Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 16.05.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
съдия:
даниела попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 11453 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ - за осъждане на
ответника да заплати обезщетение за претърпени вреди /имуществени и неимуществени/ от действия
на ответника по ДП №175/2012г.
Ищецът твърди, че досъдебното производство
е образувано по сигнал от М.С.С.на 17.10.2012г., за престъпление по чл.143 от НК
срещу неизвестен извършител. Твърди, че макар да е образувано срещу неизвестен
извършител, същото фактически се водело срещу него – бил разпитван като
свидетел, извършвани били очни ставки, използвани били СРС. Наказателното
производство било прекратено на 17.11.2015 г.
Твърди, че това досъдебно
производство е послужило като основание за изменение на мярката му за
неотклонение по друго наказателно производство – по НОХД № 3585/2012г. на СГС,
12 състав, по което му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 203,
ал. 1 вр. с чл. 26 от НК и по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 1, п. 1 и 3
във връзка с чл. 26 от НК, от парична
гаранция от 15 000 лева, която внесъл, в „задържане под стража“, при което
внесената гаранция била отнета в полза на Държавата.
Твърди, че в резултат на незакон
воденото срещу него ДП №175/2012г. са му причинени имуществени вреди – 15000
лева – отнетата в полза на държавата гаранция, както и неимуществени вреди
/силен стрес, уронване доброто му име в обществото, накърняване честта и
достойнството му, злепоставяне пред семейство, близки и клиенти/ в размер на
50000 лева, чието обезщетяване иска. Претендира разноски
Ответникът
П.на Р Б.оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е
претърпял твърдяните от него неимуществени вреди. При условията на евентуалност
поддържа, че претендираното обезщетение е в завишен размер. Прави възражение за
изтекла давност.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Съгласно
чл. 2, ал.1,
т.3, от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата,
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1,
т.3, от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила оправдателна присъда,
ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния
размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение.
В настоящия случай се претендират
вреди, от действия на
ответника по ДП №175/2012г., по което ищецът не е бил привличан като обвиняем,
като в последствие досъдебното производство е прекратено.
Константна
е съдебната практика, че когато
срещу лицето не е било повдигнато и предявено обвинение, а
наказателното/досъдебното производство водено срещу него е било прекратено, то,
употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на
престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а
не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното
производство е образувано срещу определено лице /какъвто обаче не е настоящия
случай/, а впоследствие производството бъде прекратено поради това, че
извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи
вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение /така решение
№ 353/06.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 892/2015 г., IV г.о.,
решение № 187/13.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1215/2011 г., III г.о.,
решение № 341/05.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1310/2011 г., IV г.о./. Също
в решение № 35/16.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 5215/2015 г., III г.о.
е прието, че без значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали
прекратяването и извършено преди или след като на лицето е било повдигнато
обвинение. Важен е фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от
момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с
образуваното срещу него наказателно производство – а не формалното му
привличане в качеството на обвиняем /чл. 54 НПК/ по реда на
НПК. Затова когато досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице /с посочване на името му/
и то е разпитано като свидетел /т.е. извършено е действие по разследване срещу
него с участието му/, въпреки че не е било привлечено като обвиняем по
предвидените форма и ред, следва да се счита, че е ангажирана наказателната му
отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване до
прекратяване на досъдебното производство поради неизвършване на деянието или
поради неговата несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които
е държавата на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Настоящият случай
обаче не е такъв, а позоваването на ищеца на сочената практика на ВКС е
неправилно.
От приложеното по
делото досъдебно производство №175/2012г. се установява, че същото е образувано
на 17.10.2012г. срещу „неизвестен извършител” за престъпление по чл.143 от НК.
Вярно е, че в хода на разследването е извършен разпит на ищеца и е проведена
очна ставка, но тава е станало единствено и само в качеството му на свидетел.
Досъдебното производство не е образувано срещу конкретно лице / в случая
ищеца/, поради което и независимо от това, че наказателното производство е
прекратено, не може да се ангажира отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ.
За
пълнота на изложението и по изложените вече съображения, следва да бъде
посочено и това, че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана и по
чл.2, ал.1, т.2, от ЗОДОВ. Действително, съгласно соченото от ищеца решение №
187 от 13.06.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1215/2011 г., III г. о., ГК, неотносимо обаче към настоящия случай, е
прието също, че: "Употребеният в чл. 2, ал. 1,
т. 2 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление"
трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния
му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е
образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1,
т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно
производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в
случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато
обвинение".И в този случай обаче е необходимо в постановлението за
образуване на наказателното производство изрично до е посочено лицето, срещу
което се води, което не е установено по делото.
Поради
това, не са налице предпоставките по ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
Прокуратурата. Досъдебно производство № 175/2012г. не е водено срещу ищеца, не
е образувано срещу него, поради което и независимо от прекратяването му, ищецът
не търпи вреди, подлежащи на обезщетяване от ответника. Искът не е доказан по
основание и следва да бъде отхвърлен, без да се разглеждат останалите елементи
от състава /претърпени имуществени и неимуществени вреди – за което са събрани
доказателства/, както и останалите доводи на ответника, в т.ч. и за погасяване
претенцията по давност.
Неоснователността
на главната претенция прави неоснователна и акцесорната такава за лихва, която
също подлежи на отхвърляне.
При
този изход на делото разноски на ищеца не се дължат.
Така мотивиран, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Ч., ЕГН **********,***,
срещу П.НА Р.Б.гр.София, ул.*****, иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – за заплащане на сумата от 15 000 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.11.2012г.
до окончателното плащане, както и сумата от 50 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.10.2012г. до окончателното
плащане, които се твърди да са търпени във връзка с ДП №175/2012г. по описа на ГД БОП.
ОТХВЪРЛЯ молбата на А.П.Ч., ЕГН **********,***,
за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: