Р Е Ш
Е Н И Е
№ 25.04.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На двадесет и втори април 2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен
Стойчев
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Даскалова
Бисера
Максимова
Секретар Анатолия Атанасова
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 95 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С Решение № 648 от 19.12.2018
година, постановено по гр. д. 583/2018 година по описа на ТРС, съдът е отхвърлил предявения от М.Х.А. ***, действащ
чрез адв. Д.С. *** против Н.Д.И. с ЕГН ********** *** иск за установяване
съществуването на вземане в размер на 9100 лв., представляващо непогасено
задължение по договор за паричен заем от 30.04.2009 г., обезпечен със запис на
заповед, ведно със законната лихва от 07.02.2018 г. до окончателното изплащане,
за което по реда на чл.410 от ГПК е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 183/22.02.2018 г. по
ч.гр.д. № 266/2018 год. на РСТ, с правно основание чл.422 от ГПК, като
неоснователен. Присъдени са разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от Д.Г.С., БУЛСТАТ ********** - адвокат при
ШАК, с личен №**********, с адрес гр. Шумен, бул. „Симеон Велики”№46 б, ет.2, в
качеството му на процесуален представител на ищеца М.Х.А., ЕГН **********, с
адрес ***.
В жалбата се излагат следните основни съображения:
Ищецът счита, че поради недопустимо тълкуване на текста на документа,
приложен по делото като запис на заповед, и неправилно интерпретиране волята на
издателя на записа на заповед, при несъобразяване е доводите и възраженията на
страните по предмет на спора, съдът е достигнал до грешни изводи и е постановил
незаконосъобразно решение. Излагат се подробни съображения относно характера на
записа на заповед и неговото правно действие.
На следващо място се акцентира, че съдът е лишил ищеца от право на
защита като не е допуснал разпит на свидетел, който да установи момента на
предаване на процесната сума. Излагат се и съображения, че от материалите по
преписка с вх.№ 599/2017 г. на РП гр. Търговище е видно, че районният прокурор
е установил от обясненията на ответника, че всичко описано в жалбата към
преписката е вярно, както и че ответникът е получил сумата. Посочено е, че
същия е спрял плащанията поради финансово затруднение. Съдът е изключил
съдържащите се в преписката на РП Търговище документи в противоречие на
процесуалните правила. Според въззивника постановлението, с което се прекратява
преписката, представено още с исковата молба и получено в оригинал заедно с
цялата преписка служебно, е официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и е
годен да послужи като годно доказателство по делото.
Твърди се още, че по делото липсват данни за оспорване на вземането по
основание и размер, както и че сумата да не е получена. В отговора на исковата
молба и в процеса от страна на ответника се оспорва „Записа на заповед“ като
негодна ценна книга, но не и че сумата не е получена.
Предвид изложеното, въззивникът моли съда да отмени обжалваното съдебно
решение като незаконосъобразно, като вместо него постанови друго, с което да
уважи исковете така, както са предявени.
Правят се доказателствени искания в следната насока: да се допусне до
разпит един свидетел в режим на довеждане с цел доказване получаването на
претендираната сума от 9100 лева и по реда на чл. 176 от ГПК съдът да задължи
ответника да се яви в съда и в открито съдебно заседания да заяви дали
повърждава извънсъдебното признание, съдържащо се в обясненията, дадени пред органите на властта на
Р.България, в хода на проверката по покурорска преписка с вх.№ 599/2017 г.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. П., ТАК в качеството му
на процесуален представител на ответника, в който се акцентира на следното: с
въззивната жалба е направен опит за превратно тълкуване на доказателствата в
полза на ищеца по делото. Съгласно разпределената доказателствена тежест в
изготвения доклад по делото в тежест на ищеца е възложено да докаже и установи
по предвидения от закона ред твърдините обстоятелства. Още в депозирания писмен
отговор са изложени съответните оспорвания на фактите и обстоятелствата,
посочени в исковата молба.
Относно искането за събиране на допълнителни гласни доказателства
(разпит на свидетел с цел доказване получаването на претендираната сума от 9
100 лева) - на основание чл. 164, ал. 2 във вр. с чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК
процесуалният представител на ответника изрично се противопоставя на събирането
на гласни доказателства в тази насока. Искането за задължаване на ответника да
се яви и да отговори по реда на чл. 176 от ГПК на определени въпроси счита за
недопустимо предвид на разпоредбата на
чл. 266, ал. 1 от ГПК и моли съда да го
отхвърли като преклудирано.
Въззиваемата страна моли съда да да отхвърли така подадената въззивна
жалба, ведно с всички законни последици от това.
В съдебно заседание въззивникът-ищец се явява лично и ведно с адвокат С.
като поддържат въззивната жалба и молят съда да отмени решението на ТРС и да
уважи предявения иск.
В съдебно заседание ответната
страна се явява лично и с адвокат П., които молят въззивния съд да потвърди
обжалваното решение.
Съдът, след като констатира, че
въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното:
Пред ТРС е предявен иск с правно
основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД. Видно
от приложеното по делото ч.гр.д. № 266/2018 год. на ТРС ищецът е подал
заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца
заявление е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение № 183/22.02.2018
г. за сумата от 9100 лв., представляваща непогасено задължение по договор за
паричен заем от 30.04.2009 г., обезпечен със запис на заповед, ведно със
законната лихва от 07.02.2018 г. до окончателното изплащане и направените в
заповедното производство разноски. Срещу издадената заповед за изпълнение
ответникът е депозирал възражение, с което е заявил, че не дължи изпълнение на
вземането. Заповедният съд, на осн. чл.415 от ГПК е указал на ищеца да предяви
иск за установяване на вземането си против ответника, който е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема
за установено следното:
Ищецът и ответникът били приятели. Безспорно е, че ищецът е сключил
договор за кредит с „Алфа Банк“ /към момента „Юробанк България“/, по който
договор ответникът е поръчител за сума в размер на 10000 лева. Поради забава в
погасяване на задължението към банката-кредитор срещу ищеца, в качеството му на
кредитополучател, и ответника, в качеството му на поръчител, има издадена
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 25.08.2015 год. и е
образувано изп.дело 20157690400588 на ЧСИ А.Загорова. По делото е приложена и
преписка № 599/2017 год. на ТРПр, образувана по жалба на ищеца против
ответника, видно от която ищецът, считайки, че ответникът е извършил
престъпление от общ характер – измама спрямо него, е сезирал компетентните
органи с искане за проверка и налагане на наказание. С прокурорско
постановление от 31.07.2017 год. е
отказано образуването на досъдебно производство, поради това, че липсват данни
за престъпление от общ характер.
В хода на разследването по преписка № 599/2017 година на ТРпР,
ответникът е дал следните обяснения:
„Познавам лицето М.Х.А. ***. Със същият сме от дълги години семейни
приятели. Мисля, че беше през 2008 г. или 2009 г. с М. *** и го помолих да
изтегли банков кредит на негово име, тъй като, аз към него момент бях
безработен и не можех да изтегля кредит. Казах му да изтегли заем от 10 000
лева /десет хиляди лева/ с уговорката , аз да погасявам месечните вноски и да
ми даде парите на мен. Той се съгласи на уговорката ни. Двамата посетихме банка
“Алфа банк” клон гр.Търговище с всички необходими документи за кредита. В
банката отидохме в кабинета на кредитният инспектор, която беше жена, но името
не си го спомням. Там М. предостави всички документи за кредита. След около 2-3
дни отпуснаха кредита от 10 000 лева от “Алфа банк” гр.Търговище на М.. Отново
заедно отидохме до банката, за да получи отпуснатият кредит. След като ги
изтегли, веднага в сградата на банката ми даде сумата от 10 000 лева, като ми
поиска сумата от 500 лева за да си купи моторна резачка и аз му ги дадох. Започнах погасяването на
кредита, като правих вноски на парични суми на името на титуляра на договора, а
именно М.Х.А.. След около 2-3 години станах поръчител по същият кредит, а
именно по кредита на М.. По този кредит внасях парични суми до 13.02.2015 г.
след, което спрях да внасям пари по кредита, тъй като нямах възможност….
Имам
намерение да плащам по кредита, който изтегли М., но на по късен етап. Парите,
които М. ми даде, погасих други кредити.“
Пред въззивния съд ответникът заявява, че никога не е вземал пари от
ищеца.
При
така установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с
договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество.
С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната
сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяването
на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на
доказване. За доказването на договора и на факта на предоставяне на паричната сума
важат общите правила на чл. 153 и сл. от ГПК. Приложими са всички
доказателствени средства без свидетелски показания (с оглед забраната на чл.
164 от ГПК). При наличие на частни документи, подписани от страните, които са
ги съставили (договор за заем и предварителен договор, съдържащ изявление за
реално получаване на предоставената сума), които не са оспорени, същите
съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени
от посочените в тях лица и удостоверените в факти са се осъществили така, както
са посочени (в този смисъл е Решение № 43 от 26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014
г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Въпросът за това как следва да се цени направеното от страната
извънсъдебно признание за съществуване на факти е изяснен в Решение № 235 от
4.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., на ВКС, IV г. о., Решение № 69 от
24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г., на ВКС, III г. о., Решение № 22 от
19.03.2015 г. по гр.д. № 2979/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 210 от
19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на ВКС, IV г.о. Прието е, че съгласно
установената съдебна практика, извънсъдебните признания на страната за
неизгодни за нея факти следва да бъдат ценени наред с всички доказателства по
делото. Когато страната е направила
писмени изявления пред орган на досъдебното производство за факти, касаещи
правоотношенията и с насрещната страна по гражданскоправния спор, то тези
извънсъдебни признания за неизгодни за страната факти съставляват
доказателство, което следва да бъде ценено от гражданския съд.
Така в Решение № 235 от 4.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., на ВКС, IV
г. о. се отбелязва следното: „Признанието
представлява обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено
средство, когато съдържа неизгодни за нея факти. Признанието на неизгодни за
страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата
страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда, разглеждащ спора,
признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено
средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора.
Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски показания
или с документ, който го материализира.“
В подобен смисъл е и Решение № 210 от 19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016
г. на ВКС, IV г.о., в което е прието следното: „В нарушение на чл. 175 ГПК съдът не е ценил извънсъдебните признания на
ответника за неизгодни за него факти – признанията, съдържащи се в обяснения,
дадени пред органите на Прокуратурата на България. В обясненията на ответника
(л. 30 - л. 33) по гр.д. № 1592/2012 г. се съдържат изявления, съвпадащи с
твърдените от ищцата факти в исковата молба. Ответникът е признал, че към
18.08.2009 г. (датата на прекратяване на прокурорската преписка) е дължал на
ищцата сума от 6000 лева, предоставени му в заем, за да ги използва за бизнеса
си, без да е определян краен срок за връщането им – т.е. признал е факти,
сочещи, че претендираната от ищеца сума е получена от него по договор за заем.“
В конкретния случай извънсъдебното признание, направено от ответника, се подкрепя от представения от ищеца документ,
наименован запис на заповед, който е с нотариална заверка на подписа на
ответника. В същия документ ответникът е заявил, че поема задължението да
заплати сумата от 9100 лева като погасява заема, отпуснат на ищеца в „Алфа
банк“ в срок не по-късно от м. април 2015 година.
Независимо, че въпросният документ не може да се цени като запис на
заповед и същият е с непрецизна правна формулировка, т от съдържанието му може
да се направи обоснован извод за това, че ответникът е получил от ищеца
паричната сума, която той е взел като кредит от банка, с уговорката, че ще
върне сумата по определен начин.
Предвид изложените съображения съдът приема, че ищецът е доказал, че е
дал на ответника сумата от 9500 лева в заем като ответникът е погасил частично
400 лева и е останал задължен към ищеца със сумата от 9100 лева.
Настоящият въззивен състав приема, че искът е изцяло основателен и следва
да се уважи. Като е стигнал до обратния правен извод съдът ТРС е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да се отмени като вместо това се постанови
решение по съществото на спора, с което искът да бъде уважен.
С оглед основателност на така предявения иск ищецът има право на разноски в пълен размер
за двете съдебни инстанции, както и присъдените разноски в заповедното
производство.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 648 от
19.12.2018 година, постановено по гр. д. 583/2018 година по описа на ТРС, като
вместо това постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Х.А. ***, действащ чрез адв. Д.С. ***,
има вземане от Н.Д.И. с ЕГН ********** ***, за сумата от 9100 /девет хиляди и
сто/ лева, представляваща непогасено задължение по договор за паричен заем от
30.04.2009 г., ведно със законната лихва от 07.02.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, за което по
реда на чл.410 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
183/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 266/2018 год. на Районен съд-Търговище, на
основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Н.Д.И. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Х.А. ***, действащ чрез адв. Д.С.
***, направените по делото разноски за всички съдебни инстанции общо в размер
на 2788 /две хиляди седемстотин осемдесет и осем/ лева, от които 730
/седемстотин и тридесет / лева в заповедното производство, 1167 /хиляда сто
шестдесет и седем/ лева в първоинстанционното производство и 891 /осемстотин
деветдесет и един/ лева във въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС само при условията на чл.
280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.