Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 22.07.2020 г.
АдминиС.ен съд –
Кърджали, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Павлина Петрова
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
АдминиС.но дело № 22/
2020г.и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Мидболкан
Инфрастракчурал Проджектс“
ООД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление:***, подадена чрез упълномощен
от управителя, процесуален представител. Оспорва се РА №
Р-16000918008110-091-001/ 02.08.2019 г., издаден от И. К. К. на длъжност „***“,
възложил ревизията и Т. А. Т. на длъжност „***“ и ръководител на ревизията в ТД
на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 682/ 02.12.2019 г. на изпълняващ правомощията
на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр.Пловдив
при ЦУ на НАП. РА се оспорва с твърдения за незаконосъобразност, необоснованост,
недоказаност, издаване в нарушение на материалния и процесуалния закон и в
разрез със събраните по преписката доказателства.
РА, в частта с която органът по приходите е
начислил допълнително ДДС на основание чл.79, ал.3, във вр.
с ал. 1, т. 1, буква „а" от ЗДДС, като корекцията се извършва на основание
чл. 79, ал. 4 от ЗДДС по периоди както следва: м. август 2017г. -*** лв. /***
х20% х 1/20x11/; м. декември 2017г. -*** лв. /*** х 20% х 1/20x11/, се оспорва
с твърдение, че от представената от жалбоподателя справка по време на цялото
строителство на сградата е приспаднат данъчен кредит по покупки в общ размер на
*** лева, а е начислен ДДС по продажби на недвижими имоти в периода от 2007г.
до 2009г. в размер на *** лева или ревизираното лице е начислило данък по продажбите
в размер, надхвърлящ с *** лева приспаднатия данъчен кредит по време на
строителството. Поради изложеното се изразява становище, че не е налице основание
за извършване на корекция на приспаднат по строителството данък. В жалбата се
сочи, че смисълът на чл. 79 от ЗДДС е, регистрираното по ДДС лице да възстанови
размера на ползвания данъчен кредит или поне част от него. В конкретния случай
начисленият данък по продажбите е в размер, надхвърлящ ползвания данъчен кредит
при строителството на сградата, респективно на всеки един от имотите в нея.
Изложени са съображения, че напълно липсва „размер на ползвания данъчен
кредит", който да бъде коригиран. Този размер е нула или е с отрицателен
знак, тъй като посредством извършените продажби до 2009г., размерът на
„ползвания данъчен кредит" е изцяло възстановен и допълнително са внесени ***
лева. Твърди се, че начина по който е изчислена корекцията, не отговаря на разпоредбата
на чл. 79, ал. 3, т. 1, защото липсва основен елемент от формулата по чл. 79,
ал. 3, т.1., а именно НДДС – начислен ДДС при придобиване или изграждане на
имота; този елемент е неизвестен и това се вижда от направените от данъчния
орган изчисления. В резултат на това с ползваният за строителството на сградата
ДДС, съответно ДДС за всеки един от обектите, на които дружеството е било
инвеститор, се внася два пъти – веднъж е внесен изцяло с първите продажби на
обекти от сградата, а сега се претендирал повторно с т.нар. „корекции“.
Становището на жалбоподателя е, че ревизиращият орган неправомерно е начислил
ДДС върху имоти, част от сграда, която не е нова, собствеността върху които е
прехвърлена през месец август и декември 2017 г. Твърди се, че за тези имоти
следва да се приложи нулева ставка на ДДС на основание чл.45, ал.3 от ЗДДС, тъй
като ползваният данъчен кредит вече е възстановен и няма основание за
приложението на чл.79 и сл. от ЗДДС.
Относно РА, в частта, с която е отказано
правото на приспадане на данъчен кредит по доставки от „***“ ЕООД, „***“ ООД, „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, „ ***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „ ***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД
и „***“ ООД, се оспорва констатацията на ревизиращия орган за липса на реални
доставки. Твърди се, че тя е в противоречие със събраните доказателства, тъй
като всички дружества са представили необходимите документи, изключващи
възможността за нереалност на сделките. Сочи се, че жалбоподателят е представил
фактури, фискални бонове, приемо-предавателни
протоколи, документи за осчетоводяването им.
Изложени са съображения, че произхода на
стоките, не е обстоятелство, което е сред
законовите предпоставки за ползването на правото на данъчен кредит, като е
посочено, че в хода на ревизията не са изискани доказателства и не е направена
проверка в дневниците за покупки на доставчиците за наличието на предходни
доставчици.
По отношение предаването и транспортирането
на стоките се сочи, че в ревизионното производство многократно е обяснявано, че
предаването е извършвано в складовете и в магазините на съответните
дружества-доставчици, включително са предоставени документи, удостоверяващи
местонахождението им (договори за наем и др.). В жалбата се изтъква, че стоките са транспортирани със собствен
превоз, като са представени и свидетелствата за регистрация на МПС, собственост
на дружеството (едно закупено 2007 и едно 2018).
Относно приетото в РА, касаещо
липсата на пътни листове, съответно неотразени командировъчни разходи се сочи,
че такива не съществуват, защото всички стоки са закупувани в гр. София, където
през целия ревизиран период е било седалището на дружеството, както и сградата,
за която са закупувани и в която са влагани съответните стоки. Седалището на
дружеството е променено в края на месец април 2018, а ревизията обхваща периода
до месец до март 2018г.
По отношение съмнението на ревизиращия екип
относно влагане на закупените материали и извършването на дейностите по ремонт
и поддръжка се твърди, че „ Мидболкан Инфарстракчурал Проджектс"
ООД е дружество, което осъществява тип „фамилен бизнес". Дружеството менажира самостоятелно и изцяло сграда в *** с площ от 6940
кв.м. и терен с площ от 1100 кв.м. Извън отговорността за поддръжката на всички
общи части на сградата, до месец декември 2017г. дружеството притежава 21
собствени недвижими имоти, 20 броя мазета, 20 броя паркоместа,
което представлява около 51% от собствеността в сградата. През ревизирания
период от време, дружеството не е извършвало строителни дейности, а дейности по
профилактика, поддръжка, ремонт и обновяване от съдружниците
и техните близки безвъзмездно. В подкрепа на изложеното се сочат представени 9
(девет) броя клетвени декларации, от които е видно какви дейности са извършвани
в сградата по време на ревизирания период, както и участието на подписалите ги
лица.
В жалбата се посочва, че хода на ревизията
безспорно е било установено, че касовите бонове са издадени от регистрирани
фискални устройства, както и че към датата на извършване на доставките и
издаване на фактурите, дружествата доставчици са били регистрирани по ДДС,
което обстоятелство е било проверено от ревизираното лица посредством достъпа
до обществена информация.
Посочва се, като противоречащо на Решение от
21.06.2012г. на CEС по присъединени дела № С-80/2011 г. и С-142/2011г.,
становището в РА, че дружествата-доставчици не разполагат с необходимия
персонал. Прави се искане да се отмени оспорения ревизионен акт и се претендира
присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощници и се претендират деловодни разноски. В писмена
защита на пълномощник са изложени подробни основания в подкрепа на изложеното в
жалбата.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в молба, представена от пълномощник,
изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. На основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл. 161, ал.2 от ДОПК прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представя и писмена защита,
в която подробно обосновава съображенията си за законосъобразност на РА.
ОП – Кърджали, уведомена за образуваното
дело, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Ревизионният акт е оспорен пред горестоящия административен орган – Директор на Дирекция
„ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил.
Следователно жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и
срещу РА, който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е
допустима.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С РА № Р-16000918008110-091-001/ 02.08.2019
г. е:
I.
Извършена корекция на ползван данъчен кредит за месец август 2017 г. – в размер
на *** лв.
и декември 2017 г. – в размер на *** лв., на основание чл.79, ал.4 от ЗДДС. Корекцията
е извършена по отношение на продадени два апартамента, № * и № *, намиращи се в
сграда в ***, собственост на дружеството-жалбоподател. С НА № ***/ *** г. е бил
продаден ап. № *, ет.*, вх.* в сградата на ***. Издадена е фактура № ***/ ***
г. според която стойността на апартамента е *** лв. Доставката е отразена като
освободена и е включена в дневника за продажби по ЗДДС за периода месец
септември 2017 г. С НА № ***/ *** г. и фактура № ***/ *** г. с обща стойност ***
лв., са продадени ап. № *** и ап. № *** на В. Н. Д. Доставката е отразена
като освободена и е включена в дневника за продажби по ЗДДС за периода месец декември
2017 г. При продажбата от счетоводна сметка 203 (Сгради и конструкция) на „Мидболкан Инфарстракчурал Проджектс" ООД апартамент № * е изписан за сумата ***
лв.
В РА и потвърждаващото го решение на
директора на ДОДОП – Пловдив е прието, че освобождаването от облагане на тези
два апартамента е на основание чл.45, ал.3 от ЗДДС, във вр.
с § 1, т.5 от ДР на ЗДДС. Мотивите в двата акта са, че когато при продажбата на
„стари сгради” се прилага визираният в чл. 45, ал. 3 от ЗДДС режим на
освободена доставка и при придобиването на сградите е упражнено право на
приспадане на данъчен кредит, за доставчика (РЛ) възниква задължение за
корекция на ползвания данъчен кредит. Определянето на начина, по който ще бъде
изчислен размерът на дължимия данък зависи от обстоятелството дали имотът е
признат и ползван от предприятието като дълготраен актив по смисъла на Закона
за корпоративното и подоходно облагане или като търговска наличност с цел последваща продажба, т.е. като стока, по смисъла па
счетоводното законодателство. Тъй като недвижимите имоти - апартамент № 1 и апартамент
№ * от страна на дружеството, са признати за дълготрайни активи по смисъла на
ЗКПО, ревизиращите органи и директорът на ОДОП – Пловдив са приели, че
корекцията на данъчния кредит при продажбата им следва да се извърши по
формулата, посочена в чл. 79, ал. 6, т. 1 от ЗДДС.
II.
Отказано е правото на приспадане на данъчен кредит (ДК) в размер на *** лв., на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във вр. 70, ал.5 от същия закон, поради липса
на реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, по фактури,
издадени от следните доставчици:
1. „***“
ЕООД - 5 бр. фактури от м.03.2018 г. с общ размер ДДС *** лв. и предмет:
латекс, грунд, гипсово лепило, саморозливна смес,
цимент, пясък, варов разтвор, фасадна боя и строителни материали по опис.
2. „***“
ЕООД - 3 бр. фактури от м.03.2017 г. с общ размер ДДС *** лв. и предмет: теракол, теракота, пясък, саморозливна
смес, цимент, пясък, варов разтвор и воалит с посипка.
3. „***“
ЕООД - 2 бр. фактури от м.03.2016 г. с общ размер ДДС *** лв. и предмет:
фасадна шпакловка, латекс, грунд, фасадна боя с тефлон.
4. „***“
ЕООД - 2 бр. фактури от м.03.2015 г. и м.04.2015 г. с общ размер ДДС *** лв. и
с предмет: воалит с посипка
и лепило за гранитогрес.
5. „***“
ЕООД - 4 бр. фактури от м. 03.2015 г. с общ размер ДДС *** лв. и с предмет: гранитогрес, фугираща смес, фибран,
грунд, замазка, воалит с посипка,
силиконов импрегнант.
6. „***“
ЕООД - 5 бр. фактури от м.03.2014 г., м.04.2014 г. и м.07.2014 г. с общ размер
ДДС *** лв. и с предмет: фасадна боя с тефлон, контактно лепило, фасадна
шпакловка, дълбоко проникващ грунд, водопроводни части - муфи, тапи, колена, тръби и разглобяеми свръзки.
7. „***“
ЕООД - 2 бр. фактури от м.03.2014 г. с общ размер ДДС *** лв. и с предмет:
фасадна боя с тефлон, бетон-контакт и фасадна шпакловка.
8. „***“
ЕООД - 2 бр. фактури от м. 10.2013 г. с общ размер ДДС *** лв. с предмет:
стъклена мозайка в комбинация с камък, аплик,
огледало и шкафове за баня.
9. „***“
ЕООД - 2 бр. фактури от м.07.2013 г. с общ размер ДДС *** лв. и с предмет:
поцинкована ламарина и латекс.
10. „***“
ЕООД - 3 бр. фактури от м.01.2013 г. с общ размер ДДС *** лв. и с предмет: воалит за покриви със зелена посипка,
поцинкована ламарина, прозрачни и орнаментни стъкла.
В хода на ревизията е установено, че
доставчиците са регистрирали ЕКАПФ. Констатирано е, че „***“ ЕООД има обект магазин за продажба на
тютюневи изделия и алкохол; „***“ ЕООД – обект за търговия на едро със
строителни материали, но в дружеството няма назначени лица на трудов договор в
периода на издадените фактури; „***“ ЕООД
– обект за продажба на автомобили и мотоциклети и за периода на издаване на
цитираните по-горе фактури, в дружеството са назначени 5 лица по трудови
правоотношения на длъжности „***“ и „***“; „***“
ЕООД - строителни услуги; „***“ ООД – строителни услуги; „***“ ЕООД - услуги по
превоз на товари; „***“ ООД – строителни услуги; „*** БГ“ ООД – строителни
услуги; „***“ ЕООД – търговия на едро със строителни материали и „ ***“ ООД –
търговия на едро със строителни материали и ресторант.
Изложени са следните мотиви за отказа да се
приспадне ДК: дружествата, сочени за доставчици не са подали годишни данъчни
декларации (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети (ГФО) за
съответните години, в които са издавали фактури на ревизираното лице, т.е. не
са отчели приходите от фактурираните доставки, нямат назначен персонал или не
разполагат с работници, които да са на длъжност, съответстваща за извършване на
описаните доставки. „Мидболкан Инфрастракчурал
Проджектс“ ООД не представя никакви доказателства и
обяснения как е избрало точно тези доставчици. Фактурите, издадени от
процесиите доставчици се ползват от лицето с цел приспадане на данъчен кредит и
намаляване размера на дължимия ДДС. Направен е извод, че жалбоподателят е лице,
което е знаело или е невъзможно да не знае, че като получател на доставки от
горепосочените дружества участва в привидни доставки и е поело риска от това.
Изложени са съображения за неотносимост на решението
на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-80/11 и С-142/11 именно поради
приетото от ревизиращите знание от страна на „Мидболкан
Инфрастракчурал Проджектс“
ООД, че участва в данъчна измама. Обобщено е, че е налице правна привидност и симулативно прехвърляне на собствеността върху процесиите
стоки. След като липсва осъществена облагаема доставка, то данъкът по
коментираните фактури е начислен неправомерно и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, по същите не е налице данъчен кредит.
III.
Упражнило е право на данъчен кредит два пъти по 7 бр. фактури, издадени от „***“
ООД, „***“ ЕАД, „***“ АД, „***“ ЕООД, подробно описани в таблицата на стр. 26 -
27 от РД. В резултат на изложеното органите по приходите не са признали упражненият
повторно данъчен кредит за данъчен период м.08.2013 г. в размер на *** лв., за
данъчен период м. 10.2013 г. в размер на *** лв., за данъчен период за м.
09.2014 г. в размер на *** лв. и за данъчен период м. 12.2014 г. в размер на ***
лв.
IV.
Дружеството е приспаднало данъчен кредит в по - голям размер от посоченият ДДС
във ф-ра № ***/*** г.,
издадена от „***“ ООД - *** лв. повече и във фактура № ***/*** г., издадена от „***“
ЕАД - *** лв. повече. В резултат от органите по приходите не е признат
упражненият данъчен кредит в по-голям размер за за
данъчен период м. 03.2016 г. в размер на *** лв. и за данъчен период м. 02.2015
г. в размер на *** лв.
V.
Дружеството е отразило в дневник за покупки за м. 09.2014 г. 3 бр. кредитни известия,
издадени от „*** ЕАД като фактури, по които е приспаднат данъчен кредит в
размер на *** лв„ в резултат от органите по приходите
е коригиран резултата за периода с *** лв. в увеличение. Съгласно разпоредбата
на чл.124, ал.5 от ЗДДС, регистрирано лице е длъжно да отрази получените от
него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени. Описаните в РД 3 броя кредитни известия не са включени в дневника за
покупки на „Мидболкан Инфрастракчурал
Проджектс“ ООД нито през данъчния период на
издаването им, нито в последващите данъчни периоди. Неотразяването
на получените документи респективно е довело до определяне на данъка за
съответния данъчен период в по-малък размер. На основание чл. 124, ал. 5 от ЗДДС
със сумата от *** лв. е увеличен резултата по ЗДДС за м.08.2014 г.
От приетото заключение на ССчЕ
се установи, че за проверявания период: 01.01.2013 г.
– 31.03.2018 г., спорните доставки са отразени в счетоводството на „Мидболкан Инфрастракчурал Проджектс“ ООД. Осчетоводени са по счетоводна сметка 601
(разходи за материали), по партида 07 (разходи за управление на сграда), като
по тази счетоводна сметка е осчетоводена стойността на материалите (без ДДС). Доставките,
получени от цитираните доставчици са платени в брой (Главна книга сч.см.501). Получените доставки представляват строителни
материали и обзавеждане за баня. Всички те са осчетоводени по счетоводна сметка
601 (Разходи за материали), партида 07 (Разходи за управление на сграда). Доставките
са отразени коректно в счетоводството на дружеството. Мидболкан
Инфрастракчурал Проджектс“
ООД води своето текущо счетоводство и изготвя финансовите си отчети в
съответствие с изискванията на българското търговско и счетоводно законодателство.
Дневниците за покупки и продажби отговарят на изискванията на ЗДДС и ППЗДДС. С
изключение на „***“ ООД и „***“, за които не са налични счетоводни справки и
регистри към документите по делото, всички останали доставчици са осчетоводили
доставките. Начислили са данък по доставките, включили са фактурите в отчетните
си регистри по ЗДДС, отразили са данъка
по издадените фактури в счетоводството си като задължение към бюджета.
Доставчиците са получили плащане по посочените фактури. Относно извършената
корекция по реда на чл.79, ал.З, т.1, б. „а“ от ЗДДС, ВЛ е отговорило, че в
периода: 2006 г.-2008 г. дружеството-жалбоподател е ползвало ДК за построяване
на сградата в размер на *** лв., а СМР, за които е ползван ДК са *** лв. Размерът
на приспаднатия данъчен кредит при изграждането на обектите, предмет на
изследване от ревизията - апартамент №*** и апартамент е определен от ВЛ по следния
начин: РЗП от 5556,65кв.м. от сградата
на ***. Строително монтажните работи, за които е използван ДК са в размер на ***
лв. Строително монтажните работи, за които е използван ДК на 1 кв.м. са в размер
на *** лв.
Брутната площ на Апартамент №*** е
147,92кв.м. (ап.-145.8Зкв.м. + м.5-2,09кв.м.). Себестойността (без ДДС) на
Апартамент №*** е в размер на *** лв. НДДС 20% = *** лв.
Брутната площ на Апартамент №*** е 190,13
кв.м. (НА №*** том *** рег.№*** д.***/*** г.). Себестойността /без ДДС/ на
Апартамент №*** е в размер на *** лв. НДДС 20% = *** лв.
Съответно ВЛ е определило, че това е размерът
на приспаднатия ДК за двата апартамента. Изчислило е стойността на ДК за ап.* и
ап.*, на основание чл. 79,
ал.3, т.1, б.“а“ от ЗДДС, както следва: ДДС за ап.* – *** лв., за ап.** – *** лв.
При така установените факти АС – Кърджали
приема, че жалбата срещу РА № Р-16000918008110-091-001/ 02.08.2019 г., потвърден
с Решение № 682/ 02.12.2019 г. на изпълняващ правомощията на директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП
е неоснователна.
РА е издаден от компетентни органи по
приходите, в предвидената за това форма и при липсата на допуснати нарушения на
админиС.но производствените правила, очертани в ДОПК
за провеждане на ревизионното производство. Решението, с което е потвърден РА
също е издадено от компетентен орган – изпълняващ функциите на директор ОДОП –
Пловдив, на основание Заповед № ЗЦУ-ОПР-23/ 16.06.2017 г. на ИД на НАП и БЛ № ***,
доказващ, че директорът на ДОДОП – Пловдив е бил във ВН за периода от
02.12.2019 г. до 04.12.2019 г. вкл. Изводите в РА не са опровергани от
жалбоподателя с доказателствените средства, допустими
в процеса.
Относно РА, в частта на извършена корекция на ползван данъчен кредит за месец
август 2017 г. – в размер на *** лв. и декември 2017 г. – в размер на *** лв.,
на основание чл.79, ал.4 от ЗДДС, е необходимо да се посочи, че е неприложима
разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗДДС. Както е установено, при продажбата на
двата апартамента не е начислен ДДС, а те са определени като освободена
доставка на основание чл.45, ал.3 от ЗДДС. Съгласно чл.79, ал.2 от ЗДДС,
Регистрирано
лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за
независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена,
придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало
данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща
доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на
данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. В
ревизионното производство е била представена справка от РЛ, че за периода:
м.септември 2005 г. – месец август 2008 г., когато е извършено строителството
на сградата, е приспаднало ДК по покупки в общ размер на *** лв. При тези
доказателства, правилно е изчислен размера на ДК за продадените ап.* и ап.* на
основание чл.79, ал.3, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
Относно частта от РА, с която е отказано
правото на приспадане на ДК, съдът съобрази разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно
чл. 25 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие, и съответно
като последица от изискуемостта, данъкът следва да се начисли. При доставка на
стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото
собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по
дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване
на стоката), а при доставката на услуги - към момента на извършването им (чл.
25, ал. 2 ЗДДС). Съгласно ЗДДС и константната практика на Съда на Европейския
съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива
2006/112/ЕО/, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на
данъчен кредит изисква установяване преди всичко на наличието на действително
осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От приетото по т. 33 от
Решение от 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, следва, че по принцип
правото на приспадане не би могло да бъде отказано, но само ако се установи, че
доставките на стоки (извършването на услуги) са реално осъществени и
впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите
облагаеми сделки.
От приетите по делото приемо-предавателни
протоколи не може да бъде доказано еднозначно извършването на доставка по
смисъла на чл. 6 ЗДДС и възникване на данъчно събитие по реда на чл. 25 ЗДДС. В
приемо-предавателните протоколи не фигурира място на
приемане/предаване на стоките, липсват данни за транспортното средство, с което
е осъществен превоза, положени са само подписи и печати срещу
дружеството-доставчик, като такива реквизити липсват за получателя. За да бъдат
обвързани приемо-предавателните протоколи с процесните фактури и за да не се налага извода, че същите
са съставени за целите на ревизионното производство, то би следвало в тях да
бъдат отбелязани цитираните данни. Данни относно начина на транспортиране на
посочените стоки не се съдържат и в други документи. Съществуват твърдения, че
те са били транспортирани със собствени автомобили на дружеството-жалбоподател,
но доказателства за този факт не са налични. На следващо място, както е прието
и в РА, не съществуват доказателства и дали всички стоки са използвани за
извършване на СМР, така както се твърди в жалбата и възражението срещу РД.
Всъщност липсват доказателства какви СМР са извършени с доставените стоки. В
този смисъл не могат да се кредитират и показанията на двамата свидетели,
доколкото за тях в РД е установено, че за периода от 2013 г. до 2018 г. са
полагали труд извън територията на гр. София.
Приетото заключение на ССчЕ
не може да обоснове различен извод за реалност на доставките, доколкото екпертизата установява, че са били осчетоводени и
дружеството е водело редовно счетоводство. Осчетоводяването на процесните доставки е само косвено доказателство, което при
липса на други преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на
доставките, не може да обоснове безсъмнен извод за реалността им. Недоказаната
реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не
поражда права за данъчно задълженото лице.
РА е законосъобразен и в частите, с които не
е признат упражненият повторно данъчен кредит за данъчен период м.08.2013 г. в
размер на *** лв., за данъчен период м. 10.2013 г. в размер на *** лв., за
данъчен период за м. 09.2014 г. в размер на *** лв. и за данъчен период м. 12.2014
г. в размер на *** лв.; не е признат упражненият данъчен кредит в по-голям
размер за данъчен период м. 03.2016 г. в размер на *** лв. и за данъчен период
м. 02.2015 г. в размер на *** лв.; на основание чл. 124, ал. 5 от ЗДДС със
сумата от *** лв. е увеличен резултата по ЗДДС за м.08.2014 г. В жалбата не са
изложени съображения за незаконосъобразност на РА в тези части, но доколкото се
иска отмяна на целия РА, то следва да се приеме, че оспорването е насочено и
срещу тези части.
Поради изложените съображения жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на спора в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то е в размер на *** лв.
(материален интерес *** лв.).
Водим от горните мотиви и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на „Мидболкан Инфрастракчурал Проджектс“ ООД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление: ***
срещу РА № Р-16000918008110-091-001/ 02.08.2019 г., издаден от И. К. К. на длъжност
„***“, възложил ревизията и Т. А. Т. на длъжност „***“ и ръководител на
ревизията в ТД на НАП – Пловдив за непризнат
данъчен кредит в общ размер на 20 777,89 лв., за допълнително начислен ДДС
в размер на 29 323,74 лв., за извършените корекции на резултатите за месец
август 2014 г. и месец септември 2014 г. със сумата от 203,60 лв., ведно с
начислените лихви общо в размер на 13 478,00 лв., потвърден с Решение №
682/ 02.12.2019 г. на изпълняващ правомощията на директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
Осъжда „Мидболкан
Инфрастракчурал Проджектс“
ООД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление:*** да заплати на Национална
агенция по приходите, гр. София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2443,50 лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и
три лева и 50 стотинки).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: