О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………../…………..2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на седми ноември, през
двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
частно гражданско дело
№ 2276 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба на "Енерго - Про Продажби" АД срещу Определение
от 13,12,2017г. постановено по гр.д. № 13279/17г. по описа на ВРС, с което е
оставено без уважение възражението на жалбоподателя за неподведомственост на
спора на РС Варна и искането на основание чл. 7, ал. 2 ЗМТА, вр. осн. чл. 8, ал.1 ЗМТА, във вр.
с чл.19, ал.1 ГПК производството по делото да бъде прекратено и изпратено по
компетентност на Арбитражен съд Варна при Сдружение „ППМ“. В жалбата се излага,
че определението е неправилно, тъй като ВРС е направил незаконосъобразен извод,
че ищецът „ПЪРВИ-2015“ ООД няма качеството потребител по смисъла на §13, т. 1
ЗМТА. Моли да бъде отменено атакуваното определение и производството прекратено
пред ВРС и изпратено по подведомственост на Сдружение „ППМ“.
В срока по чл. 276 ГПК ответника излага становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че е
потребител по смисъла на §13 т.1 ДР на ЗЗП, поради което и арбитраж не е
допустим.
Жалбата е депозирана от
легитимирано лице, както и в срока по чл. 275 ГПК, поради което е допустима. Разгледана
по същество е основателна поради следното:
Производството по гр.д.
№ 16832/17г. е образувано по предявен от „ПЪРВИ-2015“ ООД отрицателен
установителен иск срещу „Енерго-Про продажби“ АД, за установяване в отношенията
между страните, че първият не дължи заплащане на сумата от 2613,07лв.,
представляваща начислена по едностранна корекционна процедура стойност на
доставена и потребена еленергия.
Ищецът твърди, че е
клиент на ответното дружество и заплащал редовно консумираната от него
ел.енергия по клиентски номер ********** за обект: МАГАЗИН-ПАВИЛИОН, находящ се
в гр.Варна, бул. „Приморски“ № 158. Сочи, че служители на Енерго –Про МРЕЖИ АД
извършили проверка на обекта – посочения
по-горе магазин, за която бил съставен Констативен протокол, а впоследствие процесният
електромер изпратен за метрологична експертиза, след което начислена сума,
представляваща стойност на потребена но неплатена ел.енергия за процесния
период и издадена надлежна фактура.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, в който излага становище за
недопустимост на иска, поради неподведомственост на спора пред съда. Твърди се,
че ищеца депозирал Заявление за продажба на ел.енергия пред ответното дружество
№ 4022008, с което е заявено желание за снабдяване на процесния обект:
МАГАЗИН-ПАВИЛИОН, находящ се в гр.Варна, бул. „Приморски“ № 158, с ел.енергия
за небитови нужди. С посоченото заявление е изразено съгласие при възникване на
спор между страните,същият спор да бъде решен от АРБИТРАЖЕН СЪД ВАРНА, при сдружение
„ППМ„ с изключение на споровете, по които едната страна има качество ПОТРЕБИТЕЛ
по смисъла на ЗЗП. В настоящият случай, твърди ответната страна, „ПЪРВИ-2015“
ООД няма качеството потребител по
смисъла на ЗЗП. Съгласно § 13 , т.1 ЗЗП и видно от договора за продажба на
ел.енергия ответникът счита, че ищецът не можело да бъде определен като
потребител по смисъла на Закона, доколкото в конкретния случай е заявил стока
за извършване на търговска дейност. Ето защо, при твърдения за наличие на
арбитражна клауза по см. на чл. 7 ал. 2 ЗМТА, така повдигнатия спор, според
ответната страна е подведомствен на АРБИТРАЖЕН СЪД - ВАРНА, поради което
ответната страна желае РС Варна, на осн. чл. 8 , ал.1 ЗМТА във вр. с
чл. 19, ал.1 ГПК да прекрати производството по делото и да го изпрати по
компетентност на Арбитражен съд Варна при Сдружение „ ППМ”.
С атакуваното
определение ВРС оставил без уважение възражението за неподведомственост без да
изложи мотиви.
Настоящият състав
намира определението за незаконосъобразно поради следното:
Нормата на чл.19 ал.1 ГПК предвижда, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде
решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или
владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или
е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на §
13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Цитираният Пар. 13 т.1 от ДР към ЗЗП предвижда, че "Потребител"
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. От тълкуването на
цитираната правна норма се налага извода, че определящо в случая е не
качеството „физическо лице“, а целта, за която се придобива стоката или
услугата. Така цитираната тълкувателна разпоредба предвижда, че са налице две
хипотези, в които едно лице има качеството потребител- в единият случай визира
само физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Във втория
случай се предвижда, че това може да е търговец, макар и по смисъла на чл. 56 и
сл. ТЗ, който макар и да е страна по договор, действа извън рамките на своята
търговска дейност. По аргумент на
противното следва да се направи извода, че нямат качеството потребител лицата,
независимо от обстоятелството дали същите са физически или юридически, ако те
придобиват стоката или ползват услугата именно с оглед реализиране на търговска
или професионална дейност. Следователно и ако едно физическо лице, което макар
и да е сключило договора като такова, използва стоката или услугата с оглед
осъществяване на търговска дейност, то същото няма качеството потребител по
смисъла на §13 т.1 ЗЗП. Респективно, нормата на чл.19 ал.1 ГПК не намира
приложение и арбитражната клауза е допустима. В рамките на настоящото
производство безспорно се установява, че ищецът е сключил договор с ответника
за ползване на еленергия в търговски обект- магазин - павилион. Това се
установява от заявлението за присъединяване. Няма спор, а и видно от изготвения
констативен протокол от проверка на място и протокола от метрологична
експертиза е, че СТИ за обекта е трифазен, като параметрите на същия са за
отчитане по три тарифи, включая и 1.8.3. Затова и съставът приема, че
ползваната услуга и за осъществяване на търговска дейност, което води до извод,
че ищецът няма качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 ЗЗП и не попада
под забраната на чл.19 ал.1 ГПК за сключване на арбитражна клауза. Няма спор,
че е налице договорка за решаване на спорове от арбитраж, което се установява и
от доказателствата по делото. Затова и съставът приема, че приложеното писмено
споразумение, подписано и от двете страни, има характера на арбитражно такова
по смисъла на чл.7 ал.1 ЗМТА.
По изложените съображения
съставът приема, че приложение намира разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗМТА, която
предвижда, че съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно
споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в
срока за отговор на исковата молба. Възражението за наличие на арбитражно
споразумение е направено в срока за отговор от ответника и доколкото същото е
основателно, ВРС е следвало да прекрати производството по предявения от „ПЪРВИ-2015“
ООД отрицателен установителен иск. Оставяйки без уважение искането за
прекратяване на производството, ВРС е постановил незаконосъобразно определение,
което подлежи на отмяна. Производството пред ВРС следва да бъде прекратено.
Направеното искане
за присъждане на разноски от въззивника
следва да бъде уважено, като въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати сума в размер на 255,00лв.- направени разноски пред настоящата
инстанция за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 13,12,2017г. постановено по гр.д. №
13279/17г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение възражението на
"ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК *********, за неподведомственост на
спора на РС Варна, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА поради неподведомственост производството гр.д. № 13279/17г. по описа на
ВРС, образувано по предявен от „ПЪРВИ-2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ЖК „Чайка“, бл. 7, вх. „Г“, еп. 47,
представлявано от управителя О.Н.Н., срещу на "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ"
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Варна, Варна
Тауърс Г, бул.„Вл.Варненчик„ № 258 представлявано от П.С.С., Яна Маринова
Димитрова и Г. Коршия иск да се приеме за установено, че първият не дължи
заплащане на сумата от 2613,07лв., представляваща начислена по едностранна
корекционна процедура стойност на доставена и потребена еленергия, на осн. чл. 8
ЗМТА.
ОСЪЖДА „ПЪРВИ-2015“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ЖК „Чайка“, бл. 7, вх. „Г“, еп.
47, представлявано от управителя О.Н.Н., ДА
ЗАПЛАТИ на "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК103533691, със
седалище и адрес на управление град Варна, Варна Тауърс Г, бул.„Вл.Варненчик„ №
258 представлявано от П.С.С., Яна Маринова Димитрова и Г. Коршия сумата 255,00 /двеста петдесет и пет/лв.,
представляваща направените пред настоящата въззивна инстанция разноски.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.