РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Девня, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20223120200109 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от Д. П. Д., ЕГН: **********, срещу
НП № 7610 / 04. 03. 2022 г. на Началник О – К – РПМ – Д – АРОК – А – ПИ.
Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП, чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на изънгабаритни и /
или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на две хиляди
лева.
Жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното НП, с довод
незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост,
маловажност, прекомернст на наложеното.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява
от процесуален представител. Депозира писмено становище с което поддържа
жалбата. Претендира за присъждане на разноски.
1
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да
бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената
санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Претендира за присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 04. 02. 2022 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, по път 1 – 2, км
172, възз. Д. П. Д. управлявал моторно превозно средство с **№ *****, с
четири оси. Движението му било преустановено от свид. М. Д. К. - служител
при А – ПИ. В процеса на извършената проверка свидетелят с помощта на
ролетка 1236 / 18 ( 50 м ) установил, че дължината на моторно превозното
средство била 12. 60 м, при максимално допустима 12. 00 м. Проверяващият
приел, че моторното превозно средство е извънгабаритно, като нямало
разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата. Съставен бил
АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган
приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на
въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа
обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете
незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
Настоящият състав намира, че производството е проведено без
2
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен.
НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка е еднакво отразена в
АУАН и НП.
Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното
нарушение.
От обективна страна за съда не остава съмнение, че възз. Д. П. Д., на 04.
02. 2022 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, по път 1 – 2, км 172, е
управлявал моторно превозно средство с **№ *******, с четири оси. С
помощта на ролетка 1236 / 18 ( 50 м ) е установено, че дължината на моторно
превозното средство била 12. 60 м, при максимално допустима 12. 00 м.
Моторното превозно средство е извънгабаритно, предвид пар. 1, т. 1 от ДР на
Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на изънгабаритни и / или тежки
пътни превозни средства и чл. 2 от посочената наредба. Същевременно е
нямало разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата. Горното
съдът прие въз основа на свидетелските показания, както и от писмените
материали, приобщени към доказателствения материал по делото.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното
съдът извежда от цялостното поведение на внъззивника, обективирано по
делото, от вида и последователността на неговите действия.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на
движението по пътищата, както и възможността за материална компенсация
при увреждане на пътната настилка съдът намира, че формират сравнително
висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към
маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния
случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които
законодателя е предвидил налагане на санкция.
Същевременно съдът счита, че размера на наложеното е явно
несправедлив. Административно – наказващият орган е възприел изцяло
фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за извършеното
3
нарушение наказание, което съдът намира за прекалено тежко, в предвид
следното: при налагане на такова наказание следва да се вземе в предвид
тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като се наложи
наказание в границите на предвиденото. В случая съдът отчете сравнително
висока тежест на нарушението, доколкото касае липса на разрешение и ниска
такава при дееца, предвид липсата на други наказания, смекчаващи
отговорността обстоятелства - формирано трайно правилно отношение към
законоустановения ред в страната, като извършеното се явява изолиран акт,
отегчаващи такива – не се установиха, имотно състояние – видно от
доказателствата по делото, налице е индиция за наличие на доходи, доколкото
въззивника упражнява трудова дейност, но няма доказателства за
сравнително висок техен размер, обуславящ по – висок такъв на наказанието.
С оглед на горното съдът счита за справедливо да измени размера на
наложеното наказание с оглед постигане на целите, визирани в чл. 12 от
ЗАНН.
Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно,
поради следното: не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените такива, които да обусловят цялостна отмяна, като по безспорен
и категоричен начин беше установено осъществяването на състава,
респективно за съда не съществува съмнение относно допускането на
твърдяното нарушение. Действително в НП като дължина на провереното
моторно превозно средство е посочена 20. 60 м. По делото беше установено с
необходимата категоричност, че реално измерената дължина е 12. 60 м., която
е и отразена в АУАН. В този смисъл от една страна не е ограничено правото
на защита на санкционираното лице, което още със съставянето на АУАН е
имало възможност да разбере срещу какво да се защитава, а от друга
допусната неточност следва да бъде отчетена като техническа грешка при
изписването, която също не нарушава правото на защита, доколкото и двете
величини, съответно 12. 60 м. и 20. 60 м. се явяват извън законовото
ограничение, т. е. така или иначе е налице нарушение. В контекста на
изложеното може да се отбележи, че въззивника също посочва различни
дължини, а именно 20. 40 м., 12. 40 м., 12. 60 м., 10. 77 м., част от които се
подкрепят от доказателствата по делото, а друга не, но съдът отново отдава
това на технически грешки при изписването, които не променят смисъла на
4
изложеното. Предвид обстойно развитата теза за неправилно приложение на
закона, следва да бъде изяснено, че не трябва да се приравняват различни
видове нарушения, в частност изкарване на разрешение за дейност от
специално ползване на пътищата, извършване на превоз, заплащане на
определени такси, представяне при поискване на конкретни документи и
управление на моторно превозно средство без наличие на съответно
разрешение, вкл. в контекста да се правят изводи относно възможни субекти
на същите. За нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗП, в чл. 53, ал. 1 от ЗП е
предвидена „Глоба“ в размер от хиляда до пет хиляди лева. Чл. 53 и 54, и
двата от ЗП визират няколко групи субекти, които могат да носят
административно - наказателна отговорност при нарушаване на забраната за
движение на извънгабаритни / тежки пътни превозни средства без
необходимото разрешение: 1. физически лица, които непосредствено
извършват движението, т. е. водачите, управляващи пътните превозни
средства, 2. лицата, които наредят извършване на такова движение, 3.
юридически лица или еднолични търговци, като първите две групи се
наказват с „Глоба“, а третата с „Имуществена санкция“. След като
физическите лица са изрично посочени като една от групите
административно – отговорни субекти, правилно актосъставител и
административно – наказващ орган са определили водача на провереното
пътно превозно средство като субект на установеното нарушение, доколкото
това лице е привело в движение моторното превозно средство съзнавайки, че
същото се характеризира като извънгабаритно / тежко, но не се е убедило
дали е налице следващото се разрешение. Не подлежи на съмнение, че всеки
водач, преди да потегли по даден маршрут, трябва да провери дали са налице
всички необходими документи за осъществяването на превоза. Измерването е
осъществено от специално обучено за това лице, което само по себе си, а и
видно от свидетелските показания оборва наведените „максимална дължина
10. 77 м.“, като е извършено с помощта на сертифицирани и технически годни
за това средства, което е видно от приложените по делото документи в тази
насока. Следва да бъде уточнено, че констатираните 12. 60 м. са към момента
на проверката, а посочените 10. 77 м. са към момента на покупко / продажба
на моторно превозното средство, т. е. от значение са размер към момента
установяване на нарушението, а не в предходен период от време, най –
малкото доколкото съществува възможност моторното превозно средство да е
5
претърпяло промяна в първоначалните габарити вследствие на монтиране на
допълнителни елементи, което от своя страна да доведе до по – голяма
величина относно дължина. По – горе бяха изложени мотиви относно размер
и маловажност, поради което съдът не следва да ги повтаря. За пълнота обаче
следва да бъде добавено следното: право на административно – наказващия
орган е да определи самостоятелно размера на наложеното, който в
конкретния случай не се споделя от съда, поради което и се редуцира, т. е. в
този смисъл се споделя наведеното от въззивника относно размер, но
същевременно не се споделя довода относно маловажност, като освен
приетото по – горе от съда, в обобщение изложеното разбиране за
противоправно поведение е разширително и лишено от логика, доколкото по
този начин от една страна се обезсмислят конкретно приети и действащи
текстове, а от друга споделяне тезата на санкционираното лице би довело до
невъзможност да се налагат санкции при безспорно нарушаване на законови
разпоредби. Без обстоен коментар следва да бъде оставен довода относно 20.
60 м. и 12. 60 м., доколкото действително има разлика между тези две
дължини, но реално измерената такава се явява несъобразена със законовите
изисквания, което води до резонния извод, че е налице нарушение,
респективно дали то е по – близко или по – далеч от разрешеното от закона
може да повлияе на размера на санкцията /както съобрази съдът/, но не и до
отпадане на отговорността, тъй като в противен случай ще се обезмисли
волята на законодателя за санкциониране на противоправно поведение.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от
осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.
С оглед изложеното съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
изменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 7610 / 04. 03. 2022 г. на Началник О – К – РПМ – Д –
АРОК – А – ПИ, с което на Д. П. Д., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП, чл. 37, ал. 1,
6
т. 1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на изънгабаритни и /
или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на две хиляди
лева, като:
НАЛАГА на Д. П. Д., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. А от ЗП, чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на изънгабаритни и /
или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП
административно наказание „Глоба“ в размер на хиляда лева.
ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН: ********** да заплати на А – ПИ сумата от
осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7