РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Силистра, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100920 по описа за 2021 година
Ищцата В. Т. Н. твърди, че от съвместното съжителство на нейната дъщеря Т.П.Т. и
ответника се е родило нейното внуче В.К.Н., което към настоящия момент е малолетно.
Майката на детето починала през 2012 г., поради което родителските права се упражнявали
от бащата, но последният от известно време започнал да препятства отношенията на бабата
с нейния внук, като постоянно измислял поводи, за да не им позволява да се виждат. Счита,
че това поведение води до отчуждаване на детето от неговата баба и се отразява негативно
върху неговото развитие; същевременно счита, че пълноценното общуване помежду им би
могло единствено да способства за правилното емоционално, физическо и психическо
развитие на детето, още повече че внукът ѝ също имал желание да се среща с нея. Поради
изложените причини ищцата моли съда да определи режим на лични отношение между нея
и детето В.К.Н. според практиката на съда, а в съдебно заседание предлага следния режим
на лични отношения: по два поредни дни два пъти в месеца, пет дни от зимната ваканция,
на Коледа, както и по 10 дни през м. юни и август.
В писмения си отговор ответникът КР. Н. Н. заявява, че признава иска, като оспорва
единствено твърденията на ищцата, че е препятствал личните ѝ отношения с нейния внук.
Предлага следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч.
до 18 ч., а в съдебно заседание се съгласява с по – разширен режим: всяка първа събота и
неделя от месеца от 14 ч. в събота до 18 ч. в неделя, всяка трета неделя от 9 ч. до 18 ч., по
пет дни през м. юли и през м. август и на 26 декември от 9 ч. до 18 ч. Счита, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което претендира направените
по делото разноски.
1
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 128, ал.1 СК.
Детето В.К.Н. е родено на ............... г. от съвместното съжителство на своите родители
Т.П.Т. и КР. Н. Н.. Т.П.Т. е дъщеря на ищцата, а от представен препис от акт за смърт става
ясно, че тя е починала през 2012 г. По делото не е спорно, че детето страда от лека умствена
изостаналост и значително нарушение на поведението, като чрез представено по делото
психологическо изследване са установени задръжка в говорното развитие, занижена
критичност на мислене, дефицит на внимание и емоционална доминантност. От изявленията
на бащата в съдебно заседание стана ясно, че детето се обучава на индивидуална програма,
като учебните му занимания през делничните дни започват сутрин и са с различна
продължителност, а следобед посещава център за рехабилитация за деца с увреждания в
понеделник, четвъртък и петък, а във вторник и сряда провежда психологически
консултации в друг център; отделно от това детето участва в терапевтични процедури в гр.
В.през определени периоди, през които се налага честото му пътуване до този град. От
обясненията на бащата стана ясно, че сутрин той го изпраща до училищния автобус, а след
приключване на учебните занятия бабата по бащина линия го взема от училище, помага му с
подготовката на домашните, води го на следобедните му процедури и консултации и се
грижи за него в дома си до приключване на работното време на бащата, когато той го
прибира в собствения си дом. Самият ответник признава съществуването на емоционална
връзка между сина му и бабата по майчина линия и не отрича желанието на детето да
общува с нея, както и с нейния съпруг, когото възприема като свой дядо, но счита, че през
почивните дни той също следва да разполага с време за общи занимания със сина си, а
такова време следва да се осигури и на неговите родители, при положение че през
делничните дни вниманието им е насочени към ежедневните ангажименти на внука им и
подготовката на учебния процес.
От показанията на свидетелките Н. К.и Й. Й., съседки на ищцата, се установява, че детето се
чувства прекрасно в обкръжението на своята баба по майчина линия и нейния съпруг (който
не е негов биологичен дядо), обича да гостува в дома им, има желание да ги посещава по
често и за по – продължително време и често плаче и се дърпа когато трябва да си тръгне за
вкъщи. Ищцата и съпругът ѝ обръщали внимание на своя внук и на неговите потребности и
обичали да общуват с него, а дядото намирал общи занимания с детето, свързани със строене
и майсторене, които му доставяли удоволствие и към които то проявявало отчетлив интерес.
Участието в любими дейности успокоявало детето и намалявало проявите му на
хиперактивност, поради което бабата и дядото не срещали проблеми с неговото поведение и
самите те му се радвали и се грижили за него много добре.
На база на така изложената фактическа обстановка съдът счита, че режимът на лични
отношения между ищцата и детето В. следва да се определи всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя, половината зимна ваканция, на 26
декември от 9 до 18 ч., вторият ден на Великден от 9 ч. до 18 ч., както и по 10 дни през м.
2
юли и м. август (т.е. общо 20 дни през лятото). Чл. 128, ал. 1 СК гласи, че дядото и бабата
могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични
отношения с него, ако това е в интерес на детето, като съгласно § 1, т. 5 от ДР към ЗЗДетето
най-добрият интерес на детето изисква преценка на желанията и чувствата му, на неговите
физически, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други
характеристики, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да
му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които
ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи
отношение към него. В конкретния случай става ясно, че бабата и дядото на Велизар
разполагат с фактически и психологически възможности да полагат качествени грижи за
внука си, детето се чувства добре прието в дома им, получава любов и внимание от своите
баба и дядо, както и възможност за включване в любими занимания, които са източник на
приятни преживявания за него, а също така способстват за неговото интелектуално и
емоционално развитие. Нормално е родителят също да разполага с достатъчно време за
общуване и извършване на общи дейности с детето си, но съдът приема, че така
определеният режим не нарушава тези права на ответника, тъй като той би могъл да
използва останалите почивни дни за общите си занимания и забавление със сина си и тъй
като делничните дни не могат да се пренебрегнат като потенциал за общуване и засилване
на емоционалната връзка помежду им. Бабата и дядото на детето по бащина линия също
участват активно в грижите за него, не са лишени от време за общуване с внука си, а също
така биха могли да го виждат и през почивните дни предвид добрите им отношения с бащата
и липсата на пречки за комуникация в по – разширена семейна среда. Действително
посоченият от съда режим е с по – голяма продължителност от обичайния, полагащ се за
прародителите на детето, но при неговото определяне съдът отдаде значение на смъртта на
майката на В., спомагаща за изолирането на нейните роднини от живота му въпреки
равностойните им права да участват в неговото ежедневие и да компенсират според
възможностите си понесената от него загуба. В тази връзка съдът установява аналогия с
разпоредбата на чл. 128, ал. 3 СК, който позволяла бабата и дядото на детето да
осъществяват режима на лични отношения с родителя, при когото то не живее, ако
последният временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване. В
конкретния случай постоянното отсъствие на майката по мнението на съда е основание за
определяне на по – широк режим на общуване между детето и нейните родители при
наличието на останалите предпоставки по чл. 128, ал. 1 СК, т.е. когато е в интерес на детето,
тъй като хипотетично би могло да се приеме, че те се ползват от нейното време за детето, а
не от времето на другия родител, още повече че в немалка степен именно те ще съхранят
образа и представата за нея в съзнанието на внучето си, като поне малко спомогнат за
възстановяването на онази цялостност на живота му, която загубата на единия родител е
нарушила.
С оглед на участието на детето в терапевтични процедури, които понякога изискват
пътуването му извън града, включително и в почивни дни или по време на ваканциите му, в
съдебното решение следва да се предвиди, че при такава необходимост определеният режим
3
на лични отношения следва да бъде отложен за друга събота и неделя, а ако е през
ваканцията и отсъствието на детето е по – дълго от един ден – съответния период на лични
отношения да бъде удължен за времето на отсъствието.
Чл. 78, ал. 2 ГПК гласи, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдът счита, че
предпоставките за възлагане на разноските по делото в тежест на ищцата не са налице, тъй
като от показанията на разпитаните по делото свидетели стана ясно, че често ответникът не
е водил детето при неговите баба и дядо, въпреки че е обещавал да стори това, което дава
основание да се приеме, че той е дал повод за образуването на производство, чрез което
отношенията да бъдат уредени чрез съдебен акт. Казаното сочи, че искането на ответника за
присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без уважение, поради
което и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между В. Т. Н. с ЕГН ********** от с. А., общ. С.,
ул. “П.” № .с нейния внук В.К.Н. с ЕГН ********** (с родители Т.П.Т., към момента
починала, и КР. Н. Н. с ЕГН **********), както следва: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 9 ч. в събота до 18 ч. в неделя, половината зимна ваканция, на 26 декември от 9
до 18 ч., вторият ден на Великден от 9 ч. до 18 ч., както и по 10 дни през м. юли и м. август
(т.е. общо 20 дни през лятото), като че при отсъствие на детето от града определеният режим
на лични отношения следва да бъде отложен за друга събота и неделя, а ако е през
ваканцията и отсъствието на детето е по – дълго от един ден – съответния период на лични
отношения да бъде удължен за времето на отсъствието.
ОТХВЪРЛЯ искането на КР. Н. Н. с ЕГН ********** от с. А., общ. С., ж.к. С. № ., ет. ., ап.
..за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4