Р
Е Ш Е
Н И Е
483/8.4.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 04.03.2029 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия НАХД № 318
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ У.д.д.” ЕООД представлявано от
против Наказателно Постановление
№ ***/07.01.2020г. на
Началника на ОО ”Автомобилна администрация” -Варна , с което му е наложено
административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 5 000 / пет
хиляди / лева на основание чл. 97 ал.1
пр. последно от ЗАвП.
В
жалбата декларативно се оспорва фактическата обстановка и се иска отмяна на
наказателното постановление като неправилно, незаконосъборазно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а
по същество счита че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно,
тъй като поканата за представяне над документите е била връчена на управителя
на дружеството и той не ги е представил
в ОО“АА“-Варна .
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 24.10.2019год. служители на ОО „АА“ Варна, един от които св. Б.Г., предприели извършването на проверка в офис
на въззивното дружество, намиращ се в гр.Варна. „ У.д.д.”
ЕООД притежавало лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на
товари валиден до 2028г. На същата дата на представляващия дружеството Иван Желязков била връчена покана изх.№ 66-00-10-404/1/24.10.2019год. с указание да се представят документи във
връзка извършваната от дружество дейност. Едни от документите които дружеството
превозвач е следвало да представи бил договор с медицински център за извършване
на предпътен медицински преглед за общо здравно
състояние на водачите управляващи три броя влекачи собственост на
превозвача. Посочените три броя влекачи
били от категория N 3предназначени за извършване на
международен превоз на товари за които е имало издадени заверени копия от
лиценза с перфо №№ 265854, 265855, 265856 валидни до
2028г. От страна на въззивното дружество не бил
представен поискания договор. Поради
непредставяне на изискания документ св.Г.
съставил против въззивното дружество акт за
установяване на нарушение за това, че на 24.10.2019год. не е представило на
служител на ОО „АА“ Варна документи по
т.4 от поканата- договор с медицински център за предпътен
преглед на водачите. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.91 „б“ ал.1 т.1 от ЗАвП.
Актът бил връчен на представляващия
дружеството незабавно и той не вписал възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не
били депозирани писмено възражения.
Въз основа
на акта за установяване на административно нарушение било издадено и
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което
административно-наказващият орган
възприел изцяло посочените в него фактически констатации, както и правната квалификация на нарушението по
чл.91 „б“ ал.1 т.1 от ЗАвП. За него, на основание чл.97 ал.1 пр. посл. от ЗАвП на въззивното
дружество била наложена имуществена санкция в размер на 5 000лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. Б.Г.
– актосъставител, чиито показания съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелят
посочи, че след връчване на поканата бил съставен протокол за представените и
непредставени документи изискани с посочената покана.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, както и със събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началника на ОО
„Автомобилна инспекция”-Варна към
изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед №
РД-08-249/15.05.2015г.на Министъра на транспорта , информационните технологии и
съобщенията и в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
В хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът и
издаденото въз основа на него
постановление са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и
съдържат формалните реквизити предвидени
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Доколкото обаче актът е бил връчен на
представляващия, той се е запознал с неговото съдържание и в срока по чл. 44 от ЗАНН, то не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила. Безспорно актът е бил съставен в
присъствието на един свидетел, който е
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта. Това обаче не съставлява нарушение на
процесуалните правила, тъй като не рефлектира
пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно
нарушение е наказан. Както в акта ,
така и в постановлението са посочени
дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между
фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и
недвусмислено. Поради това съдът намира,
че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на нарушителя,
което е било реализирано в цялост с депозиране на жалба пред въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно наказващият
орган е съотнесъл установените фактически констатации
към правната норма. С Наредба № Н-14 на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията от 27.08.2009 г. , издадена на
основание чл. 91а, ал. 11 от ЗАвП се урежда начина на
провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията
от компетентността на ИА „АА“ за
спазване на изискванията на ЗАвП,
подзаконовите нормативни актове по прилагането му и регламенти (ЕО) № 561/2006 и (ЕС) № 165/2014. Чл. 12
от тази наредба предвижда, че се извършват контролни проверки в предприятията,
като ал. 2 определя начина на селектиране на предприятията за извършване на
проверка. Съгласно чл.12, ал.4 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС ИА
„АА“ може да извършва контролни проверки
на предприятията чрез изискване на документи, свързани с елементите на
проверката, а съгласно чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвП
превозвачите и собствениците на автогари са длъжни предоставят на служителите
от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка
всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. От приложените по делото доказателства
безспорно се установява, че елемент на проверката е била документацията относно транспортната дейност на дружеството,
попадаща в обхвата на Регламент (ЕО) №
561/2006г. , като в тази връзка в поканата до дружеството подробно са
описани документите, които е следвало да бъдат представени. Сред тези документи са били договор за
медицинско обслужване визирани в т. 4 от поканата приложена по преписката.
Изисканите документи са били изрично посочени както в поканата, така и в акта и в постановлението, като по никакъв
начин не е нарушено правото на защита на въззивното
дружество да разбере в какво е обвинено, още повече, че същото в хода на Обстоятелството,
че поканата е стигнала до въззивното дружество се
установява и личното и подписване от представляващият дружеството. Въззивното дружество именно чрез своите органи на
управление /представляващият Желязков/ е било длъжно да представи съответните
документи, което му е вменено в задължение предвид нормата на чл. 91б, ал.1 от ЗАвП.Тя задължава превозвачите и собствениците на
автогари да предоставят на служителите
от ИА „АА“ за проверка всички документи,
свързани с превозите на пътници и товари. Не се оспорва от въззивното
дружество, че в указания му срок не са представени указаните му документи, както и че такива не са представени изобщо в хода на проверката, а
и на по-късен етап . Аргументите
посочени от въззивника в заявлението му до органите
на ОО“АА“-Варна са ирелевантни за настоящия спор, тъй
като поканата касае проверка на документацията, свързана с транспортната
дейност на фирмата за периода от 01.01.2019г. до 23.10.2019г.,
а видно от приложените по преписката доказателства МПС са били собственост на въззивното дружество, същите са от катег.N3
и с тях съобразно описаното в приемо-предавателния
протокол и описа към него, съставени от
св.Б.Г. и съобразно депозираните от свидетеля показания са били извършвани
превози на товари с превозвач въззивното дружество.
Изготвеният протокол не е оспорен от въззивното
дружество във въззивното производство. С оглед
изложеното до тук настоящият състав намира, че наказващият орган правилно
е преценил, че от страна на въззивното дружество е допуснато нарушение на чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвП.
По направеното възражение, че договора за извършване
на медицински предпътен преглед на водачите не касае
превозната дейност на въззивното дружество и не е
следвало да бъде изискван за проверка, съдът следва да посочи, че извършването
на медицински преглед на водачите преди да предприемат превоз на товари е
възведено в ЗАвП като задължение на фирмата
превозвач. Медицинския преглед и
даването на положителна преценка от лекар, че водача може да осъществи превоз е
един от основните задължителни елементи преди всеки осъществен курс от
водачите.
Правилно е била определена и
санкционната норма, тъй като именно чл.97 ал.1 пр. последно е предвидено
наказание за този, който не представи за
проверка свързани с превозната дейност документи, каквото е налице в настоящия
случай. Правилно е бил определен и размера на наложената на дружеството санкция
от 5 000лв., който е императивно предвиден и е налице законова забрана по
смисъла на чл.27 ал.5 от ЗАНН за неговото намаляване.
Съдът намира, че в настоящия случай не
са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени
обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния
вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение е формално такова,
доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които
нормата чл.97, ал.1, предл. последно от ЗАвП e призвана да гарантира, а именно безопасното
осъществяване на обществения превоз, още повече, че в случая се касае за
обществен превоз на товари, без наличие на лиценз, при констатирани и
санкционирани и други нарушения от контролните органи визирани в справката за
нарушител, приложена по преписката.
Поради всичко гореизложено съдът
счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №
23- 0000007/ 06.01.2020г. на
Началника на ОО ”Автомобилна
администрация” -Варна , с което на „ У.д.д.” ЕООД е
наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 5
000 /
пет хиляди / лева на основание чл. 97
ал.1 пр. последно от
ЗАвП.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: