№ 29
гр. гр. Чирпан , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Т. Динков
при участието на секретаря Милена В. Ташева
като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно
наказателно дело № 20215540200166 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Съдът е сезиран с жалба от В. П. С., ЕГН ********** против наказателно постановление
(НП) № 21-0375-000066/24.03.2021 г. издадено от И.Д.Д., на длъжност - началник група към ОД
МВР - Стара Загора, РУ - Чирпан, с което на основание чл. 183, ал. 7 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е била
наложена глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Жалбоподателят твърди, че НП е неоснователно и незаконосъобразно и моли същото да
бъде отменено.
Въззиваемата страна РУ - Чирпан, молят обжалваното НП да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст (видно от справката за нарушител/водач - л. 16 - 18 от делото и от съпроводителното
писмо, с което преписката е постъпила в съда - л. 2 от делото, имащо характер на официален
удостоверителен документ за отразените в него данни е, че НП е било връчено на 21.04.2021 г.), от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
1
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), серия GA, № 356555/06.02.2021 г. жалбоподателят В. П. С., ЕГН ********** е
санкциониран на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП („Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след
знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна
забрана за движение“), за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП („Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка), изразяващо се в това, че на 06.02.2021 г. в 18.45 часа в Община Чирпан на
АМ Тракия, км. 182, в посока изток - запад е управлявал лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***
собственост на „Либра Джет“ ЕООД, ЕИК *********, като е навлязъл след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно-превозно средство (ППС), при въведена временна забрана за
движение, утвърдена със Заповед № РД 11 99 от 29.01.2021 г. е реализирал пътно транспортно
произшествие (ПТП).
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение с пътните знаци.
От своя страна нормите на чл. 47, ал. 3 и чл. 49, ал. 1 от Правилника за приложение на
ЗДвП предписват, че с пътен знак В2 се въвежда забрана за влизането на пътни превозни средства
в двете посоки, като същият се поставя непосредствено пред местата или участъците от пътя, за
които се отнася тази забрана.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Закона за пътищата собствениците или
администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат временни забрани за обществено
ползване на отделни пътища или участъци от тях при извършване на ремонтни работи.
Предвид съдържанието на горепосочените разпоредби, съдът констатира, че при описание
на нарушението в АУАН и в НП и на обстоятелствата, при които е извършено са нарушени
императивните изисквания съответно на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което
е довело както да ограничаване правото на жалбоподателя да организира защитата си в пълен
обем, така и на настоящият състав да извърши съдебен контрол по отношение на предявеното
административнонаказателно обвинение. Съображенията са следните:
Съобразявайки описаното нарушение в акта, пренесено и в НП, съдът е приема, че
наказващият орган не е отразил съставомерни елементи от обективната страна за отговорността на
дееца, което не дава възможност за несъмнена правна преценка за наличието на противоправно
поведение от страна на водача В. П. С., а именно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, извършено при
наличие на квалифициращия елемент на приложената санкционна норма на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП,
т.е. да е нарушил забраната на пътен знак В2, позициониран при въведена временна организация
на движението. В АУАН и НП бланкетно е посочено, че забраната е била въведена във връзка с
временна организация на движението, утвърдена със Заповед № РД 11 99 от 29.01.2021 г. без да се
посочи съответния акт, от коя администрация е бил издаден, за да може да бъде извършена
проверка дали това е надлежната администрация, управляваща пътя, която в рамките на своята
компетентност да е въвела временни ограничения в движението за процесния участък.
2
При това положение не може да се направи категоричен извод, че към 06.02.2021 г. е била
въведена по надлежния ред временна организация на движението в процесния участък и тя е
включвала поставен забранителен знак В2, съобразно изискванията на Наредба № 3 от 16.08.2010
г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и
монтажни работи по пътищата и улиците. Още повече, че в показанията си свидетелката Д.Д.П.,
очевидец на произшествието сочи, че не е имало никакви пътни обозначения, маркировка или
патрулираща кола, която да обозначи, че пътя е затворен. По този начин наказаното лице е било
лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви
приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си, което е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
На второ място, от отразената описателна част на нарушението за жалбоподателя, а и за
съдебния състав не става ясно мястото на поставяне на забранителния знак В2, което е важно
обстоятелство, тъй като именно навлизането след него подлежи на санкциониране. Нито в АУАН,
нито в НП има данни за това къде се намирал забранителния знак за движение по АМ, който е бил
нарушен от жалбоподателя, респективно с който не е съобразил поведението си, а съгласно чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, това е задължителен реквизит на наказателното постановление. Недопустимо е
тези фактически обстоятелства да се извличат по пътя на формалната, правната или житейската
логика – същите е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на АУАН и НП, при
описанието на нарушението. Недопустимо е и тези обстоятелства, доколкото не са посочени като
такива за обосноваване на обвинението, да се установяват за първи път в съдебната фаза на
административнонаказателния процес (при оспорването на НП), с оглед доказването на това
обвинение.
На следващо място, при липсата на ангажирани от АНО доказателства за въведена
временна забрана за движение по въпросния участък, съдът не може да извърши и съдебен
контрол дали правилно е била приложена санкционна норма на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП под която е
подвел нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а не по тази на 183, ал. 3, т. 5 от същия закон,
доколкото последната въвежда общият състав на нарушение, изразяващо се в навлизане след знак,
забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, а разпоредбата на ал. 7 се явява
специална и въвежда допълнителен обективен признак – навлизането след забраняващия знак да е
извършено при въведена временна забрана за движение, какъвто е настоящия случай.
Недоказването по безспорен начин на нарушението, съобразно коректното посочване на правното
основание, въз основа на което се налага съответно наказание, представлява абсолютна
предпоставка за незаконосъобразност на НП в тази му част.
Констатираните от съда процесуални нарушения, засягащи съществено правото на защита
на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и недоказаност по несъмнен
начин на съставомерността на деянието, съобразно приложената санкционна норма, водят до
отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 300 (триста) лева, адвокатско
възнаграждение, удостоверено с вписване на направеното плащане в представения договор за
3
правна защита и съдействие от 27.04.2021 г. (л. 5 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Предвид направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна (л.
14 от делото) и като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото
(производството не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в три съдебни
заседания, в едното от които е участвал процесуалния представител на жалбоподателя, извършени
са разпити на трима свидетели и са събрани писмени доказателствени средства), вида и размера на
наложеното наказание (глоба в общ размер на 300 лева и лишаване от право да се управлява МПС
за срок от 1 месец), както и обема на извършените процесуални действия, съдът намира, че така
уговорения и заплатен размер на адвокатско възнаграждение не се явява прекомерен, още повече,
че е договорен в рамките на минимума предвиден в чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде
осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в
размер на 300 (триста) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 21-0375-000066/24.03.2021 г. издадено от
И.Д.Д., на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан .
ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на В. П. С., ЕГН **********, представляван
от адв. Я.Ж. И. от АК – Стара Загора, направените по делото разноски в размер на 300 (триста)
лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
4