Решение по дело №9802/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4055
Дата: 26 ноември 2018 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20185330109802
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №4055

 

26.11.2018 г., гр. Пловдив.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9802 по описа на същия съд за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

   Искове на „Дженерали Застраховане „ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68,  против Община Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, БУЛСТАТ *********, които намират основанието си в разпоредбата на чл. 410 от Кодекса за застраховането.

   Според изложеното,  между дружеството – ищец и трето на спора лице , имало договор за застраховка „Каско на МПС” , застрахователна полица  № ************, по силата на който договор били застраховани вредите , които могли да настъпят по лек автомобил „Мерцедес” Ц 180 „ с държавен контролен номер *********. На дата  ********* , на общински път **** , в участъка от гр. П. към с . В, настъпва с този автомобил пътнотранспортно произшествие – автомобила пропада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при което по същият настъпват повреди. За отстраняването на тези повреди , при ищеца е образувана преписка по щета с №    *********, като в хода на ликвидационното на щетата производство , било определено и изплатено на правоимащия увреден собственик на вещта, свид. А.К. , сумата от 282.21 лева застрахователно обезщетение, с платежно нареждане от дата  Тъй като ответната община била собственик на пътното платно, то се твърди, че застрахователят се е суброгирал в правата на удовлетворения  застрахован и се иска същата да се осъди да заплати на ищеца сума от 297.21 лева, от които 282.21 лева застрахователно обезщетение и 15 лева обичайни разноски по ликвидиране на щетата, както и законната лихва от датата на подаването на исковата молба- 12.06.2018г до окончателното изплащане на вземането, и разноските по спора.

  Ответната община е оспорила иска , възразява, че не било нейно задължението да поддържа вещта ( пътното платно ) в изправност, тъй като за поддръжката му била обявена обществена поръчка в търсене на външен изпълнител. Възразено е на следващо място, че отсъства валидно застрахователно правоотношение между ищеца и третото застраховано лице , че е имало необезопасена и необозначена дупка на пътното платно , и че е настъпило пътнотранспортното произшествие , алтернативно – че при настъпването му не са възникнали вреди по автомобила. Прави се и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила, който  се движил с несъобразена с пътните условия скорост. Иска се претенцията да бъде отхвърлена , и да се присъдят на общината сторените за защитата разноски.

   Проведена е по делото съдебно – автотехническа експертиза, вещото лице по която дава заключение , че  пропадането в дупка е най- вероятния възможен от техническа гледна точка механизъм на настъпване на увредите . При пропадането  били увредени предната и задна десни джанти и гуми на автомобила , като , предвид коефициента на овехтяване , стойността на отстраняване на увредите е 282.21 лева; необходимите за целта ремонтни операции отговарят на тези , записани в описа – заключение за вредите към ликвидационната преписка. На следващо място –  една от причините за ПТП е невъзможността на водача да възприеме наличието на дупка на пътното платно в рамките на нормалния спирачен път, при движение с близка до разрешената за участъка скорост .

  Исковете са допустими като осъдителни, при наличие на твърдяното неудовлетворено притезание.

   Съдът, като взема предвид становищата на страните , изложените от тях факти и ангажираните доказателства , съобрази следното : 

   Застраховката „каско на МПС” е по своя характер имуществена застраховка срещу вреди, включена в раздел II от приложение № 1 на Кодекса за застраховането, затова и исковете , предвид изложеното като факталагия в исковата молба , следва да се приемат  за такива по смисъла на чл. 410 от КЗ , действал към датата на настъпването на вредите. Сложният фактически състав на разпоредбата на чл. 410 от Кодекса за застраховането предвижда , че „С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:  ................................... 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите”. Тоест, подлежат на съвкупно главно доказване от страна на ищеца в настоящото производство: 1. съществуването на договора за застраховка , към датата на увредата ; 2. настъпването на вредите, 3. собствеността върху вещта, причинила тези вреди ,4. изплащането на обезщетение на правоимащото застраховано лице от страна на застрахователя , и 5. регресната покана до собственика на вещта за възстановяване на сумата по обезщетението и обичайните разноски. 

  Най- напред , представено е на л. 10 от делото заверено от страната копие от договор за   застраховка „Автогрижа„, сключена при условията на ”пълно каско „ за лек автомобил Мерцедес Бенц модел С, с държавен контролен номер *********, и обективирана в застрахователната полица № ************. Договорът е със срок на действие (покритие ) от дата 22.12.2017г до 21.12.2018г., като е уговорено между страните разсрочване на две вноски на плащането на застрахователната премия. Тоест, има между ищеца и третото лице застрахователен договор, доколкото съдът приема  ,че приложеното копие доказва при условията на пълно главно доказване това съществуване. За разлика от задължителните застраховки , плащането на вноските по договор за каско  при разсрочено плащане не е от значение за валидността  на договора , след като ищецът не твърди да е прекратено действието му ; при извършено плащане на третото увредено лице, регресът възниква валидно.   

  На следващо място, има и копие от протокол за ПТП под номер ******от дата ******** , от който личи , че на същия ден , около 09.30 часа , застрахования лек автомобил , управляван от свидетеля К., негов собственик , претърпява ПТП, пропадайки в несигнализирана дупка на пътното платно, с размери 1.60 м х 1.20 м (ширина). Протоколът е официален свидетелстващ документ, който и затова се ползва с присъщата на официалните документи формална доказателствена сила – констатациите в него се приемат за истински до опровергаването им, каквото ответната страна не провежда. Нещо повече , тези констатации са потвърдени от разпита на съставилия протокола служител на МВР  - мл. автоконтрольор М. ,  според когото , по пътя към момента на ПТП е имало множество дупки.  Затова , и въпреки факта , че свидетелят М. не помни в детайли случилото се , съдът кредитира както показанията му , така и записаното от него в протокола , като вярно , и приема , че е налице ПТП под формата на пропадане в необозначена дупка на пътното платно. В това отношение е категорична и проведената съдебно – автотехническа експертиза , според която , най- вероятния механизъм на настъпването на произшествието е пропадане в   дупка на пътното платно. А съдът кредитира заключението й като обективно и компетентно изготвено. Тоест, има реализирано на дата ******* пътнотранспортно произшествие.

  При това ПТП са настъпили и вреди по автомобила.

   Така се твърди отново от записаното в   протокола , графа „Обстоятелства , причини и условия за ПТП , извършени маневри , други материални щети„, където е налице отбелязване , че има „ мат. щети „, конкретизирани в друга графа като „спукани предна  и задна десни гуми”. Тази констатация на свид. М. кореспондира както с показанията на свид . К. като водач на автомобила ( а показанията им са еднопосочни и безпротиворечиви), така и със записаното в описите , извършени за целите на ликвидационната преписка, и със заключението на ВЛ в частта , с която е казано, че включените в този опис операции съответстват на вида и характера на увредите.  Това е достатъчно на съда да приеме , че вредите са настъпили и са в причинно следствена връзка с механизма на настъпването на самото произшествие.

    Стойността на отстраняване на повредите е тази , приета и от застрахователя в хода на ликвидационната преписка ( експертиза на л. 75 и следващите от делото ). Искът е  доказан и с оглед размера си.  

    Частта от обезщетението, равна на дължимата втора шестмесечна вноска, е приспадната срещу същото насрещно вземане, а остатъка над размера на приспаднатото е платен на правоимащия увреден ( платежно нареждане на л. 34 от делото ).

   Отново предвид заключението на ВЛ П., което съдът кредитира , отсъства основание да се приеме, че е налице съпричиняване на вредите от поведението на водача на лекия автомобил ,  свид. К.. Това е така,   тъй като същият е бил в невъзможност , при разрешената за участъка скорост, да възприеме наличието на дупка като препятствие по пътното платно в рамките на най- краткия спирачен път  , т.нар. „опасна зона”. 

  Факта , че община Пловдив стопанисва конкретния пътен участък , не  е спорен а и се доказва от приложения списък на общинските пътища. Без значение е , дали по договор поддържането на пътя в този участък е възложено на трето на спора лице , тъй щото , дори това обстоятелство да бе доказано ( а то не е ), то не може да служи като основание отговорността на ответника да се погаси, доколкото  според чл. 8 ал. 3 от Закона за пътищата, пътят е собственост на общината,  и този елемент  на хипотезата по чл. 410 от КЗ е налице. Тук следва да се отбележи , че отговорността на общината като цяло е безвиновна,  за непозволена увреда по смисъла на чл. 50 от Закона за задълженията  и договорите, на която хипотезата на  чл. 410 от Кодекса за застраховането е частен случай. 

    Разноските се понасят от ответника , в пълен размер предвид изхода на спора . Ищцовото дружество е представлявано от юрисконсулт, на когото съдът определя възнаграждение в размер на 150 лева , при което възражение  за прекомерност на договорен хонорар , макара направено , не следва да се разглежда.

    Воден от изложеното , съдът

Р Е Ш И:

    

 

   Осъжда Община Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, БУЛСТАТ *********, да заплати на „Дженерали Застраховане „ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68,  сумата от 297.21 лева ( 282.21 лева застрахователно обезщетение и 15 лева обичайни разноски по ликвидиране на щетата)  и двете – по щета №  ************* по договор  № ************, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба- 12.06.2018г до окончателното изплащане на вземането.

 

 Осъжда Община Пловдив, пл. Стефан Стамболов № 1, БУЛСТАТ *********, да заплати на „Дженерали Застраховане „ АД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68,  сумата от 390 лева разноски по делото.  

 

  Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.                                                  

       

                                                                    

                                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

 

 

Вярно с оригинала!

КГ