Решение по дело №14986/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262354
Дата: 8 април 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20191100514986
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 08.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на единадесети март, две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.

мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА                             

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело №  14986 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 518413/29.10.2018г. по гр.д. № 28814 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 125-ти състав  е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 213,ал.1 от КЗ ( в сила от 01.01.2006т., отм), че З. „О.З.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** дължи на „А.”ООД, ЕИК********, със  съдебен адрес: адв. Т.П.,***, офис 5  заплащане на сумата от 272,70лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.01.2018г., до изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „отговорност на превозвача при международен превоз на стоки” полица № 0310-165-2015-00022 за имуществени вреди върху лек автомобил „Хюндай” в следствие на транспортирането, за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 3026/2018г. на СРС, 125-ти състав, като З. „О.З.” АД, ЕИК ******** е осъдено да заплати на А.”ООД, ЕИК******** съдебни разноски от 625,05лв., като неоснователен е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 213, ал.1, изр.1 от КЗ /отм/ за горницата над 272,70лв. до предявения размер от 370,84лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.01.2018г., до изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „отговорност на превозвача при международен превоз на стоки” полица № 0310-165-2015-00022 за имуществени вреди върху лек автомобил „Хюндай” в следствие на транспортирането, за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 3026/2018г. на СРС, 125-ти състав, като А.”ООД, ЕИК******** е осъдено да заплати на З. „О.З.” АД, ЕИК ******** съдебни разноски от 92,76лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 3193792/26.11.2018г. по регистъра на СРС,  от ищеца А.”ООД, ЕИК******** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че приложими са чл. 17 т.1, т.2 и т. 3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и вредите от увреждането на  товар при превоза следвало да се определи по цени в Германия, където тези вреди били отстранени. В случая превозвания товар бил автомобил, той бил произведен 1 година преди увреждането, необходимо било да се отремонтира в официален сервиз,защото бил в гаранционен срок,  стойността на ремонта му по фактурата бил 371,31лв. Щетата била настъпила в Германия, нелогично и икономически неизгодно било да се отремонтира в България, защото това би довело до по-големи разходи, релевантни били цените в Германия. Претендирало е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете З. „О.З.” АД, ЕИК ******** е оспорило жалбата. Изложил е съображения, че решението в обжалваната част е правилно.  Разпоредбата на чл. 23 , т.1 и т.2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки сочела, че при увреда на товар размер на обезщетението се определя съобразно цени в място, в което стоката е приета за превоз, а това било България., поради което и правилно СРС уважил иска до размера от 272,20лв., тоест по средни цени в РБългария, а не по място на увредата. Не било установено автомобил да е  в гаранционен срок, а и това било ирелевнатнто. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с молба вх.№ 2012112/04.05.2018г. на А.”ООД, ЕИК********, със  съдебен адрес: адв. Т.П.,***, офис 5   срещу ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 229 вр. с чл. 226 от ( в сила от 01.01.2006т., отм) да признае за установено, че З. „О.З.” АД, ЕИК ******** дължи на „А.”ООД, ЕИК********, заплащане на сумата от 370,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.01.2018г., до изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „отговорност на превозвача при международен превоз на стоки” полица № 0310-165-2015-00022 за имуществени вреди върху превозван товар  по договор от 02.11.2015г. за международен превоз на стоки от България до Германия , представляващ лек автомобил „Хюндай NLHB351BAGZ122427  в следствие на транспортирането, за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 3026/2018г. на СРС, 125-ти състав, като му се присъдят разноски по делото. Навел е твърдения, че на 02.12.2015г. сключил с „И.К.”ЕООД договор за международен превоз на два леки автомобили, едни от тях бил „Хюндай NLHB351BAGZ122427  по дестинация от гр.София, България до гр.Керпен, Германия, на 09.11.2015г. при разтоварването на товара се установило, че „Хюндай NLHB351BAGZ122427  е повреден , извършен бил ремонт на същия в Германия на стойност от 370,84лв., за което ищецът платил . За този превоз с влекач „Мерцедес Спринтер 412Д, рег. № М ******ищецът имал сключен договор с ответника по застраховка „отговорност на превозвача”, уведомил ответника за настъпилата вреда и поискал да му се възстанови сумата от 370,84лв., но ответникът без основание отказал да го направи.

Ответникът ОЗК Застраховане” АД, ЕИК ******** в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочило е, че нямало валидно правоотношение между страните по действителен застрахователен договор, нямало застрахователно покритие по полицата за участвало в процесното ПТП МПС рег. № ******, нямало покрит застрахователен риск.  В случая повредата не се дължала на грешка на превозвача,  на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът е могъл да избегне и съгласно чл. 17, ал.2 от Конвенцията за ЧМР превозвачът не отговарял за тези вреди. Това съгласно чл. 5 от ОУ освобождавало застрахователя от задължение за плащане на обезщетение за тях. Не бил представен протокол от комисар за установяване на настъпилия риск, не бил уведомен до 24 часа за същото , а това били задължения по пар.ІІІ, чл. 2 и чл.1 от застрахователния договор. Причината за увреждането на товара било неполагане на необходима грижа за товара от превозвача, това било изключен риск. Размер на претенцията била завишена.  Релевантни били цените в място на товарене съгласно чл. 23 от Конвенцията, тоест в България. В открито съдебно заседание от 11.10.2018г. е заявил, че не оспорва обстоятелството, че ищецът е платил процесната сума за отстраняване на вреди по товара. Претендирало е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 3026/2018г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 3004287/15.01.2018г. е издадена заповед, с която е разпоредено З. „О.З.” АД, ЕИК ********  да заплати на „А.”ООД, ЕИК******** сумата от 370,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.01.2018г., до изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „отговорност на превозвача при международен превоз на стоки” полица № 0310-165-2015-00022 за настъпило  събитие по превоз на стоки от 02.11.2015г. на „И.К.“ООД от България до Германия - автомобил Хюндай, който при пристигането на 09.11.2015г. се установило, че имал щети в следствие на транспортирането, за отстраняването на които заявителят платил 370,84лв , както и съдебни разноски от 445лв., длъжникът е уведомен на 16.02.2018г., на 13.03.2018г. е подал възражение срещу заповедта, на 05.04.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането по заповедта и такива е представил на 04.05.2018г.

С Определение от 15.08.2018г. районният съд е обявил за безспорни обстоятелствата, че страните по делото са сключили договор по застраховка „Отговорност на превозвача при международен превоз на стоки” полица № 0310-165-2015-00022, че на 02.11.2015г. „И.К.”ООД е възложило на ищеца да извърши автомобилен превоз на  2 бр. моторни превозни средства от България до Германия, за което е съставена международна товарителница , товар бил натоварен в гр. София като при пристигането в Германия на 09.11.2015г. било установено  че единият лек автомобил е увреден в следствие на транспортирането, за извършения ремонт на същия е издадена фактура  и ищецът е платил по нея 189,61 евро, ищецът не се е свързал с авариен комисар за събитието.

Прието е обяснение на К.К.сочещо че на 09.11.2015г. при пристигането в гр. Крепен установил при разтоварването, че единят автомобил е ожулен при транспортирането.

Прието е писмо от ответника до ищеца от 12.12.2015г., с което ответникът е  поискал да му се представят документи по подаденото уведомление за щета настъпила на 09.11.2015г.

Приети са неоспорени международна товарителница.

Приети са   калкулации на чужд език без представен превод на Български език и същите не могат да бъдат ценени.

Приети са Общи условия по застраховка „Отговорност на превозвача при международен превоз на стоки”, съгласно чл. 5 от които,  не се покрива отговорност на превозвач за загуба или щета, в които превозвачът се освобождава от отговорност съгласно Конвенцията.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-автотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че лек автомобил „Хюндай с шаси NLHB351BAGZ122427   е произведен през 2014г., пробегът му по данни от Интернет е 3215км., одраскването по предна броня в дясната част е отремонтирано чрез китосване, шлайфане и боядисване за сумата от 371,31лв. по фактура в Германия, този ремонт в България по средни пазарни цени към 09.11.2015г. бил 272,20лв., вредите можело да се получат при превоза. Посочило е, че при транспортиране на автомобили задължително се блокирали 4-те колела с ремъци и дори един от тях да се отпуснел, не можело да има преместване на автомобила, защото останалите 3 ремъка го държали.

С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени, правната квалификация, дадена от СРС не може да обоснове недопустимост на решението, евентуално би се отразила на правилността му.

Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2015г., договор за застраховка е сключен през 2015г., то съдът приема, че приложимият закон процесния случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2006г., отм).

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 229  вр. с чл. 226 от КЗ (отм.).

Съгласно разпоредбата на чл. 226 и чл. 229  от КЗ (отм.) увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност”  е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" , като в хипотеза в която застрахован е платил обезщетение на увредения, застрахованият  има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките стойността на вредите, но не повече от платеното, от застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор.

В хипотеза на сключен договор за застраховка, покриваща отговорността на превозвач , извършващ международен автомобилен  превоз на товари е приложим е действащия към съответния момент Кодекс за застраховане , но и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки ( Конвенция СМR).

При загуба/увреждане  на товар по вина на превозвача право да получи обезщетение от превозвача има товародателя и/или получателя на товара.

 Договорът за застраховка, сключен между превозвача и застрахователя с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие притежава характеристиките на договор за застраховка "Гражданска отговорност". Предмет на този  договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, свързани с възникването, валидността и съдържанието на застрахователното правоотношение, настъпването на застрахователното събитие, пораждането и изискуемостта на вземането за застрахователното обезщетение, се уреждат от материалния закон, приложим към договора за застраховка. В отношенията между застрахователя и застрахования разпоредбите на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки ( Конвенция СМR) намират приложение доколкото размерът на дължимото застрахователно обезщетение е обусловен от дължимото от превозвача на правоимащия обезщетение, а то се определя по реда на чл. 25 вр. чл. 23 § 1 от Конвенцията СМR. Между правоимащия / изпращач или получател на товара/ и застрахователя на превозвача не съществува правоотношение по договор за застраховка.

Съгласно чл. 17, т. 1 и т. 2 от Конвенцията СМR превозвачът е отговорен за липса/повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, като той може да се освободи от тази отговорност, когато липсата се дължи на грешка или нареждане на правоимащия, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее.

Съдът приема за установено по делото, че  през ноември 2015г. между страните  е съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки”, на 02.12.2015г. ищецът е натоварил в гр.София по сключен с „И.К.”ЕООД договор за международен превоз на товар по дестинация от гр.София, България до гр.Керпен, Германия два леки автомобили, един от тях „Хюндай NLHB351BAGZ122427,  превозът е бил извършен с влекач „Мерцедес Спринтер 412Д, рег. № *******, включен в договора за застраховка, като на 09.11.2015г. при разтоварването на товара в Германия се установило, че превозваният автомобил Хюндай NLHB351BAGZ122427   е повреден - имал драскотини по предна част на броня, което се дължало на транспортирането, извършен е ремонт на същия в Германия, средна пазарна цена на ремонт на същите в България е 272,20лв., която сума ищецът платил, настъпилата вреда е покрит застрахователен риск по договора за застраховка между страните. Решението на СРС в частта, в която иск е уважен за сумата от 272,20лв. е влязло в сила и силата на пресъдено нещо обвързва страните  и съда в тази му част за горепосочените обстоятелства.

Спорен въпрос по делото е размерът на дължимото обезщетение.

При осъществяване на застрахователния риск по силата на изричната норма на чл. 226 Кодекс за застраховането (отм.) за правоимащия възниква имуществено притезателно право да иска плащането на застрахователното обезщетение и това право  се основава на закона, а не на  договор между застрахователя и увредения. Задължението на застрахователя е функционално обусловено от задължението на застрахования, като максималната граница на отговорността на застрахователя е уговорената в договора застрахователна сума. Тази функционална обусловеност на застрахователната отговорност по застраховка „Отговорност на превозвача“ от отговорността на превозвача по договор за превоз, за който се прилага Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, обосновава извод, че застрахователно обезщетение по тази застраховка се дължи както при виновни действия на превозвача, така и при отговорност без вина на превозвача за причинени на трети лица щети по време на превоза. В размера на дължимото застрахователно обезщетение при застраховка "Гражданска отговорност" се включва и размерът на лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. Размерът на тези лихви, както и размерът на дължимото обезщетение за вреди се определя от закона, уреждащ отношенията между застрахования и увреденото лице. При иск за причинени имуществени вреди при изпълнение на договор за международен автомобилен превоз, както размерът на дължимото от превозвача обезщетение, така и размерът на лихвата за забава  за плащането му се определя от нормите на Конвенция СМR. Същите по горепосочените съображения са приложими и при иск по чл. 226 и по чл. 229 от КЗ (отм) - при предявен пряк иск от правоимащия срещу застрахователя на превозвача по договора за международен автомобилен превоз на стоки, съответно при предявен иск от  платилият застрахован превозвач срещу застрахователя по застраховка Гражданска отговорност на превозвача. (В този смисъл Решение № 127/05.02.2020г. по т.д. № 2957/2018г. на ВКС І-во Т.О.; Решение № 118/20.07.2017г. по т.д. № 2179/2016г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 47/30.07.2019г. по т.д. №1502/2018г. на ВКС, І-во Т.О.,  )

Съгласно разпоредбата на чл. 25 вр. с чл. 23, т.1  от Конвенция СМR  размер на обезщетението при частична повреда на превозвания товар е стойността на отстраняването на вредите  по място на предаване на товара за превоз.

В конкретния случай увреденият товар е предаден за превоз в гр. София, поради което и съгласно приложимите специални норми на приложимата в случая Конвенция СМR   релевантна за размера на дължимото застрахователно обезщетение е стойността на  ремонта на увредения товар в Република България. По делото се установи, че платената от ищеца сума за ремонта на автомобила, извършен в Германия, е  189,61 евро левова равностойност на които е 370,84лв., че пазарната стойност на вредите в Република България към момента на увредата е 272,20лв. поради което и  съдът приема, че иск  е основателен до размера от 272,20лв. Действително от прието по делото заключение по съдебно-автотехническата експертиза се установи, че увреденият товар –автомобил Хюндай, е бил с първа регистрация през 2014г., че е бил увреден през ноември 2015г. но не е установено, че към 09.11.2015г. този автомобил е бил в гаранция и изискването за запазването правата по гаранцията е било ремонт да се извършва във фирмен сервиз, не е установено и извършеното отстраняване на вредите в Република Германия да е бил направен от такъв, поради което и доводите на въззивника в този смисъл са неоснователни. 

С оглед гореизложеното съдът приема, че иск е основателен до размера от 272, 20лв.,  като за горницата над 272,20лв. до предявен размер от 370,84лв. иск е неоснователен. Решението на СРС в обжалваната част е постановено по иск с правна  квалификация  чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. чл. 213, ал.1, изр.1  от КЗ(отм.). която е неправилна, но по предявеният иск  районният съд се е произнесъл и е формирал правилни изводи за неоснователността му,  поради което и решението на СРС следва да се потвърди, но при правилна правна квалификация по чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 229 вр. с чл. 226 от КЗ ( в сила от 01.01.2006г., отм).

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Решението на СРС в частта за разноските не следва да се отменя, защото съответства на изхода на делото.

  Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 518413/29.10.2018г. по гр.д. № 28814 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 125-ти състав  в частта, с която е отхвърлен иск на А.”ООД, ЕИК********, със  съдебен адрес: адв. Т.П.,***, офис 5  срещу ОЗК З.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** за  признаване за установено, че З. „О.З.” АД, ЕИК ******** дължи на „А.”ООД, ЕИК********, заплащане на горница над 272,20лв. до  370,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.01.2018г., до изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „отговорност на превозвача при международен превоз на стоки” полица № 0310-165-2015-00022 за имуществени вреди върху превозван товар по договор от 02.11.2015г. за международен превоз на стоки от България до Германия в следствие на транспортирането, който  товар представлява лек автомобил „Хюндай NLHB351BAGZ122427 и която сума е платена от застрахования на увреденото лице, за която сума е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 3026/2018г. на СРС, 125-ти състав, като А.”ООД, ЕИК******** е осъдено да заплати на З. „О.З.” АД, ЕИК ******** съдебни разноски от 92,76лв., при правилна правна квалификация  на иска чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 229 вр. с чл. 226 от КЗ ( в сила от 01.01.2006т., отм./.

ОСЪЖДА  А.”ООД, ЕИК********, със  съдебен адрес: адв. Т.П.,***, офис 5   да заплати на ОЗК З.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева), представляващи възнаграждение за юрисконсулт в производството пред СГС.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.