РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Пловдив , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Х. Димитрова
в присъствието на прокурора Евгений Владимиров Милев (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20205330111775 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 1 и 3 от ЗОДОВ.
Ищецът А. Г. А., ЕГН: **********, от **************, чрез пълномощник адв. В.И., е
предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №
2, искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата в размер на 1 000
лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образувано срещу него досъдебно
производство, което в последствие е било прекратено, ведно със законната лихва от влизане
в сила на определението за прекратяване до окончателното му изплащане; сумата в размер
на 1 000 лева- обезщетение за незаконно задържане, ведно със законната лихва върху сумата
от отмяната на мярката за неотклонение до окончателното изплащане; сумата в размер на 1
202, 86 лева- имуществени вреди от задържане на личния му автомобил и невъзможността
му да го ползва, изразяващи се в платени данъци за него и сумата от 200 лева- адвокатска
защита по ДП, ведно със законната лихва върху сумите.
В исковата молба е посочено, че на 11.02.2015 г. било образувано ДП № 45/ 2015 г. по
описа на РУП- Раковски срещу неизвестен извършител за кражба, което в последствие
продължило като ДП № 140/ 2015 г. по описа на „КП“ при ОД на МВР- Пловдив. На
08.07.2015 г. ищецът бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР, като се извършило
претърсване и изземване на стаята в хотел, в който той се намирал към онзи момент- хотел
„****“, село *****. Иззели му ключовете на автомобил „Пежо Партнер“, като се извършило
1
претърсване и на автомобила, с който бил пристигнал в хотела- „М.“. На следващия ден бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195 ал. 1 точки 4, 5 и 7, вр. чл. 194 ал. 1 от
НК, като бил задържан и за 72 часа. Първоначално му била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, но след обжалване тя била променена на „парична гаранция“.
Иззет му бил като веществено доказателство и личният автомобил „Пежо Партнер“, рег. №
******, светло сив металик. С постановление от 22.03.2019 г. НП било частично прекратено
по отношение на ищеца, като мярката за неотклонение му била отменена, но автомобилът
му не бил върнат. В останалата си част ДП било спряно, както и до момента. Разследването
надхвърлило всички разумни срокове, като му причинило стрес и притеснения и се отразило
негативно върху социалните му контакти. За период от четири години претърпял значителни
вреди в следствие на незаконното обвинение. С изземването на автомобила бил лишен от
възможността да го ползва за лични и семейни нужди, а освен това платил и данъци в
размер на 1 202, 86 лева. Ангажирал и адвокат за защита, за да му бъде върнат, на когото
заплатил хонорар от 200 лева. Данък му бил начислен, независимо, че автомобилът не
можел да се ползва, защото спирането му от движение не го освобождавало от данък, с
което му били нанесени материални вреди. Отделно от това, претърпял множество
физически болки и емоционални страдания, още страх от наказателна отговорност,
дискомфорт от упражнената принуда. Било ограничено и правото му на свободно
придвижване. Изпаднал в стрес и притеснение, изгубил съня си, бил депресиран, затворил се
в себе си, ограничил контактите си, чувствал се обиден и унизен, загубил вяра в
институциите, бил дескредитиран в очите на близките си. ДП било прекратено поради
недоказаност на обвинението, поради което ответникът отговарял за причинените му вреди,
пряка и непосредствена последица от воденото ДП. Обвинението било незаконно, а
отговорността на Държавата- обективна, като в случая неимуществените вреди дори не се
нуждаели от доказване, защото се следвали по принцип. Претендира за присъждане на
справедливо обезщетение за причинените му вреди, както следва: неимуществени- за
незаконно задържане в размер на 1 000 лева и за причинени болки и страдания от
продължителното разследване, също в размер на 1 000 лева; имуществени- за платен данък
МПС в размер на 1 202, 86 лева и за адвокатска защита в размер на 200 лева, като търси и
законната лихва. Моли и за разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа
иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който изцяло оспорва
иска по основание и размер. Посочва се, че претенцията за неимуществени вреди била
недоказана, както и, че същата се явявала прекомерна по размер. По отношение на иска за
имуществени вреди, прави възражение, че същият следвало да се разгледа по общия исков
ред. Иззетият автомобил продължавал да бъде собственост на ищеца, като в случая нямало
противоправни действия на компетентните органи по разследване. Нямало и доказателства
за платен адвокатски хонорар. Законната лихва била дължима от влизане в сила на
постановлението за прекратяване. Моли за отхвърляне на исковете. В съдебно заседание
чрез представителя си поддържа отговора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
2
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ДП № 45/ 2015 г. по описа на РУП- Раковски, което в последствие
продължило като ДП № 140/ 2015 г. по описа на „КП“ при ОД на МВР- Пловдив. По същото
ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 04.11.2015 г. за престъпление по чл.
195 ал. 1 точки 4, 5 и 7, вр. чл. 194 ал. 1 от НК. С постановление на РП- Пловдив от
22.03.2019 г. наказателното производство е частично прекратено по отношение на ищеца.
Представени са свидетелство за регистрация на лек автомобил „Пежо Партнер“, рег. №
******, собственост на ищеца, постановление от 05.05.2002 г. на РП- Пловдив за връщането
му, пълномощно за управление на автомобила, протокол за връщането му от 28.05.2020 г.,
квитанция за платен данъци за МПС за периода 2015 г.- 2020 г.
Като писмени доказателства са приети още справка за съдимост на ищеца, както и справка
за висящи наказателни производства.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца
(протокол от с.з. от 02.02.2021 г.). Св. К.С.Р.- майка на ищеца, заявява, че го били обвинили
в кражба, били го в полицията, вдигнал кръвно, имал и диабет. От ареста го освободили с
парична гаранция, платена от приятелката му М.. Чувствал се зле, бил нервен, пиел
лекарства, разделил се с приятелката си, още не можел да се възстанови. Автомобилът му
бил задържан, като след подадена жалба го върнали, но бил в лошо състояние. Майката
живеела основно в чужбина, не била наясно с делата на сина си. Св. М. А. И.- приятелка на
ищеца, посочва, че от 2017 г. се разделили, защото тя за минала за чужбина. Бил задържан в
ареста, като тя платила гаранция от 2 000 лева, за да го освободят. Обвинението му се
отразило зле- вдигнал кръвна захар, станал нервен, ходел на изследвания. Автомобилът му
бил конфискуван, като бил върнат след време и след намесата на адвокат, като през това
време ползвал автомобил под наем, за който плащал.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.
В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като от събраните
доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато
обвинение за умишлено престъпление от общ характер по чл. 195 ал. 1 точки 4, 5 и 7, вр. чл.
194 ал. 1 от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на
прокуратурата по отношение на ищеца. При това положение наистина е осъществен
фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й
органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган-
Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се
носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно
производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали
процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на
3
НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице,
действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на
общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или
неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия
на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно
производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и
неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо
него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът
за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.
По делото са разпитани двама свидетели- съответно майката и бившата приятелка на
ищеца, като и двамата описват емоционалното му състояние във връзка с обвинението-
притеснение, безпокойство, стрес. Макар и показанията им да се преценяват с оглед нормата
на чл. 172 от ГПК, доколкото лицата са близки на страната и се явяват заинтересовани в
определена степен от изхода на спора, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се
изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни
емоции, притеснения, страх. За да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди, е
необходимо да се установи, че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие
именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези
негативни последици, като основно свидетелските показания са в тази насока.
Следва да се има предвид, че последиците от едно незаконно обвинение трябва да бъдат
преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на
поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването (затвореност в
себе си и нежелание за контакти), за това отговорност не могат да носят органите на
прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с
околните. За това не за всичко настъпило в живота на ищеца след повдигане на обвинението
може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява
чрез свободния му избор. В тази връзка несигурността и нарушеното спокойствие не могат
да се дължат само да незаконното обвинение, защото в основата им стои поведението на
лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението.
За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото
наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели,
обществен отзвук), но гласните доказателства не установяват никакво отрицателно
отношение от страна на околните. Напротив- никой от двамата свидетели не посочва, че
обвинението е станало достояние до трети лица, че това е накърнило авторитета на лицето
или пък, че околните са се отдръпнали от него. Така личните притеснения на ищеца и
изпитваните от него негативни емоции представляват единствено негови субективни
усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в
емоционалната сфера в следствие на разследването. Останалите описани в исковата молба
4
проявления на причинените вреди представляват субективни усещания на лицето за бъдещи
събития (несправедлива осъдителна присъда, влизане в затвор), които не са се сбъднали,
поради което от тях не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици от
евентуалното настъпване на тези несигурни събития. При това положение няма как всички
лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото
ежедневие, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са
били предизвикани от обвинението.
Не се доказа също така обвинението да е предизвикало някакво влошаване на здравето на
лицето или да е оказало вредно влияние в тази насока, нито пък за такова нещо е
представена медицинска документация за състоянието му, която да го установи.
Твърденията на лицето за причинения му стрес, вдигнато кръвно и т.н. по време на ДП също
не могат да обосноват доказаност на тезата за нарушено здраве от обвинението, а по- скоро
следва да се приемат като една съвсем като нормална човешка реакция на напрегнатост и
вътрешно притеснение на обвиняем. Наред с това обаче, задължително следва да се посочи,
че ищецът е бил осъждан в миналото, т.е. бил е обект и на други предходни разследвания от
органите на реда, които обстоятелства са от значение за това, че той не за пръв път има досег
с правосъдието. В тази връзка трябва да се има предвид при преценката на съда за
интензитета на вредите обремененото съдебно минало на лицето, което несъмнено оказва
съществено влияние върху психо- емоционалния стрес, притесненията и неприятните
преживявания, които обаче тук са със значително по- ниска степен и тежест, предвид
миналата съдимост на лицето.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно
производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност,
както и неудобство и емоционален дискомфорт, но в процеса въобще не се установи нито да
е имало някаква негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, нито пък не се доказаха
продължителни или мъчителни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от
действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически
страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче
обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с
оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на
възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед
формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват
продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално-
следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. В настоящия случай
обвинението е за тежко умишлено престъпление, извършвани са разпити на лицето, то е
участвало в множество процесуално- следствени действия- предявявания, претърсване,
изземване на негови жилища, вещи (автомобил), първоначално е имал и най- тежката мярка
за неотклонение- задържане под стража, в последствие променена в парична гаранция.
Разглеждането на делото в досъдебната фаза е приключило значителен период от време-
около четири години, която продължителност при всички положения представлява
5
неразумен срок на разследване, дори и да е имало обективни причини, свързани със
събиране на доказателства. Не се установява обаче конкретният случай да е придобил
обществен отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил
публично компрометиран или дискредитиран.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението
за причинените на ищеца неимуществени вреди е в разумни граници, защото не се
установява лицето да е претърпяло значителни или тежки вредни последици, които да са
извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални
страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения,
нарушено спокойствие и житейски ритъм, както и дългият период на разследването, трябва
да бъдат овъзмездени. Същото обаче следва да бъде преценено според общоприетия
критерий за справедливост, икономическите условия на живот, личността на пострадалия,
преценена и с оглед миналата му съдимост, както и при отчитане на принципа, че то в
подобни дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване.
Предвид изложеното, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да се определи на 1 000 лева, колкото са и поискани. Сумата
следва да се присъди, ведно със законната лихва, но считано от момента на прекратяване на
ДП, т.е. от момента на влизане в сила на постановлението на прокуратурата за
прекратяването, защото именно оттогава окончателно е изключена отговорността на ищеца.
Втората искова претенция за неимуществени вреди касае незаконното задържане. От
материалите по ДП е видно, че ищецът е задържан първоначално за 24 часа по реда на
ЗМВР на 09.07.2015 г., като след това е бил задържан за още 72 часа и по частно нак. дело №
4209/ 2015 г. на ПРС, XVIII нак. с-в, му е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“, като след обжалване по В. ч. н. дело № 1301/ 2015 г. с определение от 16.07.2015 г.
мярката е заменена с „парична гаранция“. С факта на прекратяване на ДП на основание-
недоказаност на обвинението, следва, че обвинението е било незаконно, а оттук- и самото
задържане под стража също. Фактически ищецът е бил лишен за един период от време от
правото на свободно придвижване, през което време е изпитвал негативни емоции, както
посочват и свидетелите, доколкото е чувствал дискомфорт, страдания, изолация, стрес и
унижения. Отделно от това, се установи, че паричната гаранция е била внесена от
приятелката на ищеца, т.е. ангажиран е друг близък до семейството с намирането на
финансови средства за плащане на гаранцията и освобождаването му от ареста, което е
довело до допълнителни затруднения и неудобства. Налице е причинна връзка между това
емоционално състояние на лицето и пребиваването му в ареста за съответния период, което
се дължи именно на оказалото се в последствие незаконно задържане, поради което на
ищеца тук се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди на отделно
основание. Търсеният размер от 1 000 лева не е прекомерен с оглед тежестта на
обвинението, претърпените страдания, периода на задържането, критериите за
справедливост и съдебната практика, поради което и тази претенция следва да се уважи
изцяло.
Следващата искова претенция е за присъждане на имуществени вреди, изразяващи се в
6
заплащане на местни данъци за задържания автомобил на ищеца, както и разходи за
адвокатско възнаграждение за защита, свързани с връщане на иззетия като веществено
доказателство автомобил. В хода на разследването на 28.04.2016 г. лек автомобил „Пежо
Партнер“, рег. № ******, собственост на ищеца, видно от регистрацията му, е бил задържан,
като е предаден с протокол за доброволно предаване. С постановлението на прокуратурата
от 22.03.2019 г. за частично прекратяване на НП спрямо ищеца не е било взето отношение
спрямо приобщеното веществено доказателство, като след сезиране от страна на защитника
на обвиняемия със съответно искане, с допълнително постановление от 04.05.2020 г. е било
разпоредено връщането на вещта на нейния собственик. Фактическото предаване е станало с
протокол от 28.05.2020 г. на пълномощник на ищеца. При това положение, действително за
период от около четири години ищецът е бил лишен от възможността да ползва своята вещ
по предназначение, но претенцията за обезщетение в случая е предявена на друго
основание. Търсят се платените за периода данъци, за което обстоятелство действително е
приложена приходна квитанция от общината, удостоверяваща внасянето на сумата от общо
1 202, 86 лева за данък МПС и лихви за периода 2015 г.- 2020 г. за въпросния автомобил.
Тези разходи обаче биха били дължими, дори и автомобилът да се намираше във
фактическата власт на неговия собственик, т.е. данъкът се дължи при всички положения и
това не е свързано с обстоятелството дали возилото се ползва или пък ако, не се ползва,
каква е обективната или субективна пречка за това. В този смисъл не е налице причинна
връзка межди незаконното задържане и платените местни данъци, поради което в тази
хипотеза вреди от незаконното обвинение не могат да бъдат присъдени. Доколкото се
претендира и лихва за забава, като акцесорно вземане към несъществуващо главно такова,
същата отново няма как да бъде присъдена.
По различен начин обаче стоят нещата относно разходите за адвокатско възнаграждение.
Тези разноски не могат да се търсят в рамките на наказателното производство, по което са
направени (аргумент от нормите на чл. 189 ал. 4 и чл. 190 ал. 1 от НПК), поради което те са
останали за сметка на обвиняемия. Доколкото обаче същите са в следствие именно на
незаконното обвинение, срещу което се е защитавал ищецът, ползвайки квалифицирана
адвокатска помощ пред органите на ДП, в частност за връщането на иззетия му автомобил,
няма пречка тези разноски да бъдат присъдени в настоящия процес, защото са предизвикани
от действията на служители на ответника, като бъдат възложени в негова тежест щом
незаконното обвинение е поддържано именно от прокуратурата. Приложен е към исковата
молба договор за правна защита и съдействие, според който е упълномощен адвокат В.И. да
защитава обвиняемия по делото, както и да му укаже съдействие при връщането на
автомобила, при договорено възнаграждение от 200 лева, изцяло платено в брой, според
отбелязването по договора. Допълнителното постановление на прокуратурата за връщане на
вещта е станало след искане на адвоката, като в тази връзка договорът е изпълнен и
разходите за адвокат подлежат на възстановяване. Същите са били реално заплатени и
договорени в интерес на обвиняемия и неговата защита, поради което сумата подлежи на
връщане и в тази част искът следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаването му.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковите претенция, на
7
ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично
се претендират и за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, като са налице доказателства,
че такива са реално направени. Внесената сума от 20 лева за държавна такса (л. 2) следва да
му се присъди изцяло, като принципно разноските за адвокатско възнаграждение на
пълномощника му се дължат по съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенцията,
като според представения договор за правна защита и съдействие (л. 9) заплатеният хонорар
възлиза на сумата от 500 лева, от която следва обаче да му се присъдят само 336, 18 лева,
изчислени по съразмерност.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №
2, да заплати на А. Г. А., ЕГН: **********, от **************, сумата от 1 000 (хиляда)
лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от образувано срещу него ДП № 45/
2015 г. по описа на РУП- Раковски, което в последствие продължило като ДП № 140/ 2015 г.
по описа на „КП“ при ОД на МВР- Пловдив, прекратено с постановление на РП- Пловдив от
22.03.2019 г., ведно със законната лихва от влизане в сила на определението за прекратяване
до окончателното му изплащане, сумата от 1 000 (хиляда) лева- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно задържане по повдигнатото обвинение, ведно със
законната лихва върху сумата от отмяната на мярката за неотклонение до окончателното
изплащане, както и сумата от 200 (двеста) лева- адвокатска защита по ДП, ведно със
законната лихва върху сумата от предявяване на иска до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. А., ЕГН: **********, от **************, иск против
Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да му
заплати сумата в размер на 1 202, 86 (хиляда двеста и два лева и осемдесет и шест стотинки)
лева- обезщетение за имуществени вреди от задържане по ДП на собствения на ищеца лек
автомобил „Пежо Партнер“, рег. № ******, изразяващи се в платени данъци за него за
периода 2015 г.- 2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” №
2, да заплати на А. Г. А., ЕГН: **********, от **************, разноските по делото, както
следва: сумата от 20 (двадесет) лева- за внесена държавна такса и сумата от 336, 18 (триста
тридесет и шест лева и осемнадесет стотинки) лева- за адвокатско възнаграждение,
изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
9