№ 24
гр. Варна, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско
дело № 20213100900270 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:17 часа се явиха:
Ищецът „БАНКА ДСК“ АД, редовно призован, не се явява законен
представител на дружеството, представлява се от юрисконсулт М.С.,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът ДЖ. АХМ. Х., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от особения представител адвокат Д.М., редовно
назначена и приета от съда от днес.
Вещото лице Ж. Г. Т. , редовно призована, не се явява в съдебно
заседание, депозирала заключение по делото.
Юриск.П.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. М.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира,
че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143 от ГПК,
пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна
Юриск.С.: Нямам възражения по проекта за доклад. Поддържам
исковата молба.
Бих искала да направя изменение на иска по отношение на
1
възнаградителната лихва, като размерът, който е към момента 7080.29 лв., да
се увеличи на 28207.62 лв. във връзка с така или иначе начислените лихви,
които към момента са капитализирани, но те са дължими за същия период. Те
са начислени за друг период, но са дължими за същия период, предвид
гратисния период. Правя изменение на иска като по отношение на
възнаградителната лихва, искът да се счита предявен за сумата 28207.62 лв.,
начислени за периода от 28.10.2013 г. - 28.04.2021 г. дължими за периода от
10.05.2020 г. - 28.04.2021г. В случай, че допуснете изменението, моля да ни
определите срок за внасяне на дължимата държавна такса.
Адв. М.: По отношение на направеното искане предоставям на съда.
По отношение на исковата молба - оспорвам предявените искове.
Поддържам отговора.
Юриск.С.: Запознах се с доклада. Единственото ми възражение по
отношение на определяне на доказателствената тежест за доказване на
знанието му на български език, доколкото ответникът твърди изгодни за себе
си факти, считам, че негова е доказателствената тежест да установи, че не
знае, не владее и не разбира български език.
Адв. М.: Аз пък ще уточня тогава - твърденията ни са само и
единствено и то са предположения, че евентуално ответникът, тъй като има
обучение и по английски език в Медицински университет - Варна, вероятно
не владее български език. Но така или иначе това не променя
обстоятелството, че по документи никъде не е ясно, въпреки че се вижда, че е
поданик на Великобритания - никъде не става ясно дали има някакъв
документ дали владее, дали разбира български език, дали може да пише и
съответно чете на български език.
СЪДЪТ, с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на
делото, така както е докладвано с Определение № 1629 от разпоредително
заседание на 06.12.2021 г. и го обявява за окончателен, както следва:
Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК“АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София ул. Московска
№19, срещу ДЖ. АХМ. Х., поданик на Кралство Великобритания,
GB1510199401 с адрес: гр.Варна, ул.Радецки бл.55, вх.1, ет.2, ап.1, в
условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
2
сумата от 104625.55 лева, представляваща незаплатена главница по Договор
за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 28.10.2013г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска - 29.04.2021г. до
окончателното изплащане, сумата от 7080.29 лева, представляваща дължима
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.05.2020 г. до 28.04.2021
г. и сумата от 313.99 лева, представляваща неустойка за забава (лихвена
надбавка) по чл. 17.1. от договора за периода от 10.06.2020 г. до 28.04.2021 г.
В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 28.10.2013г., е
постигнато съгласие с кредитополучателя ДЖ. АХМ. Х. да му бъде
предоставена сума в размер на 78 233.20 лева за заплащане на такси за
обучение. Срокът за издължаване е уговорен на 120 месеца, считано от датата
на изтичане на гратисния период, който съгласно чл.3 от Договора обхваща
времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на
дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен. Кредитът е усвояван на етапи чрез
преводи по банковата сметка на Медицински Университет „Проф. д-р
Параскев Стоянов" гр. Варна в размер на дължимата такса за обучение за
съответния учебен период, като последната дата, на която е извършен превод
е 26.02.2019г. Твърди, че през гратисния период кредитната институция
начислява уговорените възнаградителни лихви върху усвоените парични
средства в размер на 7% годишно, като размерът на възнаградителната лихва
до 10.05.2020 г., когато изтича гратисният период, е в размер на 26 392,35 лв.
която е капитализирана на годишна база към усвоената част от кредита
съгласно чл.10.2 от Общите условия /ОУ/ за целеви потребителски кредит на
финансиране на студенти и докторанти. Единствено първата такса е била
заплатена предварително от кредитополучателя, но на 28.10.2013 г. му е
възстановена от банката по разплащателна сметка. Към датата на подаване на
настоящата искова молба е налице неизпълнение на 11 месечни вноски с
падежи в периода 10.06.2020г. - 10.04.2021г., поради което и всички суми за
главници, договорни, наказателни и лихви за просрочие са изискуеми
предсрочно съгласно т.17.2 от ОУ, като отправя изявление за последното чрез
3
исковата молба. Претендира се присъждане на дължимата главница, останала
непогасена в пълния й консолидиран размер с включени капитализации,
ведно с възнаградителната лихва за периода 10.05.2020 г. до 28.04.2021 г.,
както и неустойка за забава по т.17.1 от Общите условия, в размер на 10%
върху просрочената главница, за периода от 10.06.2020 г. до 28.04.2021 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез назначения му особен
представител оспорва предявените искове по основание и размер. Позовава се
на недействителност на договора основание чл.17, ал.6 от ЗКСД поради
неспазване изискванията на чл.18, ал.3 от същия закон за предоставяне по
ясен и разбираем начин на преддоговорната информация, тъй като
кредитополучателят е чужд гражданин, а не е представена декларация, че
разбира изцяло съдържанието и смисъла на договора и ОУ, които са
съставени и подписани на български език. По тези съображения ответникът
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси
или други разходи. Твърди се и неравноправност на договора, тъй като не е
конкретизиран начинът, по който става оскъпяването, а погасителният план се
оспорва като неподписан от ответника, без дата, с противоречащ на закон
ГПР и неясен начин на формиране на дълга. Клаузата на т.10.2 от ОУ се
оспорва като нищожна на самостоятелно основание, тъй като предвидената в
нея капитализация на възнаградителната лихва води до забранен от закона
анатоцизъм, доколкото като част от консолидираната главница се олихвява
отново с възнаградителна лихва до края на гратисния период. Коментираната
клауза освен като противоречаща на закона (чл.10, ал.3 от ЗЗД и чл.24, ал.1,
т.1 от ЗКСД), се оспорва и като неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от
ЗЗП, тъй като не позволява на кредитополучателя да прецени икономическите
последици от договора към датата на сключването му, поради което не следва
да се взема предвид при изчисляване размера на дълга. Поддържа се на
следващо място, че извършените през учебната 2017/2018 г. и 2018/2019 г.
плащания са без основание, тъй като по делото не е доказано качеството на
кредитополучателя на „студент“ за този период, поради което последният не
може да отговаря на договорно основание за суми, заплатени в нарушение на
договора. Оспорват се и предпоставките за предсрочна изискуемост,
доколкото не се установява дали и кога е настъпил крайният момент на
гратисния период (поради липса на данни на коя дата и дали е положен
успешно държавен изпит от ответника), респективно налице ли е забава,
4
както и поради липсата на отправена покана с предоставен подходящ срок за
изпълнение.
УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест в гражданския
процес се разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка
страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти,
от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си. В разглеждания случай, в тежест на
ищеца е да установи, че ответникът е валидно обвързан от договора за
кредит, ОУ към него и погасителен план, индивидуално уговорени клаузи
досежно лихвените проценти и капитализация, изпълнение на задълженията
на банката, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация
за съдържанието на условията по кредита, предоставяне на заемната сума,
основание за превод на сумите към учебното заведение, началото и края на
гратисния период, размер на задълженията, претендирани по пера, настъпване
на предпоставките за предсрочна изискуемост на задълженията по договора –
допуснато просрочие по кредита и надлежното уведомяване на длъжника за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Ответникът от своя страна следва да докаже правоизключващите си
възражения за нищожност на договора и отделни негови части на твърдяните
основания, че обучението му се провежда на чужд език, че обучението му е
прекъснато в края на четвъртата учебна година, както и точното и в срок
изпълнение на задълженията си по договора.
УКАЗВА на основание чл.146, ал.2 ГПК на ищеца, че не сочи
доказателства за качеството „студент“ на ответника през последните две
учебни години от 6-годишен период на обучение; за датата на провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно
учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна
степен; за предоставяне по ясен и понятен начин на преддоговорната
информация на разбираем за ответника език и по-конкретно, че ответникът е
владеел български език и е попълнил декларация за това или е ползвал
услугите на преводач и пр.
УКАЗВА на основание чл.146, ал.2 ГПК на ответника, че не сочи
доказателства, че обучението му се е провеждало на чужд език, че обучението
5
му е прекъснато в края на четвъртата учебна година, както и за точното и в
срок изпълнение на задълженията си по договора.
УКАЗВА на страните, че с оглед потребителското качество на
ответника, съдът служебно ще разгледа въпроса относно съответствието на
договорните разпоредби с императивните правни норми на Закона за защита
на потребителите, на основание чл.7, ал.3 от ГПК.
СЪДЪТ намира, че представените от ищеца писмени доказателства са
относими и допустими към предмета на спора и същите следва да бъдат
приети като доказателства по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с исковата молба, заверени копия на писмени документи, както следва:
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от
28/10/201Зг.; Общи Условия към договора за кредит; погасителен план;
Приложение „такси по кредити"; уверение по чл.10, ал.З от ЗКСД с рег.№
099-7538/14.10.2013г.; уверение по чл.10, ал.3 от ЗКСД с рег.№ 105-
209/06.03.2014г.; уверение по чл.10, ал.3 от ЗКСД с рег.№ 105-
1108/18.09.2014г.; уверение по чл.10, ал.З от ЗКСД с рег.№ 105-
317/22.02.2017г.; Извлечение от счетоводни книги по договора за кредит към
29.04.2021г.; Справка по чл. 366 от ГПК; справка по разплащателна сметка
относно усвояване на кредита за периода от 28.10.2013г. до 27.04.2021 г.;
справка от кредитна сметка относно погасяване на кредита за периода от
28.10.2013г. до 27.04.2021 г. и пълномощно за процесуално представителство.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото, представените
с молба вх.№9422/19.05.2021г. от ищцовата страна заверено копие на
справка по чл. 366 от ГПК и справка за сметките за усвояване на кредита.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх. № 241 на 06.01.2022 г.
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото
6
лице, както следва:
Ж. Г. Т. - 54 години, българка, българска гражданка, неомъжена;
неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за наказателната
отговорност по чл.291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л.Т.: Поддържам заключение, във вида, в който съм го изготвила.
На въпроси на юриск.С.:
В.л.Т.: Освен представените документи по делото, допълнително от
„Банка ДСК” ЕАД ми предоставиха попълнените уверения от ДЖ. АХМ. Х.
във връзка с усвояването на сумата - сега кой ги е попълнил не мога да кажа.
Адв. М.: Не тези уверения не се попълват от него.
На въпроси на юриск.С.:
В.л.Т.: Има три суми по разплащателната сметка, които са усвоени от
ответника и той ги превежда на Медицински университет. Запознах се с
извлеченията от разплащателната и кредитната сметка на ответника. Сумите
от разплащателната сметка са преведени на Медицински университет. В
заключителната част по т.1 съм упоменала усвоените суми на три дати, които
са усвоени от ответника и след това са преведени от него на Медицинския
университет.
По отношение на втория въпрос - как съм го изготвила моето
заключение: изготвила съм го на принципа на погасителен план за редовно
усвояване и погасяване на един дълг. От това съм се водила, където
принципът е с всяка следваща вноска размерът на дължимата лихва се
намалява, а размерът на дължимата главница, като част от анюитетната
вноска, се увеличава. Тъй като ние преди съдебно заседание обсъдихме това
обстоятелство зададено от юрисконсулт С. и аз съм подготвила, ако съдът не
възрази вариант, в който Банката счита, че при неплащането на първата
вноска за лихва и главница, размерът на главницата с всяка следваща
дължима погасителна вноска следва да е равен. Аз съм изчислила - разликата
е в наказателната лихва и възнаградителната лихва.
Юриск. С.: Нямам други въпроси към вещото лице.
Адв. М.: И аз нямам въпроси към вещото лице.
На въпроси на съда:
7
В.л.Т.: След капитализацията е начислявана възнаградителна лихва
върху тази част от капитализираната главница, представляваща лихва. След
отнасянето на възнаградителната лихва е олихвявана още веднъж - така се
получава за периода от 10.05.2020 г. до 29.04.2021 г. Размерът на дължимата
главница се увеличава с лихвата от предходен период и се получава една цяла
сума на главница, върху която все едно се начислява лихва върху лихва.
Въпрос на съда: Възможно ли е в момента да посочите размер на
възнаградителната лихва за периода от 10.05.2020 г. до 28.04.2021 г.,
дължима само върху главницата без капитализираната лихва?
В.л.Т.: Това е Вариант 2 по Приложение 2 към експертизата, където си
имаме в 7-ма колона „дължима главница“ до 26.09.2018г. и от 26.02.2019 г.
имаме едно поетапно усвояване на заема. При поетапното усвояване
естествено олихвяването става само върху усвоената част. Тоест колона 5-а
„възнаградителна лихва“ е изчислена само върху усвоената главница по
колона 7 без капитализираната лихва. И вече към 26.02.2019 г. ние имаме
пълният разрешен размер на заема колкото са дължимите такси за
обучението. Това е сумата 78 233.20 лв. в Приложение 2. Във втория вариант
изобщо нямаме капитализация. Така за процесния период от 10.05.2020 г. до
28.04.2021 г. лихвата само върху главницата без капитализираната лихва ще
се получи като сбор от сумите посочени в колона 5-а, на Приложение 2 или в
размер на 6602.01 лв. А капитализираната лихва е отделно и тя си е като част
от главницата без да се олихвява.
Юриск. С.: В тази връзка, ако позволите да обърна внимание, че оттук
надолу където е смятана лихвата по месечните анюитети, напр. за 10.06.
имаме месечна вноска 908 лв., от тях дължима главница 451 лв. и лихва 456
лв. Тази лихва е начислена върху цялата дължима към момента главница
78 233 лв. Той не е платил тази вноска, съответно на следващия месец дължи
същата тази сума като главница и това означава, че трябва да има същата
вноска със същото разпределение вътре в анюитет, а тя тук намалява.
На въпроси на юриск.С.:
В.л.Т.: Тя тук намалява, поради този погасител план, който съм
изготвила като приложение.
Юриск. С.: Само, че погасителният план се изготвя с презумпция, че
той се спазва и ако той беше платил вноската, вече в следващата щеше да
8
плати по-ниска лихва, защото тя е начислена върху по-малка главница.
В.л.Т.: Другото, което е трябва да видим колко вноски са. Дължимата
лихва е твърдо число, защото банките работят на база лихвен процент 360
дни, така че винаги е за 30 дни.
Във връзка с уточненията на ищцовата страна възнаградителната лихва
върху усвоената главница 78233.20 лв. за периода от 10.05.2020 г. - 29.04.2021
г. е 5308.99 лв. Като сумата, която изчислих в съдебно заседание се получава
по следния начин: тъй като изчисленията на възнаградителните лихви и
наказателните лихви в банковите софтуери са изградени на база изчисляване
на лихвен процент 360 дни, с оглед на което първата изчислена
възнаградителна лихва, дължима за периода от 10.05.2020 г. - 10.06.2020 г.
върху главницата 78233.20 лв. е в размер на 456.36 лв. Това ни е базовата
сума. От тук броим колко вноски има, които не са платени за главници, след
гратисния период. Това са 11 вноски по сумата 456.36 лв. възнаградителната
лихва за един месец се получава сумата 5019.96 лв. За периода от 10.04.2021
г. - 28.04.2021 г. вноската за лихва 456.36 лв. делим на 30 дена умножаваме по
19 дена в периода и получаваме сумата 289.03 лв., която я прибавяме към
стойността, която получихме за 11 вноски на възнаградителна лихва. По този
начин се получава дължимият размер на възнаградителна лихва за периода от
10.05.2020 г. до 28.04.2021г. в размер на 5308.99 лв.
Това уточнение, което правя в днешно съдебно заседание, е във връзка с
искането на ищцовата страна да бъде изчислена възнаградителната лихва във
вариант, при който главницата остава непроменена. Но се придържам към
първоначалното изготвено заключение, тъй като не ми е известно такава
законова регламентация. Експертизата е основана на изготвен от мен
погасителен план, такъв какъвто обичайно се изготвя, когато се усвоява един
кредит. Не съм установила на базата на какъв нормативен документ следва да
приема, че при неплащане на дадена вноска, размерът на главницата следва да
го приема такъв, какъвто е бил при първата непогасена вноска и с ясна
тенденция, че до датата на исковата молба ответникът не е извършвал
никакви погасителни вноски.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза следва да бъде прието и
приобщено като доказателство по делото, поради което
9
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, ведно със
справка - декларацията на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение в размер на 500
лева на вещото лице Ж. Г. Т., от внесения от ищеца за тази цел депозит (изд.
РКО по вн.б. от „Банка ДСК“ АД от 16.12.2021 г.).
Юриск.С.: Представям писмени доказателства, дала съм екземпляр и
на ответната страна. Това са общите условия към договора за кредит. На
гърба, на които кредитополучателя собственоръчно е написал на български
език, че е получил екземпляр от договора за кредит. След това е искането за
кредит, искане за усвояване на първата сума и съгласие за директен дебит - и
трите попълнени и подписани собственоръчно от кредитополучателя на
български език. И накрая представям пълния комплект уверения от
Медицинския университет, че той е записан в съответния семестър като
студент със съответната специалист и дължимата такса в определения размер
по коя сметка трябва да бъде преведена. Това са всички основания за
преводите извършени към Медицинския университет, съответно за усвояване
на отделните етапи по договора за кредит.
Относно датата на държавния изпит – По принцип в договорите за
студентски кредити всички усвоявания, гратисни срокове и така нататък се
изчисляват въз основа на представените уверения. В последното уверение е
посочен краен срок за полагане на последния държавен изпит по учебния
план: 30.05.2020 г. Изискахме една справка във връзка с усвояванията и се
установи, че той е имал прекъсване на два семестъра, след което е продължил
обучението си, затова му е изместен държавният изпит с една година. В
уверението е посочен срок за полагане на последния държавен изпит
30.05.2020г. А за това, че е прекъсвал, мисля, че имахме някакво уведомление
или нещо от сорта, което ми мина през ръцете, но така или иначе последното
уверение удостоверява, че отново е записан и е продължил.
Адв. М.: Представено е последно уверение за петата учебна година,
това се водят девети и десети семестър и пише, че е шестгодишен срокът за
обучение. Последното уверение е от месец февруари 2019 г., значи той има
още една учебна година до 30.05.2020 г.
10
Юриск. С.: Той няма повече усвоявания. Те уверенията са във връзка с
усвояванията по договора за кредит. Ако не представи уверение, не можем да
му позволим да усвои съответната сума. Тоест, той дори и да е продължил да
учи след това, той не е искал от нас средства по кредита и нас не ни
интересува дали е бил студент оттам-нататък или не. Усвоените суми са
записани и в експертизата като бройка и съответстват на уверенията.
Той не винаги размерът на кредита може да е предварително съгласуван
със семестриалните такси, защото понякога семестриалната такса се променя
и тогава се променя и усвоената сума, която е по кредита.
Адв. М.: Имаме десет уверения от Медицинския университет и трябва
да имаме дванадесет такси усвоени.
Юриск.С.: Три суми са лично на него платени, другите директно на
университета. И общо са десет усвояванията. Имаме десет уверения и десет
усвоявания, защото иначе няма да му дадем да усвои нищо.
Така или иначе за започване на плащанията по договора за кредит е
важно кога ще му изтече гратисният период, а той е обусловен от тази дата за
полагане на държавните изпити.
Адв. М.: Нямаме данни дали е положил изпита или не.
Юриск.С.: И да не го е положил, той започва да дължи парите. Там
законът не обвързва успешното вземане на изпитите с връщане на кредита.
Адв. М.: Нямам възражения по приемането на доказателствата. Ще ги
коментирам по същество.
СЪДЪТ намира, че представените в днешно съдебно заседание
писмени доказателства от ищцовата страна са допустими и относими към
предмета на спора, поради което следва да бъдат приети и приобщени като
доказателства по делото.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на ищцовата
страна писмени документи, както следва: заверени копия на Общи условия за
предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти;
11
искане за целеви потребителски кредит по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти от 23.10.2013г.; искане за усвояване на суми по
потрибителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти с вх.№ 499/28.10.2013 г.;
съгласие за директен дебит от 25.10.2013г.; уверение по чл.10, ал.З от ЗКСД с
рег.№ 099-7538/14.10.2013г.; уверение по чл.10, ал.3 от ЗКСД с рег.№ 105-
209/06.03.2014г.; уверение по чл.10, ал.3 от ЗКСД с рег.№ 105-1108 от
18.09.2014г.; уверение по чл.10, ал.3 от ЗКСД с рег.№ 105-290/20.02.2015г.;
уверение по чл.10, ал.3 от ЗКСД с рег.№ 105-1598/30.09.2015г.; уверение по
чл.10, ал.3 от ЗКСД с рег.№ 105-174 от 11.02.2016г.; уверение по чл.10, ал.3
от ЗКСД с рег.№ 105-2040/28.11.2016г.; уверение по чл.10, ал.З от ЗКСД с
рег.№ 105-317/22.02.2017г.; уверение по чл.10, ал.З от ЗКСД с рег.№ 105-1479
от 18.09.2018г. и уверение по чл.10, ал.З от ЗКСД с рег.№ 105-
268/20.02.2019г.
СЪДЪТ намира направеното в днешно съдебно заседание от ищцовата
страна искане за изменение на иска за недопустимо, тъй като по същество
представлява предявяване на нов иск, с ново основание и нов петитум.
Искането е насочено към включване в претенцията за възнаградителна лихва
на онази част от нея, която е начислена за предходен период и
капитализирана към главницата. Към момента на капитализиране на лихвата
вземането е възникнало, макар и неизискуемо. Добавянето на
капитализираната лихва за гратисния период към претенцията за лихва след
изтичането му, освен до увеличаване на размера, води и до изменение на
основанието на иска, тъй като променя темпоралните му предели.
Последващото обективно кумулативно съединяване на искове е недопустимо,
поради което исканото изменение на иска следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното в днешно съдебно заседание
от ищцовата страна искане с правно основание чл.214 от ГПК за изменение на
предявения иск с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ чрез увеличаването му
от 7080.29 лв. на 28207.62 лв., като увеличеният размер представлява
възнаградителна лихва, начислена за периода 28.10.2013 г. - 28.04.2021 г.,
12
изискуема за периода 10.05.2020 г. - 28.04.2021г.
Юриск. С.: Нямаме други искания по доказателствата. Не представям
списък за разноските.
Предвид поведението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Юриск.С.: Аз бих искала да помоля за писмени бележки, за да не
удължаваме съдебно заседание. В тях ще изложа подробно своите аргументи
по отношение защита на нашия иск. Ще изложа само претенцията ни за
разноски по делото. Моля да ни бъдат присъдени при уважаване на иска,
сторените по делото разноски, а именно: 4518.23 лв. – внесена държавна
такса, 1885.20 лв. - за възнаграждение на особен представител на ответника,
500 лв. -депозит за извършване на съдебно-счетоводна експертиза, като ни
определите и разноски за процесуално представителство на юрисконсулт по
делото.
Адв. М.: Аз също ще помоля за възможност да представя писмено
становището си по същество на спора. Моля да отхвърлите изцяло
предявените искове. Има представени подробни съображения в отговора на
исковата молба. Допълнително ще представя и писмено становище.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на
ищцовата страна в 7-мо дневен срок и на особения представител на
ответната страна в 10 дневен срок, считано от днес, да развият
съображенията си по съществото на спора в писмени бележки по делото.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:56
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13