№ 1468
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502863 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 30.06.2022г по гр.д. № 7917/2018г СГС,ІГО, 5 състав е осъдил
ЗД”Бул инс”АД да заплати на Ш. Д. М. и на Т. Р. М., на всеки от тях сумата от по 97
500лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди , претърпени от смъртта на Т.
Р.а, настъпила при ПТП на 31.03.2018г, реализирано от водач , застрахован по
договор за ЗЗГО при ответника, на осн. чл.432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва
считано от 24.07.2018г, като е отхвърлил предявените искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата до 300 000лв- претендирани от всеки
ищец, както и в частта за законната лихва за периода преди 24.07.2018г. Съдът е приел,
че починалата е съпричинила своето увреждане в обем на 25%. С ршението си съдът е
възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
С определение от 31.08.2022г по същото дело СГС е оставил без уважение молби
на Бул инс АД да изменение на решението в частта за разноските и за вписване на
трети лица- помагачи в диспозитива на решението.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната си част за
сумата до 60 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, присъдено на всеки един от
1
ищците, както и в отхвърлителната част за сумата над 200 000лв.
Решението на СГС е обжалвано с обща въззивна жалба от ищците Ш. и Т. М.и ,
представлявани от адв. Д. и адв. С. в отхвърлителната му част за сумата над 97 500лв
до 200 000лв, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивниците- ищци поддържа, че
възприетият размер на обезщетението е занижен, че съдът неправилно е приложил
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържат, че съдът не е обсъдил всички относими към
размера на обезщетението обстоятелства, както и че не е съобразил всички установени
като претърпени от ищците неимуществени вреди, техния характер и интензитет.
Поддържат, че по делото няма доказателства за наличие на съпричиняване на
увреждането от страна на починалата. Поддържат, че съдът неправилно е приложил
чл.51,ал.2 от ЗЗД. Оспорват началния момент, от който е присъдена законна лихва.
Търсят произнасяне по иск с правно основание чл.497, т.1 от КЗ. Молят въззивния съд,
след като съобрази оплакванията във въззивната жалба да постанови решение, с което
да отмени в обжалваната част решението на СГС и да уважи предявените искове.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗД Бул инс АД в
осъдителната част за сумата над 60 000лв- за всеки ищец , с твърдение за
неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния
закон - чл. 52 от ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с
установените, претърпени от ищеца вреди, че е несправедливо. Поддържа, че правилно
СГС е възприел наличие на съпричиняване на увреждането. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което исовете да бъдат
отхвърлени над посочените суми. Претендира разноските, направени пред двете
съдебни инстанции.
Ищците са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на застрахователя, с
който оспорват жалбата като неоснователна.
В о.с.з. въззивниците – ищци се представлява от адв. С. и адв. Х., които
поддържат въззивната жалба на ищците и оспорват въззивната жалба на
застрахователя. Заявяват, че поддържат само искането за присъждане на законна лихва
от момента на депозиране на извънсъдебната претенция. Молят да бъдат съобразени
аргументите, изложени във въззивната жалба. Претендират разноски , съобразно
списък по чл.80 от ГПК, който представя. Оспорват претенцията за разноски на
застрахователя, като недължима и прекомерна.
Въззивникът-ответник ЗД”Бул инс”АД се представлява в о.с.з от юрк. С.. Същият
поддържа жалбата на застрахователя и оспорва жалбата на ищците. Претендира
разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Оспорва искането за
разноски на ищците, като посочва, че на същите е заплатено обезщетение, съобразно
влязлата в сила част от съдебното решение .
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
2
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба на ищците.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. Съгласно чл.493,ал.1,т.2 от КЗ застрахователят по договор за
застраховка ГОА покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица
вреди вследствие притежаването или изпозването на МПС по време на движение или
престой. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по
делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател
по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както
и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на
застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното
поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по
застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е
влязло в сила на процесното основание за обезщетението за неимуществени вреди за
сумата от по 60 000лв за всеки ищец/ се установяват със сила на пресъдено нещо
горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по
договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ
начин, че ЗД”Бул инс” АД дължи на ищците заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 31.03.2018г от водач
ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с
3
ответника.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищеца обезщетение за неимуществени верди , определен по реда на
чл.52 от ЗЗД и наличието и обема на съпричиняване.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищците са били Ш. М.
- на 42години, Т. М.- на 46години.
По делото се установява, че Т. Р.а е дъщеря на ищците, която е починала
вследствие ПТП на 31.03.2018г на 20 години.
В о.с.з. на 10.02.2021г е изслушано заключението на САТЕ, изготвено от в.л. М.,
който установява, че ПТП е настъпило като на 31.03.2018г, около 00.40 ч, в гр.Разград,
на ул. Хаджи Димитър, в посока от центъра към с. Дянково се е движел л.а. Опел
Зафира със скорост около 63 км/ч. В същото време попътно се е движел л.а. БМВ 530 с
около 100 км/ч, в който е пътувала на предната дясна седалка дъщерята на ищците. По
същия пътен участък в насрещното пътно платно се движел л.а. Опел Астра. В
участъка след кръстовището с ул.Петър Берон водачът на л.а. БМВ предприема
маневра „изпреварване“ на пътуващия пред него л.а.Опел Зафира, като е преминал
частично в насрещната пътна лента, където се движел л.а. Опел Астра. Водачът на л.а.
Опел Астра е намалил скоростта на движение и е преминал плътно в края на пътното
платно в дясно. Между двете МПС е настъпил ляв страничен удар, като водачът на
л.а.БМВ е преминал леко надясно, където е последвал втори страничен удар с л.а.Опел
Зафира с характер на охлузване. След втория удар водачът на л.а.БМВ е изгубил
контрол върху управлението на автомобила и се е насочил диагонално наляво,
напуснал е пътното платно през лявата граница, пресякъл е левия тротоар и се е ударил
в металната ограда на двора на Дома за стари хора, като я е съборил, навлязъл е в двора
и се е ударил челно в дърво. При удара с ограда са се задействали предпазните
възглавници за предните седалки. При последвалия силен челен удар на автомобила в
дървото тези възглавници са били безполезни. Според вещото лице, причина за
катастрофата е поведението на водача на л.а БМВ, който е предприел маневра
„изпреварване“ на движещия се пред него в същата посока л.а Опел Зафира, без да
има видимост и достатъчно отстояние за безопасно извършване на маневрата, както и
поради движение с несъобразена скорост от 100 км/ч, при допустима скорост от 50
км/ч. Вещото лице сочи още, че предпазният колан задържа тялото към седалката и ако
не е ползван такъв при челен удар със 100км/ч тялото би се изместило с 89 см.
По делото е изслушана СМЕ идготвена от в.л. д-р С., който дава заключение, че
при ПТП дъщерята на ищците е получила травматичен шок поради черепно-мозъчна
травма- две проникващи в черепната кутия открити счупвания, скалпови рани,
4
дупчести фрактури, разкъсване на мозъчната обвивка, размачкване на мозъчно
вещество, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, травма на гръдния кош, на
крайниците, отоци на мозъка на белия дроб.Според вещото лице основната причина за
смъртта на Т. е тежката черепномозъчна травма, довела до увреждане на
жизненоважни центрове в мозъка, отговарящи за дишането и сърдечната дейност.
Според вещото лице в медицинската документация не са описани увреждания, които
биха могли да се приемат за получени от поставен предпазен колан, с оглед механизма
на катастрофата.Според вещото лице при поставен предпазен колан пътникът не би
получил травмите в челната област на главата. Според вещото лице и с предпазен
колан пострадалата би могла да получи при конкретния механизъм на ПТП увреждания
от предпазния колан, които също да доведат до летален изход. Според вещото лице
водачът на л.а. БМВ е управлявал автомобила със съдържание на алкохол в кръвта от
1.49промила, което е на границата между лека и средна степен на алкохолно опиване.
Според вещото лице тази степен на алкохолно опиване е на границата между
видимото обективно повлияване от алкохол и промените в емоциите и поведението на
индивида, които дори и да бъдат забелязани, не са специфични и може да не се свържат
с алкохолно опиване. Значение има и индивидуалната поносимост към алкохол.
Поради оспорване на СМЕ е изслушана повторна СМЕ, чието заключение е
изготвено от в.л. д-р М.. Според това вещо лице пострадалата е е пътувала с предпазен
колан. Вещото лице е посочило, че при аутопсията на пострадалата са установени
следи от ръба на гръдната кост до мишнична линия, които може да се получат от
поставен предпазен колан. Вещото лице сочи, че в досъдебно производство са събрани
доказателства за това, че пострадалата е била с поставен колан. Според вещото лице,
ударите по главата на ищцата са настъпили при преминаването през металната ограда,
тъй като в интериора на колата няма предмети, които да причинят такива травми.
Липсата на зацапване с кръв в областта на въздушната възглавница пред пострадалата,
според експерта, дава основание да се приеме, че тези наранявания са получени след
спадането на отворените въздушни възглавници. Счупването на лявата раменна кост се
дължи на действието на твърди тъпи предмети и може да се получи при подпиране с
длан при изпъната ръка в бордтаблото на автомобила. Охлузванията по дясната ръка се
дължат на тангенциалното действие на предмети с охлузваща повърхност. В
заключение вещото лице заявява, че пострадалата по време на катастрофата вероятно е
била с правилно поставен предпазен колан. Вещото лице сочи,че степента на
алкохолно повлияване на водача на л.а. БМВ е такъв, че да бъде възприета от 64% до
86% от околните.
В о.с.з. на 19.05.2021г в.л.д-р М. разяснява, че по време на аутопсията на
починалата са описани две дупчести счупвания с приблизително квадратна форма, като
няма предмет от интериора на автомобила, който да причини такова увреждане.
В о.с.з. на 15.12.2021г е изслушано заключението на съдебно психиатричната
5
експертиза, изготвено от в.л. д-р П., който установява, че ищцата страда от психично
заболяване – умерено тежък депресивен епизод /F 32.1 по МКБ 10/, а ищецът страда от
психично заболяване – смесено тревожно депресивно разстройство/F 41.2 по МКБ 10/.
В съдебно заседание експертът заявява, че тези психични заболявания са в причинно-
следствена връзка с катастрофата.
В о.с.з. на 10.11.2022г са изслушани свидетелите А. и В. А., които познават
ищците от години и са им кумове.
Свидетелите безпротиворечиво установяват, че починалата Т. била първото дете
на ищците, че учела втора година медицина в Плевен. Установяват, че след трагедията
Ш. не била на себе си, била много зле, наложило се да пие антидепресанти и все още
пие такива. Според свидетелите от хапчетата тя напълняла. Според свидетелите и Т. е
бил много зле. Според свидетелите преди да започне да учи в Плевен Т. живеела при
родителите си. Установяват, че след като започнала да учи всяка сутрин се обаждала на
родителите си. Установяват, че Ш. и досега постоянно гледа в една точка, не говори,
ходи на работа. Т. не иска да се прибира вкъщи. През ден двамата са на гробището.
Свидетелите установяват, че къщата е пълна с портрети на Т.. Свид. А. установява, че
двамата ищци ходят на психиатър след ПТП.
Така дадените свидетелски показания съдът намира за обективни, логични и
взаимоподкрепящи се . Същите не се опровергават от други доказателства, събрани по
делото. Свидетелите установяват факти, които лично са възприели . Изложеното
мотивира съда да приеме , че може да кредитира събраните свидетелски показания и да
ги използва при мотивиране на изводи по делото.
С оглед установеното– настъпилата внезапна , неочаквана смърт на млада жена,
първородна дъщеря на ищците, здраво момиче с амбиции и мечти за живота си,
наскоро завършило училище, в началото на самостоятелния си живот , като съобрази
обстоятелството, че ищците и починалата са имали близки, ежедневни отношения, че
родителите са били горди с детето си, разчитали на нейната помощ както в
ежедневието си, така и на старини, като съобрази как смъртта на Т. внезапно и
безвъзвратно преустановява установени навици в бита и ежедневието, което дава
отражение във всички сфери на живота на ищците, като съобрази още установия от
СППЕ стрес и шок от настъпилата смърт на дете, намерили изражение в психически
заболявания на ищците- депресивен епизод и депресивно разстройство, като съобрази
все още непреодоляната тъга и чувството на липса от отсъствието на починалата,
установено от разпитаните свидетели, които сочат, че двамата ищци посещават често
гробното място на детето си , като съобрази и невъзможността на ищците да се върнат
към своя обичаен ритъм на живот съдът приема , че по справедливост паричното
обезщетение на тези двама ищци за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от по 140 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди
6
следва да се съобрази момента на настъпване на вредата и следва да се съобразят
конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищците и спрямо тях да се
определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната , доколкото
обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване. При съобразяване на
тези критерии съдът намира, че определеното обезщетение по размер отговаря на
обществените изисквания за справедливост.
По отношение на възражението за съпричиняване
Ответникът – застраховател навежда в отговора на ИМ възражение за
съпричиняване на увреждането поради противоправно поведение на починалата , а
именно това, че е пътувала без поставен обезопасителен колан и при водач, употребил
алкохол, с което сама се е поставила в завишен риск и рискът се е реализирал.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
С първоинстанционното решение съдът е приел,че липсват данни за
съпричиняване на увреждането поради неизползване на обезопасителен колан и против
този извод на съда няма развити въззивни доводи във въззивната жалба на
застрахователя. В жалбата си застрахователят оспорва възприетия обем на
съпричиняване, поради това, че пострадалата е пътувала с водач на лек автомобил,
употребил алкохол. Неоспорването на извода на СГС, че липсва съпричиняване поради
пътуване в автомобила без обезопасителен колан е основание въззивната инстанция
да възприеме същия извод.
За пълнота съдът следва да отбележи, че по делото не се установява категорично,
като тежестта е върху застрахователя, че пострадалата е пътувала без обезопасителен
колан и че това обстоятелство е в причинна връзка с настъпилата смърт.
Това е така, доколкото по делото се установява от изслушаната СМЕ, изготвената
от в.л. д-р С., че и с колан пострадалото лице, при установения механизъм на ПТП,
може да получи травми, от които да последва летален изход. Също така в.л. д-р М.
сочи, че пострадалата е получила травми от предмети извън интериора на автомобила
, поради което в този случай коланът няма значение с оглед задържането на тялото към
седалката.
Ето защо според настоящия съдебен състав починалата не е съпричинила своите
увреждания и смърт поради неизползване на обезопасителен колан.
Застрахователят е поддържал , че пострадалата е следвало да знае, че пътува с
7
водач на МПС , употребил алкохол, поради което е поела сама риск, който се е
реализирал.
Съгласно дадените разяснения с горецитираното ТР № 1/2014г на ОСТК на ВКС
– т.7 - налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум,
ако този факт му е бил известен. За да се приеме, наличие на рисково поведение,
съответно съпричиняване , при такова възражение следва да се установи , че
пострадалият е пътувал в МПС с водач, употребил алкохол, като проява на
съзнателен избор и знание за това, че водачът е употребил алкохол или поне е имал
възможност да узнае при проявена нормална дължима грижа. За да е налице
съпричиняване , изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск или в
неговото неоправдано игнориране, поведението на пострадалия следва да представлява
обективен принос- противоправен и в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното пътно – транспортно произшествие.
По делото е безпротиворечиво установено, че водачът на л.а. БМВ, в който е
пътувала дъщерята на ищците е управлявал автомобила след употреба на алкохол, с
концентрация на алкохол в кръвта от 1.49промила.
Липсват доказателства по делото за това, че пострадалата е знаела за
обстоятелството , че водачът на л.а. БМВ е употребил алкохол или че е следвало да
разбере това. Няма твърдения и доказателства пострадалата да е присъствала, да е била
очевидец на поемането на алкохол от водача на л.а. БМВ. От изслушаните две СМЕ се
установява безпротиворечиво, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача на л.а.
БМВ е такава, че дори и околните да констатират промяна в неговото поведение да е
възможно да не свържат тази промяна с алкохолно повлияване. Също така,
концентрацията на алкохол в кръвта е такова количество, че само част от околните – до
86%- да могат да възприемат алкохолното повлияване на индивида.
От така изложените факти се установява, че починалата нито е била свидетел на
обстоятелството, че водачът на л.а. БМВ е поел алкохол преди управлението на
автомолбила, нито е било обективно видимо и е следвало да разбере това, че водачът
на автомобила, в който пътува е алкохолно повлиян. След като не е съзнала и не е
била длъжна да разбере, че пътува с водач на лек автомобил, който е алкохолно
повлиян, пострадалата не е поела завишен риск и не е имала поведение в причинна
връзка с реализацията на този риск и собственото й увреждане. Ето защо съдебният
състав приема, че по делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна
на починалата. Възражението в този смисъл следва да бъде оставено без уважение.
От изложеното следва, че отговорността за вредите, претърпени от ищците
вследствие на ПТП , настъпило на 31.03.2018г следва да се носи само и изцяло от
увреждащото лице, съответно от застрахователя на неговата ГО. Определеното
8
обезщетение в пълния му размер от по 140 000лв на ищец се дължи от ответника.
По отношение на законната лихва
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава-
Съгласно чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, като началният
момент на дължимост на лихва е уреден в чл.429, ал.3 КЗ- лихва за забава се плаща в
рамките на застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ. предявяване на
претенция от увреденото лице. В този смисъл е и практиката на ВКС по спорния
въпрос- решение № 128/2020г по т.д. № 2466/2018г на ІТО-в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума по
чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Ето защо в разглеждания случай съдебният състав приема, че върху
обезщетението за неимуществени вреди застрахователят дължи лихва за забава
считано от 23.04.2018г до окончателното изплащане на сумата.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частите, с които исковите
претенции са отхвърлени за сумата над 97 500лв до 140 000лв, както и е отхвърлено
искането за присъждане на законна лихва за периода от 23.04.2018г и в тази част
предявените искове следва да бъдат уважени, като върху присъдената главница се
дължи лихва за забава, считано от 23.04.2018г. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора първоинстанционното решение следва да бъде изменено
в частта за разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължи сумата от още
2133.50лв- възнаграждение за защита пред първата съдебна инстанция.
Застрахователят дължи по сметка на СГС държавна такса от още 3400лв, както и
съдебно-деловодни разноски от още 78лв .
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищците са осъдени
да заплати разноски и адвокатско възнаграждение на застрахователя за сумата над
9
10298.67лв.
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 1700лв.
Пред настоящата инстанция пълномощникът на въззивниците- ищци претендира
възнаграждение по чл.38 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие
от 07.11.2022г, с който е договорено възнаграждението на пълномощника на ищците да
се изплати по реда на чл.38 от ЗА.
По делото се установява, че м.09.2022г на ищците са изплатени сумите, присъдени
им с влязлото в сила решение на СГС по делото.
С оглед така установеното съдебният състав приема, че възражението на
застрахователя за това, че не дължи заплащане на възнаграждение е основателно. На
ищците е заплатена от ответника сумата от по 93581.95лв,главница и лихви съобразно
влязлото в сила съдебно решение. Действително това са средста за обезщетяване на
претърпени от тях вреди , но в същото време при наличието на такива суми платени на
ищците не може да се обоснове извод, че същите към 07.11.2022г са материално
затруднени лица. Разпоредбата на чл.38, т.2 от ЗА е една от нормите гарантиращи
достъп до правосъдие на материално затруднени лица, такива които обективно и
трайно са възпрепятствани да получат правна защита като упълномощят и заплатят на
аздвокат, такива които нямат доходи да заплатят държавни такси и разноски по делото
и др. По делото се опровергава посоченото , че ищците са материално затруднено
лица. Към момента на подписване на пълномощното на адв. Д. от 07.11.2022г ищците
имат средства и не са материално затруднени. Имат възможност да заплатят на
пълномощника си договореното възнаграждение, което с оглед изхода от спора ще се
възложи върху страна по делото. С оглед това, че не са налице основанията на
чл.38,ал.1, т.2 от ЗА за предоставяне на безплатна правна защита по делото на ищците
съдът намира, че не може по този ред да присъди възнаграждение на пълномощника
им. От друга страна ищцата не е направили разноски за адв. защита, поради което не
се дължи възстановяването на такива.
На застрахователят не се дължи възстановяване на внесената държавна такса
поради неоснователност на жалбата му. Дължат му се разноски за адвокатска защита.
Неоснователно е възражението на ищците, че на застрахователя не се дължи
заплащане на адвокатско възнаграждение, поради това,че е защитаван от юрисконсулт.
Въззивната жалба на застрахователя е депозирана от адвокат и същият е депозирал и
списък с разноски по чл.80 от ГПК. Основателно е оплакването на ищците за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При обжалваем интерес
от 140 000лв минималният размер на адвокатското възнаграждение, изчислено по реда
на 7,ал.2 от НМРАВ възлиза на сумата от 4330лв. По справедливост и с оглед
сложността на спора съдът определя на адвоката на застрлахователя възнаграждение за
10
защита по всеки предявен иск по 5 000лв или с оглед изхода от спора/ жалбата е
уважена за 60 000лв по отношение на всеки ищец/ на застрахователя се дължи
възнаграждение за защита пред настоящата инсстанция от 2х1500лв или 3 000лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262204 от 30.06.2022г , постановено по гр.д. №
7917/2018г на Софийски градски съд , ГО, І-5 състав в частта, с която са отхвърлени
предявените искове от Ш. Д. М. и Т. Р. М. против ЗД”Бул инс”АД за сумата от 97
500лв до 140 000лв за всеки ищец- обезщетение за неимуществени вреди, в частта, с
която е отхвърлено искането законна лихва за периода от 23.04.2018г , както и в частта,
с която Ш. Д. М. и Т. Р. М. са осъдени да заплати разноски по делото за сумата над
10298.67лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Ш. Д. М. с ЕГН
********** и Т. Р. М. с ЕГН ********** , на всеки от тях, сумата от още по 42 500лв,
представляващи разликата между присъдените 97 500лв и дължимите се 140 000лв-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди смъртта на Т. Т. Р. , настъпила при
ПТП на 31.03.2018г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху
сумата , считано от 23.04.2018г до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Ш. Д. М. с ЕГН
********** и Т. Р. М. с ЕГН ********** , на всеки от тях , законна лихва върху
главницата от 97 500лв за периода от 23.04.2018г до 24.07.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262204 от 30.06.2022г , постановено по гр.д. №
7917/2018г на Софийски градски съд , ГО, І-5състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на адвокат П. С. от САК
сумата от още 2133.50лв- възнаграждение за защита пред СГС, на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от още 3400.00лв- държавна такса, сумата от 78лв- съдебно
деловодни разноски, а по сметка на Софийски апелативен съд- сумата от 1700лв-
държавна такса за въззивното производство, на осн. чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Ш. Д. М. с ЕГН ********** и Т. Р. М. с ЕГН ********** да заплатят
на ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* сумата от 3 000лв- адв. възнаграждение за защита
пред въззивната инстанция, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
11
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12