Определение по дело №244/2021 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 104
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Красимира Христова Райчева
Дело: 20211010600244
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 104
гр. гр. София , 11.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева

Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира Хр. Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600244 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 22-ра, чл.345 и сл.от НПК.
Образувано е по частна жалба на подс.Д. И. Д. чрез защитника му адв.С. Ч. срещу
протоколно определение на СНС от 01.06.2021г. по нохд №477/2021г. на СНС 3 състав, с
което на основание чл.248 НПК съдът е отказал да уважи искането на подсъдимия и неговия
защитник за връщане делото на Специализираната прокуратура, заради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и да промени мярката за
неотклонение парична гаранция в размер на 20 000 лв. в по-лека, респективно да намали
нейния размер съобразно семейното и имотното състояние на подсъдимото лице.
Оплакванията са свързани с твърдения за неяснота на обвинителния акт, чието съдържание
нарушавало правото на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен и предаден на съд.
Излагат се съображения, за противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт, от
което съдържание не ставало ясно дали подс.Д.Д. е ръководител или член на
инкриминираното престъпно сдружение. По отношение на второто обвинение за
противозаконно държане на боеприпаси правната обосновка на обвинителния акт също
според защитника съдържала редица неясноти защо прокурорът приемал, че именно
подсъдимия е упражнявал фактическата власт върху въпросните обекти, като не било
посочено въз основа на какви точно доказателства лицето се предавало на съд. По
отношение мярката за неотклонение се изтъква, че мотивите на съда били еднотипни по
отношение на всички подсъдими лица, без да се държи сметки за индивидуалното трудово,
семейно и имотно състояние на жалбоподателя. Не били обсъдени обстоятелствата, че
подс.Д. имал постоянен адрес, семейство, дете, полагал обществено полезен труд и размерът
на определената му от съда парична гаранция бил изключително висок, до степен на
лишаване на семейството му от парични средства, както и форма на неоправдана репресия.
Иска се прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата,
изменение на мярката за неотклонение парична гаранция в по-лека, респективно
намаляване на нейния размер съобразен със семейното и имотното състояние на
подсъдимия.
Съдът, като съобрази изложеното в частната жалба, доказателствата по делото и
1
атакувания съдебен акт намери за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Неоснователни са възраженията относно неяснота и противоречие в изготвения от
Специализираната прокуратура обвинителен акт съобразно който на 10.03.2021г. подс.Д.Д.е
предаден на съд за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 алт.10 т.1 вр. ал.1 алт.2 НК,
както и по чл.330 ал.1 НК, заедно с още 10 обвиняеми лица. Въззивния съд не споделя
изразеното от защитника становище, че изложената фактология от прокурора на стр.6 и 7 от
акта не дава възможност подсъдимият да разбере за какво точно престъпление е предаден на
съд – ръководство или участие на организираната престъпна група.
Обвинителният акт се състои от 41 листа., като от л.2 до л.6 е изложена подробна
фактология, според която подс.Д.Д. заедно с брат си подс.Е. Д. от началото на 2017г. до
11.10.2019г.,/когато са били задържани/ са ръководили претендираното от прокуратурата
престъпно сдружение, като подробно са описани взаимоотношенията им с всеки един от
членовете на предполагаемата структура. Посочено е в обвинителния акт, че разпределянето
на ролите, функциите и задачите на останалите подсъдими – членове на сдружението е
осъществявано от двамата ръководители, а именно подс.Д.Д. и подс.Е. Д. като останалите
подсъдими са действали при осъществяването на нарежданията, указанията и задачите под
тяхното ръководство. Изваденото от контекста на съдържанието на обвинителния акт
изречение на лист 6 гръб абзац първи, в който всички подсъдими са посочени като членове
на престъпното сдружение само по себе си не води до неяснота и противоречие в изготвения
обвинителен акт, тъй като от останалото съдържание на обвинителния акт става ясно, че
прокурорът е имал предвид принадлежността на всички участници в инкриминираното
престъпно сдружение, включително ръководителите, съответстващо и на предявените на
жалбоподателя обвинения с посочените правни квалификации. В този смисъл въззивния
съд не открива наличието на съществени процесуални нарушения при излагане на
фактологията относно деятелността на подс.Д. Д. съобразно заявените оплаквания от
жалбоподателя, което се отнася и до второто обвинение по чл.339 ал.1 НК. За същото на л.7
е изложена фактическа обстановка с необходимата конкретика относно времето, мястото и
предмета на деянието, а в диспозитивната част същото е квалифицирано. Прокурорът е
посочил и доказателствата въз основа на която обосновава претенцията си, а именно
протокол за претърсване и изземване от обитаваното от подс.Д.Д. жилище в гр.С.З.,
балистична експертиза, писмени доказателства от ОДМВР гр.Стара Загора, както и
множество други съобразно приложението към обвинителния акт, които следва да бъдат
проверени в хода на съдебното следствие и анализирани от съда в крайния му акт по
същество.
Що се отнася до мярката за процесуална принуда по отношение на подсъдимия
същата е правилна и законосъобразна, съобразена както с високата обществената опасност
на деяния посочени по-горе, така и с високата личностна обществена опасност на самия
подсъдим, който е осъждан многократно, в това число и за деяние по чл.339 ал.1 от НК. В
този смисъл мярката за неотклонение парична гаранция в посочения размер определена от
АСНС с определение от 11.06.2020г. по внчд №286/20г. и внесена на същата дата е била
съобразена със семейното и имотното състояние на подсъдимия, както и със всички други
обстоятелства, предвидени в чл.56 ал.3 от НПК, съответства на целите в чл.57 от НПК и
обезпечава приключването на първоинстанционното съдебно производство. По отношение
на нея преди 9 дни се е произнесъл и състав на АСНС с определение №88/02.06.2021г. като
към настоящият момент липсват основания тази мярка да бъде променена.
Ето защо въззивния състав намира частната жалба за неоснователна, поради което
2
основание 345, ал.1 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СНС от 01.06.2021г. по нохд
№477/2021г. на СНС 3 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на
подс.Д.Д. и неговия защитник адв.Ч. съдебното производство по делото да бъде прекратено
и същото да бъде върнато на Специализираната прокуратура, заради съществени
отстраними процесуални нарушения на процесуалните правила, както и в частта, с която е
оставено без уважение искането за промяна на мярката за неотклонение на този подсъдим
парична гаранция в размер на 20 000/ двадесет хиляди/лева в по-лека, респективно да бъде
намален нейния размер.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3