О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение, в съдебно заседание
на седми август, две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:ЛИДИЯ КРУМОВА
с участието на секретаря Веселка Николова и прокурора Николай
Лалов, като разгледа докладваното от съдията ЧНД N 287 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от л.св. Т.Г.Г.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил
право за УПО, поради което прави искане молбата му да бъде уважена.
Към
молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора
гр. Враца със справка за изтърпяното наказание и неизтърпения остатък, доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и
личното затворническо досие на л.св.Т.Г..
В
съдебно заседание осъдения участва чрез видеоконферентна връзка по Skype, като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави
искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Затвора
гр. Враца се представлява от Инспектор РД С.М., който изразява становище за
неоснователност на молбата по съображения, че макар и осъдения да е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му наказание, същият с
поведението си не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл.
439а НПК. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание
лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата за УПО и
прави искане за оставянето й без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за неоснователна
по следните съображения:
Т.Г.Г.
е осъден със Споразумение, одобрено от РС Мездра на 25.02.2020год. по нох дело
№ 39/20год. за две престъпления по чл. 131,
ал.1, т.12 НК, за които му е наложено общо наказание от осем месеца лишаване от
свобода, при първоначален режим „Общ“. Преди това същият е осъждан общо 5 пъти
по НОХД, като по две от тях е реабилитиран. Не е търпял ефективни присъди.
Л.св.
Т.Г. е започнал да търпи наложеното му общо наказание от 8 месеца лишаване от свобода на 02.03.2020год.,
като до момента е изтърпял фактически 5 месеца и 5 дни, от работа 13 дни, или
общо изтърпяно 5 месеца и 18 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер
на 2 месеца и 12 дни.
При
това положение, осъденият Г. към момента е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.
70, ал.1, т.1 НК.
От
приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем съгласно чл.
155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е с високи
стойности от 92 точки. Рискът от вреди за обществото след освобождаване от
затвора се определя като среден и се обуславя от криминалното му минало и
насилствения характер на настоящите престъпления. Рискът от вреди за останалите
лишени от свобода и за служителите на затвора също е среден. В първоначално
изготвения план на присъдата, като цели и задачи са заложени ограничаване на
субкултурното влияние на затворническата общност и включване в трудов процес;
формиране на умения за създаване на коректни и етични взаимоотношения в ЗО;
подобряване на уменията за разпознаване и разрешаване на проблемите; формиране
на ясни реалистични цели.
Междинна
оценка на рисковете не е изготвяна поради краткия престой на л.св. и липсата на
индикации за постигнати реални и позитивна промяна в стойностите.
В
условията на МЛС за изтеклия период от изтърпяване на присъдата рискът от вреди
запазва стойностите си за всички категории. Запазват се и високите стойности на
риска от рецидив.
Л.св.
Г. има примерно поведение, няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени
наказания. Не е награждаван поради липса на констатирана устойчива тенденция на
цялостно позитивно поведение.
Л.св.
Г. е слабо критичен към извършеното от него деяние, липсва чувство за вина. Омаловажава
деянието и търси оправдания във външни фактори. Обвинява други за реализираното
агресивно поведение. Липсва мотивация за промяна в модела на употреба на
алкохол на свобода. Не разпознава вредите, които има вероятност да причини с
поведението си. Нагласите му са в
подкрепа на миналото му поведение. Липсва саморефлексия и вътрешен коректив,
насочващ към поведение, съобразено със законовите норми при живот на свобода.
В
МЛС демонстрира добро поведение, не са регистрирани агресивни прояви и други
форми на неподчинение на служителите от НОС. Изявява желание за работа, включен
е в трудов процес и полага труд на външен обект.
Рискът
от вреди за обществото е среден. Относително краткия престой на л.св. Г. в МЛС
не позволява както пълноценно проследяване на цялостното му поведение, така и
на желанието му за преосмисляне и промяна на досегашния начин на живот.
Договорените
дейности, отразени в плана на присъдата не са изпълнени. Не е налице критично
отношение към миналото поведение. Към настоящия етап от изтърпяване на
присъдата, л.св. Г. все още не е дал достатъчно категорични доказателства за
промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. Нежеланието
му за спазване на законите и правилата индикира евентуалното продължаване на
престъпната дейност и вероятността с поведението си да причини вреди в
обществото при освобождаване е реална.
В
обобщение на горното следва да се посочи, че към настоящия момент по отношение на л.св. Т.Г. е налице само една
от двете законови предпоставки за УПО, а именно същият е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като с поведението си осъдения все още не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне, риска от рецидив е висок, а рискът от вреди
за обществото се запазва среден. Всичко това съдът приема като основание да
бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му общо наказание, в размер на 2 месеца и 12
дни.
Съгласно чл. 441 НПК, нова молба за
УПО от л.св. Г. е допустима не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на
настоящето определение.
При горните съображения и на
основание чл. 70, ал.1, т.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св.
Т.Г.Г., роден на ***год. в гр. Мездра, с постоянен адрес ***, български
гражданин, с начално образование, неженен,
осъждан, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване
на неизтърпяната част от наложеното му по НОХД № 39/20год. на РС Мездра
наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, с остатък 2 месеца и 12
дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане
в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: