№ 726 / 26.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.МОНТАНА
26.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА,ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гражданско дело № 967 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът И.Г.Ц. xxx, предявява срещу ответника К. „.” с.с. установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Поддържа, че е собственик на идеални части и цели площи от недвижими имоти, земеделски земи в землището на с.Л., които се ползват от ответната К. на основание сключени и вписани Договори за аренда. Тези имоти твърди, че придобил през периода 2012-2016г. от лицата или техните собственици, сключили договорите за аренда с ответника.
Поддържа, че за настъпилото заместване уведомил арендатора, а от друга страна кооперацията също след закупуване на идеални части от имоти се явява приобретател на арендувани от него земеделски земи и във връзка с горното всеки един от тях дължи на другия арендно плащане за използваните земеделски площи.
Ищецът поддържа, че за стопанските 2015/2016 година и 2016/2017 година и след прихващане на насрещните задължения помежду им, ответникът му дължи сумата от 5 996.90 лева, представляващо арендно плащане за стопанските 2015/2016 година и 2016/2017 година, както и лихва за забавено плащане. Твърди, че отправил писмена покана до ответника да изпълни задължението си, но плащане не било извършено, което било законно основание да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Ищецът поддържа, че минути след входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, ответникът му превел сумата от 1 439.47 лева, представляваща доплащане за дължимата от него рента за 2016/2017 година. Ищецът твърди, че ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като заявил, че не дължи сумата в размер на исковата претенция. С оглед на подаденото възражение ищецът предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, а именно сумата от 4 557.43 лева, представляващо арендно доплащане за стопанските 2015/2016 година и 2016/2017 година, сумата от 754.00 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, считано от 01.11.2016г. до 15.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, в т.ч. и разноските по заповедното производство. Моли за присъждане и на разноските в настоящето производство.
Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.
Ответникът К. „.” с.Л., в срока по чл. 131 от ГПК, представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск, като поддържа, че е неоснователен. Поддържа, че не дължи на ищеца никакви суми по арендни плащания, заплатил е всички дължими суми, за което прилага и съответните платежни документи. Твърди, че на 28.02.2018г. превел на ищеца сумата от 2 921.94 лева, а на 16.03.2018г. превел и разликата от 1 439.47 лева, представляващи арендно плащане за стопанските 2015/2016 година и 2016/2017 година. Твърди, че ищецът му дължи за стопанската 2016/2017 година арендно плащане за 30.835 дка земеделска земя, собственост на кооперацията, което до този момент не е заплатено. Поддържа съдът да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани, като й присъди и разноските по делото. Заявява допълнителни искания за събиране на доказателства.
Доказателствата по делото са писмени.Приета е и съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава.
СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 587/2018г. по описа на РС Монтана, на основание чл. 410 ГПК, е издадена заповед за незабавно изпълнение №3. от 20.03.2018г., по силата на която К. „.” с.Л., ответник по настоящето дело, е разпоредено да заплати на кредитора И.Г.Ц., ищец по делото, сумата 8 942.76 лв. главница, представляваща дължимо арендно плащане по договор за аренда на земеделски земи, сумата от 593.10 лева лихва за забава върху главницата, сумата от 563.75 лева адвокатски хонорар и сумата от190.71 лева държавна такса, разноски по делото, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2018г. до изплащането й. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника К. „.” с.Л., в което се поддържа, че не дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, тъй като са заплатени на два пъти, съответно на 28.02.2018г. в размер на 2 921.94 лева, а на 16.03.2018г. превел и разликата от 1 439.47 лева, представляващи арендно плащане за стопанските 2015/2016 година и 2016/2017 година.
След изпратени указания заявителя в срока по чл.415, ал.1 от ГПК предявява иск за установяване на вземането си по отношение на длъжника.
Производството по чл. 422 от ГПК представлява иск за съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и в това производство по същество се установява дали вземането съществува или дали е изискуемо, като ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането.
Не се спори по делото, че ищецът е собственик на идеални части или на цели площи от недвижими имоти с характер на земеделски земи в землището на с.Л., обл.Монтана, които се арендуват от ответната страна на основание сключени и вписани договори за аренда, както и не се спори, че ответникът също притежава в собственост идеални части и цели площи от земеделски имоти, които се арендуват от ищеца на основание сключени договори за аренда. И двете страни, като приобретатели, взаимно са се уведомили, съгл. чл.17, ал.2 от ЗАЗ, за настъпилото заместване по отношение на страните по арендните договори, като до стопанската 2014-2015 година между същите са съществували много добри взаимоотношения, осъществявали са взаимни плащания на дължимите си арендни плащания по сключените между тях договори. Горните обстоятелства са безспорни.
За стопанските 2010/2011 година, 2011/2012г., 2012/2013г., 2013/2014г. и 2014/2015 година между страните е постигнато споразумение за всяка отделна стопанска година каква аренда да бъде изплатена и са извършени взаимни плащания по съответните договори.
За стопанските 2015/2016г. и 2016/2017г. такова допълнително споразумение не е постигнато между страните, остават в сила задълженията за заплащане на аренда, съгласно договорите за аренда с предишните собственици, където са договорени различни цени на арендното плащане, подробно отразени в заключението на вещото лице, като варират от 10% от добива, 6 лева на декар, 14 лева на декар, 20 лева на декар, както и плащане в натура – 30 кг. зърно на декар.
През стопанската 2015/2016 година ответната К. е обработвала земеделска земя, собственост на ищеца, от 303.899 дка, а ищеца от своя страна е обработвал земя, собственост на ответната К. в размер на 116.858 дка. За разликата от 187.045 дка с платежно нареждане на л.99 от делото, от 15.11.2017г. ответника е заплатил на ищеца съгласно договорите за аренда арендно плащане в размер на сумата от 2 823.08 лева.
През стопанската 2016/2017 година ответната К. е обработвала земеделска земя, собственост на ищеца от 246.623 дка, а последния от своя страна е обработвал земя, собственост на кооперацията в размер на 147.623 дка. Съгласно договорите за аренда, ответната К. дължи на ищеца за стопанската 2016/2017 година рента в размер на сумата от 4 371.41 лева. Видно от приложените платежни нареждания на л.101 и л.102 от делото, на 28.02.2018 година ответника е превел на ищеца сумата от 2 921.94 лева, а на 16.03.2018г. остатъка в размер на сумата от 1 439.47 лева. Вещото лице е отразило подробно в писменото си заключение обработваните декари взаимно от страните и дължимите арендни плащания. Поддържа, че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК ответника не дължи никакви суми към ищеца. Ищецът има дължими плащания към ответната К. в размер на сумата от 1 325.43 лева за обработвана от него земеделска земя, собственост на ответника от 30.835 дка.
Вещото лице твърди, че през стопанските години 2015/2016 и 2016/2017г. в землището на с.Л. средните арендни плащания за декар са в размер на сумата от 35 лева на декар земя.
Съдът възприема заключението на вещото лице и изводите в същото, като обективно и компетентно, кореспондиращо и с приложените от страните писмени доказателства.
С оглед установеното от фактическа страна, от правна съдът приема следното:
Съгласно разписаното в текста на чл.8, ал.1 и ал.2 от ЗАЗ „арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове, като размерът на арендното плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента и наема, който включва годишни амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими вещи.”
Според договореното между страните, за процесните 2015/2016 година и 2016/2017 година, са валидни цени на арендно плащане съгласно сключените между страните договори за аренда от предишните собственици. За тези стопански години не се установи да е налице споразумение между страните за заплащане на арендна цена в размер на 35 лева на декар площ, независимо че вещото лице установява средно плащане в този размер. Валидни са договорените арендни плащания по съответните договори, съответно в процент от добива или цена на декар или плащане в натура.
За да е налице изменение на цената по арендните договори, в случай, че страните доброволно не са постигнали и подписали съответния анекс към договора или допълнително споразумение, следва страната да предяви иск за изменение в размера на арендното плащане по реда на чл.16, ал.1 и сл. от ЗАЗ. Няма писмени данни да са налице изменения в размера на дължимите арендни плащания от ответника към ищеца, поради което ответната К. е заплатила дължимите арендни цени по съответните договори за аренда, сключени от предишните собственици на обработваната от ищеца земеделска земя.
Страните са подписали съответни договори за аренда на земеделска земя, които съгласно чл.20 а от ЗЗД има силата на закон за тези, които са го сключили, т.е. подлежат на точно изпълнение и отговорност при виновно неизпълнение. Ответникът е изпълнил точно и в срок задълженията си към ищеца, като към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, 16.03.2018г., няма непогасени задължения.
По горните съображения, съдът намира, че претенцията на ищеца следва да се отхвърли, тъй като същият не успя да докаже съществуването на вземането си, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а в същото време ответната К. по убедителен начин доказа в процеса, че е изплатила задълженията си спрямо него. В този смисъл, претенцията на ищеца се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед отхвърлянето на иска и при условията на чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да заплати на ответника направените разноски в производството в размер на 750 лв., включваща адвокатско възнаграждение от 600 лева и 150 лева депозит за вещо лице.
Водим от горното, Районният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Г.Ц. xxx ЕГН xxxxxxxxxx установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника К. „.” ЕИК: 1., със седалище с.Л., обл.Монтана, представлявана от Т. И. Г., Председател, че последният дължи на И.Г.Ц. сумата от 4 557.43 лева главница, представляваща арендно плащане по договори за аренда за стопанските 2015/2016 г. и 2016/2017 г., сумата от 754.00 лева обезщетение за забавено плащане, ведно със законната лихва от 16.03.2018г., както и сумите от 190.71 лева държавна такса и 563.00 лева адвокатски хонорар, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №3. от 20.03.2018г. по ч. гр. дело № 587/2018г. по описа на РС Монтана, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Г.Ц. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на К. „.” ЕИК: 1., със седалище с.Л., обл.Монтана, представлявана от Т. И. Г., Председател сумата от 750.00 лева разноски по делото – за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: