Разпореждане по дело №423/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано по жалба на процесуалния представител на Е. Л. против решение № 457 от 18.01.2011г. по гр.дело № 2366/2010г. по описа на РС – Б.. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Формулирани са искания за отмяна и оставяне без разглеждане на молбата за защита на ищеца в първоинстаннционното производство като неоснователна и за отхвърляне на искането за налагане на мерки по ЗЗДН. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът по въззивната жалба не е депозирал такъв. В с.з. процесуалният му представител поддържа, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Страните не правят искания по реда на чл. 266 от ГПК.

След анализ на доказателствата, на мотивите на съдебното решение и на доводите на страните в производството, съдът констатира следното от фактическа и правна страна:

Установява се, че страните в настоящото производство са роднини по сватовство, което обуславя извода за приложимостта на ЗЗДН, поради наличието на хипотезата на чл.3, т.7 от ЗЗДН.

С представената по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН декларация въззиваемият е декларирал, че спрямо него е извършен акт на домашно насилие от зет му Е. Л. изразяващ се в побой.

Освен въпросната декларация, ползваща се съгласно чл.13,ал.3 от ЗЗДН с материална доказателствена сила за факта на извършеното насилие, са ангажирани и писмени доказателства от полицейската преписка, образувана по жалба на пострадалия. В писмените си обяснения въззивникът и въззиваемият сочат, че на 11.07.2010г. около 20.00 часа е имало свада между тях. В резултата на същата са били причинени физически травми на въззиваемия. Те се установяват от медицинското свидетелство от 12.07.2010г., издадено от д-р М. Г., съдебен лекар в СМО при МБАЛ - Б.. Като обективно състояние на въззиваемия в медицинското свидетелство е отразено; „ отоци и кръвоносни насядания под двете очи, охлузвания на дясната вежда, кръвонасядания на гърба, отоци и кръвонасядания на Т.,четвърти и пети пръст на лявата ръка .”В документа е посочено, че на лицето е „причинена болка и страдание” и уврежданията се дължат на твърди предмети. Обосновано съдът е възприел като годни доказателствени средства медицинския документ, по аргумента на разпоредбата на чл.13, ал.1 и ал. 2, т.1 от ЗЗДН, както и с оглед на обстоятелството, че е издаден на следващия ден след инцидента.

Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:

Базирайки се на доказателствената сила на приложената и приобщена към доказателственият материал декларация по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН, която има доказателствена стойност съгласно разпоредбата на чл.13, ал. 2 от ЗЗДН и на събраните и обсъдени по- горе писмени доказателства, съдът правилно е приел за безспорно установен извършеният на 11.07.2010г. акт на домашно насилие. Доказано е, че той е извършен от Е. Л., чрез нанасяне на побой спрямо неговия тъст Т. А. В.. Правилен е изводът, че е налице хипотеза на осъществено домашно насилие спрямо лица, от кръга, определен в нормата на чл. 3, т. 7 от ЗЗДН.

Съдът е определил мерки за защита, изразяващи се в задължение за извършителя на основание чл.5, ал.1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо своя тъст Т. А. В.. Заедно с това е постановена забрана за извършителя на основание чл. 5, т. 3 от същия закон да приближава пострадалото лице и обитаваното от него жилище, представляващо гаражен етаж, задгаражна стаяс адрес: гр. Б., ул. „Т. М.” 63, както и местата за социални контакти и отдих на молителя за срок от 12 месеца, считано от влизане на решението в сила. Ограничителната мярка въздържане от извършване на домашно насилие е правилно определени като вид, защото отчитат тежестта на извършеното деяние и защита, от която не нуждае въззивавемият. Различни са изводите на настоящата инстанция относно втората такава, а именно забрана за въззивника да приближава пострадалото лице и обитаваното от него жилище. Същата съдът приема за неприложима с оглед на обстоятелството, че извършителят и пострадалият живеят в една жилищна сграда и обитават общо дворно място. Ето защо в тази част съдебният акт следва да бъде отменен.

Окръжният съд приема, че правилно е определен размерът на кумулативно предвидената мярка „глоба” за извършителя в размер на 600 лева. Този размер е по средата между минималния и маскималния по чл. 5, ал.4 от ЗЗДН и е съответен на тежестта на деянието на Л..

Заедно с изложеното, същият следва да бъде осъден да заплати разноски за въззивното разглеждане в размер на 36 лева.

Водим от горното и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ :

ОТМЕНЯрешение №457/18.01.2011. по гр.дело №2366 на Районен съд Б. по описа за 2010г. В ЧАСТТА, с която е наложена ограничителната мярка “забрана за ответника да приближава пострадалото лице и обитаваното от молителя жилище, представляващо гаражен етаж, задгаражна стаяс адрес: гр. Б., ул. „Т. М.” 63, както и местата за социални контакти и отдих на молителя” за срок от 12 месеца, считано от влизане на решението в сила .

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Е. Л. да заплати по сметката на Окръжен съд –Б. съдебни разноски в размер на 36(тридесет и шест)лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :