№ 22
гр. Бургас , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.424 ал.1, вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане от Главния прокурор за възобновяване на НОХД №
50/2021г. по описа на РС Сливен.
В искането се релевират касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от
НПК - нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение
на процесуални правила, които са основание за възобновяване на
наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Посочва се, че
първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, като е
определил първоначален общ режим за изтърпяване на определеното в
одобреното споразумение наказание лишаване от свобода на подс.П.П..
Твърди се, че съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, съдът е следвало да
определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието, тъй като
подс.П. е изтърпял последното си осъждане - наказание три месеца лишаване
от свобода, на 17.07.2020г., като не са изминали повече от пет години от
изтърпяване на това наказание и извършване на престъплението по НОХД №
50/2021г. по описа на РС Сливен (на 12.11.2020г.), за което се иска
възобновяване. Преди да одобри споразумението, съдът е бил длъжен да
провери законосъобразността му и само ако не противоречи на закона и
1
морала, да го одобри. В конкретния случай е било налице нарушение на
материалния закон – чл.57 ал.1 т.2 и т.3 от ЗИНЗС, което районният съд не е
констатирал и не е предложил промени в споразумението, а е одобрил
споразумение, противоречащо на закона. Заявява се, че допуснатите
нарушения на закона и на процесуалните правила са съществени по смисъла
на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и са основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за
възобновяване на наказателното производство. Иска се възобновяване на
НОХД № 50/2021г. по описа на РС Сливен, като се отмени определението на
съда от 24.02.2021г., с което е одобрено постигнатото споразумение между
страните, в частта относно определения първоначален режим за изтърпяване
на наложеното на П. наказание лишаване от свобода и да се върне делото за
ново разглеждане в отменената част от друг състав на първоинстанционния
съд по реда на чл.306 ал.1 от НПК.
Представителят на АП Бургас изразява становище за допустимост на
искането за възобновяване, като с оглед на изтъкнатите в него доводи и
данните по приключилото наказателно производство, намира същото за
основателно. Твърди, че П. е осъден по НОХД № 50/2021г. на СлРС за
умишлено деяние, извършено на 12.11.2020г., като не се изминали 5 години
от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което
е изтърпял на 17.07.2020г. Счита, че при одобряване на постигнатото между
страните споразумение, СлРС е нарушил материалния закон, като е
определил П. да търпи наложеното му наказание при първоначален общ
режим, тъй като не е налице основанието по чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, нито
изключението по чл.57 ал.3 от ЗИНЗС, предвид наличието на предходни
осъждания, последователността на извършените престъпни деяния с висока
степен на обществена опасност, които установяват, че осъденият П. е с висока
степен на обществена опасност. Поради това, материалния закон е приложен
неправилно, което обосновава касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от
НПК. Посочва, че е допуснато и съществено нарушение на процесуалния
закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, тъй като съдът се е отклонил от
задълженията си по чл.382 ал.7 от НПК и е одобрил споразумение, което
противоречи на закона, а е следвало да предложи промени в споразумението
или да откаже да го одобри. Пледира за възобновяване на производството по
НОХД № 50/2021г. по описа на РС Сливен, като се отмени определението на
съда от 24.02.2021г., с което е одобрено постигнатото споразумение между
2
страните, в частта относно определения първоначален общ режим за
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и да се върне
делото за ново разглеждане тази част от друг състав на съда по реда на чл.306
ал.1 т.2 от НПК.
В съдебно заседание пред АС Бургас осъденият П. К. П. се явява лично и с
назначения си служебен защитник – адв.Д.М. от АК Бургас. Защитникът на
осъдения П. счита искането за възобновяване на наказателното дело за
допустимо, а по същество – за неоснователно. Твърди, че искането на Главния
прокурор е направено на 19.04.2021г., т.е. след изтичане на срока за
възобновяване - един месец след одобряване на споразумението на
24.02.2021г., а именно след 24.03.2021г., съобразно разпоредбата на чл.421
ал.2 от НПК. Посочва липса на пороци по чл.348 от НПК. Счита искането за
неоснователно поради липса на оплаквания във връзка с приложението на
чл.57 ал.3 от ЗИНЗС и липса на твърдения, свързани със степента на
обществена опасност на осъдения. Посочва, че въпреки наличието на
предишни осъждания, същите не са свързани с извършването на тежки
престъпления, като последното деяние, за което е осъден по въпросното дело,
не сочи висока обществена опасност на деца, който е имал безупречно
поведение в съдебното и досъдебното производство, както и липсват данни за
наложени наказания в срока на изтърпяване на наказанието. Счита, че
утежняване на положението на осъдения няма да способства за постигане
целите на наказанието по чл.36 от НК и най-вече на индивидуалната
превенция. Пледира за оставяне на искането за възобновяване без уважение.
Осъденият П. се присъединява изцяло към становището на защитника си.
Иска режимът му да остане такъв, както е в момента.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е подадено
от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.421 ал.3 НПК. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.419 НПК, при посочени основания
по чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като разгледано по
същество, искането е основателно.
С определение от 24.02.2021г. е одобрено споразумение по НОХД №
50/2021г. по описа на РС Сливен, с което П. К. П. е признат за виновен за
3
това, че на 12.11.2020г. в гр.Сливен, без надлежно разрешително държал
високорискови наркотични вещества с общо тегло 0.447 грама на обща
стойност 2.68 лева, поради което и на основание чл.354а ал.3 предл.2 т.1 и
чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание
чл.55 ал.3 от НК на П. не е наложено предвиденото кумулативно наказание
глоба.
Първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила на 24.02.2021г., с
одобряване от съда на постигнатото и подписано споразумение между
страните. Определението на съда не подлежи на касационна проверка.
Апелативният съд намира, че е основателно наведеното в искането на
Главния прокурор на Република България, относно нарушение на
материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, което е основание за възобновяване на наказателното дело по
смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
Видно от приложената на л.24 – л.26 от ДП справка за съдимост, П.П. е
осъждан няколко пъти за умишлени деяния, включително и за тежки по
смисъла на НК, едно от които е изтърпял ефективно (наложено наказание три
месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим по НОХД №
354/2019г. по описа на СлРС). Това обстоятелство, наред с характеристичните
данни за осъдения – същият е без трудова ангажираност; семейно необвързан,
независимо, че има дете, за което няма данни, че полага грижи; конфликтен и
склонен към противообществени прояви; агресивен спрямо близките си, в
частност към родителите си, с които живее; издирван многократно (обявяван
за общодържавно издирване), определят високата обществена опасност на
осъдения П.. Предходните осъждания и липсата на поправителен ефект по
отношение на осъдения, също го характеризират като личност с висока
обществена опасност, което е пречка за приложение на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС
за определяне на общ първоначален режим за изтърпяване на наложеното му
наказание. В тази връзка, наведеното от защитата наличие на предпоставките
на ал.3 на чл.57 от ЗИНЗС, не е основателно. Действително осъденият П. е
имал добро процесуално поведение в съдебната и досъдебна фаза по
наказателното производство, което не го определя като личност със занижена
обществена опасност. Поради това, настоящият апелативен съд намира, че
това не е основание за определяне на по-лек първоначален режим на
4
изтърпяване на наложеното наказание, тъй като са налице предпоставките по
чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС.
П.П. е осъден по НОХД № 50/2021г. на СлРС за деяние, извършено на
12.11.2020г. Установено е, че осъденият П. е изтърпял предходно наложено
наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.66
от НК, на 17.07.2020г. (арг.л.26 от ДП). Към момента на извършване на
деянието по НОХД № 50/2021г. на СлРС не са изтекли пет години от
изтърпяване на предходното му наказание, а само около четири месеца (много
кратък период от време), поради което е налице основанието по чл.57 ал.1 т.2
б.“б“ от ЗИНЗС.
Съобразявайки посочените по-горе доводи, СлРС е одобрил споразумение с
наложено наказание лишаване от свобода, което осъденият П. да търпи при
първоначален общ режим, въпреки противоречието му със закона относно
определения режим, тъй като са налице предпоставките по чл.57 ал.1 т.2 б.“б“
от ЗИНЗС, а не тези по чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Следва осъденият П. да
търпи определеното наказание по НОХД № 50/2021г. на СлРС в размер на
шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим. Налице е
нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, тъй
като законът е приложен неправилно, което е основание за възобновяване на
наказателното производство, съобразно разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 от
НПК. Налице е и допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
тъй като районният съд е одобрил споразумение, което противоречи на
закона, а съобразявайки разпоредбата на чл.382 ал.7 от НПК, съдът одобрява
споразумението, когато не противоречи на закона и морала. Районният съд не
е изпълнил пълно и коректно задълженията си, произтичащи от нормите на
чл.382 ал.5 и ал.6 от НПК, като е нарушил процесуалните правила по чл.382
ал.5, ал.7 и ал.8 от НПК. По този начин допуснатото нарушение на
процесуалните правила е съществено по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 от НПК и
също е правно основание по смисъла на чл.422 ал.1 т.5 от НПК за
възобновяване на наказателното дело.
Неоснователно е наведеното в пледоарията от защитата на осъденото лице
П., че не е спазен срокът за депозиране на искането за възобновяване от
Главния прокурор на Република България. Искане за възобновяване на
наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК може да се направи не
по-късно от шест месеца от влизането в сила на съответния акт (арг.чл.421
5
ал.1 от НПК). В конкретния случай определението, с което е одобрено
постигнатото между страните споразумение е влязло в сила на 24.02.2021г.,
т.е. искане за възобновяване може да се депозира в шестмесечен срок от
влизането му в сила – до 24.08.2021г. Искането на Главния прокурор е
направено на 19.04.2021г. или в законноустановения шестмесечен срок,
поради което АС Бургас намира, че срокът е спазен и искането е процесуално
допустимо.
Съобразявайки всичко изложено, Апелативен съд Бургас намира, че следва
да възобнови наказателното производство по НОХД № 50/2021г. по описа на
РС Сливен и да отмени определение от 24.02.2021г., с което е одобрено
постигнатото споразумение между страните, в частта, с която е определен
първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание и да върне
делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на
първоинстанционния съд по реда на чл.306 ал.1 т.2 от НПК, тъй като при
определеното вече наказание и съдебно минало на осъдения П., приложимата
в случая разпоредба на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС не предполага
алтернативни възможности, а определя приложението на единствения
законосъобразен първоначален режим на изтърпяване на наложеното
наказание. В такъв смисъл е постоянната съдебна практика на ВКС – Р №
178/2020г. по н.д.№ 695/2020г., ВКС, ІІ н.о.; Р № 246/2018г. по н.д.№
927/2018г., ВКС, І н.о.; Р № 92/2010г. по н.о.№ 748/2009г., ВКС, ІІІ н.о.; Р №
244/2011г. по н.о.№ 1432/2011г., ВКС, І н.о.; Р № 90/2013г. по н.о.№
93/2013г., ВКС, ІІ н.о. и др.
По изложените съображения, Апелативен съд Бургас намира, че искането
на Главния прокурор за възобновяване на делото е основателно и
определението на СлРС следва да се отмени, само в очертаната от
съобразителната част на настоящото решение насока относно определяне на
първоначалния режим на изтърпяване на наложеното на осъдения П.П.
наказание.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 50/2021г. по
6
описа на РС Сливен.
ОТМЕНЯ влязло в сила определение от 24.02.2021г., с което е одобрено
постигнато споразумение между страните, в частта, с която е определен
първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното на П. наказание.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част относно
първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, по реда на чл.306 ал.1
т.2 от НПК, от друг състав на първоинстанционния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7