Р Е Ш Е Н И Е №4055
26.11.2018 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 9802 по описа на същия съд за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове на „Дженерали Застраховане „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 68, против Община Пловдив, пл. Стефан Стамболов №
1, БУЛСТАТ *********, които намират
основанието си в разпоредбата на чл. 410 от Кодекса за застраховането.
Според изложеното, между дружеството – ищец и трето на спора лице
, имало договор за застраховка „Каско на МПС” , застрахователна полица № ************, по силата на който договор
били застраховани вредите , които могли да настъпят по лек автомобил „Мерцедес”
Ц 180 „ с държавен контролен номер *********. На дата ********* , на общински път **** , в участъка
от гр. П. към с . В, настъпва с този автомобил пътнотранспортно произшествие –
автомобила пропада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, при
което по същият настъпват повреди. За отстраняването на тези повреди , при
ищеца е образувана преписка по щета с № *********, като в хода на
ликвидационното на щетата производство , било определено и изплатено на
правоимащия увреден собственик на вещта, свид. А.К. , сумата от 282.21 лева
застрахователно обезщетение, с платежно нареждане от дата Тъй като ответната община била собственик на
пътното платно, то се твърди, че застрахователят се е суброгирал в правата на
удовлетворения застрахован и се иска
същата да се осъди да заплати на ищеца сума от 297.21 лева, от които 282.21
лева застрахователно обезщетение и 15 лева обичайни разноски по ликвидиране на
щетата, както и законната лихва от датата на подаването на исковата молба-
12.06.2018г до окончателното изплащане на вземането, и разноските по спора.
Ответната община е оспорила иска , възразява,
че не било нейно задължението да поддържа вещта ( пътното платно ) в
изправност, тъй като за поддръжката му била обявена обществена поръчка в
търсене на външен изпълнител. Възразено е на следващо място, че отсъства
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и третото застраховано лице
, че е имало необезопасена и необозначена дупка на пътното платно , и че е
настъпило пътнотранспортното произшествие , алтернативно – че при настъпването
му не са възникнали вреди по автомобила. Прави се и възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила, който се движил с несъобразена с пътните условия
скорост. Иска се претенцията да бъде отхвърлена , и да се присъдят на общината
сторените за защитата разноски.
Проведена е по делото съдебно –
автотехническа експертиза, вещото лице по която дава заключение , че пропадането в дупка е най- вероятния възможен
от техническа гледна точка механизъм на настъпване на увредите . При
пропадането били увредени предната и
задна десни джанти и гуми на автомобила , като , предвид коефициента на
овехтяване , стойността на отстраняване на увредите е 282.21 лева; необходимите
за целта ремонтни операции отговарят на тези , записани в описа – заключение за
вредите към ликвидационната преписка. На следващо място – една от причините за ПТП е невъзможността на
водача да възприеме наличието на дупка на пътното платно в рамките на нормалния
спирачен път, при движение с близка до разрешената за участъка скорост .
Исковете са допустими като осъдителни, при
наличие на твърдяното неудовлетворено притезание.
Съдът,
като взема предвид становищата на страните , изложените от тях факти и
ангажираните доказателства , съобрази следното :
Застраховката „каско на МПС” е по своя
характер имуществена застраховка срещу вреди, включена в раздел II от приложение № 1 на Кодекса за
застраховането, затова и исковете , предвид изложеното като факталагия в
исковата молба , следва да се приемат за
такива по смисъла на чл. 410 от КЗ , действал към датата на настъпването на
вредите. Сложният фактически състав на разпоредбата на чл. 410 от Кодекса за
застраховането предвижда , че „С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: ................................... 3.
собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху
вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от
Закона за задълженията и договорите”. Тоест, подлежат на съвкупно главно
доказване от страна на ищеца в настоящото производство: 1. съществуването на
договора за застраховка , към датата на увредата ; 2. настъпването на вредите,
3. собствеността върху вещта, причинила тези вреди ,4. изплащането на
обезщетение на правоимащото застраховано лице от страна на застрахователя , и
5. регресната покана до собственика на вещта за възстановяване на сумата по
обезщетението и обичайните разноски.
Най- напред , представено е на л. 10 от
делото заверено от страната копие от договор за застраховка „Автогрижа„, сключена при
условията на ”пълно каско „ за лек автомобил Мерцедес Бенц модел С, с държавен
контролен номер *********, и обективирана в застрахователната полица № ************.
Договорът е със срок на действие (покритие ) от дата 22.12.2017г до
21.12.2018г., като е уговорено между страните разсрочване на две вноски на
плащането на застрахователната премия. Тоест, има между ищеца и третото лице
застрахователен договор, доколкото съдът приема
,че приложеното копие доказва при условията на пълно главно доказване
това съществуване. За разлика от задължителните застраховки , плащането на
вноските по договор за каско при
разсрочено плащане не е от значение за валидността на договора , след като ищецът не твърди да е
прекратено действието му ; при извършено плащане на третото увредено лице,
регресът възниква валидно.
На следващо място, има и копие от протокол за
ПТП под номер ******от дата ******** , от който личи , че на същия ден , около
09.30 часа , застрахования лек автомобил , управляван от свидетеля К., негов
собственик , претърпява ПТП, пропадайки в несигнализирана дупка на пътното
платно, с размери 1.60 м х 1.20 м (ширина). Протоколът е официален свидетелстващ
документ, който и затова се ползва с присъщата на официалните документи
формална доказателствена сила – констатациите в него се приемат за истински до
опровергаването им, каквото ответната страна не провежда. Нещо повече , тези
констатации са потвърдени от разпита на съставилия протокола служител на
МВР - мл. автоконтрольор М. , според когото , по пътя към момента на ПТП е
имало множество дупки. Затова , и
въпреки факта , че свидетелят М. не помни в детайли случилото се , съдът кредитира
както показанията му , така и записаното от него в протокола , като вярно , и
приема , че е налице ПТП под формата на пропадане в необозначена дупка на
пътното платно. В това отношение е категорична и проведената съдебно –
автотехническа експертиза , според която , най- вероятния механизъм на
настъпването на произшествието е пропадане в дупка на пътното платно. А съдът кредитира
заключението й като обективно и компетентно изготвено. Тоест, има реализирано
на дата ******* пътнотранспортно произшествие.
При това ПТП са настъпили и вреди по
автомобила.
Така се твърди отново от записаното в протокола , графа „Обстоятелства , причини и
условия за ПТП , извършени маневри , други материални щети„, където е налице
отбелязване , че има „ мат. щети „, конкретизирани в друга графа като „спукани предна и задна десни гуми”. Тази констатация на
свид. М. кореспондира както с показанията на свид . К. като водач на автомобила
( а показанията им са еднопосочни и безпротиворечиви), така и със записаното в
описите , извършени за целите на ликвидационната преписка, и със заключението
на ВЛ в частта , с която е казано, че включените в този опис операции
съответстват на вида и характера на увредите.
Това е достатъчно на съда да приеме , че вредите са настъпили и са в
причинно следствена връзка с механизма на настъпването на самото произшествие.
Стойността на отстраняване на повредите е
тази , приета и от застрахователя в хода на ликвидационната преписка (
експертиза на л. 75 и следващите от делото ). Искът е доказан и с оглед размера си.
Частта от обезщетението, равна на дължимата
втора шестмесечна вноска, е приспадната срещу същото насрещно вземане, а
остатъка над размера на приспаднатото е платен на правоимащия увреден (
платежно нареждане на л. 34 от делото ).
Отново
предвид заключението на ВЛ П., което съдът кредитира , отсъства основание да се
приеме, че е налице съпричиняване на вредите от поведението на водача на лекия
автомобил , свид. К.. Това е така, тъй като същият е бил в невъзможност , при
разрешената за участъка скорост, да възприеме наличието на дупка като
препятствие по пътното платно в рамките на най- краткия спирачен път , т.нар. „опасна зона”.
Факта , че община Пловдив стопанисва
конкретния пътен участък , не е спорен а
и се доказва от приложения списък на общинските пътища. Без значение е , дали
по договор поддържането на пътя в този участък е възложено на трето на спора
лице , тъй щото , дори това обстоятелство да бе доказано ( а то не е ), то не може
да служи като основание отговорността на ответника да се погаси, доколкото според чл. 8 ал. 3 от Закона за пътищата,
пътят е собственост на общината, и този
елемент на хипотезата по чл. 410 от КЗ е
налице. Тук следва да се отбележи , че отговорността на общината като цяло е
безвиновна, за непозволена увреда по
смисъла на чл. 50 от Закона за задълженията
и договорите, на която хипотезата на
чл. 410 от Кодекса за застраховането е частен случай.
Разноските се понасят от ответника , в
пълен размер предвид изхода на спора . Ищцовото дружество е представлявано от
юрисконсулт, на когото съдът определя възнаграждение в размер на 150 лева , при
което възражение за прекомерност на
договорен хонорар , макара направено , не следва да се разглежда.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Община Пловдив, пл. Стефан Стамболов
№ 1, БУЛСТАТ *********, да заплати на
„Дженерали Застраховане „ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков” № 68, сумата от 297.21 лева (
282.21 лева застрахователно обезщетение и 15 лева обичайни разноски по
ликвидиране на щетата) и двете – по щета
№ ************* по договор № ************, ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба- 12.06.2018г до окончателното изплащане
на вземането.
Осъжда Община Пловдив, пл. Стефан Стамболов №
1, БУЛСТАТ *********, да заплати на
„Дженерали Застраховане „ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков” № 68, сумата от 390 лева разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ