Р
Е Ш Е Н И Е № 24
гр. Разград, 19 март 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
с участието на секретаря РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА,
като разгледа дело №24 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.73, ал.4
от ЗУСЕСИФ и чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.104 от АПК.
Образувано е по жалба на Сдружение с
нестопанска цел „Божурите“, гр. Кубрат против Решение peг. № BG05 M90 P001-4.
003-0021/11 от 06.04.2020г. на Заместник-министъра на труда и социалната
политика, в качеството му на ръководител на Управляващия орган (РУО) на
Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР) 2014-2020.
С посоченото решение е определена финансова корекция на основание чл.70, ал.1,
т.1 от ЗУСЕСИФ в размер на 100 % върху допустимите разходи по договори № 4 и № 7
от 31.01.2019г. с изпълнител Сдружение с нестопанска цел "Развитие на
социалния капитал" и изменено негово влязло в сила решение за верификация,
като е определен нов общ размер на верифицираните разходи в размер на 31 839,
41 лв. и нов общ размер на неверифицираните разходи в размер на 9 935, 95 лв. С
предходно Решение №63/15.06.2020г., постановено по дело №68/2020г. на Разградския
административен съд подадената жалба е била отхвърлена. Същото е отменено с
Решение №877/25.01.2021г., постановено по дело №8413/2020г. на Върховния
административен съд, като делото е върнато за ново разглеждане с указания,
които са задължителни за настоящата инстанция съгласно разпоредбата на чл.224
от АПК.
В жалбата и по същество се твърди, че
оспореното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила и норми правила и в противоречие
с материалния закон. Развиват се доводи, че не е налице твърдения конфликт на
интереси, тъй като Д. Б., която е член на УС на Сдружение с нестопанска цел
„Божурите“, е била освободена от УС на Сдружение с нестопанска цел
"Развитие на социалния капитал" с решение на Общото събрание на
сдружението, проведено на 17.01.2019г. и към датата на сключване на процесните
договори с този изпълнител вече не е била член на неговия УС. С оглед на това се иска от съда да отмени оспореното
решение изцяло, като претендира и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът по
жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и
моли съда да я отхвърли, като претендира за възстановяване на заплатени
деловодни разноски. Твърди, че оспореното решение е валиден и законосъобразен
административен акт, издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, който подлежи на
самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е частично основателна
по следните фактически и правни съображения:
Събраните в хода на производството
доказателства установяват, че между Сдружение с нестопанска цел „Божурите“,
като бенефициер и Министерство на труда и социалната политика (МТСП), в
качеството му на Управляващ орган (УО) е сключен Административен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРЧР в размер до 190 883,00
лв. по проект BG05M9OP001-4.003-0021 „NEETsLAB менторство чрез иновации - мисия
възможна“.
В изпълнение на проекта жалбоподателят
сключил два договора със Сдружение „Развитие на социалния капитал“, гр.Две
могили, както следва: Договор № 4 от 31.01.2019 г. с предмет „Доставка на
канцеларски материали и консумативи“ за сумата от 6 700 лв. с ДДС и Договор
№ 7 от 31.01.2019 г. с предмет „Дейности за разпространение на постигнатите
резултати по дейност 6 ОП 2 Изработка на материали под формата на каталог,
съдържащ добри практики за работа с NEETs и други уязвими групи на пазара на
труда от Финландия и България и ОП 3 Изработване на информационен сайт на
проекта“ за сумата от 4 200 лв. с ДДС.
Жалбоподателят подал в ИСУН 2020 искане
за плащане № 3 с отчетен период 07.11.2018 - 16.04.2019 г. на обща стойност 41
775,36 лв., с което предявил за възстановяване и разходите по Договор № 4,
отчетени с фактура № 36/05.03.2019 г. на стойност 4 502, 68 лв. с ДДС. Не са
предявявани за възстановяване разходи, свързани с изпълнението на Договор № 7.
При извършената проверка за допустимост
на заявените разходи УО изискал официални документи, доказващи
наличието/липсата на родствена връзка между В. З. Б., член на Управителния
съвет на бенефициента Сдружение „Божурите“ и З. В. Б., управител и едноличен
собственик на капитала на „Евро Проконсулт Русе ЕООД“, външен изпълнител по
договори № 2 и № 5 от 31.01.2019 г., разходите по които също са били заявени за
възстановяване с искането за плащане. В своя отговор бенефициерът потвърдил
наличието на родствената връзка, като заявил, че извършил проверка за липса на
конфликт на интереси между всички избрани изпълнители, с които е сключен
договор по проекта. Посочил, че за изпълнителя Сдружение „Развитие на социалния
капитал“, в търговския регистър излиза, че Д. И. Б. е член на УС, поради което са изискани
писмени доказателства за наличие или отхвърляне на твърдението. Приложил
протокол от Общото събрание на сдружението за избор на нов УС от 17.01.2019г. ,
в който тя не фигурира. А по-късно представил и декларация от нея за липса на
конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент 2018/1046 на Европейския
парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година.
При тези данни с Решение за верификация
на постъпило искане за междинно плащане от 01.07.2019г. УО определил сума за
плащане от 36 792,36 лв., в която са включени и разходите по договор №
4/31.01.2019 г. в размер на 4 502,68 лв. Това решение не е оспорено и е влязло
в сила.
Извършена е повторна проверка, при която
след служебна справка в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ/регистъра) УО установил, че извършените промени в УС
на Сдружение „Развитие на социалния капитал“ са вписани на 03.07.2019г.. При
тези констатации е прието, че към датата на сключване на Договори № 4 и № 7 от 31.01.2019 г. Д. И. Б.
е била едновременно член на УС на възложителя и член на УС на изпълнителя. Това
обстоятелство е преценено от административния орган като конфликт на интереси
при възлагане на средства по договорите, представляващо нарушение на чл. 61 от
Регламент (ЕС) 2018/1046 и е започнал процедура по определяне и налагане на
финансова корекция. Жалбоподателят е
надлежно уведомен за откритото производство с писмо от 12.02.2020г., като му е
предоставен срок за възражения. Той е депозирал възражения, в които е посочил,
че фактическото освобождаване на Д. И. Б. като член на УС на Сдружение
„Развитие на социалния капитал“ е в сила от 17.01.2019 г., когато е проведено Общото
събрание и е взето решението за промяна в УС на сдружението. Това възражение
е обсъдено от РУО при постановяване на неговото решение и възприето за
неоснователно.
Позовавайки се на разпоредбите на чл. 5,
чл. 7, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и чл. 18, ал. 1 , т. 3 от Закона за
юридическите лица с нестопанска цел РУО е приел, че промените в УС на Сдружение
„ Развитие на социалния капитал“ са станали известни от момента на обявяването
им в регистъра на 03.07.2019г. и тази дата е от значение за преценката за
конфликт на интереси. Промените в УС на сдружението - изпълнител са вписани значително
по-късно след датата на сключване на процесните договори (31.01.2019г.). Тези
договори са на стойност под 30 000 лв. и изпълнителят е избран без провеждане
на процедура при определена максимална цена за изпълнението, при което не може
да бъде установено наличието на други участници, както и каква оферта биха
предложили. От друга страна, макар възлаганията под 30 000 лв. да не се
подчиняват на нормативно определени процедурни правила, те следва да бъдат
реализирани при спазване на принципите на изразходване на всички средства от
ЕСИФ - ефективност, ефикасност и икономичност, в това число и недопускане на
конфликт на интереси. Сдружение "Божурите" в качеството си на
възложител по договорите приема изпълнението по тях, при което извършва
контролно действие по отношение на качеството и обема на доставката/услугата от
изпълнителя. А при съществуващата свързаност между двете юридически лица е
възможно опорочаване в обективното и безпристрастното удостоверяване на факта,
че доставката/услугата е извършена в изискуемия обем и качество, както и при
определянето на цена на услугата, която би могла да бъде по-ниска при друг
изпълнител, при който не е налице свързаност с възложителя, и това може да
доведе до увреждане на бюджета на общността.
Въз основа на тези фактически и правни
основания РУО заключил, че е налице конфликт на интереси при
възлагане на средства по административния договор, който представлява нарушение
на чл. 61 от Регламент 2018/1046 и е основание за определяне на финансова
корекция съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ. На основание чл. 72, ал. 3 от
ЗУСЕСИФ и съгласно т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 (сегашна алинея
трета) от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата) определил финансова
корекция в размер на 100% спрямо засегнатите от нарушението допустими разходи
по Договори № 4 и № 7 от 31.01.2019г.
РУО е приел, че определянето на
финансова корекция води до промяна в размера на верифицирани по искането за
плащане разходи, които се определят като размер на база нормативно определени
проценти от верифицираните преки разходи, а това води до необходимост от
изменение
на влязлото в сила и необжалвано пред съд решение за верификация
№BG05M9OP001-4.003-0021/7 от 01.07.2019 г.
Въз основа на това с Решение peг. № BG05
M90 P001-4. 003-0021/11 от 06.04.2020г. на основание чл. 99, т. 2 във вр. с чл.
102, ал. 2 АПК във вр. с чл. 73, ал. 1 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 72 ЗУСЕСИФ е постановено следното:
1. Изменя Решение за верификация на
постъпило искане за междинно плащане с peг. № BG05M90P001-4.003-0021/7 от
01.07.2019 г., като:
1.1. Определя нов общ размер на верифицираните
разходи по постъпилото искане за плащане: 31 839, 41 лв.
1.2. Определя нов общ размер на
неверифицираните разходи: 9 935, 95 лв.
1.3. Изменя текста на т.2.2 по следния
начин: Сумата на неверифицираните разходи по бюджетен ред VI.7.1 „Непреки
разходи“ в размер 453, 00 лв. се увеличава на 903, 27 лв. ( допълнително
непризнати разходи от 450, 27 лв.) на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. УО
верифицира непреки разходи в размер на 10 на сто от отчетените допустими преки
разходи на основание чл. 55, ал. 1, т. 4
ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от ПМС 189/2016 във вр. с чл.68, б.
(а) от Регламент 1303/2013 и във връзка с раздел 14.3 Допустими разходи от
Условията за кандидатстване по схемата.
2. Установява извършено нарушение на чл.
61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 -
конфликт на интереси.
3. На основание чл. 73, ал.1 във вр. с
чл. 70, ал. 1, т. 1 и чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ и т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2,
ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС 57/2017 г.,
определя финансова корекция в размер на 100% от стойността на допустимите
разходи по следните договори:
- № 4 от 31.01.2019 г. с предмет
„Доставка на канцеларски материали и консумативи“ сключен със Сдружение
„Развитие на социалния капитал“ на стойност 6700 лв. с ДДС;
- № 7 от 31.01.2019 г. с предмет
„Дейности за разпространение на постигнатите резултати по дейност 6 ОП 2
Изработка на материали под формата на каталог, съдържащ добри практики за
работа с NEETs и други уязвими групи на пазара на труда от Финландия и България
и ОП 3 Изработване на информационен сайт на проекта“, сключен със
Сдружение „Развитие на социалния капитал“ на стойност 4200 лв. с ДДС.
4. Извършва финансова корекция в размер
на 4 502, 68 лв., съставляваща отчетените разходи по договор № 4/31.01.2019 г.
с изпълнител Сдружение „Развитие на социалния капитал“ .
5. Постановява финансовата корекция да
се извърши по реда на ЗУСЕСИФ и подзаконовата нормативна уредба.
6. За допуснатото нарушение установява
нередност, която да бъде вписана в регистъра на нередностите на ОПРЧР.
7. На основание чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ
отменя решението за предоставена БФП за сумата от 4 502, 68 лв.
8. Определя сума за възстановяване в
размер на 4 952, 95 лв. (определената финансова корекция от 4 502, 68 лв.
+ допълнително непризнатите разходи от
450, 27 лв.)
Това решение е предмет на съдебен
контрол в настоящето производство.
Оспореното решение е валиден
административен акт, като издаден в писмена форма от компетентен орган.
Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и
размер с мотивирано решение на (РУО), одобрил проекта, като в чл.9, ал.5 от
него е предвидено, че РУО е ръководителят на администрацията или организацията,
в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. В
случая РУО е министърът на МТСП, но той на основание чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ със
своя Заповед №РД01-268/04.04.2018г. е определил издателя на акта Зорница
Димитрова Русинова- зам.-министър на труда и социалната политика за Ръководител
на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020. Спазена
е установената от закона форма. Актът е надлежно мотивиран, като в него
подробно и недвусмислено са изложени фактическите и правни основания за
издаването му. В хода на административното производство са спазени
процесуалните правила и норми. На бенефициера е предоставена възможност в пълен
обем да защити своите права, да ангажира доказателства, да заяви своето
становище и възражения по констатациите.
Основният спор между страните е от кой
момент Д. Б. е освободена като член на УС на изпълнителя. Жалбоподателят
твърди, че това е станало от 17.01.2019г., позовавайки се на представения от него Протокол от Общото
събрание на Сдружение „Развитие на социалния капитал“. С подадения писмен
отговор и в съдебно заседание процесуалният представител на ответника твърди, че
той няма достоверна дата. По своя
характер този протокол е частен писмен документ и в тежест на жалбоподателя
беше да установи по пътя на пълно и главно доказване датата, на която е
съставен, доколкото той се позовава на него и черпи благоприятни за себе си
правни последици от описаните там факти. В тази насока му бяха дадени и изрични
указания от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК, приложима във
вр. с чл. 144 от АПК и в това производство, частният документ има достоверна
дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Жалбоподателят не е
ангажирал доказателства в този смисъл, които да установяват достоверната дата
на съставяне на протокола. Този извод не се опровергава от показанията на
разпитания свидетел, тъй като те не са достатъчни за да се приеме, за
достоверна датата 17.01.2019 г. съобразно изискванията, регламентирани в чл.
181, ал. 1 от ГПК. С оглед на това съдът приема, че преди вписване на
отразените в протокола обстоятелства в ТРРЮЛНЦ (03.07.2019г.) не е установена
достоверна дата, на която Д. Б. е освободена като член на УС на сдружението- изпълнител
по процесните два договора. Следователно правилно и обосновано е прието от РУО,
че към момента на сключване на договорите тя е била член на УС на възложителя и
член на УС на изпълнителя.
Съгласно сега действащата разпоредба на
чл.70, ал.1, т.1 от ЗУСЕСИФ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да
бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция когато
по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61
от Регламент (ЕС) 2018/1046. Тази редакция е приета с измененията в Държавен
вестник бр.52/2020г. от 09.06.2020г. Преди това основание за извършване на
финансова корекция е било наличието на конфликт на интереси по смисъла на чл. 57 от
Регламент (ЕС) № 966/2012. Посоченият Регламент (ЕС) № 966/2012 е отменен с Регламент
(ЕС, ЕВРАТОМ) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018
година. Регламентите са правни актове, определени с член 288 от Договора за
функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), като правни актове, които имат общо
приложение, прилагат се пряко и са задължителни в своята цялост за всички
държави- членки на Европейския съюз. За разлика от директивите те не се
транспонират, нито се инкорпорират в националното законодателство. С оглед на
това правилно РУО в своя акт се е позовал на разпоредбата на чл. 61 от
Регламент (ЕС) 2018/1046, който е действащ към процесния период. Съгласно
чл.61, §3 от този регламент конфликт на интереси съществува, когато
безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или
друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със
семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност,
икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес.
В казуса е установено, че Д. Б. е била член на УС на
двете сдружения към момента на възлагането. Процесните договори са сключени без
провеждане на конкурсна процедура, без участието на помощен орган (комисия) и изпълнителят
по тях е избран единствено и само от УС в кръга на неговите правомощия. Това обстоятелство е достатъчно, за да обоснове
наличието на конфликт на интереси по смисъла на Регламента, като не е
необходимо да се събират допълнителни доказателства, които да установяват
пристрастно поведение на бенефициера. В тази насока е и заявеното становище в
решението на Съда на Европейския съюз по дело С-538/13. Според него принципите
по общо правило допускат в държавите членки пристрастността на дадено лице да може
да се установява само въз основа на обективно положение, така че да се
предотврати всякакъв риск възлагащият орган да се ръководи от чужди на
разглежданата поръчка съображения и да отдаде предпочитание на даден оферент
поради този факт. Разпоредбите, свързани с конфликт на интереси, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат по принцип незаконосъобразността на оценката на
офертите да бъде установена само въз основа на факта, че получателят на
поръчката е имал съществени връзки с експерти на възлагащия орган, извършили
оценките. Възлагащият орган е длъжен при всяка хипотеза да провери
съществуването на евентуални конфликти на интереси и да вземе подходящи мерки,
за да предотврати, да установи конфликтите на интереси и да ги отстрани.
Според легалното определение, дадено в чл.2 (36) от
Регламент (ЕС) №1303/2013
„нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на
националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от
действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за
последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на
неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Безспорно жалбоподателят има качеството на
икономически субект по смисъла на чл.2 (37) от Регламент (ЕС) №1303/2013,
защото участва като бенефициер в изпълнението на помощта от европейските
структурни и инвестиционни фондове по силата на сключения административен
договор по ОПРЧР. Установеното по-горе нарушение би довело до нанасяне на вреда
на бюджета на Съюза, тъй като наличната свързаност между двете сдружения
(възложител и изпълнител) създава съмнение както в обективното и безпристрастно
определяне на цената по процесните договори, така и при контролиране и приемане
на изпълнението по тях.
Размерът на извършената финансова корекция е определен
при спазване на правилата, регламентирани в чл.72 от ЗУСЕСИФ и Наредбата. Съгласно чл. 72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ
в случаите като настоящия, когато поради естеството на нарушението е невъзможно
да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на
финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от
нарушението разходи. Същото правило е регламентирано и в чл. 5, ал. 1 от
Наредбата. Процесното нарушение се
характеризира като нередност по т. 1 от
Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 (сегашна алинея трета) от Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции
по реда на ЗУСЕСИФ и финансовата корекция
е определена в посочения там размер от 100 % от стойността на засегнатите от
нарушението и признати от УО на ОПРЧР за допустими за финансиране разходи,
представляващи стойността на двата договора, от които изплатени 4 502, 68
лв. по Договор №4/31.01.2019г.
Въз основа на така изложените съображения съдът
приема, че са били налице фактическите и правни основания по чл.70, ал.1, т.1
от ЗУСЕСИФ за извършване на процесната финансова корекция. Оспореното решение в
тази част се явява правилно и законосъобразно, поради което подадената жалба
като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
В останалата част то е постановено при противоречие на
закона. В тази част оспореното решение е издадено на основание чл. 99, т. 2 във вр. с чл. 102, ал. 2 АПК,
като административният орган е изменил своя предходен акт от 01.07.2019 г. за
верификация на искане за плащане № 3 и е пререшил въпроса относно допустимостта
на заявените за възстановяване разходи. Като мотиви за това РУО е посочил, че определянето
на финансова корекция води до промяна в размера на верифицирани по искането за
плащане разходи, които се определят като размер на база нормативно проценти от
верифицираните преки разходи. Това обстоятелство води до необходимост от изменение
на влязло в сила решение за верификация №BG05M90P001-4.003-0021/7 от 01.07.2019
г., което не е обжалвано пред съд и не подлежи на оспорване по административен
ред.
С разпоредбата на чл. 99 от АПК се въвежда изключение
от общото правило за стабилитет на индивидуалните административни актове, с
което се допуска те да бъдат изменени или отменени, но само при наличието на
посочените там хипотези, които са изчерпателно изброени и в сроковете,
регламентирани в чл.102 от АПК. Според приложения чл. 99, т. 2 АПК влязъл в
сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може
да бъде отменен или изменен, когато се открият нови обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при
решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни
на страната в административното производство. Тълкуването на нормата сочи, че
се касае за факти и обстоятелства, които са съществени по своя характер и са
съществували към момента на постановяването на административния акт, но
страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективна причина не е била в
състояние да се снабди с доказателства за установяването им. Финансовата
корекция се определя с индивидуален административен акт (решението на РУО),
който не е съществувал към момента на издаване на решението за верификация на
заявените разходи и не може да обоснове основанието по чл. 99, т. 2 от АПК за неговото изменение.
Излагането на фактически и правни основания в
административния акт е от съществено значение, тъй като само по този начин
както адресатът на акта, така и съдът при провеждане на съдебен контрол може да
разберат каква е действителната воля на административния орган, кои са
конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни
предоставените му властнически правомощия. От една страна те очертават предмета
на доказване в хода на съдебното производство, а от друга страна те определят и
рамката на съдебния контрол. Правомощието на съда се свежда до проверка за
законосъобразността на административния акт,
т.е. да прецени правилно ли е приложен закона по отношение на фактите,
възприети и посочени от административния орган и обосновали крайния му
извод. Недопустимо е да се преценява
законосъобразността на един административен акт от гледище на други фактически
и правни основания по издаването му, различни от тези, които е посочил
административният орган. Недопустимо е и едва в съдебното решение да се излагат
съображения, с които се конкретизират, изясняват, допълват или поправят
неговите мотиви. Това би довело до неправомерна подмяна на волята на
административния орган от една страна и накърняване на правата на адресатите на
този акт от друга страна. В оспореното решение РУО е приел, че определената
финансова корекция налага изменение на акта за верификация и при проверката за
законосъобразност съдът е длъжен да се съобрази единствено и само с посочените
от него факти и обстоятелства. По изложените по-горе съображения съдът приема,
че този факт не съставлява основание за
изменение по смисъла на чл. 99, т. 1 от АПК, поради което решението на РУО в
тази част се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
Едва пред съда се излагат доводи, че решението за
верификация е изменено поради наличието на конфликт на интереси при сключване
на процесните договори, поради което разходите по тях са незаконосъобразно
възстановени. Доказателствата, които се сочат от административния орган (Протокол
от Общото събрание на Сдружение „Развитие на социалния капитал“ и наличните
вписвания за сдружението в ТРРЮЛНЦ) са били известни преди датата на
постановяване на решението за верификация (01.7.2021г.), поради което не са
налице новооткрити обстоятелства или доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2
от АПК. Наред с това, неправилната
преценка от административния орган на събраните в административното
производство доказателства, установените факти и обстоятелства не обосновават
наличието на основанието по чл. 99, т. 2 АПК, а на това по чл. 99, т. 1 АПК
(съществено нарушение на изискване за законосъобразността на влезлия в сила
административен акт).
С оглед изхода на делото в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 10. 99 лв. от
общо направените разноски в размер на 1 099, 36 лв. (99, 36 лв. заплатена
държавна такса по жалбата и 1 000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
за всички инстанции), които са изчислени съразмерно на уважената част от
жалбата. В полза на Министерството на труда и социалната политика следва да се присъдят разноски в
размер на 432, 24 лв. от общо сторените разноски в размер на 475, 51 лв. ( заплатена държавна такса по
касационната жалба в размер на 115, 51 лв. и дължимо юрисконсултско
възнаграждение за всяка инстанция в размер на 360 лв. общо, определен на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и във
вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ).
Мотивиран така Разградският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение с нестопанска цел
„Божурите“, гр. Кубрат против Решение peг. № BG05 M90 P001-4. 003-0021/11 от
06.04.2020г. на Заместник-министъра на труда и социалната и ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките
ресурси" 2014-2020, в частта, с
която е определена финансова корекция в размер на 100 % върху допустимите
разходи по договори № 4 и 7 от 31.01.2019 г. с изпълнител Сдружение с
нестопанска цел "Развитие на социалния капитал" на основание чл. 70,
ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ и разпоредено на сдружението да възстанови сумата от 4
502, 68 лв ( т. 2 - т.7 от Решението на РУО).
ОТМЕНЯ Решение peг. №
BG05 M90 P001-4. 003-0021/11 от 06.04.2020г. на Заместник-министъра на труда и
социалната политика и ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките
ресурси" 2014-2020 в останалата част, с която е изменено негово влязло в сила Решение за верификация peг. №
BG05 M90 P001-4. 003-0021/7 от 01.07.2019 г. и е определен нов общ размер на
верифицираните разходи в размер на 31 839, 41 лв. и нов общ размер на
неверифицираните разходи в размер на 9 935, 95 лв. (т. 1 от решението на РУО) и
разпоредено на сдружението да възстанови сумата от 450, 27 лв.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Божурите“,
гр.Кубрат да заплати на Министерство на труда и социалната политика сумата от
432, 24 лв. (четиристотин тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки) - разноски по делото.
ОСЪЖДА Министерство
на труда и социалната политика сумата да заплати на Сдружение с нестопанска цел
„Божурите“, гр.Кубрат сумата от 10, 99 лв. (десет лева и деветдесет и девет
стотинки)- дължими деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.