Решение по дело №1436/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			09.03.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV-Н.О.

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	14 февруари		2020

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Сашка Вукадинова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		1436		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                   

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 19-5310-001374 от 12.12.2019 г., на Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил, с което на А.И.Д. с ЕГН:*********** с постоянен адрес ***,са наложени административни наказания –„глоба”, в размер на 200.00 лева ,на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 10.00 лева,на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.

 

            Жалбоподателят, редовно призован,  не се явява лично,вместо него адвокат С.,  който заявява, че поддържа жалбата.  В последната, както и в становището си,навежда твърдения за допуснати процесуални нарушения, тъй като още в АУАН нарушенията е следвало да бъдат описани с всички свои субективни и обективни признаци, за да се гарантира правото на защита на нарушителя още в началото на наказателното производство,твърди се че жалбоподателя не е извършил нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН,които да ангажират административно наказателната му отговорност поради което моли същото да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

            Въззиваемата страна –редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид  събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 01.12.2019г., около 08.55 часа,в община Дупница,на път първи клас № Е-79,км.321+950,посока гр.София,като водач на лек автомобил марка марка Рено Клио”, с рег.№ КН1508ВС,като при несъобразена скорост с пътните условия/заледен участък от пътя/,губи управлението над автомобила,излиза в ляво от пътното платно и се удря в крайпътна мантинела.От настъпилото ПТП са нанесени щети по автомобила.Водача е изпробван за алкохол,пробата е отрицателна.Не представя контролен талон към СУ на МПС.

На водача бил съставен АУАН № 1374 от 01.12.2019г., от мл. автоконтрольор при ОДМВР Р.Н.З. в присъствието на свидетеля Л.С.П..Водачът подписал акта,без възражение,като екземпляр от същия му бил връчен.

 Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е описана същата фактическа обстановка, нарушението е квалифицирано по чл. 20,ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.179,ал.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание– „глоба „ в размер на 200.00 лева, и административно наказание „глоба” в размер на 10.00 лева,на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.

 

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани-актосъставителя и сведетеля.

Свидетелите при разпита си заявиха, че въпросния ден си спамнят,че става въпрос за ПТП,била е заледено и водачът се е ударил в краипътна мантивнела,поради несъобразена скорост.

 

      Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е  частично основателна.

Предвид изложената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно,в частта относно деянието по чл.20,ал.2 от ЗДвП.

 Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление.

При издаване на наказателното постановление е нарушено правилото на чл.57, ал.1, т.6 от НП – описание на законните разпоредби, които са нарушени. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която съдържа две предложения – в изр. първо съобразяване на скоростта с изброените обстоятелства, за да бъде в състояние водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие и в изр. второ да намалят и при необходимост да спрат при възникване на опасност на пътя. Очевидно двете хипотези се взаимоизключват – докато първата предвижда предвидимо препятствие, втората визира опасност, възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в обхвата на предвидимо препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП. В случая не е ясно също и в коя от двете хипотези е реализирана отговорността на водача – дали поради несъобразената скорост, поради която жалбоподателят не е успял да спре пред предвидимото препятствие и съответно кое е това предвидимо препятствие предвид неговата легална дефиниция, дадена в § 6, т.37 от ДР на ЗДвП или поради възникване на опасност на пътя, пред която не е намалил и спрял. Административно наказващият орган не е разграничил двете хипотези, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП, като ги е дал и двете като възможности при словесното изписване на нарушената законова разпоредба в наказателното постановление, което само по себе си е процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 42 т.4 от ЗАНН административният орган следва да посочи в АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В АУАН е отразено, че жалбоподателят 01.12.2019г., около 08.55 часа,в община Дупница,на път първи клас № Е-79,км.321+950,посока гр.София,като водач на лек автомобил марка марка Рено Клио”, с рег.№ КН1508ВС,като при несъобразена скорост с пътните условия/заледен участък от пътя/,губи управлението над автомобила,излиза в ляво от пътното платно и се удря в крайпътна мантинела.От настъпилото ПТП са нанесени щети по автомобила.

Едва в НП е отбелязано, че водачът не избира скоростта на движение съобразено с атмосферните условия,релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства,за да спре пред предвидимо препятсвие или създадена опасност за движението ПТП.

 

      Нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в НП е извършено пълно и точно описание на нарушенията, както и няма описание на обстоятелствата, при които са били извършени, а в НП и на доказателствата, които ги потвърждават. Това води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. 

В административно наказателното производство тежестта на доказване на извършеното административно нарушение и неговото авторство лежи върху административно наказващия орган, който следва да докаже, че съответното лице е извършило виновно деяние, което представлява административно нарушение. По настоящото административно наказателно производство освен акт за установяване на административно нарушение  не са представени други релевантни доказателства. Административно наказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на законосъобразността на издаденото наказателно постановление, с оглед на което административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят не е доказано по безспорен и несъмнен начин, което е отделно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

 

      Твърди се в АУАН и НП, че жалбоподателят е управлявал МПС с несъобразена скорост с пътните условия, без обаче да са посочени и представени доказателства в тази насока и без обстоятелствата, които са мотивирали административните органи да приемат, че скоростта е несъобразена именно с  пътните условия, които не са дори индивидуализирани. АУАН и НП не притежават и необходимото съдържание по чл. 42, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В двата акта липсва описание на нарушението с неговите съставомерни признаци. Твърди се от органите на административнонаказателното производство, че жалбоподателят се е движел с несъобразена скорост. Изводите за характера на скоростта са направени, без да е установено каква е била конкретната скорост на управлявания от жалбоподателя автомобил и каква би била съобразената скорост, респ. съответства ли или не скоростта на движение на процесния автомобил на съобразената скорост. Понятието "съобразена скорост" е в контекста на задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и в тежест на наказващия орган е за всеки конкретен случай е да определи съобразената скорост. Налице е едно бланкетно обвинение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Както законовата разпоредба, която е нарушена, така и самото деяние, с което се твърди, че е била нарушена, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Всичко това води до неяснота в административнонаказателното производство, тъй като не  дава възможност на жалбоподателя да разбере в какво точно е обвинен и въз основа на коя материалноправна норма, за да може да организира защитата си в пълен обем, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 57 ал. 1 т. 5 и 6 от ЗАНН.

 

Не се установява наличието на доказана несъобразена с изброените в закона обстоятелства скорост, провокирала реализирането на самостоятелно ПТП от страна на наказания водач.  Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП в тази му част е незаконосъобразно и необосновано като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответно като такова следва да бъде отменено.

Относно деянието по чл.100,ал.1,т.1 от ЗдвП,безпорно от събраните по делото доказателства, е че към момента на извършване на деянието жалбоподателя не е носил контролен талон,към СУ на МПС, поради което в тази си част издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви, съдът  

  

                                                    Р Е Ш И:

 

    ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-5310-001374 от 12.12.2019 г., на Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил, с което на А.И.Д. с ЕГН:*********** с постоянен адрес ***,е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 200.00 лева ,на основание чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП,като незаконосъобразно, и потвърждава наказателното постановление в останалата му част.

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Кюстендил.

 

 

                              

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :