РЕШЕНИЕ
№ 555
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20221001000359 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260658 от 23.02.2022г., постановено по гр.д.№15685/2019г. по описа на
СГС е отхвърлен предявеният от Фонд за гарантиране на влоговете в банките против Р. Н.
В. иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 195057,23лв.,
представляваща платена от ищеца гаранция по влог в „Корпоративна търговска банка“ АД с
IBAN ***, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2019г. до окончателното плащане.
Присъдени са разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Фонд за гарантиране на
влоговете в банките с искане същото да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново,
с което предявеният иск да бъде уважен. Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и необоснован и постановен при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Последното оплакване се обосновава с твърдението, че
съдът неправилно разпределил доказателствената тежест между страните като указал на
ищеца, че следва да установи обстоятелството, че влогът е с преференциални условия. В
случай, че се приемело, че доказателствената тежест е правилно разпределена, то
въззивникът подчертава, че не му е била дадена възможност да ангажира доказателства
съобразно указанията, тъй като искането му за допускане на експертиза в тази връзка е било
оставено без уважение без да бъдат изложени мотиви. Уговорените по влога на ответника
1
лихвени проценти се различавали драстично от предлаганите от „Корпоративна търговска
банка“ АД, които била длъжна да прилага към своите клиенти. Навеждат се доводи, че в чл.
3, раздел III от Скалата на лихвените проценти на банката била уредена процедура за
сключване на индивидуални договори, което е в отклонение на обявените от банката
условия, с по-висок лихвен процент – до 10% на годишна база. В скалата било посочено, че
лихвените условия по раздел I и II са стандартни, което означавало, че индивидуално
договорените се отклонявали от тях и не попадали в кръга на защитата, предоставен от
ЗГВБ/отм./. Счита, че съгласно чл. 57 от Закона за кредитните институции/ЗКИ/, банките
приемали пари на влог само при обявени условия, които са длъжни да прилагат към всички
клиенти и този текст касае именно размера на лихвата по тях. По изложените съображения
процесните суми били изключени от обхвата на Директива 94/19/ЕО и Закон за гарантиране
на влоговете в банките/ЗГВБ(отм.)/. Твърди, че било ирелевантно обедняването на солвенса,
защото била налице отрицателна предпоставка за възникване на гаранционно
правоотношение между ищеца и ответното дружество, което водело до липса на основание
за получаване на извършеното плащане и се субсимирало под разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
пр. първо от ЗЗД.
Освен това жалбоподателят счита, че необосновано първоинстанционният съд приел
за доказано, че Р. Н. В. има влог в КТБ въпреки наличието на цесия, с която вземането е
прехвърлено, а след това и погасено чрез прихващане от цесионера „Ломско пиво“ АД.
Прихващането пораждало действие от момента на достигане на изявлението до банката и
това е станало на 21.11.2014г. с оглед на което при прекратяване на договора на
19.12.2014г., респ. на 28.01.2015г. е правно невъзможно вземането да се върне в
патримониума на цедента, тъй като вече не съществувало.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което
да уважи предявените искове за главница и обезщетение за забавено изпълнение.
Претендира направените разноски пред двете инстанции, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемият Р. Н. В. е подал в срок отговор на въззивната жалба, чрез адв.Т..
Счита въззивната жалба за допустима, но неоснователна. Излага подробни доводи по всяко
едно от твърденията на въззивника като посочва, че не са допуснати твърдените
процесуални нарушения. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за
въззивното производство.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
С подадената искова молба от Фонд за гарантиране на влоговете в банките е заявена
претенция за осъждане на Р. Н. В. да заплати сумата от 195 057,23лв., представляваща
вземане за недължимо платена гаранция по реда на чл. 23 ат ЗГВБ/отм./ по влог на
ответника В. в „Корпоративна търговска банка“ АД/н/ с IBAN ***, ведно със законната
2
лихва, считано от 29.11.2019г. до окончателното плащане. Поддържа се, че ответникът
сключил договор за индивидуален срочен депозит с „КТБ“ АД. След поставяне на банката
под специален надзор с искане вх.№9072/30.09.2014г. В. поскал този договор да бъде
прекратен. Впоследствие същият се е разпоредил със всички средства по този влог чрез два
договора за цесии съответно с договор от 05.11.2014г. за 204 828,59 евро и по договор от
06.11.2014г. за сумата от 100 000 евро като е прехвърлил същите на „Ломско пиво“ АД.
Последното дружество от своя страна направило изявление за прехващане между
придобитите вземания и свои задължения към „КТБ“ АД.
На 28.01.2015г. цесионерът „Ломско пиво“ АД уведомил квесторите на „КТБ“ АД, че
със споразумение от 19.12.2014г. вторият договор за цесия - от 06.11.2014г. е прекратен.
Ищецът счита, че това споразумение било антидатирано и е съставено единствено поради
факта,че ответникът е получил без правно основание изплащане на гаранция на
14.01.2015г. Счита, че за достоверна може да се счита едва датата, на която е подадено
уведомлението от „Ломско пиво“ АД. Дори обаче да се приемело, че договорът за цесия е
надлежно прекратен, то това прекратяване не можело да породи действие, тъй като
междувременно цесионерът извършил прихващане между придобитото вземане и свои
задължения към банката и вземането вече не съществувало. Освен това прекратяването на
договора за цесия станало след като лицензът на банката е бил отнет и поради това
ответникът нямало как да придобие право на влог, тъй като попадал в хипотезата на чл.4,
ал.3 от ЗГВБ/отм./.
Квесторите на „КТБ“ АД предоставили неточна информация на Фонда съгласно
която влогът на ответника Р.В. по сметка IBAN *** е в размер на 100 000 евро и е
непривилегирован. Въз основа на тази информация на ответника е била изплатена исковата
сума.
На следващо място е изложено твърдение, че изплатената сума е била недължима,
тъй като договорът за депозит е бил привилегирован и като такъв попада в обхвата на
изключенията по чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ/отм./.
Ответникът оспорва иска като твърди, че е получил процесната сума на правно
основание – чл.23 от Закона за гарантиране на влоговете в банките. Освен това ищецът имал
възможност да търси исковите суми от други лица по ЗГВБ, а не да предявява иска по
общия ред. С оглед на това счита същия за недопустим.
При условията на евентуалност оспорва същия като неоснователен.
Поддържа, че от наличните по делото документи е видно,че към 06.11.2014г. по
неговия влог са били налични 100 000 евро и с разпореждане на квесторите сумата била
пренасочена за изплащане като гарантирани средства от ФГВБ. Депозитът бил
непривилегирован съгласно Скалата на лихвените проценти в сила от 19.01.2009г. В тази
връзка се позовава на Директива 94/19 ЕО относно схемите за гарантиране на
влогове,действала към 2009г. като поддържа,че съгласно същата изключението от
гарантираните влогове се отнася за лихвени условия, които вложителят е постигнал на
3
индивидуална основа. Настоящият случай не бил такъв, защото ноторен факт било
обстоятелството, че „КТБ“ АД е прилагала т.нар. „привилегировани лихвени условия“ по
отношение на хиляди вложители в банката.
На следващо място се поддържа, че подадената информация от квесторите е била
напълно коректна и отговаряла на фактическото положение към 04.12.2014г.
От фактическа страна :
По делото е представен договор за индивидуален срочен депозит №9474 от
12.08.2009г. , сключен между ответника Р. Н. В. и „Корпоративна търговска банка“ АД
видно от който В. е депозирал парична сума в размер на 167 664,36 евро за срок от
дванадесет месеца срещу което банката се задължава да му заплаща лихва в размер на 8,5%.
Ищецът се позовава на Скала на лихвените проценти,намиращи се на л. 22 от делото
съгласно която стандартният лихвен процент за суми в евро за срок от 12 месеца е 4,50 %
Ответникът от своя страна е представил друга Скала на лихвените проценти като
твърди, че това е бил действащата скала към момента на подписване на договора. Съгласно
същата лихвеният процент за срочните депозити в евро за срок от 12 месеца също е 4,5%, но
е предвидено, че по договаряне лихвените проценти могат да варират от 1 до 10%.
По делото е налично искане вх.№9072/30.09.2014г., изпратено до квесторите на
„КТБ“ АД, с което ответникът е поискал да бъде прекратен депозитът по процесния договор.
същото е изпратено след като с решение №82 от 30.06.2014г. УС на БНБ са намалени
лихвените проценти по депозити в „КТБ“ АД до средния им пазарен размер.
Със съобщение вх.№12016/11183/06.11.2014г. ответникът е уведомил квесторите на
„КТБ“ АД , че с Договор за цесия от 05.11.2014г. е прехвърлил на „Ломско пиво“ АД
вземане в размер на 204 828,59 евро като част от вземане в общ размер на 304828,59 евро по
сметка с IBAN ***. Със съобщение от вх.№12016/19.11.2014г. ответникът уведомил
квесторите на „КТБ“ АД,че с договор за цесия от 06.11.2014г.е прехвърлил на „Ломско
пиво“ АД вземане към банката в размер на 100 000евро.
С уведомление за прихващане вх.№ 12169/21.11.2014г. „Ломско пиво“ АД е
уведомило квесторите на „КТБ“ АД, че извършва прихващане със свои задължения към
банката с придобитите от ответника Р.В. активни вземания.
По делото са представени решение по т.д.№1562/2017г. на СГС, решение по т.д.
№4749/2018г. на САС и решение №19 от .03.2021г. по т.д.№437/2020г. на ВКС, І т.о. С
решението на СГС изявлението за прихващане направено от „Ломско пиво“ АД със сумата
от 100 000 евро, прехвърлена от ответника с договор за цесия от 06.11.2014г. е обявено за
относително недействително спрямо масата на несъстоятелността на основание чл.59, ал.5
от ЗБН. САС е потвърдил това решение, но с акта на ВКС същото е обезсилено, тъй като
съдът е достигнал до извода, че същото прихващане вече е било обявено за относително
недействително на друго правно основание.
При извършената от настоящия състав служебна проверка беше установено, че с
влязло в сила решение, постановено по т.д.№ 3862/2015г. на СГС са обявени за относително
4
недействителни спрямо масата на несъстоятелността прихващанията, извършени с
изявление вх.№ 12169/21.11.2014г. на „Ломско пиво“ АД.
По делото е приложено споразумение с дата 19.12.2104г., с което Р. Н. В. и „Ломско
пиво“ АД се съгласяват да прекратят сключения между тях договор за цесия, сключен между
дружеството и Р. Н. В. на 06.11.2014г. съобразно който цедентът Р. Н. В. е прехвърлил на
„Ломско пиво“ АД вземане в размер на 100 000 евро по сметка IBAN ***. С исковата молба
изрично е оспорена датата на това споразумение като се поддържа, че този документ е
съставен единствено поради факта, че на 14.01.2015г. ответникът е получил плащане на
гаранцията по ЗГВБ/отм./.
Представено е и писмо вх.№ 602/28.01.2015г., с което „Ломско пиво“ АД уведомява
„КТБ“ АД/н/ за това прекратяване.
Видно от представеното нареждане за безскасов превод, намиращо се на л.56 от
първоинстанционното дело на 14.01.2015г. ФГВБ е превел на Р. Н. В. сумата от 196 000лв.
По делото са допуснати и приети първоначална и допълнителна съдебно-
икономически експертизи, изготвени от вещото лице Л. Б.. Експертът е взел данни от
автоматизираната система за изплащане на депозити, в която са били отразени салдата по
депозити и други сметки, притежавани от ответника Р.В. към 06.11.2014г. и е възпроизвел
същите в заключението. От тях се установява, че в системата на банката като
преференциален се води само депозитът на ответника,сключен на 20.08.2014г. в щатски
долари. По депозитната сметка IBAN *** в евро към посочената датата е имал наличност в
размер на 100 000 евро с левова равностойност 195 583 лв.
Към 05.11.2014г. по същата сметка са били налични 304 828,59 евро.
На ответника била изплатена сума в размер на 196 000лв.
Експертът е посочил размера на лихвите начислени върху първоначално
депозираната сума за целия период на договора за влог.
В допълнителната експертиза е дадено заключение относно прехвърлянето на сумата
от 99732,47 евро с левова равностойност в размер на 195 059,76лв. от банкова сметка IBAN
*** по специална банкова сметка IBAN ***. Последната била открита за разчет на
операциите по изплащане на суми от ФГВБ и тя не е платежна сметка по смисъла на
пар.1,т.32 от ДР на Закона за платежни системи ,т.е Фондът никога не е можел да извършва
операции по тази сметка. Сметката е разчетна и може да отчита само разчетни счетоводни
операции, отразяващи последвалото изплащане на суми от ФГВБ. Експертът е констатирал,
че операцията е изпълнена като дебитирана счетоводна сметка 1624- „Приети срочни
депозити от граждани и домакинства във валута“- банкова сметка IBAN *** и е кредитирана
счетоводна сметка 1739 „Привлечени средства с друго специално предназначение в левове“
– служебна банкова сметка IBAN ***.
При изготвяне на допълнителната експертиза вещото лице е взело предвид само
банково бордеро № 383906/06.11.2014г.
5
Въз основа на така събраните доказателства градският съд е приел, че искът е
неоснователен, тъй като ответникът е бил титуляр на непрефернциален банков влог поради
което извършеното от Фонд за гарантиране на вземанията в банките не е такова без
основание.
Настоящият състав намира следното:
Искът е с правно основание чл.55,ал.1,пред първо от ЗЗД. От изложените в исковата
молба твърдения става ясно, че ищецът претендира връщането на исковата сума, тъй като
счита, че същата е платена без основание. Поддържа се, че не са били налице условията, при
които се пораждат задължения за изплащане на суми от фонда по отношение на влога на
ответника. Искът е допустим, тъй като ЗГМБ/отм./ не предвижда друг специален ред, по
който ФГВБ да може да претендира възстановяване на сумите, за които счита че са
изплатени неправилно.
За да бъде уважена такава претенция е необходимо да бъде установено, че ищцовата
страна е престирала на ответника конкретна престация и за същата да се твърди, че липсва
основание за това разместване на благата.
В случая с оглед спецификата на отношенията ищецът следва да установи факта на
плащането, а ответникът да докаже, че е притежавал качеството на вложител в „КТБ“ АД
към момента на получаване на гаранцията без да нужно да се установява обедняване на
Фонда.
В тежест на ищцовата страна е също да докаже твърденията си, че ответникът В. се е
разпоредил с гарантираното от ФГВБ вземане към „КТБ“ АД.
От описаните по-горе доказателства се установява, че между ответника Р. В. и „КТБ“
АД/ сега в несъстоятелност/ е възникнало облигационно правоотношение по чл. 421 от ТЗ
въз снова на сключения между тях договор за индивидуален срочен депозит №9474 от
12.08.2009г. Предоставената сума е била в размер на 167 664,36 евро, а срокът на депозита е
дванадесет месеца с предвидена възможност за автоматична продължаване. Уговорено е, че
банката ще дължи годишна лихва върху внесената сума в размер на 8,5 % годишно.
По делото е спорно дали този депозит е преференциален такъв или договорът е
сключен при стандартни условия. В. са позовава на отбелязването в Скалата на лихвените
проценти, които „КТБ“ АД плаща към привлечените средства на клиенти в сила от
19.01.2009г., че лихвеният процент по договаряне е от 1 до 10%. Съдът приема,че следва да
направи изводите си въз основа на документа с такова наименование, представен от
ответника, тъй като насрещната страна не го е оспорила и същият е надлежно заверен като
препис, докато приложената към исковата молба Скала на лихвените проценти е
представлява само разпечатан на хартиен носител текст, за който няма данни откъде
изхожда.
Апелативният съд намира, че всеки договор за влог, който е сключен при лихвен
процент, който се различава от стандартния е индивидуално договорен. Видно от
съдържащите в цитирания документ таблици при срочен депозит в евро за срок от
6
дванадесет месеца се предвижда лихвен процент от 4,5%. Лихвеният процент по процесния
договор за влог е по- висок от стандартния такъв с почти 100%. Ето защо същият следва да
се квалифицира като преференциален по смисъла на чл.5, ал.1, т.1 от ЗГВБ/отм./ и за този
извод е без значение как банката е нарекла самия депозит при подаване на информацията
към ФГВБ. Този извод не се променя и от изтъкнатото от ответника обстоятелство, че
лихвен процент както този по неговия влог е бил предложен на хиляди вложители.
Въпреки, че депозитът попада в така посочено изключение, с оглед спорния въпрос
дали чрез нормата на чл.5 е транспонирана правилно нормата на чл.7,ал.2 от Директива
94/19/ЕО, която е приложима в настоящия случай, съдът намира, че следва да обсъди всички
останали обстоятелства, които имат отношение към предпоставките за възникване на
правото на обезщетяване и едва ако бъде прието,че са налице всички останали предпоставки
за заплащане на гаранцията, да направи преценка дали фактът, че депозитът е
преференциален сам по себе си води до основателност на претенцията.
На първо място това е наличие на вземане на ответника към „КТБ“ АД/н/ по договор
за влог към момента на изпащане на гаранцията.
От представените уведомления, отправени от титуляря на влога до „КТБ“ АД е
видно, че същият се е разпоредил с цялата сума, която е била налична по сметката като това
е станало с два договора за цесия – първият за сумата от 204 828,59 евро като част от
вземане в общ размер на 304828,59 евро по сметка с IBAN *** ( Договор за цесия от
05.11.2014г., сключен е „Ломско пиво“ АД) и вторият – за сумата от 100000 евро (Договор за
цесия от 06.11.2014г., сключен с „Ломско пиво“ АД).
Цесионерът е отправил до „КТБ“ АД/н/ изявление за прихващане на свои задължения
с така придобитите вземания. Това прихващане обаче е било обявено за относително
недействително спрямо масата на несъстоятелността с решение по т.д.№ 3862/2015г. на
СГС, поради което следва да се счита, че процесната сума е възстановена в патримониума на
цесионера и е възможно неговото връщане на прехвърлителя ( цедента).
Ответникът Р.В. излага твърдение, че вторият договор за цесия е прекратен със
споразумение между страните от 19.12.2014г. и в резултат на това той е придобил отново
вземането си към „КТБ“ АД по посочения влог. Насрещната страна поддържа, че такова
споразумение не е било сключено на посочената дата, а е съставено по-късно и е
антидатирано с оглед валидиране на полученото плащане по реда на ЗГВБ/отм./ . В тази
връзка е необходимо да се отбележи, че това доказателство е частен документ, който има
обвързваща съда доказателствена сила само по отношение на авторството му и не доказва
датата и мястото на съставянето му, а тези обстоятелства следва да бъдат установени в
процеса. Тъй като в тежест на ответника по настоящото дело е да установи, че е имало
основание за плащането на гаранцията (т.е че е бил титуляр на вземането към „КТБ“ АД/н/),
именно той следва да докаже, че към момента на плащане договорът за цесия вече е
прекратен и вземането се е било върнало в неговия патримониум.
Доказателства в тази насока не са ангажирани. От приетата по делото експертиза се
7
установява, че по сметка на ответника в „КТБ“ АД/н/ е имало наличност от 100 000 евро към
06.11.2014г., а уведомлението, с което ответникът е съобщил, че е прехвърлил това свое
вземане е достигнало до „КТБ“ АД след тази дата, т.е банката е узнала по-късно за
извършеното разпореждане с вземането.
Единственият документ, от който може да се направи извод, че споразумението е
сключено преди неговото съставяне е уведомлението, отправено от „Ломско пиво“ АД до
„КТБ“ АД/н/ за прекратяване на договора за цесия. Същият обаче е постъпил в
деловодството на „КТБ“ АД/н/ след датата на плащане на гаранцията, поради което не
доказва твърдението на ответника.
Предвид на изложеното по делото не беше установено, че към датата на получаване
на гаранцията Р. Н. В. е бил титуляр на вземане от банков влог в размер на 100 000 евро по
сметка с IBAN ***. Поради това следва да се приеме, че е липсвало основание за
осъщественото от Фонд за гарантиране на вземанията в банките плащане в размер на
195 583лв. на 14.01.2015г. Следователно, искът за заплащане на претендирана сума от
195 057,23лв. се явява основателен и следва да бъде уважен.
С първоинстанционното решение е прието,че основание за плащане е налице, което в
противоречие с направения по-горе извод. Ето защо същото ще следва да бъде отменено и
да бъде постановено ново,с което искът д бъде уважен.
На основание чл.86,ал.1 от ЗЗД върху главницата се дължи обезщетение в размер на
законната лихва, считано то деня на забавата. Тъй като подаването на исковата молба при
всички случаи представлява такава покана, то и законна лихва се дължи така, както е
претендирана и този иск също следа да бъде уважен.
С оглед изхода на делото на „Фонд за гарантиране на вземанията в банките следва
да се присъдят направените по делото разноски, които са в размер на 12 350лв. за двете
съдебни инстанции и по 450лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка една от
инстанциите.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260658 от 23.02.2022г., постановено по гр.д.№15685/2019г.
по описа на СГС и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Р. Н. В. с ЕГН ********** с адрес :Столична община, с.***, в.з.“***“
№ *** да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на Фонд за гарантиране на
вземанията в банките, БУЛСТАТ ********* със седалище в гр.София, ул.“Владайска“
№27,представляван от М. В. М. в качеството му на Председател на УС сумата от
195 057,23лв. представляваща недължимо изплатена гаранция по чл.4 от ЗГВБ/отм./ по влог
на ответника в „Корпоративна търговска банка“ АД/н/ с IBAN ***, ведно със законната
8
лихва, считано от датата на завеждане на иска – 29.11.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Н. В. с ЕГН ********** с адрес :Столична община, с.***, в.з.“***“
№ *** да заплати на основание чл.55,ал.1,пр1 от ЗЗД на Фонд за гарантиране на вземанията
в банките, БУЛСТАТ ********* със седалище в гр.София,ул.“Владайска“
№27,представляван от М. В. М. в качеството му на Председател на УС сумата от 12350,35лв.
разноски и общо 900лв. юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България
при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9