Р Е Ш Е Н И Е № 32
гр. Перник, 31.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети октомври
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Милена Даскалова
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от съдията, гр. дело № 172 по описа за
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 430 ТЗ.
"Юробанк БЪЛГАРИЯ" АД, гр.
Coфия моли да бъдат осъдени солидарно Е.П. Р., П.А.Т. и Т.Л.Т.
да заплатят сумата от 77 794 швейцарски франка, съставляващи част от
непогасена главница, дължима се за периода 10.10.2014г. до датата на
предявяване на иска, ведно със законната лихва, както и 414 лв. нотариални
такси.
В исковата молба
се твърди, че на *** между страните е сключен договор за кредит за сумата от 80 390
евро по курс купува за швейцарския франк към евро в деня на усвояване, от които
както следва: равностойността на швейцарски франкове на 32 015 евро по курс
купува за швейцарски франк към евро в деня на усвояване на кредита за покупка
на недвижим имот и равностойността на швейцарски франкове на 48 375 евро
към курс купува за швейцарски франк и евро в деня на усвояване на кредита за
други разплащания. На *** банката – ищец е превела по сметката на ответницата Е.А.
125 358 швейцарски франка. На 14.11.2008г. банката е прехвърлила на „Бългериан
ритейл сървисиз” АД вземането, произтичащо от договора за кредит. На *** е
подписано допълнително споразумение към договора за кредит, с което са
променени условия по същия. На 27.05.2015г. „Бългериан ритейл сървисиз” АД е
прехвърлило на ищеца вземанията си против ответниците, произтичащи от договора
за кредит. Поради непогасяване на погасителна вноска с падеж 10.10.2014г.
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което през 2018г. са изпратени нотариални
покани до ответниците, с които същите са уведомени и за извършените цесии.
В срок е постъпил
отговор на исковата молба, с който ответниците са оспорили иска. Твърдят, че
договорът за цесия от 14.11.2008г. е нищожен, поради противоречие със закона и
заобикаляне на закона - прехвърлени са бъдещи вземания, а и предоставяне и
управление на кредит може да се осъществява само от кредитна институция. Поддържат,
че е нищожно и допълнителното споразумение от ***, тъй като поради нищожност на
договора за цесия от 14.11.2008г. „Бългериан ритейл сървисиз” АД не е имало
вземане спрямо ответниците, което да бъде предоговаряно, както и че към тази
дата цесията не е била съобщена. Споразумението е сключено в офис на банката,
като в него е посочено, че плащането следва да се извършва по кредитната сметка
в банката - ищец, а лихвения процент се формира от действащия БЛП на ищеца,
предвид на което и споразумението от *** е нищожно поради липса на съгласие и
евентуално унищожаемо поради въвеждане на ответниците в заблуждение и в грешка.
Със споразумението от *** е уговорено начисляване на лихва върху лихва. Променен
е и лихвеният процент по кредита, като е постигнато съгласие той да е в размер
на БЛП на ищеца плюс договорна надбавка от 1,07, а такава лихва „Бългериан
ритейл сървисиз” АД не е имало право да договаря, тъй като не е кредитна
институция. Твърди се, че част от клаузите в споразумението са неравноправни. Навеждат
се доводи за нищожност на договора за цесия от 27.05.2015г., тъй като
предхождащите го договор за цесия и допълнително споразумение са нищожни. Направено
е възражение за изтекла погасителна давност. Наведени са доводи за нищожност на
договора за кредит от *** поради
противоречие с чл. 58, ал.2, вр. чл. 58, ал.1 ЗКИ - от клаузите на договора не
е ясно дали сумата от 125 368 швейцарски франка е действителният размер на
кредита, предоставен на ищците в еврова
равностойност. От чл. 5, ал.5 от договора е видно, че кредитната сума не се
определя само като равностойност на швейцарския франк към евро, а е направено
още едно скрито превалутиране. В договора не са посочени данни какъв е курс
продава евро към лева на банката, какви са разходите за превалутиране на
кредита от евро в лева и какви са разходите за последващо превалутиране от евро
в швейцарски франка. Договорът не съдържа и метода за изчисляване на лихвения
процент.
Пернишкият
окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа, и правна страна следното:
На *** година
между ищеца, в качеството му на заемодател и ответниците, в качеството им на
заематели, е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот ***. С него
банката се е задължила да предостави на заемателя кредит в швейцарски франкове
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 80 390 евро по курс
купува за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита, както
следва: равностойността в швейцарски франкове на 32 015 евро в по курс "купува" за швейцарския франк
спрямо еврото на самата банка в деня на усвояване на кредита за закупуване на
недвижим имот, подробно описан в договора, а останалата част от кредита от равностойността
в швейцарски франкове на 48 375 евро по курс "купува" за швейцарския
франк спрямо еврото в деня на усвояване на кредита е предоставен за други
разплащания.
Страните са
договорили срок за връщане на кредита от 264 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита, която дата се удостоверява чрез подписване на приложение
№ 1 към договора. Съгласно чл. 6.1 от договора, кредитът се погасява на месечни
вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план.
Ответниците са се
задължили да заплащат годишна лихва, равняваща се на сбора на базовия лихвен
процент/БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от един
пункт. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове е определен на 5% /
чл.3 от договора/. Уговорена е еднократна такса за управление, представляваща
1. 5 % върху размера на кредита и ежегодна такса за управление в размер на 0.
3% върху размера на непогасената главница.
По делото е представен
нот. акт № 191/06.10.2008 г. на нотариус З., от който се установява, че за
обезпечаване на задължението по договора е учредена договорна ипотека.
Ответната страна
поддържа, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с чл. 58, ал.2,
вр. чл. 58, ал.1 ЗКИ – липсва яснота дали сумата от 125 358 швейцарски франка е
действителният размер на кредита,
предоставен на ищците в еврова равностойност.
Както се посочи според
чл. 1 от договора, на кредитополчателите се предоставя кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността им на 80 390 евро. Съгласно чл. 2, ал.1 разрешеният кредит се усвоява в
швейцарски франка, а по силата на чл. 6, ал.2 от договора, погасяването се
извършва във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен – швейцарски
франка. Видно от приложение № 1 към договора от 10.10.2008г., кредитният лимит
в швейцарски франкове по чл. 1 от договора е 125 358 швейцарски франка,
като е посочен и курсът на франка към еврото.
От заключението на
приетата съдебно - счетоводната експертиза, се установява, че на
10.10.2008г. по сметка на ответниците са
преведени 125 357,48 шв.франка.
Преценката на
горните клаузи, както и посоченото от вещото лице води до извод, че на
ответниците е отпуснат кредит в швейцарски франка по курс "купува" за
швейцарския франк към еврото на банката в деня на усвояване на кредита, като
размерът на кредита в швейцарски франка е изрично посочен в приложение № 1 към
договора и именно и това е реално усвоената от кредитополучателите сума.
Обстоятелството, че тази сума е преведена по разплащателната сметка на
ответниците след превалутиране на евро към швейцарски франк, не е основание да
се приеме за основателен направеният довод за нищожност на договора, а и в
случая от значение за спора е в каква валута е разрешен и усвоен кредитът и в
каква валута същият е следвало да се погасява, както и какъв е размерът на
получената сума и съответно дали кредитополучателите са изпълнили задължението
си за заплащане на погасителните вноски в размерите и сроковете така, както е
уговорено.
Твърденията, че в
чл. 1, ал.5 от договора се съдържа клауза, предвиждаща още едно скрито
превалутиране, също не са основание да се направи извод за неяснота относно
уговорките относно вида на валутата, предмет на договора. Клаузи, предвиждащи
едно или повече превалутирания по неясен за страната механизъм, по правило са
нищожни, но такава една нищожност не води до нищожност на целия договор,
предвид разпоредбата на чл. 26, ал.4 от ЗЗД, а по настоящето дело е установен
точният размер на получения от ответниците кредит и именно този факт е от
значение при разрешаване на настоящия спор.
С договор за
прехвърляне на вземания от 14.11.2008 г. банката- ищец е прехвърлила свои
вземания по договори за потребителски и жилищни кредити на трето за спора лице
– „Бългериан ритейл сървисиз” АД, съобразно приложение към договора, от което
се установява, че е прехвърлила и вземането по процесния кредит.
С допълнително
споразумение от ***, сключено между „Бългериан ритейл сървисиз” АД и
ответниците, е договорен 2 месечен период на облекчено погасяване, през който
се начислява годишна лихва в размер на БЛП, намален с 1,85 пункта, а след него
олихвяване с ГЛП, който е равен на БЛП плюс 1. 07% надбавка. Със споразумението
страните са се съгласили общият сбор на натрупаната до датата на споразумението
дължимата редовна главница и редовна лихва да бъдат преоформени чрез натрупване
към редовна главница. След изтичане на периода на облекчено погасяване на общия
дълг кредитополучателите са се задължили да продължат да погасяват общия дълг
на равни месечни анюитетни вноски, като размерът им се определя с двустранно
подписан погасителен план.
С договор за
цесия от 27.05.2015 г. „Бългериан ритейл сървисиз” АД е прехвърлил обратно на
ищеца вземанията по процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот
С нотариални
покани, връчени на ответниците на 21.02.2018г., банката – ищец и „Бългериан
ритейл сървисиз” АД са уведомили ответниците за двете цесии, както и че поради неиздължаване
на погасителна вноска са падеж 10.10.2014г. банката обявява кредита за
предсрочно изискуем.
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. В случая разпоредбата
на чл. 28 от договора допуска прехвърляне на вземането. Неоснователен е доводът
за нищожност на първия договор за цесия, основан на твърдения, че е прехвърлено
бъдещо вземане, защото с предоставянето на кредита за банката е възникнало
вземане срещу кредитополучателите за дадената в заем сума, което вземане обаче
е разсрочено, но то вече е възникнало и именно съществуващото вземане по
договора е предмет и на цесията. Право на кредитора е да цедира цялото или част
от вземането си и в този смисъл същият би могъл да цедира вземането си само за
вноските, неплатени на падежа, както и вземането си за всички погасителни
вноски, дължими се от кредитополучателите на падежите и в размерите, така както
е уговорено по договора за кредит, включително и тези с ненастъпил падеж. Прехвърлянето
поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях,
а по отношение длъжника от момента на съобщаването на последния от предишния
кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Не може да се приеме за недоказано уведомяването на длъжниците
от стария кредитор за цесията от 14.11.2008 г., за да се приеме, че по
отношение на тях тя не поражда правно действие. В чл. 99, ал. 4
от ЗЗД не е предвидена специална форма за действителност по
отношение на уведомяването, като то може да бъде осъществено по всякакъв начин,
стига да е изходящо от цедента. Достатъчно е да са налице доказателства, че
уведомлението е стигнало до адресата си и длъжникът е разбрал за извършеното
прехвърляне на вземането. В случая за извършената цесия длъжниците са уведомени
и с нотариалната покана, описана по- горе, която покана съдържа уведомление и
за втората цесия, с която вземането е прехвърлено на ищцовата банка. Наред с
това допълнителното споразумение е сключено с цесионера , като в него е
отразено съгласието на страните за предоговаряне на съществуващите задължения
на кредитополучателите по договора за кредит.
Със сключването
на договорите за прехвърляне на вземане,
не е променен характерът на вземането, а именно такова произтичащо от сключен
договор за кредит. Това е така, защото
вземането възниква при осъществяване на юридическия факт, с който правната
норма свързва пораждането му, който в конкретния случай е сключеният договор за
кредит.С договора за цесия се прехвърля само вземането и цесионерът придобива
произтичащите от това права, но същият не става страна по договора за кредит ,
въз основа на който вземането е възникнало. Сам по себе си договорът за цесия
не води до възникване на вземането. След като прехвърлянето на вземането има за
последица само промяна на кредитора, то и ако след поредица от прехвърляния,
вземането отново стане притежание на банката, първоначален кредитор, последната,
доколкото никога не е губила качеството си на страна по договора за кредит,
може да предяви осъдителен иск за вземането, предмет на цесиите .
Ответниците
поддържат, че уговорките в договора, даващи право на банката едностранно да
променя условията по него са неравноправни , както и че договорът не съдържа
ясни правила относно метода за изчисляване на лихвения процент.
Имайки предвид, че банката като търговец има за основен предмет на
дейност приемане на депозити, финансов лизинг, обмен на валута и кредитиране в
това число отпускане на потребителски кредити или такива, обезпечени с ипотека,
то следва извод, че тя извършва финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12,от
ДР на ЗЗП. От друга страна ответниците са
потребители на
финансова услуга по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Следователно по
отношение на процесния договор за кредит намира приложение ЗЗП.
Както се посочи в
чл. 3, ал.1 от договора е постигнато съгласие ответниците да заплащат годишна
лихва, равняваща се на сбора на базовия лихвен процент/БЛП/ за жилищни кредити
в швейцарски франкове плюс надбавка от един пункт. Към момента на сключване на
договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е определен
на 5% / чл.3 от договора/. Съгласно чл.
3, ал.5 действащият базов лихвен процент на банката не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните, като по силата на
чл. 6, ал.3 в случай, че банката промени базовия лихвен процент, размерът на
погаситените вноски се променя автоматично .
По силата на чл. 143, т.
10, 12
и 13 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като: позволява на търговеца да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява на търговеца
или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката
или услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената
цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора; предоставя изключително право на търговеца да тълкува клаузите на
договора.
В чл. 144 ЗЗП са предвидени
изключения, при които клаузите не се считат за неравноправни, а именно:
доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна
причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или
на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите
услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да
уведоми за промяната другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и
другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;
Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на сделките
с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги.
Въз основа на цитираните
разпоредби следва извод, че е допустима уговорка, предвиждаща възможност за
увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните
изисквания : обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата,
трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия; тези
обстоятелства следва да са обективни, т. е. да не зависят от волята на
кредитора - тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на
кредитора; методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в
договора или ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране на лихвата и при
настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва.
В случая, част от тези
условия не са налице. В договора за кредит е посочено, че размерът на лихвата
се влияе от БЛП на банката и неговата промяна е задължителна за страните, но размерът
на БЛП на самата банка зависи от субективна преценка на кредитора. Липсва яснота относно начина
на формиране на едностранно променената лихва, както и липсва обвързаност на
конкретния размер на лихвата с размера на индекси, които се определят
независимо от волята на кредитора. В този смисъл, липсата на точна методика за
определяне на БЛП и математическа формула за изчисляване на дължимата договорна
лихва, както и възможността за едностранна субективна промяна от страна на
банката, води до извода за уговаряне на клаузата единствено в полза на
търговеца. Начинът на формулирането на клаузата на чл. 3, ал.5 от договора е общ, без
всякаква конкретика, и дава почти неограничена субективна власт на банката
едностранно да променя лихвата.Както се посочи липсва ясна уговорка, че изменението ще
се дължи на външни независещи от банката причини, с оглед на което, клаузата е
уговорена във вреда на длъжника и не отговаря на изискването за
добросъвестност. Всичко това води до извода за неравноправност поради
противоречие с т. 10,
12
и 13 от чл. 143
ЗЗП.
Нищожността на клаузата, предвиждаща възможност за
изменение размера на договорната лихва не води до нищожност на целия договор,
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части , което следва от разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД,
предвид на което размерът на задължението следва да бъде определен въз основа
на уговорките, съдържащи се в договора за кредит, като се съобрази първоначално
договореният между страните
размер на възнаградителната лихва- 6 %. Не следва да се взема предвид
сключеният анекс
към договора, тъй като уговорките по него,
касаят общ размер на вземането, формирано при приложение на неравноправни
клаузи. Без значение е, че по делото е установено, че размерът на лихвения
процент за периода от датата на подписване на
допълнителното споразумение – *** до 10.06.2013г. е бил 5,10 %, т.е. по-
нисък от първоначално угворения, защото при констатирана неравноправност на дадена
клауза, съдът не следва да я прилага и в този смисъл е недопустимо в зависимост
от конкретните последици за длъжника да преценява дали да я приложи или не.
Съдът намира, че
не следва да се произнася по наведените доводи за нищожност, евентуална
унищожаемост на споразумението от ***, предвид вече приетото, че по
основателността на иска съдът ще вземе предвид само първоначално постигнатите
уговорки относно размера на възнаградителната лихва.
Видно от
заключението на вещото лице, ако се приложи първоначално уговореният лихвен
процент от 6%, погасяването на кредита е следвало да се извършва по погасителния
план, изготвен от вещото лице /приложение № 2 към основното заключение/ и в
този случай ответниците биха дължали погасителни вноски от по 1 026,69
швейцарски франка, включващи главница и лихви в размерите, посочени от вещото
лице. Ако се приеме, че с общо платените от ответниците 77 223,23 швейцарски франка е извършено
погасяване само на вноските, формирани от главница и лихва от 6% , то с тази
сума биха били погасени в цялост 75 вноски и частично би била погасена дължимата
се лихва от вноската с падеж 11.02.2015г. При такъв начин на погасяване
остатъкът от дължимата главница към 11.02.2015г. е 88 495,16 швейцарски
франка. Имайки предвид, че последното плащане по кредита е от 29.12.2014г. и
след тази дата не е извършвано погасяване на дължимите се месечни вноски, то за
ищеца са били налице предпоставките на чл. 18, ал.1 от договора за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, което, както вече се посочи, е сторено. Банката
е изпратила нотариални покани, с връчването на които до ответниците е
достигнало изявлението й, че ще счита целия кредит за предсрочно изискуем.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният частичен иск за присъждане на сумата
от 77 794 швейцарски франка, съставляващи част от непогасена главница,
дължима се за периода 10.10.2014г. до датата на предявяване на иска, се явява
основателен и следва да се уважи, като
солидарната отговорност на ответниците произтича от чл.1, ал.4 от договора за
кредит.
Неоснователно е
възражението за изтекла погасителна давност. Касае се за едно вземане, което е
разсрочено и следователно е приложима общата петгодишна давност, считано от
падежа на всяка вноска. От данните по делото, се установява, че към датата на
предявяване на иска 19.03.2018г. по отношение на спорното вземане не е изтекъл
срокът по чл. 110 ЗЗД.
По отношение на
иска за направени разходи за нотариални такси:
Съгласно чл. 78,
пр.1 от ЗЗД разноските по изпълнението са в тежест на длъжника. С поведението
си - спиране на плащанията по договора за кредит, ответниците са станали
причина за обявяване предсрочната изискуемост на задължението по договора и кредиторът
е предприел действия по връчване на нотариални покани на длъжниците, за чието
изготвяне и връчване е заплатил 414 лв., което се установява от заключението на
вещото лице. От изложеното следва, че претенцията
за присъждане на заплатените нотариални
такси е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски в общ размер на 10 782,50 лв.
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 430 от ТЗ,
във вр. с чл. 79 ЗЗД Е.П.А.,ЕГН **********,с адрес: *** , П.А.Т., ЕГН
**********,с адрес: *** и Т.Л.Т. ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят
солидарно на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД гр. София, с ЕИК-*********, сумата
от 77 794,00 /седемдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и четири хиляди
швейцарски франка /CHF, представляващи
част от главница, дължима по договор за кредит за покупка на недвижим
имот *** от ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.03.2018г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 414 лв.,
представляващи нотариални такси и 10 782,50 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия :