кредитирани изцяло при
формиране на изводите на съда по фактите. Констатираните незначителни празноти
и несъответствия в показанията им не влияят върху преценката на съда за
достоверността им, нито върху възможността му да се позове на тези
доказателствени източници и писмените такива, за да установи фактите и
обстоятелствата, интересуващи производството.
В хода на съдебното следствие пред първия съд, правилно и в пълнота са
изяснени фактите и обстоятелствата, свързани с осъществената поредица от правни
актове от страна на подс. Ц. и св. Д.. Конкретно, подписване на договор за заем от 04.02.2016 г. с нотариална заверка на подписите
на страните под същия ; издаване на три броя записи на заповед от страна на
подсъдимия, в полза на св. Д., от 04.02.2016 г., за сумите съответно от 5 500
лева, 5 000 лева и 5 730 лева, с падеж 01.03.2016 г. с нотариално
удостоверяване на подписа на подсъдимия под същите от нот. Е. ; издаване на
пълномощно от страна на подсъдимия на св. Д., от 05.02.2016 г., по силата на
което подсъдимият упълномощавал свидетеля да управлява в страната и зад
граница, да застрахова и получава обезщетения, да регистрира пред КАТ и
извършва технически прегледи, да продава на трети лица по негова преценка и за
суми, каквито намери за добри, сам да закупи за сума, каквато намери за добре, собствения
му лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦДИ Матик“, с ДК № ******, както и да го представлява пред
служителите на КАТ – МВР и да подаде необходимите документи за издаване на
дубликат на свидетелство за регистрация част І (голям талон) на горепосочения
лек автомобил и да го получи (л. 35 от досъдебното производство) и издаване на
декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК от подс. Ц. (л. 37 от досъдебното
производство) и декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД от подс. Ц. (л. 38 от
досъдебното производство) – последните също с нотариална заверка на подписа на
подсъдимия от нот. Е.. За да формира изводите си в тази насока, първият съд се
е доверил изцяло на събраните по делото писмени доказателствени средства –
посочените по-горе, както и на показанията на св. Д., снети в хода на
досъдебната и съдебната фаза на производството, които кореспондират по несъмнен
и категоричен начин с писмените доказателствени средства.
По
отношение на тези факти и обстоятелства страните не спорят.
Решаващ
за крайния изход на делото се явява въпросът за действителното съдържание на
уговорката между подсъдимия и св. Д., касателно процесния лек автомобил, а
именно дали уговорката помежду им е била за покупко – продажба на автомобила
или за оставянето му на св. Д. в залог, до изпращане на получената в заем сума
от подсъдимия, съобразно отразеното в договора за заем от 04.02.2016 г. По
отношение на това обстоятелство по делото са събрани две групи гласни
доказателствени източници. От една страна, това са показанията на свидетелите Д.
и Ш., както и тези на свидетелите Д. и С., депозирани в хода на досъдебното
производство, че подсъдимият е предложил на св. Д. да закупи автомобила за
сумата, отразена в договора за заем от 04.02.2016 г., като една част от нея, в
размер на 14 361 лева, да заплати на заложната къща, а остатъкът да
заплати на подсъдимия. От друга страна, показанията на свидетелите С.и Д.,
снети в хода на съдебното следствие пред първия съд, че подсъдимият е поискал от
св. Д. да откупи автомобила от заложната къща, като автомобилът остане у св. Д.
в залог, до връщане на парична сума, в размер на 30 000 лева, от
подсъдимия, дадена в заем от св. Д. на последния. Настоящата инстанция се
солидаризира с изводите на решаващия първоинстанционен съд, че с доверие следва
да се кредитира втората група гласни доказателствени средства, които намират
косвена доказателствена опора и в приложения и приет като писмено
доказателствено средство по делото договор за заем от 04.02.2016 г., като
прецени, че същите са логични и житейски убедителни, предвид установената по
делото фактология. Така, на първо място, следва да се отбележи, че св. Д., при
разпита си пред решаващия първоинстанционен съд, с категоричност твърди, че автомобилът
се е явил своеобразен залог по договора за заем, сключен между него и
подсъдимия („Уговорката между мен и Н.
беше да откупя колата и да бъде моя собственост. Аз му казах, че няма нужда от
кола и не съм търсил. Уговорката беше такава, че ако ми върне средствата, които
аз съм му дал за колата и той е присвоил от мен, и тези, които съм му давал
впоследствие като приятелски заем, аз ще му продам отново колата.“ (л. 189
от съдебното производство) … „Уговорката
ни с Н. беше, че ако той ми върне парите, които е взел и които съм му дал, може
да съм склонен да му я продам. В случай, че не ми ги върне, ще продам колата,
за да си защитя интереса.“ (л. 189/гръб от съдебното производство). На
извод за кредитируемост на показанията на св. Д., навеждат и следните
обстоятелства : първо, за времето от 05.02.2016 г., когато подсъдимият е
упълномощил св. Д. с права относно автомобила, последният не е предприел
каквито и да било действия по снабдяване със свидетелство за регистрация на
автомобила, част І (голям талон), посредством който да може да реализира
покупко – продажбата на автомобила, включително и на себе си, в случай, че
действително е възнамерявал да придобие собствеността върху същия ; второ, в
случай, че уговорката между подсъдимия и св. Д. е била за покупко – продажба на
автомобила, то не е имало пречка още на 03.02.2016 г. или във всеки следващ
момент, тази сделка да бъде изповядана, тъй като, видно от показанията на св. М.,
които съдът няма основания да не кредитира, към 05.02.2016 г. подсъдимият е
разполагал със свидетелство за регистрация на лекия автомобил – част І, което е
представил пред св. М., а вместо това, подсъдимият е подписал договор за заем,
записи на заповед и пълномощно в полза на св. Д. ; трето, прави впечатление, че
договорът за заем между подсъдимия и св. Д. и записите на заповед са датирани
към 04.02.2016 г. (справка – заверения препис от общия регистър на нот. Е. – л.
195 – л. 196 от съдебното производство пред СРС), докато пълномощното, издадено
от подсъдимия в полза на св. Д. е датирано към 05.02.2016 г., което добре се
обяснява с това, че първоначалната уговорка между страните е св. Д. да отпусне
заем на подсъдимия и кореспондира със съобщеното от този свидетел, че от
служителите в заложната къща е получил съвет как да охрани интересите си, във
връзка със заплатената сума за откупуване на автомобила, а именно като се
снабди с пълномощно, даващо му права да продаде на всяко трето лице,
включително и на себе си, автомобила ; четвърто, напълно житейски нелогично и
неубедително е да се приеме, че св. Д., който е разполагал с моторно превозно
средство, както и – по думите на св. Д. – с парични средства, би закупил лек
автомобил за сумата от 30 000 лева, без да е имал възможност да разгледа и
да изпробва автомобила, само по снимка от мобилен телефон, показана му от
подсъдимия – поведението на св. Д. по-скоро сочи на желание да обезпечи
вземането си на всяка цена, отколкото действително да придобие собственост
върху предложеното му от подсъдимия превозно средство по снимка ; пето, видно
от показанията на св. П., които съдът намери също за депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, последният също е предоставял парични суми в
заем на подсъдимия, поР.което и напълно логично е да се приеме, че същият е
търсел заемни средства и от св. Д. ; шесто, отново от показанията на св. П.се
установява, че след като е взел решение да закупи лекия автомобил, собственост
на подс. Ц., св. П.се е свързал със св. Д. и последният му е предложил „…аз да му прехвърля колата на него и след
това да я продадем, за да прецакаме Н.“ (л. 206/гръб от съдебното
производство), което още веднъж сочи на липса на намерение у св. Д. да придобие
собствеността върху автомобила и да го третира като собствен и седмо, видно от
показанията на св. Д., снети в хода на досъдебното производство, подсъдимият е
заявил пред него и пред св. Д., че ако не си вземе автомобила, баща му ще го
пребие, което също изключва възможността подсъдимият да е формирал намерение да
отчужди автомобила в полза на св. Д..
Предвид
изложеното, настоящата инстанция намира, че напълно следва да се съгласи с
решаващия първоинстанционен съд, че действителната уговорка между подсъдимия и
св. Д. е била за отпускане на заем, обезпечен не само със записи на заповед, но
и с възможността свидетеля да продаде автомобила на подсъдимия на всяко лице,
включително и на себе си, а не за покупко – продажба на автомобила. Пред
настоящата инстанция прокурорът отбелязва, че договорът за заем между страните
е бил обезпечен от записи на заповед в полза на св. Д., поР.което не е било
необходимо и издаването на пълномощно за лекия автомобил в полза на същия.
Принципно това е така, но следва да се има предвид (видно от показанията на
свидетелите С.и М.), че към инкриминираната дата подсъдимият не е разполагал с
парични средства, дори с подслон, поР.което и автомобилът е бил единственият му
актив. В този контекст е обяснимо, че св. Д. се е стремял да получи като
обезпечение именно лекия автомобил, като бързо ликвидна вещ, тъй като не е имал
сигурността, че би могъл да се удовлетвори за вземането си от друго имущество
на подсъдимия, при предявяване на записите на заповед. С това добре се обяснява
и настояването на св. Д. пред св. М. да не предоставя фактическата власт върху
автомобила на подсъдимия, който лесно е могъл да се разпореди с него в полза на
трето лице, независимо от издаденото в полза на св. Д. пълномощно, като по този
начин остави договора за заем практически необезпечен. Вярно е, че по делото се
установява, че на 15.03.2016 г. подсъдимия е продал на св. П.процесния лек
автомобил, непосредствено след като местонахождението му е станало известно за
св. Д. и органите на реда, но това добре се обяснява със стремежа му да не
предостави автомобила във фактическа власт на Д. и да получи левовата му
равностойност преди същата да бъде иззета от органите на реда. Най-после, вярно
е, че по делото липсват писмени или гласни доказателства, които да се явят в
подкрепа на твърденията на св. Д. за извършени противоправни деяния от страна
на подс. Ц. с негово имущество – кражба или присвояване и в този смисъл
показанията му в тази им част остават изолирани, но това обстоятелство е
ирелевантно спрямо предмета на доказване. В обсъждания контекст, настоящата
инстанция намира, че като причина за констатираното и посоченото по-горе
противоречие между така събраните по делото гласни доказателствени средства
следва да се приеме това, че св. Д. и лицата, които са възприели отношенията му
с подсъдимия – свидетелите Д., С.и Ш., са третирали издаването на пълномощно в
полза на Д. като предпоставка за прехвърляне собствеността на автомобила, а
последният е третирал оставения в залог автомобил като свой, до връщане на
заемните средства от страна на подсъдимия. Уговорка за покупко – продажба на
автомобила между подсъдимия и св. Д., обаче, не е съществувала, а единствено
такава за заем, обезпечен със записи на заповед и пълномощно, даващо възможност
на св. Д. да се удовлетвори за вземането си, чрез продажба на автомобила.
Настоящата инстанция изцяло споделя и изводите на решаващия
първоинстанционен съд досежно фактите и обстоятелствата, свързани с
отремонтиране на автомобила от св. М. и връщането му във фактическа власт на подс.
Ц., като намира, че същите са правилно установени, въз основа на задълбочения
анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Д., Д., С.и М., които следва да бъдат кредитирани с доверие. И по
отношение на тези факти и обстоятелства между показанията на разпитаните
свидетели се наблюдават известни несъответствия и противоречия, но, от една
страна, същите не са съществени и не съставляват пречка за инстанциите по
същество да формират категорични изводи по фактите, относими към предмета на
доказване, а от друга – добре се обясняват с изминалия продължителен период от
време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, за които
свидетелите дават показания – 04-05.02.2016 г. и датата на разпита им пред
съда. Иначе, за съда не възникнаха съмнения, че в тази им част, показанията на
свидетелите са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, поР.което
и няма пречка да бъдат кредитирани изцяло при формиране на изводите на съда по
фактите.
По категоричен начин – от показанията на св. П.и отразеното в договора за
покупко – продажба от 15.03.2016 г., се установява факта на извършеното
разпореждане с автомобила от страна на подсъдимия.
Въззивната
съдебна инстанция кредитира и останалите писмени доказателствени средства
напълно, като намира за правилно и законосъобразно използването им от първия
съд при изграждането на фактическите му и правни изводи, в качеството им на
допълващи и изясняващи установената по делото фактическа обстановка.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че по делото е събрана в нужния обем и
категоричност доказателствена съвкупност, която позволява на съдилищата да
формират еднозначни изводи по фактите, и изцяло споделя направеният в мотивите
към присъдата анализ на наличните доказателствени материали.
Като цяло, въззивният съд
намира, че за установяването на обективната фактическа обстановка
първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални
усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при условията на чл. 12,
ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на принципите на
непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко посочван в
практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от КЗПЧОС и като право на „ефективно
участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v Germany, Станфорд срещу
Обединеното кралство и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК,
съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза
на процеса писмени доказателствени средства.
Въззивният
състав служебно констатира, независимо от оправдателния характер на
първоинстанционната присъда, че правото на защита на подс. Ц. не е било
нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени
са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното
упражняване на правото на защита от страна на подсъдимото лице – редовно
връчване на обвинителния акт, гарантиране на участието му в процеса, на правото
му да дава обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени
искания, да се ползва от адвокатска помощ, каквато лично е ангажирал, както и
възможност да се изказва последен и да обжалват актовете на съда, накърняващи
законните му права и интереси.
Предвид всичко посочено,
първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със
закона и постоянната практика на ВКС на Р. България, досежно
несъставомерността, от обективна страна, на поведението на подс. Ц. по вменения
му престъпен състав. С оглед направения и обективиран по-горе подробен
самостоятелен анализ на доказателствения материал, настоящият съдебен състав
стигна до извод, че действително с деянието си подсъдимият не е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл.
209, ал. 1 от НК.
Обект на наказателноправна
закрила от престъплението „измама“ са обществените отношения, свързани със
свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или с недвижимо
имущество.
За обективната
съставомерност на деянието по чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК – „възбуждане“ на
заблуждение, се изисква деецът да е упражнил такова въздействие върху
съзнанието на определено физическо лице, което да е довело до формиране на
неправилни представи у същия, касателно правното основание или условията, при
които осъществява акт на имуществено разпореждане, като мотивирано от тези си
неправилни представи измаменото лице извършва акт на имуществено разпореждане,
в полза на престъпния деец. За да се приеме, че е налице „поддържане“ на
заблуждение у измаменото лице, по смисъла на чл. 209, ал. 1, пр. 2 от НК, е
необходимо деецът да осъществява активни действия, насочени към затвърждаване
на вече създадените от дееца или от трето лице неверни представи у пострадалия
относно правното основание за разпореждане с имущество.
Субективната страна на
измамата включва прекия умисъл и особената користна цел : деецът да предвижда,
че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат
неправилни представи, или че поддържа вече възникнали такива представи относно
основанието или условията на сделката ; деецът да предвижда и това, че
измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане и че в резултат на
този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено ; наред с това, субектът да цели
имотна облага за себе си или за другиго, като съзнава неизбежността на
настъпилата вреда, като последица от разпореждането.
За да се приеме, че деецът
е осъществил инкриминираното деяние с измамлива цел, константната съдебна
практика изисква да бъде установено, че същият не е бил в състояние да изпълни
задължението си към лицето, осъществило акт на имуществено разпореждане срещу
обещаната от дееца престация, или пък, че не е предприел никакви действия за
изпълнение на поетия ангажимент.
Квалифицираният признак на
измамата по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК ще е налице тогава, когато измамата е в
големи размери. Съгласно критериите, установени с ТР № 1/1998 г. на ОСНК, квалифициращият признак „големи
размери“ е налице, когато левовата равностойност на причинената имотна вреда
надхвърля 70 пъти размера на минималната работна заплата, установена за
страната към датата на извършване на деянието.
В
конкретния по делото случай, на подсъдимия е вменено осъществяването на първата
от двете, предвидени в алтернативност помежду си, форми на изпълнително деяние,
инкриминирани по чл. 209, ал. 1 от НК, а именно възбуждане на заблуждение в св.
Д., чрез формиране на неверни представи у него - че ще му продаде личния си
автомобил, марка „Мерцедес”, модел „ML 320 CDI 4MATIC”, ДК № ******, за паричната сума от 30 000 лв.
Това са обективните и субективни предели на обвинението, повдигнато и
поддържано срещу подсъдимия и останало неизменено в хода на съдебното следствие
пред първия съд. При така сложилите се рамки на обвинението, безусловно следва
да се приеме, че подс. Ц. не е осъществил състава на вмененото му престъпно
посегателство, тъй като не се установява в периода от 03.02.2016 г. до
05.02.2016 г., между подсъдимия и св. Д. да е постигана уговорка за покупко –
продажба на процесния лек автомобил, каквато подсъдимият да не е имал намерение
да изпълни. Както вече многократно се посочи, между същите страни е бил сключен
договор за заем, обективиран в нарочен писмен акт, с нотариална заверка на
подписите на страните по същия, обезпечен със записи на заповед от 04.02.2016
г. и с пълномощно, издадено от подсъдимия в полза на св. Д., с което последният
е бил оправомощен да се разпорежда с автомобила, както намери за добре.
Именно
предвид действителния смисъл на уговорката помежду им, не е настъпил и вменения
на подсъдимия противоправен резултат - имотна вреда на св. Р.А.Д., в големи
размери – на обща стойност 30 361 лв., доколкото тази парична сума е била
дадена в заем на подсъдимия, с уговорка за връщане на вещта и е била обезпечена
надлежно. Не се установява, също така, св. Д. да е извършил разпореждане в
полза на подсъдимия със сума в размер на 16 000 лева – на посочената от
обвинението дата 05.02.2016 г.
ПоР.липса на
доказани частни съставомерни признаци от обективна страна и в частност – неговото
изпълнително деяние, принципно безпредметно се явява обсъждането на неговата
субективна страна. С оглед изтъкнатото, възражението на прокуратурата в
депозирания от нея протест, че по делото са събрани необходимите по обем и
категоричност доказателствени източници в подкрепа на извода, че подс. Ц. е
осъществил престъпния състав от обективна и субективна страна, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно.
Предвид изложеното, въззивният
съд намери, че правилно и законосъобразно СРС – НО, 11-ти състав е признал
подс. Ц. за невинен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК
С оглед оправдателния
характер на постановената първоинстанционна присъда, разноските по делото
правилно са оставени за сметка на държавата, в съответствие с разпоредбата на
чл. 190, ал. 1 от НПК.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на протестираната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна, поР.което и с оглед изложените съображения следва
да бъде потвърдена, а протестът - да бъде оставен без уважение, като
неоснователен.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от
26.01.2018 г. по НОХД № 21792/2016 г.,
на СРС – НО, 11-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.