РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330107602 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Кредит Инс” АД – гр. София, срещу
Н. Т. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата в размер на 750,88 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № ******* г., сключен между страните,
сумата в размер на 180 лева, представляваща договорна лихва за периода
21.03.2019 г. – 12.12.2019 г., сумата в размер на 35,16 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 22.05.2019 г. – 12.12.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
13.12.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 4236/06.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 7988/2020 г. на Районен съд Пловдив. При условията на
евентуалност, ако съдът установи, че не е налице валидно облигаторно
отношение, предявява се иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 518 лева – получена без основание, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.05.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата – иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. първо ЗЗД.
В исковата молба се излагат съображения, че ищецът е търговско
дружество, извършващо дейност като финансова институция по смисъла на
чл. 3а, ал.1 от ЗКИ, с основна дейност: отпускане на онлайн краткосрочни
заеми. Ищецът сключвал договори за кредит във формата на електронен
документ при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ.
Посочва се, че ответникът кандидатствал за получаване на кредит на интернет
страницата на ищеца, като предоставил личните си данни за регистрация. В
1
резултат на подадените данни, служител на ищеца се свързал с ответника,
който потвърдил своята самоличност и посочил, че желае да получи в заем
сумата в размер на 1000 лева. След обработване на данните на ответника,
същият е потвърдил сключването на договора чрез имейл, изпратен на
посочения от него електронен адрес. По този начин бил сключен договор за
кредит „Екстра“ № ******* г. и на ответника била предоставена сумата в
размер на 1000 лева чрез системата e-pay. По силата на сключения договор
ответникът поел задължение да върне главницата, заедно с договорна лихва и
такса „гарант“, като общият размер на дължимите плащания възлиза на
1913,30 лева, която сума следвало да бъде заплатена на осем равни месечни
вноски в срок до 21.11.2019 г. Ответникът изплатил единствено първите две
погасителни вноски, като крайният падеж за изпълнение на всички
задължения бил настъпил. Доколкото останалата сума не била изплатена, се
предявява исковата претенция. При условията на евентуалност, ако съдът
установи, че не е налице валидно облигаторно отношение, предявява иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 518 лева –
получена без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 12.05.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. Ответникът не се явява в
откритото съдебно заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в
негово отсъствие, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца в становище вх. №
1240/10.01.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, преди първото открито
съдебно заседание по делото прави изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото
съдебно заседание – л.49 от делото. Препис от исковата молба също е връчен
редовно на ответната страна – л.45 от делото, а ответникът е редовно
уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка
на л.49 от делото.
2
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение
да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по
реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат
уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски
има ищецът, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК – л.55, а именно
сумата в размер на 480,10 лева в исковото производство, включващи
държавна такса в размер на 160,10 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 320 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и
разноските в заповедното производство съразмерно на уважената част от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 216,33 лв., тъй
като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът
дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
Т. Д., ЕГН: **********, дължи на „Кредит Инс” АД, ЕИК: *********, на
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал.2 и
чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми: сумата в размер на 750,88 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
*******г., сключен между страните, сумата в размер на 180 лева,
представляваща договорна лихва за периода 21.03.2019 г. – 12.12.2019 г.,
сумата в размер на 35,16 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 22.05.2019 г. – 12.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 13.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 4236/06.08.2020 г. за
3
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7988/2020 г.
на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Н. Т. Д., ЕГН: **********, да заплати на „Кредит Инс” АД,
ЕИК: *********, сумата от общо 480,10 лева /четиристотин и осемдесет лева
и десет стотинки/ - съдебноделоводни разноски пред първата инстанция и
216,33 лева /двеста и шестнадесет лева и тридесет и три стотинки/ – разноски
в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 7988/2020 г. на Районен съд
Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4