О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260110
гр.
Пловдив.09.11.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на девети ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ
ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 518/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава
XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.
Образувано е по постъпила
жалба, изготвена и депозирана от адв. С., в качеството й на защитник на лишения от свобода Б.Ю.Ю., против определение №551/15.10.2020г., постановено по ЧНД № 2209/2020г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е оставена
без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част
от наложено му
наказание лишаване от свобода. С жалбата се изразява
несъгласие със съдебния акт по подробно изложени аргументи, на чиято база се
отправя искане атакуваното определение да бъде отменено и Апелативният съд да
постанови ново, с което Ю. да бъден условно предсрочно освободен по реда на
чл.70 от НК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания и материалите по приложеното дело,
за да се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
По категоричен начин е установено по делото, че осъденият Б.Ю. към момента търпи наказание 1г.
4м. лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 149 ал.1 от НК, с
начало на изтърпяване на наказанието 03.10.2019г. Към датата на подадената от Затвора
* официална справка осъденият е изтърпял фактически 10м.
и 25д., от работа 8д., а остатъкът от наложеното наказание лишаване от свобода към
датата на справката – 28.08.2020г., е 4м. и 27д., а към днешна дата 2м. и 11д.
В
контекста на посоченото не може да има спор, че е налице първата предпоставка
за предсрочно условно освобождаване на Ю. по смисъла на чл.70 от НК и даденото
в Постановление № 7 от 27.VI.1975г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от
6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е изтърпяно фактически повече от 1/2 от
наложеното му ефективно наказание лишаване от свобода.
За да бъде уважено искането за предсрочното
освобождаване обаче, Ю. следва да е демонстрирал и поведение, сочещо на
поправяне и превъзпитание, както и готовност да се ресоциализира в обществото,
без да представлява риск за членовете му, за самия себе си и за близкото си
обкръжение, като отсъствието на доказателства в подкрепа на тази кумулативно
изискуема се предпоставка, е мотивирало окръжният съд да откаже да уважи
молбата на осъденото лице. Този състав споделя виждането на първостепенния съд,
че съдържащите се в личното досие на осъдения материали - доклади, становища,
справки и др. са еднозначни в мнението
си, че за краткия период на престоя на Ю. в затвора не може да се очаква и не е
настъпила трайна положителна промяна в поведението и нагласите му, респективно,
че корекционният процес не се завършен и се налага да продължат дейностите в
тази насока. В тази връзка не може да остане незабелязано, че по време на
престоя си в затвора и въпреки корекционна дейност, която се извършва спрямо Ю.,
не е отчетено понижение на скалата на риска от рецидив – 40 бала и в този
показател никаква положителна промяна, дори минимална, не се установява да е
постигната. Едни и същи са и констатираните при постъпването на Ю. в затвора и
понастоящем проблемни зони – отношение към правонарушението и умения за мислене.
Както е отразено във всички относими документи – становище на началника на
затвора, на главните инспектори, на социалния работник, и понастоящем Ю. не
желае да признае наличието на проблемни зони, както и да положи усилия за
трайно поправяне, превъзпитание и въздържане от други престъпни прояви.
Напротив, Ю. е пасивен, омаловажава отговорността си за правонарушението и не
приема наложеното му наказание. Не без значение при преценка на готовността на
осъдения за ресоциализиране и липсата на риск от това, е констатацията, че
престъплението за което е осъден е свързано с престъпно сексуално посегателство
спрямо лице, с което Ю. живее в едно домакинство и с което, след излизането си
от затвора, се очаква отново да сподели ежедневието си. Поради това наложително
е спрямо него корекционната дейност за неутрализиране на проблемните зони да се
проведе в цялост, за да се избегне риска от рецидив. Следва да се отбележи и че
законодателят е посочил като предпоставка за условно предсрочно освобождаване
не относително, частично поправяне, а пълно поправяне, чрез демонстриране на положително
отношение, а не на пасивно такова, към провежданите с негово участие социални и
превъзпитателни дейности. Или, анализът на документите, установяващи наличието
на посочените критерии, посочени в чл. 439а от НПК, не сочат на трайна положителна
промяна у осъдения Ю., което води до извод за необходимост от продължаване на
индивидуално - корекционната дейност по установяване на приемливи нагласи и
позитивна поведенческа линия с нужната устойчивост. Към момента търсеният поправителен ефект на
наказанието не е постигнат в цялост, корекцонният процес спрямо осъдения не е
приключил и не е изпълнен плана на присъдата, което квалифицира като несъстоятелно оплакването на защитата на жалбоподателя,
че е налице и втората предвидена в закона предпоставка за предсрочното му условно
освобождаване.
Като е стигнал до същите изводи, първостепенният
съд е постановил законосъобразно и обосновано определение, което следва да се
потвърди, поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
О
П
Р
Е
Д
Е
Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №551/15.10.2020г., постановено по ЧНД №
2209/2020г. по описа на ОС – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: