№ 18181
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110167491 по
описа за 2022 година
Й. С. А. е предявил при условията на евентуално съединяване срещу ... ЕООД искове за
признаване за установено, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане от Договор за паричен заем № **********/03.09.2021 г. е нищожна, както
следва: на основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради неравноправност; на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, както и иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лева, частично от
185,86 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем №
**********/03.09.2021 г., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем №
**********/03.09.2021 г., по силата на който получил в заем сумата от 650 лв., при
еднократно погасяване в срок до 03.10.2021 г. В договора било посочено, че
кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане в размер на 141,31 лева. В сключен
на 08.09.2021 г. анекс било посочено, че таксата за експресно разглеждане е в размер на
185,86 лева. Ищецът сочи, че заплатил всички суми по договора. Навежда, че въвеждането
на такси извън договорения размер на заема протИ.речи на чл. 10а ЗПК, поради което и
клаузата е неравноправна и протИ.речи на добрите нрави поради това, че въвежда
потребителя в заблуждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който намира изложените от ищеца твърдения за неясни и неконкретизирани. Намира
исковата претенция за неоснователна и недоказана. Излага подробна аргументация срещу
направените от ищеца доказателствени искания.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване сключването между страните на Договор за паричен заем №
**********/03.09.2021 г. с посоченото съдържание, по който ответникът му е предоставил в
заем сумата от 650 лв.; твърдяната неравноправност на неустоечната клауза; твърдяното
накърняване на добрите нрави, както и че е платил процесната сума. В доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на валидна клауза за такса за експресно
разглеждане на договора, че клаузата е индивидуално уговорена, както и наличието на
основанието за получаването на процесната сума.
От Договор за кредит № № **********/03.09.2021 г. се установява, че ответното
дружество е предоставило в заем на ищеца сума в размер на 650 лева за срок от 30 дни,
който следвало да се върне на 03.10.2021 г. Видно от представения договор кредитът е
предоставен при годишен лихвен процент от 40,99 % и ГПР от 49,7 %. В договора е
предвидено заплащането на допълнителна сума от 141,31 лева, представляваща такса за
бързо разглеждане.
В Анекс за допълнителна сума от 08.09.2021 г. е предвидено предоставянето на
допълнителна сума в размер на 350 лева, която следва да се върне на 03.10.2021 г., посочен е
годишен лихвен процент от 40,96 % и ГПР от 49,8 % и заплащането на допълнителна сума
от 185,86 лева, представляваща такса за бързо разглеждане след отпускане на допълнителна
сума.
Ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните
от ответника финансови услуги, съответно същият има качеството на търговец по § 13, т. 2
ЗЗП. В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална
защита на потребителите, като твърдение в обратна насока би било неоснователно.
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при
зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗП.
Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните
характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС,
установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на
обществения и икономическия жИ.т. Тези характеристики се свеждат до това, че като
страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване
на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие
„потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице,
което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с
търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС. Според него потребителят е
2
винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели
удовлетворяване на свои лични потребности, както е в настоящия случай.
Съдът е допуснал по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, която е
посочила, че с плащане в размер на 1217,58 лева, извършено на 10.09.2021 г. чрез „...“ АД,
ищецът е погасил предсрочно и в пълен размер задълженията си по процесния Договор за
кредит № № **********/03.09.2021 г. и Анекс за допълнителна сума от 08.09.2021 г. към
ответното дружество по пера, както следва: главница – 1000 лева, лихва – 31,72 лева, такса
за бързо разглеждане – 185,86 лева. При приложения съгласно процесния договор и анекс
погасителен план и включени в изчислението начисленията по договора за главница и
лихва, ГПР е в размер на 50%. При приложения съгласно процесния договор и анекс
погасителен план и включени в изчислението всички начисления по договора – главница,
лихва и такса за бързо разглеждане, ГПР е в размер на 1170%.
В исковата молба се релевира нищожност на клаузата, предвиждаща такса за бързо
разглеждане от договора, определена с Анекс за допълнителна сума от 08.09.2021 г. в размер
на 185,86 лева. Според приетото в ТР № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС съдът
следи служебно за наличието на нищожни клаузи. Както бе посочено, ищецът е физическо
лице и като такова има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се
ползва от защитата на потребителите, предвидена в специалния закон. Законът обявява за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя (чл. 143 ЗЗП), като примерно изброява редица типични случаи.
Определената такса представлява допълнително задължение, несвързани пряко с договора.
Договорено е възнаграждението за допълнителни услуги да е дължимо независимо дали
последните са предоставени, т. е. заплаща се хипотетичното предоставяне на услуга.
Необосновано е предвиждането на допълнително задължение за бързо разглеждане, тъй като
по този начин се договоря допълнително възнаграждение за кредитодателя, което би
трябвало да се включва в предоставяната от него услуга. Наличието на подобни клаузи води
до значително неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора (т.е. на
потребителя на кредита и на търговеца), а следователно представлява неравноправна клауза
по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която норма е приложима на основание чл. 24 ЗПК.
Неравноправните клаузи са нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), а за наличие на основание за
нищожност, както бе посочено, съдът следи служебно.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа редица реквизити, като съгласно точка 10 в него трябва да е посочен ГПР по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В процесния договор,
сключен с ищеца, по същество е налице разминаване в ГПР, посочен в договора и този,
който би се получил, при включване на размера на за бързо разглеждане в размера му.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
3
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС.
Очевидно е, че при новоформирания ГПР, същият би надвишил законовоопределения горен
праг, поради което договорът е в протИ.речие с посочената законова норма. Ал. 5 от същия
текст гласи, че клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни. В конкретния случай се касае за непосочване на коректния размер на ГПР. Тези
пропуски в договора се явяват протИ.речия с императивни норми на ЗПК. С оглед
многократно завишаващия размера на пределно допустимия процент на ГПР, предвиден в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът счита, че вземането, определено като такса за бързо разглеждане, е
именно онова вземане, което води до нарушаване на тази норма на ЗПК. Ето защо следва да
се приеме, че още към момента на подписване на договора клаузата, с която се предвижда
такса за бързо разглеждане, не е взета предвид при отразяване на ГПР, като по този начин се
заобикаля закона. Ето защо съдът счита, че следва да се приеме, че клаузата, представляваща
такса за бързо разглеждане, се явява нищожна и поради протИ.речие с императивни
законови разпоредби на ЗПК.
С оглед на изложеното предявения иск е основателен на първото предявено основание
и следва да бъде уважен, като бъде оставен без разглеждане втория предявен иск в
условията на евентуалност.
Предявен е и иск за връщане на недължимо платените суми. Разпоредбата на чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е получил нещо без основание, да го
върне. На връщане подлежи реално полученото. В настоящия случай на доказване подлежат
следните факти: размерът на обогатяването на ответната страна и обедняването на ищцовата
страна, поради получаването на нещо без основание и причинна връзка между
обогатяването на ответника и обедняването на ищцата. Изложеното е достатъчно за извод,
че процесните суми не се дължат и че предявеният иск е основателен на първото от
предявените основания – нищожност поради притИ.речие със закона на клаузата,
предвиждаща такса за бързо разглеждане на договора. Следва да се обърне внимание, че
недействителността на тази клауза не влече след себе си нищожност на целия договор.
Съобразявайки изводите на ССчЕ съдът намира, че платената сума в размер на 185,86 лева е
била недължима и подлежи на възстановяване от ответника.
С протоколно определение от 24.10.2023 г. съдът е допуснал увеличение в размера на
предявения иск на основание чл. 214 ГПК, като същият да се счита предявен за сумата от
185,86 лева.
С оглед изложеното искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен
размер.
При този изход на спора право на разноски имат ищецът, който е претендирал следните
разноски: 50 лева – държавна такса, 250 лева – депозит за експертиза и 20 лева – съдебни
удостоверения. Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА в общ
размер на 960 лева, което следва да се намали до 420 лева с ДДС с оглед направеното
възражение за прекомерност, фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ.
4
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА поради неравноправност клаузата, предвиждаща такса
за бързо разглеждане, от Анекс за допълнителна сума от 08.09.2021 г. към Договор за кредит
№ № **********/03.09.2021 г. по предявения от Й. С. А., ЕГН **********, срещу ... ЕООД,
ЕИК ..., иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Й. С. А., ЕГН **********, срещу ...
ЕООД, ЕИК ..., евентуално съединен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА ... ЕООД, ЕИК ..., да заплати на Й. С. А., ЕГН **********, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 185,86 лева, представляваща недължимо заплатени сума
по Анекс за допълнителна сума от 08.09.2021 г. към Договор за кредит № №
**********/03.09.2021 г., ведно със законната лихва от 09.12.2022 г. до окончателно
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на
320 лева.
ОСЪЖДА ... ЕООД, ЕИК ..., да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ ..., на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5