Р
Е Ш Е Н И Е
28.04.2020 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2020 Град В.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти
състав
На
25 (двадесет и пети) февруари Година 2020
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 779 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава "ХХVІ"
ГПК,
чл.322 от ГПК – развод поради разстройство на брака, образувано по
искова молба с правно основание чл.49 от СК,
по който ищцата моли гражданският брак между страните да бъде прекратен по
вина на съпругата, с иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, е
съединен иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от СК за предоставяне на нея
ползването на семейното жилище след развода и с иск по чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата.
Исковете са предявени от И.Д.Т. с ЕГН **********
с постоянен адрес ***, чрез пълномощник адв.Ю.Р. от ШАК срещу Д.Д.Т. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба ищцата, твърди че с ответницата са сключили брак на 12.10.1986
г. в гр.В.П., обл.Ш., който бил първи по ред и за двамата. След сключване на брака,
двамата са заживели в гр.В.П., ул.“Н.Р.“№13, ет.3, ап.64. Още през първите
години на брака, отношенията между съпрузите не били изградени на основата на
взаимно уважение, доверие и привързаност, но успявали основно с усилията
положени от ищеца да запазят брака си. От брака имали родени три деца, които
към настоящия момент били навършили пълнолетие. През 2010 г. ответницата
заминала да работи в РГермания. Месез след заминаването си съпругата се обадила
на ищеца, като му заявила, че има приятел, с които живее и няма намерение да се
връща. През изминалите девет години, съпругата не контактувала с ищеца и дори
когато се е връщала в РБългария не го е търсила контакт с него. След като
останал сам ищеца се установил да живее в дома на родителите си в с.Д., общ.В.П.,
обл.Ш.. От 2010 г. и до момента съпрузите били във фактическа раздяла. Бракът
им съществувал формално и бил лишен от съдържание, което състояние не можело да
бъде преодоляно, поради което моли съдът да постанови решение, с което да го
прекрати, като дълбоко и непоправимо разстроен,
по вина на ответницата. След прекратяване на брака ищеца няма претенции
за ползването на семейното жилище находящо се гр.В.П., ул.“Н.Р.“№13, ет.3,
ап.64, което е напуснал понастоящем.
В съдебно заседание ищеца чрез пълномощника, поддържа исковата молба за прекратяване на брака, като дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответницата, допълва, че семейното жилище е
напуснато от двамата съпрузи и ще се ползва занапред от пълнолетните им деца,
не се противопоставя след прекратяване на брака съпругата да запази брачното си
фамилно име и моли съдът да се произнесе с положително решение по исковете. Претендира
и заплащане от страна на ответницата на направените по делото разноски.
В предоставения й срок по чл. 131 от ГПК, ответницата не е депозирала
отговор на исковата молба, като не е изразила становище по допустимостта и
съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават
същите; не е изложила възражения срещу исковите претенции, а съответно и
обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочила
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е
представила писмени доказателства, с които евентуално разполага.
Ответницата не се явява, не изпраща представител в съдебно заседание и не е
изразила становище по съществото на спора.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
От писмените доказателства - оригинал на удостоверение граждански брак №064726 серия ГБ-86/12.10.1986 г.
на Община В.П., издадено въз основа на акт за граждански брак №75/12.10.1986 г.
се установи че страните са сключили граждански брак на 12.10.1986 г., като
съпругата е приела фамилното име на съпруга - Т.. Не са представени доказателства за родените
от брака деца, нито за собствеността на семейното жилище.
От гласните доказателства - показанията на водените от ищеца свидетели –
Б.П.и Д.С.се установи, че страните са във фактическа раздяла от 2010 година. Причината за раздялата е
напускане на семейното жилище от ответницата, която е прекъсната от тогава
контактите си със съпруга. Съпругата се е установила да живее в РГермания и от
момента на раздялата не е контактувала със съпруга си. От показанията на свидетелите
се установява, че съпрузите са живели в гр.В.П. и имат три деца, две от които в
момента живеят в семейното жилище в гр.В.П.. Към настоящият момент поради
поведението на ответницата е невъзможно брачните им отношения да бъдат
възстановени. Ищеца също е напуснал семейното жилище, след фактическата раздяла
и се е установил в къщата на родителите си в с.Д., общ.В.П., обл.Ш..
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели изцяло, независимо от обстоятеството, че разгледани поотделно, очевидно обслужват каузата на
страната, която ги е довела да свидетелстват в
съдебно заседание, но разгледани в тяхната съвкупност, показанията им дават
ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са
логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото. Показанията им не са оспорени от отвеницата.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове за развод на основание чл. 49, ал. 3 във вр. ал.1 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322, ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 56 от СК вр. с чл. 53 от СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
49, ал. 3 ОТ СК:
Съдът приема за установено, въз
основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е
изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при
изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че
запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и
това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува
физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл.
49, ал.3 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от почти десет години, говори за тотално
разпадане на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени.
Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно,
поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.
По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието
"вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема
това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от
съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за
взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното
съжителство и грижите за семейството. С
оглед доказаността на факта, че ответницата е напуснала
доброволно семейното жилище и се е устройла да живее в РГермания с това си поведение е прекъснала съществуването на брачната връзка,
което е довело до дълбокото и непоправимо разстройството на брака, съдът
намира, че на основание чл.
49, ал.3 от СК, виновността за разстройството на брака следва да бъде
обявена за съпругата.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК
Предвид напускането от ищеца на семейното жилище и липсата на претенция за
ползването му, посочения постоянен адрес на ответницата в РБългария, съдът намира, че ползването на семейното жилище, находящо се гр.В.П.,
обл.Ш., ул.“Н.Р.“№13, ет.3, ап.64, след
прекратяване на брака, следва да бъде
предоставено на съпругата.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:
Предвид липса на претенция от съпругата за възстановяване на предбрачното й фамилното име и съгласието на
съпруга да запази брачното такова, съдът
намира че следва за в бъдеще същата да носи фамилията – Т..
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
322, ал. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК
Като взе предвид работоспособната възраст на ищцата и ответника, съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва
да се присъжда.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 329, ал.1 изр.2 от ГПК, ответница следва да заплати на ищцата направените по
делото разноски включително и държавната такса за образуване на делото в общ
размер на 625.00 лв. Съобразно същата
норма и на основание чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК и съобразно доходите на
страните, съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна такса
за водене на делото в размер на 50.00 лева, от която ищеца и ответницата следва да
заплатят по 25.00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 3 вр. ал. 1 от СК брака между И.Д.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и Д.Д.Т. с ЕГН **********
***, сключен на 12.10.1986 г. в гр.В.П., обл.Ш., с акт за сключен граждански брак №75/12.10.1986 г. съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община В.П., поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като ОБЯВЯВА, че вина за разстройството
на брачните отношения има съпругата Д.Д.Т..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.В.П., обл.Ш., ул.“Н.Р.“№13, ет.3, ап.64 на Д.Д.Т. с ЕГН **********, като констатира, че И.Д.Т.
с
ЕГН ********** го е напуснал.
ПОСТАНОВЯВА след развода Д.Д.Т. да запази брачното си фамилно име Т..
ОБЯВЯВА, че след прекратяването
на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат
издръжка по между си.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.1 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2
от ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 от ГПК, Д.Д.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати
в полза на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева по иска
за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.1 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6, т.2 от
ТДТСГПК и чл. 78, ал. 6 от ГПК, И.Д.Т. с ЕГН **********
с адрес ***, да заплати в полза
на Държавата по сметка на ВПРС окончателна държавна такса в размер на 25.00 лева по иска
за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 изр.1 от ГПК и чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Д.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на И.Д.Т. с ЕГН **********
с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 625.00 лв./шестстотин
двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и
обявяването му.
Районен
съдия: