Р Е Ш Е Н И Е №
228
гр. Перник, 04.07.2018
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на тридесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Людмила Пейчева
Членове: Рени Ковачка
Димитър Ковачев
при секретаря Емилия
Павлова и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от
Председателя въз. гр. дело № 261 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал.1 ГПК.
С Решение № 1032 от 14.12.2017 год., постановено по
гр.дело № 01391/2016 год. по описа на П. районен съд са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените искове на основание чл.214 ГПК, във
връзка с чл.108 ЗС и чл.537 ал.2 ГПК от Община П., *** срещу С.Й.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***; П.Х. Иванова, ЕГН: **********, с адрес: *** и Р.Х.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***. Общината моли да се признае за установено по чл.124 ГПК, по
отношение на ответниците, че е собственик на следния
недвижим имот:
- Поземлен
имот – празно дворно място с площ от 368 кв.метра, находящо
се в землището на ***, съставляващо поземлен имот с кадастрален № ***, кв.** по
Плана за регулация и застрояване на ***, както и да се осъдят ответниците да предадат на ищцовата
страна имота, който е Вещ – Публична Общинска Собственост, която ответниците държат/владеят без правно основание.
Община П. моли на
основание чл.537 ал.2 ГПК, респ. чл.431 ал.2 ГПК, да се обезсили Констативен
Нотариален Акт № 15 том І, рег.№ ***, нот.дело №
14/2011 год. на нотариус В. Д., както и последващия
такъв.
С решението Община П. е
осъдена да заплати на адв. В. В. от АК гр. П., като
пълномощник на С.Й.И. адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева по
съкратеното производство и 700,00 лева адвокатски разноски по установителния иск по чл.124 ГПК.
Също така Община П. е
осъдена да заплати на адв. К.Б. от АК гр. П. и адв. М. Ш. от САК като пълномощници
на П.Х.Н. и Р.Х.К. на 600,00 лева адвокатски разноски /на двамата адвокати по
300,00 лева/ и 100,00 лева за вещо лице.
С Определение от
14.02.2018 год. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
1032 от 14.12.2017 год., постановено по делото, като в мотивите и в диспозитива на същото да се чете: Осъжда Община П. да
заплати разноски в /обжалваната част/, както следва: на адв.
К.Б. от АК гр. П. и адв. М. Ш. от САК, като пълномощнищи на Р.Х.К. 600 лева адвокатски хонорар – по 300
лева на всеки от тях, а на адв. Т.Ш. от АК гр. П.,
като особен представител на П.Х.Н. сумата от 300 лева.
Недоволна от
постановеното решение останала Община П., обжалвала същото в срок и по
изложените в същата съображения моли да се отмени същото като нищожно, частично
недопустимо или неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Подадена е в срок и въззивна жалба от Община П. срещу Определение от 14.02.2018
год., постановено по делото, във връзка с допуснатата поправка на очевидна
фактическа грешка с искане да бъде отменено като нищожно или неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника Р.Х.К. от ***, чрез адвокатите К.Б. и М. Ш., с който молят въззивната
жалба да се остави без уважение като неоснователна и да се потвърди решението
на районния съд, както и да се присъдят на ответника направените по делото
разноски пред настоящата инстанция.
Другите страни не са
подали отговор на въззивната жалба.
Пернишкият окръжен съд
като преценява изложените оплаквания в жалба с оглед доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
В
жалбата се твърди, че решението на съда е нищожно, поради противоречието му с
основни принципи на правото и че същото е неясно и не може да бъде тълкувано.
Тези
възражения са неоснователни. Решението е постановено от П. районен съд, който е
компетентен да разгледа делото като първа
инстанция, от законен състав на съда и е достатъчно ясно, мотивирано и
обосновано, както в мотивите, така и в диспозитива.
Поради това не са налице основанията за прогласяване на неговата нищожност.
Второто
оплакване в жалбата е, че решението е частично недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл частично по непредявен иск. Не се
сочи по какъв непредявен иск се е произнесъл съдът в решението си. С исковата
молба е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК по отношение на
всички ответници и чл.108 ЗС по отношение на
ответницата С.Й.И., както и иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален
акт за собственост цитиран в исковата молба. Съдът в решението си се е
произнесъл именно по предявените искове, като е отхвърлил всичките като
неоснователни и недоказани. Няма произнасяне свръхпетитум
по предявените искове, за да се иска обезсилване
на решението. В жалбата се твърди частична недопустимост на решението, но
не се посочва в коя част същото е недопустимо.
Твърденията
за нищожност и недопустимост на съдебното решение са бланкетни,
необосновани и не третират законовите критерии относно валидността и
допустимостта на съдебното решение. Поради това в тази й част жалбата следва да
се остави без уважени, като неоснователна.
Другите
оплаквания в жалбата са за допуснати процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон.
Тези
оплаквания съща са неоснователни и не почиват на фактите и обстоятелствата приети
за установени от съда, както и на събраните по делото доказателства. В по-голямата част от жалбата се повтарят мотивите
на решението на районния съд, като не се сочи кои разпоредби на закона са
нарушени и защо според жалбоподателя същите следва да се приложат при решаване
на делото.Така направените оплаквания във въззивната
жалба са изцяло неоснователни.
В
решението съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и
заключението на съдебно-техническата експертиза в тяхната съвкупност и обосновано
е приел, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Съдът правилно е
установил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил обосновани правни изводи с които е подвел
установените факти по делото, съобразно приложимите правни норми и подробно е
мотивирал решението си, като правилно и приложил процесуалния и материалния
закон.
По
делото е установено следното:
Община
П. твърди, че е собственик на имота и че същият представлява публична общинска
собственост, тъй като е бил отреден за озеленяване и мероприятието е изпълнено.
По
делото ищецът не е ангажирал гласни доказателства, а само писмени такива, които
са оспорени с отговора на исковата молба.
Приета
е и съдебно-техническа експертиза на вещото лице Р. М. Г., която е оспорена от
ищеца, но по делото не са ангажирани доказателства във връзка с оспорването.
Видно
от заключението, планът който е действащ
към настоящия момент е утвърден със Заповед № III-45 от *** год. Същият има последващи
изменения, а именно: Със Заповед № ІІІ-53 от *** год. се създадени нови парцели
*** и *** от УПИ отреден за озеленяване. Имот № *** остава в терен отреден за
озеленяване, но мероприятието не е изпълнено на място. Имота е нанесен на
кадастралния план като имот пл. № *** с площ от 368 кв.м. и върху него няма
отбелязване, че е отреден за озеленяване.
Второто изменение на плана е прието със Заповед № 70 от ***
год., с
което се одобрява изменението на улица с о.к. 63-65, с което дворищната
регулация на парцелите към нея в квартали с номера **, ** и ** по плана на ***
се засяга, при което се засяга и терена отреден „за озеленяване" в който
попада имот № ***.
В
случая отреждането става с промяна в застроителния
регулационен план, като преди това е предвидено жилищно строителство и това се
констатира от вещото лице Р. М., от което следва, че не се касае за отчуждаване
чрез промяна на дворищно регулационен план. Поради това е необходима отчуждителна процедура.
Към
момента на одобряване на действащия застроителен
регулационен план през 1979 год. е в сила ЗТСУ / отм./. Съгласно разпоредбата
на чл.63 ал.1 т.7 за мероприятия на благоустройството и създаване на зелени
площи се допуска отчуждаване на имоти на граждани, като отчуждителното
производство се провежда съгласно разпоредбите на ЗТСУ / отм./ Съгласно чл.95
от ЗТСУ / отм./ недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации
и обществени организации се отчуждават с мотивирана заповед на Председателя на
изпълнителния комитет на окръжния, съответно на общинския народен съвет. Съгласно
чл.98 от ЗТСУ /отм./ със заповедта се определят оценката на имота, начина по
който собственикът се обезщетява, недвижимия имот, включително правото на
строеж, който се отстъпва като обезщетение. Съгласно чл.130 ЗТСУ правото на
строеж върху държавна земя в полза на кооперации, други обществени организации
и граждани се отстъпва: т.1- при обезщетяване на собственика на недвижим имот, отчужден
по този закон за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации със
заповед по чл.98 и 100 от ЗТСУ.
По
делото липсва отчуждителна преписка, от която да е
видно, че имота се отчуждава за озеленяване, няма оценка на имота, както и
заповед по чл.98 и чл.100 от ЗТСУ / отм./, с
която се учредява право на строеж на С. Л. Р. върху държавен парцел.
Действително има приложен договор за учредяване на право на строеж от *** год.,
но няма заповеди за учредяване на право на строеж, а приложената заповед е по чл.15 от ЗС, във вр.
с чл.13 от ЗС , а не по чл.98 и чл.100 от ЗТСУ / отм./. Правото на
строеж е учредено възмездно, като в договора е записано, че цената на
отстъпеното право на строеж е 694 лв. и режийни разноски 6.94 лева, които са
внесени в ДСК с вносна бележка № 10683 от *** год. Поради това не може да се
приеме, че учреденото право на строеж с посочения
договор за суперфиция е във връзка с отчуждаване на
конкретен имот за озеленяване и че това е именно имота, предмет на иска. Освен
това липсва заповед за замяна на имот на гражданин с имот собственост на
държавата. Поради това не може да се приеме, че С. Л. Р. е обезщетена за
отчужден имот с имот върху който й е отстъпено право на строеж, тъй като липсва
безвъзмездност на договора, каквото е правото на обезщетение за отчужден
недвижим имот. Поради това и учреденото
право на строеж касае съвсем друг имот и друга хипотеза, а не отчуждаване
на имот, който е отреден за озеленяване.
Вещото
лице в заключението си е посочило, че в
Община П. не се намират данни за проведено отчуждително
производство на поземлен имот № *** попадащ в терен „за озеленяване“, както и
не се намират данни за издадени заповеди по чл. 98 и чл. 100 от ЗТСУ / отм./. Това
означава, че имота не е отчужден и
обезщетен по съответния ред. Съгласно чл.77 от ЗТСУ / отм./ приема се, че
собствениците са обезщетени с влизане в сила на заповедта за определяне на
конкретния недвижим имот, който се отстъпва като обезщетение при спазване на
условията по чл. 82 и 83 и с плащане на евентуалната разлика в повече или с
плащане в брой на определеното парично обезщетение, като ако правоимащите не са се явили да получат обезщетението същото
трябва да се внесе в ДСК на спестовен влог на тяхно име. В настоящия случай няма данни С. Л. Р. да е получила имот като
обезщетение, нито да и е платено в брой или на влог в ДКС, ако обезщетението е
било със заплащане на сума в брой. С
оглед на това имота не е завзет, тъй като собствениците му не са обезщетени по
съответния ред, поради което и същият не представлява публична общинска или
държавна собственост, а е бил собственост на С. Л. Р. на основание нотариален
акт № *** том I дело № 321/1977 год. на П. районен съд и нотариален акт
по регулация № *** том II дело № 520/1977 год.
на същия съд.
Съгласно
чл.134 ал.1 от ЗТСУ /отм./ за недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на
държавата, кооперации и обществени организации се съставя акт за държавна
собственост, след като условията за
заемане на имота са изпълнени.Това означава собственика да е обезщетен по
съответния ред. Както се посочи С. Л. Р. не е обезщетена по съответния ред, което
означава, че липсват предпоставки за актуване на имота за публична държавна или
общинска собственост. Видно от заключението на вещото лице Р. М. за имот № ***
няма издаден акт за публична общинска или публична държавна собственост. Това
означава, че имота не е бил завзет по съответния ред, тъй като собствениците му
не са били обезщетени.
Освен
това на място мероприятие „озеленяване" никога не е било извършвано върху
имота, предмет на иска. Видно от заключението на вещото лице в процесния имот няма насадени дървесни или други растителни
видове от декоративен характер. Няма елементи на парково строителство в имота. Към настоящия момент е занемарен, затревен с естествени
треви и обрасъл с храсти. Има плодни дръвчета и имота е с оградна
мрежа и колове, която е силно амортизирана. Това означава, че мероприятие
„озеленяване" в имота никога не е било изпълнявано, както и че Община П.
никога не е била във владение на имота, нито е извършвала каквито и да е
действия по стопанисването и озеленяването
му. Имотът никога не е представлявал зелена площ, тъй като е бил ограден
от всички страни като дворно място, а не като елемент от зелената система на
населеното място.
Това
се доказва и от обстоятелството, че през 2011 год. Община П. е заверила молбата
- декларация, приложена като доказателство по делото, № 11/ТР-354 от *** год.,
въз основа на която е била извършена обстоятелствената проверка за снабдяване
на ответника Р.Х.К. с Нотариален акт за собственост върху имота. След като при
извършената в Община П. проверка на имота е била заверена молбата-декларация, това
означава, че ищецът Община П. е дал съгласието си за този имот да бъде издаден
нотариален акт за собственост, което представлява извънсъдебно признание на
правото на собственост на ответниците върху процесния имот.
Община П. никога не е владяла този имот, нито
го е отчуждавала и за имота не е заплащано
обезщетение, нито има издадени заповеди по чл. 98 и чл.100 от ЗТСУ, с
които ответникът да е бил обезщетен за отчуждения му имот, с оглед на което
ищецът няма правно основание да претендира правото на собственост върху имота.
Ответникът винаги е владял имота, заедно с останалите съсобственици на същия,
поради което го е придобил в собственост на основание давностно
владение, като в последствие валидно е прехвърлил собствеността върху същия в
полза на ответницата С.Й.И..
Освен
изложените съображения, че имота е придобит по давност от ответника е направено
възражение за неприложен кадастрален и регулационен план относно отреждането на
имота за озеленяване. Имотът не е обезщетен, не е изплатено обезщетение в
тригодишния срок, не е завзет и мероприятието за което е отреден не е изпълнено
на място. Тъй като процедурата по обезщетяване и завземане на имота и
реализиране на мероприятието за което той е отчужден не е извършена в
установените в ЗТСУ/ отм./ срокове, то съгласно чл. 109 ал. 2 от ЗТСУ/отм. /ответникът
ни е имал право да иска отменяне на отчуждаването. По същия начин отчуждаването
на недвижими имоти за озеленяване и зелени площи е уредено и в ЗУТ. Съгласно
чл. 62 ал. 5 от ЗУТ, когато в терените определени за зелени площи попадат
поземлени имоти - частна собственост, те се
отчуждават по предвидения в закона ред. Съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът
за започване на отчуждителното производство по Закона
за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижимите
имоти, определени по подробните устройствени планове
за изграждане на обекти - публична държавна и публична общинска собственост за
имотите предвидени за озеленени площи по чл.61 ал.4 от ЗУТ, е 15 години от
влизане в сила на плановете. След изтичането на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл.134 ал. 2 т.
1 от ЗУТ , а именно да искат отмяна на отчуждението и изменение на подробния устройствен
план, което е направено и от последния собственик на имота.
Независимо
от това, тъй като към момента на влизане в сила на ЗУТ имота не е завзет и
мероприятието за което е отчужден имота не е реализирано, то в случая се
прилагат разпоредбите на пар. 6 и пар.
8 от ЗУТ. Съгласно пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ
действащите към деня на влизане на този закон в сила дворищнорегулационни
планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок, считано от
влизането в сила на закона. Общинската администрация осигурява извършването на
необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането. Съгласно пар. 8 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по пар. 6 ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ отчуждителното
действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове се прекратява. Съгласно пар. 9 ал. 2 от ЗУТ в
случаите когато недвижимия имот не е завзет до 30.10.1998 год. заповедта за
отчуждение на имотите и за обезщетяване се отменя
и производството се прекратява от кмета на Общината със заповед.
В
настоящия случай нито мероприятието „озеленяване“ е изпълнено на място, нито е издадена
заповед по чл. 98 и чл.100 за обезщетение на имота, нито в установения от ЗУТ 6
- месечен срок производството по отчуждаване на имота и неговото обезщетяване е
завършило. Поради това и имота не може да бъде завзет и актуван като общинска
публична собственост и отчуждителното действие на
плана е отпаднало. С оглед на това Община П.
не е била собственик на имота към 2011 год., породи което е заверена и
молбата - декларация за снабдяване на правоимащите с
нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание изтекла придобивна давност - Нотариален акт № 15, том I, рег.
№ ***, дело № 14/2011 г. на Нотариус В. Д. с район на действие П. районен съд. Следователно
към 2011 год. ответникът е бил съсобственик на процесния
имота и валидно го е прехвърлил на първата ответница С.Й.И., която го е
придобила на основание договор за покупко-продажба и изтекла в нейна полза придобивна давност от 15.02.2011 год. до 15.02.2016 год.
Исковата молба е подадена в съда на 13.04.2016 год., след изтичане на петгодишния
срок, поради което и на това основание предявения иск е неоснователен и
недоказан.
Предвид
изложеното правилно съдът е обсъдил фактите и писмените доказателства приложени
по делото, както и заключението на вещото лице Р. М.. Правилно е приложен и
материалния закон - ЗТСУ/ отм./, ЗУТ и ЗС, които са релевантни за решаване на
спора по същество. С оглед на това въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение да се
потвърди като законосъобразно и обосновано.
Съдът
намира за неоснователна и жалбата за Община П. срещу Определението от
14.02.2018 год., постановено по делото, за поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната в постановеното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 247,
ал. 4 ГПК съдът се произнася с решение за поправката, което се връчва на
страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото
решение. В случая районният съд е постановил Определение, но с този акт не се
засягат мотивите и произнасянето по главния иск. Единствено в случая е грешното
изписване на акта, като вместо решение е посочено определение, и са объркани
процесуалните представители на страните, което е поправено с обжалваното
определение. Поради това въззивната жалба е
неоснователна, а обжалвания акт следва да бъде потвърден, като правилен и
законосъобразен.
С
оглед изхода на делото Община П. следва да заплати на ответника Р.Х.К. направените разноски във въззивното производство в размер на 400 лева,
представляващи платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и
съдействие от *** год. и съгласно представен Списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Община
П. следва да заплати на ответницата С.Й.И. направени разноски във въззивното производство в размер на 700 лева,
представляващи платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от *** год. и
съгласно представен Списък на разноските по чл. 80 ГПК.
По
отношение на тях следва да се приеме, че е налице фактическа и правна сложност
на делото пред въззивната инстанция, поради което
същите следва да се заплатят от Община П..
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1032 от 14.12.2017 год., постановено по гр.дело № 01391/2016 год. по
описа на П. районен съд, както и
Определение от 14.02.2018 год., постановено по делото, за поправка на
очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното решение.
ОСЪЖДА Община П., ЕИК:
********* с адрес: ***, представлявана от
кмета В. Ц., да ЗАПЛАТИ на Р.Х.К. от *** с ЕГН: **********, направените
разноски във въззивното производство в размер на 400
лева, представляващи платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от *** год. и
съгласно представен Списък на разноските по чл. 80 ГПК.
ОСЪЖДА Община П., ЕИК:
********* с адрес: ***, представлявана от
кмета В. Ц. да ЗАПЛАТИ на С.Й.И., с ЕГН: ********** направени разноски
във въззивното производство в размер на 700 лева,
представляващи платен адвокатски хонорар по договор за правна защита и
съдействие от *** год. и съгласно представен Списък на разноските по чл. 80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.