№ 2867
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100508330 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Дженерали Застраховане“ АД,
срещу решение № 7649/15.05.2023г., постановено по гр.д. № 60404/2022г. по описа на
СРС, 53-и състав, с което е уважен предявеният от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД иск
с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 400.88 лева, представляваща регресно
вземане по щета № 44012132137434, ведно със законната лихва от 08.11.2022г. до
изплащане на вземането.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на
постановеното съдебно решение. Не били обсъдени пълно и всестранно
доказателствата по делото, най вече тези, свързани с вината на застрахования при
ответника водач И. М.. Напротив – от доказателствата по делото се установявало, че
единствената причина за настъпването на процесното ПТП било поведението на св. С.
Б., водач на л.а. „Мицубиши Колт“ – същият извършил неправилна маневра за
навлизане на главен път, отнел предимството и не пропуснал правилно движещия се
по този път л.а. „Сузуки Витара“. Съдът неправилно не кредитирал показанията на св.
М. и не изложил никакви мотиви за това, макар и същите да кореспондирали със
заключението на САТЕ, че ПТП настъпило при включване на л.а. „Мицубиши Колт“ на
главния път. Изводите на съда почивали единствено на показанията на другия
участник при това без аргументи, изцяло били пренебрегнати събрани по делото
1
доказателства. От заключението на САТЕ било видно, че вредите могли да настъпят и
по двата, описани от водачите механизма, предвид на което ищецът не провел пълно и
главно доказване. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а искът да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Фактическият състав на вземането на ищеца бил установен от доказателствата по
делото, изводите на първоинстанционния съд били правилни и законосъобразни и
почивали на анализ на събраните писмени и гласни доказателства и заключиние на
САТЕ, вкл. и разясненията на вещото лице, дадени при разпита му в о.с.з. Показанията
на св. М. съдът правилно приел за недостоверни, доколкото били
вътрешнопротиворечиви и неясни. Механизмът на настъпилото ПТП бил несъмнено
изяснен от доказателствата по делото – св. Б., водач на л.а. „Мицубиши Колт“, след
детелината се включил в движението в най-дясната лента по бул. „Ботевградско шосе“,
когато св. М., водач на л.а. „Сузуки Витара“ с рег. № *********, предприела рязка
маневра пристрояване вдясно, в резултат на което и по нейна вина настъпило ПТП.
Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски пред въззивния съд.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира
следното:
Със сезиралата съда искова молба ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
излага, че по договор за застраховка имущество „Каско“ заплатил на застрахования
сума в размер на 385.88 лева, представляваща застрахователно обезщетение за щети на
МПС, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 24.12.2021г., в гр. София, бул.
„Ботевградско шосе“, при следния механизъм: водачът на л.а. марка „Мицубиши“,
модел „Колт“ с рег. № *********, С. Б., след детелината за включване към гр. София,
посока Кулата, продължил движението си по бул. „Ботевградско шосе“ в най-дясна
лента, в същото време водачът на л.а. „Сузуки“, модел „Витара“, рег. № *********, И.
М., без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и без да
съобрази тяхното положение, посока и скорост на движение, предприела рязка маневра
за престрояване в дясно, засякла и не пропуснала движещия се по тази лента л.а. марка
„Мицубиши Колт“, при което между двата автомобила настъпило съприкосновение.
Виновна за настъпването на ПТП била водачът М., чиято гражданска отговорност към
2
датата на ПТП била застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил
задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ по предявената
от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 400.88 лева с вкл. 15 лева ликвидационни разноски. Ищецът моли съдът да
му присъди последната сума, ведно със законни лихви, както и обезщетение за забава.
Претендира разноски.
Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира
писмен отговор на исковата молба. Признава, че бил застраховател на ГО за л.а. марка
„Сузуки“, модел „Витара“, рег. № ********* към датата на ПТП. Оспорва механизма
на ПТП, вината на водача на л.а. „Сузуки Витара“, твърди вина на водача на л.а. марка
„Мицубиши“, модел „Колт“ с рег. № *********, който при навлизането си на главния
път не пропуснал, а отнел предимството на правилно движещия се автомобил „Сузуки
Витара“, като с поведението си станал единствена причина за настъпването на ПТП.
Водачът М. не била отговорна за настъпването на вредите. Претендира разноски.
За да направи извод по основния спорен по делото въпрос относно механизма
на настъпване на ПТП, настоящият съдебен състав съобрази следното:
От съдържанието на представените по делото писмени - двустранен констативен
протокол и опис-заключение по щета № 44012132137434/28.12.2021г., гласни
доказателства, събрани посредством разпит на свидетелите Б. и М. и неоспореното
заключение на САТЕ съдът приема за установено, че процесното ПТП настъпило на
24.12.2021г., в гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, посока от АМ „Хемус“ към
центъра на града, в района на пътен възел след „Джъмбо плаза“.
От съдържанието на представения по делото двустранен констативен протокол,
подписан от двамата участвали в ПТП водачи, е видно, че ПТП настъпило между лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, рег. № *********, управляван от св. И. М.
и лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Колт“ с рег. № *********, управляван от
св. С. Б.. По отношение на л.а. „Сузуки“ в протокола свидетелите отбелязали увреди в
задна дясна част, а относно л.а. „Мицубиши“ – опред вляво. В полето „Обстоятелства“
в документа по отношение и на двата автомобила участниците поставили отбелязване
„смяна на лентите“ и „изпреварване“. Скица на пътната обстановка и ПТП
участниците не отразили в протокола.
От представения по делото опис-заключение по щета №
44012132137434/28.12.2021г. се установява, че конкретно посочените щети на лек
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Колт“ с рег. № *********, резултат от ПТП
били калник преден в ляво – за подмяна, и облицовка предна броня – лека
деформация.
При разпита си св. М. излага, че управлявала л.а. „Сузуки Витара“ по бул.
„Ботевградско шосе“ от АМ „Хемус“ към центъра на гр. София. Подминала „Джъмбо
3
плаза“. Другият водач се спуснал от „детелината“ с „Околовръстен път“ и я ударил.
Свидетелят М. не сменяла лентите, не се пристроявала. Ударът настъпил в нейната
лента за движение. Пътните ленти били повече, около четири, ударът настъпил във
втората. Другият водач преминал лентите. Нейният автомобил бил ударен отзад – на
веждата на задната гума и задната броня. Щетите по другия автомобил били отпред в
ляво, до шофьорското място.
При разпита си пред настоящата съдебна инстанция свидетелят М. излага, че
другият автомобил бил шофиран по странен начин – ускорявал, спирал. Той бил в
процес на спускане, когато тя забелязала това странно движение. Смрачавало се, но
все още било светло и имало видимост. Тя шофирала с 50-60 км/ч. Забелязала другият
автомобил от средата на спускането му. В дъгата за спускане имало и други
автомобили, но задръстване нямало. Свидетелят не помни марката и модела, но със
сигурност другият автомобил бил по-нисък от нейния. След спускането по детелината
за тези автомобили имало лента, която свидетелят определя като „помощна“, по която
се включвали по „Ботевградско шосе“. Автомобилите от спускането намалявали и се
включвали в помощната лента, пристроявали се по Ботевградско шосе и
продължавали. Този автомобил обаче не използвал помощната лента. Той не се
престроил последователно, а движението му било буквално по диагонал. ПТП се
случило някъде под моста, като автомобилът на свидетеля бил в лента, поне през една
от помощната, а може би и през две. Свидетелят М. възприела, че за друг автомобил в
съседната дясна на нея лента този автомобил създал риск, но се разминали. Тя
продължила направо и той я ударил отзад вдясно в момента, в който тя го
подминавала. При удара свидетелят не видяла точното му местоположение, защото
автомобилът се намирал зад нея. Придружителят й, на предната седалка, ясно възприел
ситуацията. Казал й, че тя трябвало да даде газ, за да не бъде ударена.
При разпита си пред настоящата съдебна инстанция, на предявена й извадка от
карта от Гугъл мапс, на л. 39 от преписката на делото на СГС, свидетелят М. отбелязва
с точка мястото, на което настъпило ПТП, а именно на излизане под моста. На
предявения й двустранен констативен протокол за ПТП свидетелят М. заявява, че
първо другият водач попълнил данните си в колона „Б“, след което тя попълнила
своите в колоната за водач „А“. На въпроса на съда за поставените знаци „Х“ в полето
„Обстоятелства“, заявява, че не ги била поставила тя. Не била сменяла лента в нито
един момент. Само другият водач сменял.
Съдът при извършена преценка по чл. 172 ГПК, като напълно нелогични, не
кредитира показанията на св. М. в частите им, в които тя излага, че възприела
„странното“ движение на св. Б. още от неговото спускане по дъгата - посочената от
свидетеля М. скорост, с която тя се движила по прав участък от бул. „Ботевградско
шосе“ не предполага спускащ се с далеч по-малка скорост по дъгата на пътния възел
4
автомобил да се окаже пред нея. Не предполага и свидетелят М. да имала
възможността при така описаното свое движение „да наблюдава“ как автомобилите
пред управлявания от св. Б. такъв намалявали и се включвали от „помощната“ лента.
Разпитан, св. Б. излага, че управлявал л.а. „Мицубиши Колт“. Идвал от
Цариградско шосе, слязъл по детелината от Околовръстен път и се включил по бул.
„Ботевградско шосе“, за да продължи по-нататък по Северна тангента. Движил се в
крайна дясна лента, а пред него имало автобус. Били три ленти на пътното платно.
Свидетелят не знае другият автомобил от коя лента дошъл – от средна или лява.
Другият автомобил набрал скорост и докато преминавал в лентата на св. Б. пред него
със задницата си го ударил отстрани.
При разпита си пред настоящата съдебна инстанция свидетелят Б. излага, че
автобусът подал ляв мигач и преминал в съседната лява лента, а свидетелят останал в
дясната. Другият автомобил „изкочил“ отзад и отляво, минал пред него и го ударил
отпред вляво. Мястото на удара било под моста, накрая на преминаването под него, а
малко след моста отбили встрани, за да съставят протокола. Щетите по другия
автомобил били в задната дясна част при калника. Жената – водач, изглеждала
паникьосана. Притеснявала се да не й правят проблем за „Каското“, защото колата й
била на изплащане. С нея имало един господин, предполага съпругът й.
При разпита си пред настоящата съдебна инстанция, на предявена му извадка от
карта от Гугъл мапс, на л. 39 от преписката на делото на СГС, свидетелят Б. намира, че
мястото на удара било отбелязаното с точка такова или може би съвсем малко по-
напред, а именно на излизане под моста. Допуска, че пътуващите в другия автомобил
искали да се качат по пътния възел на Околовръстен път и за това преминали вдясно.
На предявения му двустранен констативен протокол за ПТП свидетелят Б. заявява, че
двамата водачи попълнили протокола. На въпроса на съда за поставените знаци „Х“ в
полето „Обстоятелства“, заявява, че всеки от водачите сложил хиксчетата за своя
автомобил, за начина, по който смятал, че ПТП настъпило. В случая и двамата водачи
сложили знак, че сменяли лентите. Тогава св. Б. не бил сигурен и допускал, че сменял
лентите, но след това си изгледал записа от видеорегистратора и установил, че бил в
дясна лента и не бил сменял лентите, когато ПТП настъпило. Карал в дясната лента,
защото след това при следващия пътен възел изходът на маршрута му за Северна
тангента бил надясно. Видеоматериалът от видеорегистратора представил на
застрахователя си ДЗИ и те му изплатили обезщетение. Към днешна дата не пази
записа - продал и колата, и стария компютър.
В случая, независимо от разминаванията в преобладаващата останала част от
показанията, и двамата разпитани свидетели посочват еднозначно мястото, на което
ПТП настъпило, а именно на излизане под моста по Ботевградско шосе, посока център
гр. София. Мястото кореспондира с показанията на св. Б., че вече се бил включил по
5
Ботевградско шосе след спускането по пътния възел, тъй като мястото на включването
е преди да се влезе под моста и на мястото на настъпване не се установява наличие на
„помощна“ лента за включване (за каквато говори св. М. в показанията си). На мястото
на ПТП лентите за движение са четири, като след преминаването под моста вдясно
следва изход за включване към пътния възел.
При така установеното място на настъпването на съприкосновението между
двата участвали в ПТП автомобила не следва да се кредитира посоченият от вещото
лице механизъм на ПТП, при който експертът приел, че ПТП настъпило при
включване на л.а. „Мицубиши“ на бул. „Ботевградско шосе“, доколкото по делото
несъмнено се установява, че мястото е на излизането на автомобилите след
преминаването им под моста. Отделно за този си извод вещото лице си послужило
изключително със схемата, изчертана в анкетната карта, едностранно подписана от св.
М.. Същата схема е опровергана от събраните по делото доказателства, вкл. от
показанията на самата М. пред въззивния съд в частта им, в която посочва на картата
самото място. При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице, изготвило САТЕ посочва,
че ако водачът на л.а. „Сузуки Витара“ се престроила отдясно наляво, при такъв
механизъм, щетите биха били същите, като процесните настъпили такива.
Извършвайки съвкупен анализ на събраните по делото гореобсъдени
доказателства настоящият съдебен състав приема, че процесното ПТП настъпило по
механизма, посочен от двамата участвали в ПТП водачи в съставения и подписан от
тях протокол за ПТП, а именно – и двамата водачи сменяли лентата си на движение.
Полагайки подпис в документа и двамата водачи потвърдили, че ПТП настъпило
именно по посочения от тях в съставения протокол начин и обстоятелства.
Волеизявленията им в протокола не се опровергават от никое от доказателствата по
делото. В тази връзка показанията на св. Б., че си помислил, че сменял лента, но от
видеорегистратора установил, че това не било така, не са подкрепени от никое от
доказателствата по делото. Макар и свидетелят да сочи, че предал видеозаписа на
ищеца, последният не е ангажирал запис като доказателство по делото.
За да възприеме горния механизъм, настоящият съдебен състав кредитира
посоченото от вещото лице Й. относно механизма на ПТП в разпита му по чл. 200
ГПК, а именно, че получените увреди биха били същите, като установените такива от
преписката по образуваната от ищеца щета № 44012132137434/28.12.2021г. по
имуществената застраховка.
С Решение № 193/20.11.2024г. на ВКС по т.д. № 422/2024г., II т.о. на ВКС е
даден положителен отговор на въпроса „Следва ли по аргумент за по-силното
основание съдът, разглеждащ пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, да квалифицира релевираното от застрахователя в отговора на
6
исковата молба оспорване за изключителен принос на пострадалия за настъпване на
твърдения вредоносен резултат като предявено под евентуалност материалноправно
възражение за съпричиняване на вредоносните последици от противоправното
поведение на пострадалия при настъпване на ПТП, вследствие на което да се
произнесе относно неговата основателност?“. ВКС приема, че релевираните от
застрахователя фактически доводи за изключителен принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат иманентно включва в себе си и своевременно
предявеното правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на
вредоносните последици. Поради това и с арг. от цитираната съдебна практика,
настоящият съдебен състав приема, че предвид възражението на ответника по делото
за изключителна вина за настъпването на ПТП и вредите от страна на застрахования
при ищеца водач, каквато в случая не се установява, следва да разгледа
правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване, макар и с
отговора на исковата молба, ответникът да не е въвел нарочно възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП задължава водача на пътно превозно средство,
който извършва маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. При
гореустановения механизъм на настъпване на ПТП всеки от водачите не се съобразил с
местоположението на другия автомобил. Поведението на водача на процесното
увредено МПС – св. Б. също се намира в причинно-следствена връзка с увреждащото
ПТП, тъй като чрез него е улеснено настъпването на произшествието и на вредите,
което обосновава извод за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, поведението
на водачите на двете превозни средства с оглед доказателствата по делото, настоящият
състав намира, че съпричиняването на водача на МПС марка „Мицубиши“, модел
„Колт“ с рег. № ********* за настъпване на ПТП следва да се определи в размер на
50%.
Страните по делото не спорят и от представената по делото застрахователна
полица за сключена застраховка Гражданска отговорност на лист 23 от преписката на
делото на СРС се установява, че към датата на ПТП застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, рег. №
********* бил ответникът по делото.
От събраните по делото доказателства, в т.ч. неоспореното в същата част
заключение на САТЕ се установява, че посочените от застрахователя повреди на л.а.
марка „Мицубиши“, модел „Колт“ с рег. № *********, отговарят на установения
механизъм на ПТП. От заключението на САТЕ съдът приема за установено, че сумата
на щетите по застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП
7
възлиза в размер на 754.97 лева. Претърпените от реализираното ПТП вреди по
застрахования автомобил се установяват и от описа-заключение по образуваната при
ищеца щета № 44012132137434/28.12.2021г., калкулации по работна карта и
ликвидационен акт. Видно от представените по делото доказателства за плащане /лист
21 и сл. от преписката на делото на СРС/ на 30.12.2021г. по същата щета
застрахователят-ищец заплатил на св. Б. сума в размер на 385.88 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по имуществената застраховка.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата. Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя
по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45
ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни
пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди
деликта. Действителният размер на щетите съобразно заключението по изслушаната
САТЕ е за сумата от 754.97 лева. Същият е по-голям от размера на заплатеното от
ищеца застраховател обезщетение от 385.88 лева, предвид на което съдът съобразява
по-малката от двете суми, т.е. 385.88 лева. По изложените по-горе мотиви, на
основание нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД сумата от 385.88 лева следва да бъде намалена с
50% предвид поведението на водача на л.а. „Мицубиши Колт“ с рег. № *********.
Правото на регрес на ищеца възникнало за сумата 192.94 лева и ликвидационните
разноски в размер на 15 лева, т.е. за 207.94 лева. За последната сума искът по чл. 411
КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен, а за горницата до пълния
претендиран размер от 400.88 лева – отхвърлен като неоснователен.
Предвид частичното несъвпадане в извода на двете инстанции решението на
СРС следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е
уважен за горницата над сумата 207.94 лева, като за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 400.88 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. В частта, в която СРС е уважил иска до размера на сумата 207.94 лева
8
решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При горния изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Пред СРС ищецът е сторил разноски в общ размер 810 лева, от които 50 лева –
държавна такса, 300 лева – за експертиза, 100 лева за свидетел и 360 лева – адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на 420.15 лева –
разноски по делото, сторени пред СРС. Обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която СРС е присъдил на ищеца разноски над сумата 420.15 лева.
Пред СРС ответникът е представляван от юрисконсулт и претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в минимален размер от 100
лева. На основание чл. 78, ал. 8, вр. 3 ГПК има право на разноски в размер на сумата
48.13 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Пред СГС въззиваемият-ищец претендира и доказва разноски в общ размер 495
лева, от които 15 лева – за съдебни удостоверения и 480 лева – адвокатско
възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да му се присъдят 256.76 лева – разноски, сторени пред СГС.
Пред СГС въззивникът-ответник претендира и доказва разноски в общ размер
125 лева, от които 25 лева – държавна такса и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят 60.16 лева –
разноски, сторени пред СГС
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7649/15.05.2023г., постановено по гр.д. № 60404/2022г. по
описа на СРС, 53-и състав, в частта, в която по предявения от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 411 КЗ, ответникът „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, разликата над сумата 207.94 лева до сумата 400.88 лева, представляваща
регресно вземане по щета № 44012132137434, и в частта, в която на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, са присъдени разноски
над сумата 420.15 лева – разноски, сторени пред СРС, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 411
КЗ, за сумата над 207.94 лева до пълния предявен размер от 400.88 лева - регресно
9
вземане по щета № 44012132137434.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7649/15.05.2023г., постановено по гр.д. №
60404/2022г. по описа на СРС, 53-и състав, в частта, в която по предявения от „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 411 КЗ, ответникът „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК *********, е осъден да заплатина „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата 207.94 лева, представляваща регресно вземане по щета №
44012132137434, за изплатено обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Колт“ с рег. № *********, настъпили в резултат на реализирано
на 24.12.2021г. ПТП в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 08.11.2022г. до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
256.76 лева – разноски, сторени пред във въззивното производство пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата
48.13 лева, представляваща разноски по делото, сторени пред СРС и сумата 60.16
лева - разноски, сторени пред във въззивното производство пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10