Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 57
гр. Варна, 21.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№725 по описа за 2019г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от Е.В.Н. и Н.А.Н., чрез адв.Г., срещу постановеното решение
№850/07.10.2019г. по т.д.№94/2018г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон. Твърди се, че по делото е установено наличието на
застрахователен договор с покрит риск „злополука“ на служителите на дружеството
„ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД, с предмет смърт от трудова злополука съгласно Наредба за
задължителното застраховане на работници и служители за риск „трудова
злополука“ и чл.55, ал.2 от КСО. Изводът на съда, че рискът „трудова злополука“
не е покрит противоречи на събраните доказателства. Неправилно е и позоваването
на Добавък №2 към полицата, тъй като същият е неотносим към процесния спор.
Приложима в
конкретния случай е разпоредбата на чл.345, ал.5, т.1 от КЗ, като ответникът е
знаел, че застраховащият извършва дейност в чужбина, поради което е възможно
настъпване на риск извън територията на страната. При сключване на договора
застрахователят е следвало да изиска необходимата му информация и да попълни
въпросник, каквото действие не е установено да е извършено. След като не е
поискал информация и изясняване на каквито и да е обстоятелства, рискът се носи
от застрахователя, който следва да покрие всеки риск, настъпил в периода на
застраховката. В този смисъл е и разпоредбата на чл.362, ал.2 и ал.3 от КЗ,
според която, когато не е поставил въпрос за обстоятелствата, които са били
налице преди датата на сключване на договора, застрахователят не може да откаже
плащане.
Излага се още, че при
постановяване на решението съдът е разместил доказателствената тежест за
установяване „обема“ на застрахователното покритие. Доколкото твърденията са на
ответника, той е следвало да докаже наличието на изключен риск. Още повече, че
КЗ обвързва дефиницията „застрахователно събитие“ единствено със срока на
договора.
В съдебно заседание
въззивниците, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата. Твърдят, че
събитието, което е настъпило в РТурция не е изключено от покритието на
сключената застраховка, поради което подлежи на обезщетяване от застрахователя.
Размерът на дължимото обезщетение е определен в закона и за същия няма спор
между страните. По същество моли съда да отмени решението, уважи предявените
искове в пълен размер и им присъди направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, т.2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна
„ЧЕРТАСИГ – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД, регистрирано в
Румъния, с писмен отговор, чрез адв.К., оспорва жалбата като неоснователна.
Излага, че решението на ВОС е правилно, обосновано и постановено въз основа на
събраните по делото доказателства. От същите се установява, че към момента на
сключване на застрахователния договор същият е покривал настъпилите рискове –
„трудова злополука“ на територията на Република България. Самият работодател е
знаел, че няма договор, с който да се покриват настъпилите рискове в чужбина,
поради което е и сключено допълнителното споразумение. Във въззивната жалба не
се прави разграничение между изключение от договореното застрахователно
покритие /чл.345, ал.5, т.1 от КЗ/ и изключено покритие, в който случай договор
изобщо липсва.
В конкретния случай с
първоначалния договор няма постигнато съгласие за покриване на рискове от
настъпили злополуки извън територията на страната, като застрахователното
покритие не може да се подразбира или да се извлича по тълкувателен път.
Обстоятелството, че застраховащият извършва търговска дейност в чужбина не
означава, че рискът от настъпване на злополука в чужбина е автоматично покрит.
По делото е безспорно установено застрахователното покритие по сключения
договор към датата на смъртта на наследодателя на въззивниците, което е
обхващало единствено настъпилите рискове на територията на Република България,
защото се прилага чл.3, ал.2 от КЗ и друго не е уговорено. Аргумент в тази
посока е и начина на определяне на дължимото по договора възнаграждение.
В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява представител. С писмено становище оспорва жалбата
и поддържа подадения отговор. По същество моли съда да отхвърли жалбата,
потвърди решението и му присъди направените по делото разноски, за които е
представил списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът по предмета на
спора съобрази следното:
Производството пред
ВОС е образувано по предявени искове от Е.В.Н. и Н.А.Н. срещу
ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД, регистрирано в
Република Румъния, чрез „ЧЕРТАСИГ-ДАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО АД – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, гр.София, за заплащане на всеки един от
ищците на сумата от по 120 282.54 лева, след допуснато в проведено на 17.09.2019 год. изменение
на иска чрез неговото увеличение, на основание чл.214, ал.1 ГПК, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за покрит риск /смърт на застрахован
работник/ по застрахователна полица №0150962/01.02.2017 год., с период на
действие 23.02.2017 -22.02.2018 год., сключена от „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД, в
качеството му на застраховащ и работодател на наследодателя на ищците А. Г. Н.,
поч. на 01.07.2017 год. в Община Чумра, Република Турция, на основание чл.459,
ал.4 вр. чл.448, ал.7 КЗ, ведно с обезщетение за забава за периода от
30.09.2017-12.01.2018 год. в размер от по 2 878.37 лева за всеки един от
ищците. Претендира се и присъждане на законната лихва върху главниците, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата и
допълнителната искова молба се твърди, че ищците са наследници на А. Г. Н.,
починал на 01.07.2017 год. в Община Чумра, Република Турция, при ПТП при
отиване на работа. Сочи се, че същият е имал сключен трудов договор №
559/08.02.2017 год. с „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД. Последният, в качеството му на
работодател, е сключил с ответника „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И
ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД договор за застраховка, обективиран в застрахователна
полица №0150962/01.02.2017 год., с период на действие 23.02.2017-22.02.2018
год., с покритие на риск „злополука“ на служителите на дружеството и предмет –
смърт от трудова злополука съгласно Наредба за задължителното застраховане на
работници и служители за риск „трудова злополука“ и чл. 55, ал. 2 КСО. Съгласно
договорените „други условия“ на полицата, застрахователят се е съгласил да носи
риска и за всички новопостъпили служители на застраховащия.
С разпореждане №
20994/05.09.2017 год. на НОИ, ТП-София град, злополуката е прита за трудова,
съгласно чл.55, ал.1 КСО, поради което и наследниците на застрахования служител
имат право на застрахователно обезщетение, равняващо се на 7 кратния размер на
неговата годишна брутна работна заплата, изчислена към момента на сключване на
застраховката, възлизаща на 196 967.40 лева. В издаденото от работодателя удостоверение
изх.№ 451/02.08.2017год. БТВ на наследодателя А. Н., за периода
09.02.2017-09.03.2017 год., е в размер на 2 344.85 лева.
Твърди се още, че на
13.09.2017 год. ищците са отправили до застрахователя претенция за плащане на
сумите от по 98 483.70 лв. на всеки един от тях, като са предоставили
банкови сметки и цялата изискуема информация за заплащане на обезщетението. По
подаденото искане е постановен отказ, за който са уведомени с писмо изх.№
И-32-47/21.09.2017 год., поради наличие на териториален обхват на покритие на
сключената застраховка, покриваща настъпилите застрахователни събития само за
територията на Република България.
Излага се, че
процесният добавък е сключен след датата на настъпване на застрахователното
събитие. Налице е противоречие на клаузата му за действие по време с нормата на
чл.345, ал.1 т.4 КЗ и на неравноправност на клаузата за действие на добавъка,
считано от 14.07.2017 год.
Претендира се и
присъждане на обезщетение за забава на главниците /дължими застрахователни
обезщетения/, считано от 30.09.2017 год., когато е изтекъл 15 дневния срок за
заплащане от поканата, на основание чл.448, ал.3 вр. чл.459, ал.3 КЗ, както и
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане.
Сочат, че съгласно
чл.348, ал.1 КЗ общите условия са част от договора, като нито индивидуалната
полица, нито общите условия, нито КЗ изключват риск, настъпил в Турция, каквито
изключения съгласно чл.345, ал.5 т.1 КЗ следва да се договорят изрично. Твърдят,
че при полагане на дължимата грижа застрахователят би могъл да разбера, че
работодателят осъществява дейност в чужбина, а сключеният по-късно добавък № 2
не ги обвързва. Оспорват и наведените възражения досежно размера на
претендираното обезщетение, като сочат, че БТЗ на наследодателя им е тази за
първия отработен месец – 09.02.-09.03.2018 год.
Ответникът „ЧЕРТАСИГ
- ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД, с писмени отговори и в
съдебно заседание, оспорва предявените
искове по основание и размер. Не оспорва наличието на сключен с „ПИ ВИ
КОНСУЛТ“ ООД договор за застраховка „Злополука“ на основание Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова
злополука“, обективиран в полица № 0150962/2017год.
Оспорва наличието на
застрахователно събитие, тъй като към датата на смъртта на наследодателя на
ищците договорът е бил с покритие за трудови злополуки на територията на
България, а събитието е настъпило в РТурция. Твърди, че липсват основания за позоваване
на сключения впоследствие добавък № 2, разширяващ териториалното покритие на
сключената застраховка, тъй като същият е сключен на 14.07.2017 год. и има
действие занапред. Покритите рискове с полицата не могат да се променят от обстоятелството,
че застраховащият е извършвал дейност в чужбина. Приложените Общи условия не са
подписани от застраховащия работодател, а и дори да се приемат за приложими,
клаузите им изключват покритието на рискове, когато те настъпят в Турция, както
и пътуване в чужбина.
Оспорва твърденията
за нищожност на уговорката в добавък № 2, с която се разширява териториалния
обхват на застрахователната полица, поради противоречие със ЗЗП предвид
индивидуалното й договаряне. Оспорва и твърденията, че работодателят не би
сключил застрахователния договор при знание, че не обхваща застрахователни
събития, настъпили само на територията на Република България, доколкото това се
опровергава от сключения по негово искане добавък № 2, за който е заплатена допълнителна
премия.
Оспорва дължимостта
на претендираното застрахователно обезщетение и с оглед на обстоятелството, че при
сключване на застрахователния договор застраховащият работодател е представил
списък на застрахованите негови работници и служители, между които не е наследодателят
на ищците, а неговият договор е от 08.02.2017г.
Оспорва иска и по
размер, с твърдения, че същият следва да се определи на база посоченото в
трудовия договор възнаграждение за наследодателя на ищците, а именно 460лв. Още
повече, че същият няма отработени 12 месеца при този работодател, а при
сключване на застрахователния договор работодателят е декларирал трудовите
възнаграждения на работниците си, върху който размер е изчислена
застрахователната сума и застрахователната премия.
По същество моли съда
да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.
Предявените искове са
с правно основание чл.459, ал.4 от КЗ вр. чл.448 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана
по същество.
Пред въззивната
инстанция са безспорни фактите, надлежно установени при разглеждане на делото
пред ВОС, както следва:
Ищците Е.Н. и Н.Н. са
наследници по закон, съпруга и син, на А. Г. Н., починал на 01.07.2017 год. в
Община Чумра, Република Турция /л.12-13/.
Към датата на смъртта
А. Г. Н. е бил в трудово правоотношение с „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД въз основа на
сключен трудов договор № 559/08.02.2017 год., на длъжност „работник
строителство“ с основно месечно възнаграждение по ТД в размер на 460 лева и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в
размер на 0.6 % от основната месечна заплата за всяка година трудов стаж на
същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия /л.19/. За
изплатените му възнаграждения по делото
е приложено удостоверение изх.№451/02.08.2017г. /л.20/.
С разпореждане
№20994/05.09.2017 год. на НОИ, ТП – София град /л.16/ е прието, че декларираната
с вх. №730/20.07.2017 год. злополука, от осигурителя „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД,
станала с А. Г. Н. ***, Република Турция е „трудова злополука“ – настъпила през
време и по повод на извършваната работа, на основание чл.55, ал.1 от КСО. Разпореждането
е влязло в законна сила на 28.09.2017 год, съобразно удостоверение изх.№
1029-21-8861/29.07.2019 год.
Със
застрахователна полица № 0150962 от 01.02.2017 год., работодателят „ПВ Консулт“
ООД, в качеството си на застраховащ, и ответното дружество, чрез клона му в
България, са сключили договор за застраховка „Злополука“, период на действие от
23.02.2017 год. до 22.02.2018 год, включително. Застраховани лица по нея са служителите
на ПВ „Консулт“ ООД по приложен списък, неразделна част от полицата - 84 лица
към 23.02.2017 год. /представен на л.22-23 от делото/, както и всички
новопостъпили служители на застраховащия, който се е задължил да предоставя
информация, включваща три имена и длъжност, на всеки 6 месеца за новопостъпили
и напуснали служители.
Съобразно
отбелязването в застрахователната полица, покритият риск от ОУ е този по Раздел
А. Злополука: покрит в съответствие с Наредбата, като предметът на застраховане
са: смърт от трудова злополука, трайна загуба на трудоспособност от трудова
злополука и временна загуба на трудоспособност от трудова злополука, съгласно
Наредбата за задължително застраховане на работници и служители за риск
„трудова злополука“, която е и неразделна част от полицата. Неразделна част от
полицата са и Общите условия на Чертасиг Застраховка по групова застраховка „злополука, пътуване в
чужбина“, заверено копие, от които е приложено на л.24-29 от делото. Предвидено
е още, че застрахователната сума за рисковете смърт и трайна загуба на
трудоспособност е равна на 7-кратния размер на годишната брутна заплата на
застрахованото лице, изчислена към датата на сключване на застраховката. При
временна неработоспособност е предвидено да се изплаща процент от
застрахователна сума, съобразно таблицата в полицата.
С Добавък № 2/12.07.2017г.
към застрахователната полица №0150962, в сила от 14.07.2017год., страните са
договорили разширяване на териториалния обхват на покритието на застраховката,
както следва: „Покритието е валидно за държави – членки на ЕС, Турция, Русия,
Беларус и Албания, при условие, че застрахованите са служители с валиден трудов
договор към застраховащия, надлежно командировани в посочените държави с цел
изпълнение на преки трудови задължения“. Предвидено е заплащане на допълнителна
премия в размер на 780,37лв., платима до 18.07.2017г.
От приложеното по
делото заверено копие от разменената между страните по договора е-мейл
кореспонденция се установява, че Добъвък 2 от 12.07.2017г. е сключен въз основа
на преговори за вида на застраховката, териториалния й обхват и размера на
премията в периода от 04.07.2017г. до датата на сключването му /л. 253-260/.
С претенция за
изплащане на обезщетение от 13.09.2017г., получено от ответника на 14.09.2017г.
ищците са направили искане за изплащане на дължимото по застрахователната
полица обезщетение за настъпило застрахователно събитие и покрит
застрахователен риск – смърт на наследодателя им А. Г. Н., вследствие на
трудова злополука.
С писмо изх.№ И-32-47/21.09.2017
год. ответникът/застраховател е отказал заплащане
на застрахователно обезщетение, обосновано с териториалния обхват на сключения
договор за застраховка, покриващ настъпилите рискове единствено на територията
на страната.
За установяване размера
на претендираното застрахователно обезщетение по делото са представени: удостоверение
от работодателя относно изплатени трудови възнаграждения на наследодателя
/л.20/, извлечение от сметка за периода от 01.01.-07.07-2017 год. /л.111-117/,
заверено копие на трудова книжка /л.136-137/, данни от НАП и НОИ /л.291-292/;
допълнително споразумение към трудов договор от 10.02.2017 год. /л.300/, както и
са приети заключенията по допуснатите пред ВОС първоначална и повторна съдебно
– счетоводни експертизи.
Спорът пред
настоящата инстанция е концентриран върху въпроса дали настъпилата на
01.07.2017г. смърт на наследодателя на ищците А. Г. Н. ***, Република Турция,
призната за „трудова злополука“ /през време и по повод на извършваната от
работа/, на основание чл.55, ал.1 от КСО, представлява покрит застрахователен
риск по сключената от работодателя „ПВ Консулт“ ООД застраховка „Злополука“,
обективирана в полица № 0150962/01.02.2017 год.
За да даде отговор,
съдът съобразява съдържанието и характера на правоотношението по договор за
задължителна групова застраховка „Злополука и заболяване“, които са подробно
разяснени в решение по т.д.№3050/2013г. на ВКС, 1-во т.о. В същото е прието, че
предпоставките за възникване отговорността на работодателя за възмездяване на
настъпилите вреди в резултат на трудова злополука и професионална болест са
уредени в чл.200 от КТ. Наред с това, чл.52 от ЗББУТ предписва задължително
сключване на застраховка „трудова злополука“, по отношение на лица, чиято
работа е в риск, като въвежда административно задължение за работодателя да
сключи застрахователен договор за своя сметка, но в полза на своите работници.
В този смисъл отговорността на работодателя и тази на застрахователя за
обезщетяване на вредите от настъпилата трудова злополука съществуват паралелно,
като съгласно чл.200, ал.4 от КТ от дължимото от работодателя възнаграждение
следва да се приспаднат всички суми, получени от застраховката поддържана от
работодателя в полза на работника. В този смисъл е и решението по т.д.№1921/16г.
на ВКС, 1-во т.о.
На следващо място
съдът съобразява предмета на сключения застрахователен договор, след тълкуване
на същия, доколкото между страните съществува спор за неговото действително
съдържание. При тълкуването съдът се придържа към формираната съдебна практика,
подробно посочена в решение по т.д.№2612/2015г. на ВКС, 4-то г.о., която се
споделя от настоящия състав и съгласно която „при тълкуването следва да се
преценява уговорката не самостоятелно сама за себе си, а във връзка с
останалите уговорки по договора, като се изхожда от смисъла на целия договор и
целта на същия“. Съдът следва да търси действителната, а не предполагаемата
воля на страните, като уговорките се разглеждат с оглед на систематичното им
място в договора, в смисъла, който следва от целия договор, при преценка на
обстоятелствата, при които същият е сключен, както и при съобразяване
поведението на страните преди и след сключването му.
С оглед на горното,
съдът намира, че с процесния договор за застраховка „Злополука“, обективиран в
полица №0150962, страните са постигнали съгласие и застрахователят е поел
задължение да покрива рисковете от ОУ по „Раздел А. Злополука: покрит в
съответствие с Наредбата“ – смърт, трайна загуба на работоспособност и временна
загуба на работоспособност от трудова злополука. От съдържанието на ОУ е видно,
че в Раздел А са обхванати всички условия, при които може да настъпи покрит
застрахователен риск /злополука/ на територията на страната – пътуване от и до
работа, времето на командировка, с подробно разписано начало и край на периода
на покритие, хипотезите извън работно място, нападение, пътуване с МПС, грабеж,
превозвач, видовете наранявания и др. Изрично в полицата е посочено, че
рисковете от ОУ по Раздел Б.“Пътуване в чужбина“ не са покрити. В последния
попадат всички хипотези, при които може да настъпи покрит застрахователен риск
при командировка извън територията на страната/държавата по постоянно
пребиваване, пътуванията извън РБългария/държавата по постоянно
местопребиваване. В съответствие с покритите рискове е и начина на определяне
на застрахователната премия, определена съобразно ОУ на договора, както и
предоставената информация за застрахованите лица.
Горното обосновава
извод, че сключения застрахователен договор има ограничен териториален обхват,
като покрива рисковете настъпили на територията на Република България. Аргумент
в подкрепа на същия е и последващото поведение на страните: разменената
кореспонденция, в която изрично е направено искане за разширяване териториалния
обхват на застраховката, посочени са държавите, в които същата да разпростре
действието си и е постигнато споразумение за преизчисляване на дължимата
премия. В този смисъл е и съдържанието на допълнително подписания Добавък №2
към полицата от 12.07.2017г.
Съдът намира, че
отговорността на застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение, при
настъпване на застрахователния риск, е ограничена до договорения предметен
обхват на застраховката. В този смисъл са неоснователни възраженията на ищците
за нарушение на императивни правни норми от страна на работодателя, който не е
предоставил пълния обем информация при сключването й, а именно за
осъществяваната от него дейност извън пределите на страната, респ. за
необходимостта от съответствие на застрахования риск. Съобразно посочения
по-горе характер на отговорността на застрахователя по застраховка „Злополука“
- без пряко обезщетително действие, същата не може да бъде разширявана поради
въвеждане от страна на работодателя на клаузи в договора, които не съответстват
напълно на риска от осъществяваната от него дейност и като последица водят до
изключване отговорността на застрахователя или до непълно заплащане на
дължимото от същия обезщетение /редукция на застрахователната сума/. В тези
случаи отговорността за заплащане на обезщетението ще бъде изцяло, респ. в
по-голям обем от работодателя. В този смисъл са и постановените решения по
т.д.№3034/2014г. на ВКС,1-во т.о. и т.д.№3050/2013г. на ВКС, 1-во т.о., в които
е прието още, че сключеният застрахователен договор следва да се изпълнява,
като чл.17 от НЗЗРСРТЗ очертава обема на неговата отговорност – само по
отношение на поетото с договора задължение да заплати определена
застрахователна сума при настъпване на риска и при условията, при които е поета
застраховката.
Съдът намира, че
допълнителното споразумение за разширяване териториалния обхват на
застраховката, обективирано в Добавък №2/12.07.2017г. е неприложимо по
отношение на процесното застрахователно събитие, тъй като действието на
споразумението е от 14.07.2017г. и ретроактивното му действие е изключено на
основание чл.355, ал.2 от КЗ.
Предвид изложеното
съдът намира, че трудовата злополука с наследодателя на ищците А. Г. Н.,
настъпила на територията на община Чумра, Република Турция не се покрива от
сключената от работодателя задължителна застраховка „злополука“, поради което
отговорността на ответника, в качеството му на застраховател е изключена.
Предявените са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Предвид съвпадане
правните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане Е.В.Н. и Н.А.Н. следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемата страна ЧЕРТАСИГ - ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
АД, регистрирано в Република Румъния, Единен регистрационен код 12408250, със
седалище и адрес на управление Румъния, гр.Букурещ, сектор 1, ул.Николае
Карамфил“ № 61Б, представлявано от Д. Д. Г., чрез „ЧЕРТАСИГ-ДАСТРАХОВАТЕЛНО И
ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК ********* сумата от
7 609,56лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък и доказателства за
заплащането му.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №850/07.10.2019г. по т.д.№94/2018г.
на ВОС.
ОСЪЖДА Е.В.Н., ЕГН: ********** и Н.А.Н., ЕГН: **********
*** ДА ЗАПЛАТЯТ на
ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД, регистрирано в
Република Румъния, Единен регистрационен код 12408250, със седалище и адрес на
управление Румъния, гр.Букурещ, сектор 1, ул.Николае Карамфил“ № 61Б,
представлявано от Д. Д. Г., чрез „ЧЕРТАСИГ-ДАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО АД – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес
гр.София, Столична Община, район „Оборище“ ул.“Бачо Киро“ № 26-28-30, бл.2,
ет.4, представлявано от М. Г. РА.ова, сума в размер на 7 609,56 лева,
съставляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в ЕДНАМЕСЕЧЕН срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: