Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
гр. Велико Търново, 01.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
Светозара Фъртунска |
И с участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10203 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Г.Ц.К.
от гр.Горна Оряховица, чрез представителя си ***.С. от
ВТАК, обжалва решение №516/05.12.2018 г., постановено по АНД №448/2018 г. по
описа на Горнооряховският районен съд като неправилно.
Касаторът
поддържа, че съдът неправилно прилага закона, като приема, че е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, тъй като е изпълнил задължението си, произтичащо от общите правила на
ЗДВП, а не от действието на забранителния знак Б2. Сочи и че е необоснован извода на съда досежно движението на управляваното от него МПС, при което
е обоснован обратния на изведения от съда извод за изпълнение на задълженията
му по ЗДвП. Алтернативно моли за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
от касационната инстанция.
Ответникът по касация Районно управление – Горна Оряховица при ДОМВР –
Велико Търново, не взима становище по касационната жалба, прокурорът дава
заключение за неоснователността и.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно наказателно постановление №18-0268-000409/10.04.2018 г. на
началника на сектор „охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица, с което на касатора на основание чл.179, ал.2 вр.
с чл.179, ал.1, т.5, предложение четвърто от ЗДвП е наложена глоба от 200 лв.
За да постанови този резултат ГОРС от фактическа страна след
обсъждането на съдържащите се в административно-наказателната преписка
доказателства и изслушаните свидетелски показания приема следното:
На 25.03.2018 г. в 10,45 часа касаторът
управлявал собствения си автомобил, марка „****“ по улица „Васил Априлов“ в гр.Горна ОРяховица, в
посока към улица „Панайот Цвикев“ в същия град. В
момента когато приближил кръстовището на улица „Васил Априлов“
с улица „Вичо Грънчаров“, към същото кръстовище се приближил и движещият се по
ул.“Вичо Грънчаров“ в посока към Улица „Хан Крум“ лек автомобил „***“,
управляван от свидетеля Д.. На улица „Васил Априлов“
непосредствено преди кръстовището е бил поставен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещия се по пътя с предимство!“, чрез който улица „Вичо Грънчаров“ е
означена като път с предимство. Жалбоподателят не се съобразил със знака и
навлязъл в кръстовището в момент, в който в същото кръстовище навлизал и
управлявания от свидетеля автомобил „***“. Двата автомобила се сблъскали, като
в резултат на този сблъсък лекият автомобил „***“ се завъртял около оста си,
продължил движението си по ул.Вичо Грънчаров“ в посока улица „Хан Крум“ и със
задната си лява част се ударил в крайпътно дърво, при което спрял движението
си. Свидетелят Д. в следствие на това получил разкъсно
- контузна рана в окосмената част на главата си,
както и мозъчно сътресение, а управляваните от касатора
и този свидетел автомобили получили материални щети.
Съдът, от правна страна приема при тази установена от него обстановка,
че НП е издадено от компетентен орган /който въпрос не е спорен/, спазени са
правилата на ЗАНН по съставянето и предявяването на акта за установяването на
нарушението, спазени са предвидените в ЗАНН давностни
срокове за издаването и на акта и на постановлението. Приел е, че и АУАН и НП
са формално законосъобразни актове, които съдържат изискуемите се по закон
реквизити.
По същество съдът приема, че настоящият касатор
реализира състава на чл.179, ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.179, ал.1 ,т.4,
предложение последно от ЗДвП. В това отношение съдът се позовава на схемата за
хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на процесното
кръстовище, приобщена по делото според която като път с предимство е означена
ул.“Вичо Грънчаров“, по която се е движил управлявания от свидетеля Д. лек
автомобил. Прието е, че след като касаторът се е
движил по пътя без предимство, именно той – с навлизането си в кръстовището без
спазване на знака Б2 – е причинил пътно транспортно произшествие с настъпили
щети.При това съдът квилифицира поведението на касатора като деяние, извършено в разрез със разпоредбата
на чл.50, ал.1 от ЗДвП. За да потвърди констатирания в НП механизъм на ПТП
съдът се е позовал на протокола за ПТП ,ккато и на
снимковия материал, приобщен по делото. Тези доказателства съдът е съпоставил
със свидетелските паказания и е формирал логически
извод за обвързаност на поведението на касатора с
настъпилото ПТП.
Отхвърлен е довода на касатора за наличие на
отделно кръстовище поради затревен участък между двете ленти на улица „Васил Априлов“ с аргумент от §6, т.8 от ДР на ЗДвП, както и
довода ,че на практика нарушението е трябвало да се квалифицира като такова на
чл.6, т.1 от ЗДвП. Като ирелевантен е определен от
съда твърдения от касатора факта за това, че неговият
автомобил е бил в покой при реализирането на ПТП предвид факта на навлизането
на автомобила в кръстовището. Най – сетне, съдът е отхвърлил и довода, че
отговорността на касатора не следвало да се ангажира
с оглед твърдението на извършено от свидетеля Д. нарушение на разпоредби на
ЗДвП.
Решението е правилно постановено.
Обосновано съдът приема описания в решението
му механизъм на настъпилото ПТП. От представената на л.59 от първоинстанционното дело схема се установява, че знакът Б2
е поставен на улица „Васил Априлов“, на кръстовището,
което се формира при пресичането и с улица „Вичо Грънчаров“. При това
предимство имат водачите, които преминават тази улица, независимо в коя посока
се движат. Както правилно сочи съда, според разпоредбата на §6, т.8 от ДР на
закона „"Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат,
разделят се или се събират на едно ниво.“. В случая са налице не три, а два
пътя, макар и платната на единия път да са разделени чрез зелена площ. Механизмът
на настъпването на ПТП се изяснява и от свидетелските показания на свидетеля
Христов и свидетеля Д., вкл. и в частта им, в която свидетелят разяснява на
съда местоположението на участващите в ПТП автомобили и обстоятелствата кой е
неговия автомобил и кой не е. Най – сетне, точният механизъм на ПТП и
разположението на автомобилите при съприкосновението им се установява и въз
основа на правилата на логиката и на опитните правила. От събрания и обсъден от
съда снимков материал се установява, че пораженията на автомобила на касатора са отпред и вдясно на предната му част /вкл. от
удара е изхвърчала предната табела с регистрационния му номер/, а пораженията
на автомобила на свидетеля Д. са в дясната странична част и в дясната задната
част, при което показанията на актосъставителя,
дадени в открито заседание се потвърждават от огледа на снимковия материал.
Както правилно е отбелязал и съда, без значение е дали автомобила на касатора в момента на съприкосновението с другия автомобил
е бил в покой, щом е навлязъл в кръстовище, без да осигури предимство на
преминаващ по път с предимство автомобил – арг. от
чл.46, ал.2 от ППЗДвП.
Законосъобразно при това положение съдът
приема, че деянието на касотар е съставомерно
по текста на чл.179, ал.2 от ЗДвП във връзка с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Според първата разпоредба „Който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление.“. В процесният случай в НП е обосновано
прилагането на тази разпоредба с извършването на описаното в разпоредбата на
чл.179, ал.1, т.5 от закона деяние, като според тази разпоредба “Наказва се с глоба…който
не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства
за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или
за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението“.
Съотношението на двете разпоредби води до аргумента, че неспазването на
посочените правила и по – конкретно на правилото, въведено с пътен знак Б2,
водещо до общественоопасен резултат – настъпването на
ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, е наказуемо именно по чл.179, ал.2 от
закона.
Неоснователно касаторът
сочи и неправилност на решението поради неприлагане на чл.28 от ЗАНН. Според
тази разпоредба за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Предвид констатираното от настоящата
инстанция досежно параметрите на деянието и
настъпилите вредни последици, както и
предвид справката, която характеризира поведението на касатора като участник в движението по пътищата /л.12 от първоинстанционното дело/настоящата инстанция намира,че не
са налице множество обективни обстоятелства, които да указват на обществена
опасност на деянието и на дееца, която да е с незначителен и пренебрежим
интензитет.
Останалите изложени в решението на съда
доводи досежно формалната и материално-правната
законосъобразност на процесното наказателно
постановление напълно се споделят от касационната инстанция и не следва да
бъдат преповтаряни, тъй като са основани на всестранен анализ на събраните по
делото доказателства - арг. и от чл.221, ал1 от АПК вр.
с чл.63 от ЗАНН.
Правилното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №516/05.12.2018 г., постановено по АНД №448/2018
г. по описа на Горнооряховският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.