РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20225001000001 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за образуването му е изходяща от ЗЛ. К. К., ЕГН **********, гр.
П. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 1105/2019 г. по описа
на П.О.С., с което е отхвърлен предявения от ЗЛ. К. К., ЕГН **********, ****
против „Д. - О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С., **** иск за заплащане на
сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени от състояло се на 04.05.2019 г. пътно-
транспортно произшествие на територията на гр. П. на колелото на бул. „Б.“ и
бул. „Ц. Б.* О.“ като пътник в лек автомобил Р., рег. № ** **** **,
собственост на О.П., управляван от Ф.В.С., който набил рязко спирачки в
кръговото кръстовище, за което е образувана при ответника застрахователна
преписка № **************, ведно със законната лихва от увреждането до
окончателното изплащане и ЗЛ. К. К., ЕГН **********, **** е осъдена да
заплати на Д. - О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С., **** сумата от 3 296 лв.
разноски по делото.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
1
незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на
друго уважаващо иска.
Въззиваемата страна излага становище за неоснователност на същата.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 17.12.2019 г. в ПОС е постъпила изходяща от ЗЛ. К. К., ЕГН
**********, гр. П. искова молба против Д. - О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 04. 05. 2019 г. в гр.
П. на колелото на бул. „Б.“ и бул. „Ц.Б.*О.“ ищцата претърпяла ПТП. Във
връзка със същото е посочено, че тя с оглед на факта, че е инвалид ползвала
услугите предоставяни от транспортна служба за обслужване на трудно
подвижни лица към О.П. и се возила в собствен на същата лек автомобил
„Р.“, рег. № ** **** **. Той се движел по бул. „Б.“ (по посока към П.), когато
водачът му /Ф.В.С./ набил рязко спирачки в кръговото кръстовище. З.К. се
намирала на една от задните седалки и при рязкото спиране паднала на пода
на автомобила. На помощ й се притекли синът й М.Д. и водачът. Била
откарана в УМБАЛ „С.Г.“ и приета в спешния център, където й бил извършен
преглед и рентгенография. Поставили й диагноза „бималеорална фрактура на
лява глезенна става“. По тази причина била гипсирана и била с гипс до
02.07.2019 г.
Непосредствено след инцидента, а и досега тя търпяла постоянни болки
в областта на травмата. Движението й било изключително затруднено и се
придвижвала с патерица. Споменава се, че освен физическата получила и
психическа травма, връщала се постоянно към случилото се, спяла
неспокойно и сънувала кошмари, свързани с инцидента. Периодът от време,
през който била с гипс наложил да бъде под постоянни грижи на придружител
с оглед невъзможността да се обслужва сама в ежедневието. Той й помагал
при хранене, обличане, тоалет и др.
На тази база е направен извод за възникване на предпоставките за
обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди от виновния за
инцидента водач на лек автомобил „Р.“.
По този повод се сочи, че същият бил застрахован за риска „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество и с оглед чл. 432 от КЗ тая имал право
2
да търси обезщетението си пряко от застрахователя
В тази връзка на 28.06.2019 г. отправила застрахователна претенция към
ответното дружество. То образувало застрахователна преписка №
************** и с писмо изх. № *-**-***** от 20.08.2019 г. отказало
изплащане на застрахователно обезщетение.
По тази причина се прави извод, че за нея е налице интерес да търси
претендираното обезщетение в размер на 60 000 лв. по съдебен ред и е
отправено искане за осъждане на ответника да й заплати същото, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
В отговора на ИМ от страна на ответника са направени възражения за
нередовност на исковата молба с оглед на факта, че не бил описан начина на
настъпване на произшествието и по- точно липсвала яснота дали ищцата била
в инвалидна количка или на седалка в превозното средство. Не било посочено
къде седяла, какво било положение на тялото й спрямо посоката на
движение,къде е паднала и т.н.
По същество на спора не е оспорено наличието на сключен
застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ , но е изразено мнение за неоснователност
на иска. В подкрепа на същото е споменато, че няма данни, че на посочената
от ищцата дата и място е настъпило ПТП и че самата тя пътувала в
автомобила. В подкрепа на това се споменава за липса на съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от органите на МВР или на
друг официален документ, издаден от органите на МВР, удостоверяващ
настъпването на ПТП, причините за настъпването му и причинно-
следствената връзка с претендираните увреждания.
Оспорено е настъпването на описаните в исковата молба физически
увреждания, болки и страдания като вид, интензитет и продължителност.
Сочи се, че ищцата страдала от тежки придружаващи заболявания на опорно-
двигателния апарат, които били причина за твърдяната от нея постоянна
болка в областта на левия крак, както и причина за нуждата от постоянни
грижи на придружител. Посочено е също, че въпреки информираността на К.
като пациент за нужда от оперативно лечение, същата била отказала такова.
Прави се и възражение за съпричиняване с оглед на това, че ищцата
била без поставен предпазен колан и не спазила правилата за безопасност при
3
пътуване. Заявено е и че настъпилите увреждания, болки и страдания са се
получили и с оглед неспазването от ищцата на дадените й лекарски
предписания.
Изразено е също мнение за прекомерност на претендираното
обезщетение.
По отношение на претенцията за законна лихва е посочено, че липсата
на главно задължение изключва наличието и на акцесорно такова. Изложено е
и становище, че ако такава ще се присъжда то следва да е след изтичане на
три месеца от датата на уведомяване на застрахователното дружество за
настъпилото събитие, а не от датата на деликта.
В ДИМ е уточнен механизма на ПТП, като е посочено, че пострадалата
е седяла на седалката, намираща се зад водача на МПС, в положение на
тялото срещу посоката на движение, като след рязкото спиране на
автомобила, тя се ударила в седалката на шофьора и паднала на пода. Заявено
е също, че по време на настъпване на инцидента, седалката на която седяла
З.К., не била оборудвана с предпазни колани. Досежно отказа от оперативно
лечение е заявено, че е направен с оглед на факта, че ищцата страдала от
сърдечно-съдови заболявания и всяко едно оперативно лечение създавало
сериозен риск за живота й.
Отговор на ДИМ не е подаван.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него след обсъждане на доказателсвения материал е направен извод ,
че не е доказано наличието на виновно и противоправно поведение на водача
на специализирания автомобил. В подкрепа на това е посочено, че той е
задействал рязко спирачната система, но не безпричинно, в резултат на
небрежност или неправилна преценка, а поради противоправното поведение
на друг участник на пътя, предизвикал екстреното спиране, чрез което е
предотвратен удар между тях. Тази му реакция е определена за спасителна,
предотвратяваща удар между две МПС и последиците от това.
Наред с това е посочено, че причина за травмите е и пътуване на ищцата
без поставен обезопасителенн колан.
Липсата на предпоставките за ангажиране гражданската отговорност на
застрахования деликвент са обусловили и извода, че не са налице тези за
4
ангажиране отговорността на застрахователя и искът е отхвърлен.
Недоволна от решението е останала ищцата и е подала жалбата станала
причина за започване на настоящето производство.
В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт относно извода за
липса на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахованото лице,
респективно отговорността на застрахователя.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта по отношение на решението е нужно
да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че
такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на
иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и
когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай,
когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за
разрешаване на спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
5
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да
е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
ищцата е предявила пред ответника претенция за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди. Била е образувана щета № **************, по
която на 20.08.2019 г. е отказано изплащане на обезщетение.
Това обуславя интересът й да претендира заплащане на обезщетението
по съдебен ред.
Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на
ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Така изложеното прави обжалваното решение допустимо.
По повод правилността на постановеното от ПОС решение следва да се
посочи, че съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК въззивният съд следва
да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти
обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан
от посочените в жалбата съображения за неправилност на същото.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
6
искови претенции от този тип на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане
обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат,
което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От казаното по- горе е видно, че между страните не е налице спор, че за
автомобила „Р.“, рег. № ** **** ** е имало валидно сключена с ответника
застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Не се
7
спори и че Ф.В.С. е от кръга на застрахованите по смисъла на КЗ лица. Такива
са и изводите на ПОС в обжалваното решение.
С него обаче е прието, че не са налице описаните по-горе елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност, което е обусловило и извода
на ПОС за неоснователност на предявената искова претенция.
Ищцата-жалбаподотел е недоволна от тези изводи и е пренесла спорът
пред ПАС, т.е. в случая въззивният съд дължи отговор на въпроса са или не
са налице описаните по- горе елементи от ФС на непозволеното увреждане,
които да обуславят извода за породена в патирмониума на застрахованото
лице гражданска отговорност.
Същият може да се получи на база анализ на деянието, което се твърди
да е причина за претърпените от ищцата увреждани.
От твърденията на самата ищца, а и с оглед събрания по делото
даказателствен материал е видно, че Ф.В.С. управлявал специализиран
автомобил „Р. М.“ по северната (лява) пътна лента на южното платно за
движение на бул. „Б.“ в гр. П. в посока от запад на изток. Ищцата седяла на
първия ред пътнически седалки зад шофьорската. В самото кръстовище
водачът на този автомобил екстремно задействал спирачната система на
автомобила и го установил на платното за движение в югоизточната част на
кръстовището. При задействане на спирачната система на специализирания
автомобил „Р. М.“ З.К. под действието на земната гравитация и инерционната
сила се отправила напред и надолу, загубила равновесие и паднала на пода на
автомобила, при което пострадала.
От заключението на САТЕ е видно, че прии навлизане в кръговото
кръстовище образувана при пресичането на бул. „Б. и бул. „Ц.Б.*О.“
автомобилът се движел със скорост около 30 км/ч.
В показанията на св. Г. се сочи, че след инцидента тя получила обаждане
от шофьора, който и казал, че автомобил му засякъл пътя и той набил
спирачки. В показанията си самия шофьор се сочи, че неизвестен автомобил
движещ се в съседната му/дясната спрямо неговия автомобил лента/ вътре в
самото кръстовище предприел маневра „завой наляво“ към източното платно
за движение на бул. „Ц.Б.*О.“ пред специализиран автомобил „Р. М.“ вместо
да се движи направо и го засякъл. Той , за да избегне удара предприел
Третият разпитан по делото свидетел е синът на ищцата. Той видно от
8
показанията му към момента на екстремното спиране стоял на реда седалки
зад този, на който е била майка му. В самите си показания свидетелят излага
данни за рязкото спиране и това какво се е случило с майка му вследствие на
същото. Липсва информация досежно причините за спирането. Това за ПАС е
и логично при условие, че видно от данните съдържащи в допълнителното
заключение на вещото лице този свидетел е бил на последния ред седалки ,
които са разположени при това в лявата част на автомобила. Това води до
извод, че в процеса на движение същият не е имал пряка видимост нито за
движещите се автомобили в дясната по отношения на автомобила „Р.“ лента,
нито пък за събитията случващи се пред автомобила и видни от неговото
предно/панорамно стъкло/
Така изложеното навежда ПАС до извод, че причината за внезапното
спиране е предприетата от неизвестен автомобил движещ се в съседната
/дясна лента/ маневра „завой наляво“ към източното платно за движение на
бул. „Ц.Б.*О.“, която е извършена непосредствено пред движещия се в посока
направо автомобил „Р. М.“. Този механизъм на произшествието е възприет и
от САТЕ.
Съответно видно от заключението на същата в крайната лява лена било
разрешено движение направо и наляво, в средната лена движение направо, а в
крайната дясна лена движение направо и надясно. Това води до извод, че
специализираният автомобил се е движел в правилната лента с оглед
посоката му на движение и с допустима с оглед на ЗДП скорост. Не такова е
положението по отношение на споменати неидентифициран автомобил, който
се е движел в лента, която е предназначена за автомобилите движещи се само
направо, т.е. от същата маневра „завой наляво“ не е разрешена.
От така изложеното до извод за противоправност в поведението на
застрахованото лице не може да се достигне. То с внезапното си спиране е
изпълнило вмененото му с чл. 20, ал.2, изр. 2 от ЗДП задължение Това от своя
страна изключва извода за противопрваност.
Липсата на противоправност, а и описаните по- горе причини за
настъпване на произшествието/извършване на неразрешен завой наляво от
лента, в която движението е разрешено направо от страна на трети участник в
движението/ е основание да се достигне и до заключение, че в случая не може
да се достигне до извод за небрежност в поведението на застрахования водач
9
с оглед на това, че същият не е имало как да предвиди това действие и
последиците от него, а и единствения логично при така извършената
неправомерна маневра е предприемането на екстремно спиране. Това от своя
страна води до извод, че въведената в чл. 45, ал.2 от ЗЗД презумпция за вина е
оборена. От друга страна пък по делото не са ангажирани никакви
доказателства за умисъл в поведението на застрахования, т.е. такива, че той е
съзнавал, че деянието му ще предизвика определен вреден резултат, но е
искал или е допускал настъпването му.
Тук за яснота е нужно да се спомене, че от съдържанието на
допълнителното заключение на САТЕ е видно, че седалките от втори и трети
ред на автомобила са с вградени от производителя обезопасителни колани.
Експертът излага и данни , че при външен оглед няма следи по механизмите,
които да послужат за предположение заключение , че са били демонтирани, а
после отново монтирани.
Това води до извод, че за ищцата е било налице задължението да ползва
тези колани -чл.137а от ЗДП. Неизползването им пък според експерта е
единствената причина за движението на тялото й при екстремното спиране и
получаване на съответната травма. Това е още едно основание да се изключи
отговорността на застрахования водач.
Всичко това води до извод за неоснователност на исковата претенция в
какъвто смисъл е и решението на ПОС и то следва да се потвърди.
На въззиваемата страна следва да се присъдят и направените от нея
разноски за адвокат за производството пред ПАС в размер на 2 796 лв. По
отношение на размера им се прави възражение за прекомерност, което е
неоснователно. Това е така, защото това възнаграждение е равно на сбора
между минималното дължимо такова според по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения и 20 % ДДС.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 1105/2019 г. по описа на
П.О.С., с което е отхвърлен предявения от ЗЛ. К. К., ЕГН **********, ****
против „Д. - О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С., **** иск за заплащане на
10
сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени от състояло се на 04.05.2019 г. пътно-
транспортно произшествие на територията на гр. П. на колелото на бул. „Б.“ и
бул. „ Ц.Б.*О.“ като пътник в лек автомобил Р., рег. № ** **** **,
собственост на О.П., управляван от Ф.В.С., който набил рязко спирачки в
кръговото кръстовище, за което е образувана при ответника застрахователна
преписка № **************, ведно със законната лихва от увреждането до
окончателното изплащане и ЗЛ. К. К., ЕГН **********, **** е осъдена да
заплати на Д. - О.З.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. С., **** сумата от 3 296 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗЛ. К. К., ЕГН **********, **** да заплати на „Д. - О.З.“
ЕАД, ЕИК *********, гр. С., **** направените разноски за адвокат за
производството пред ПАС в размер на 2 796 лв.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11