Решение по дело №227/2022 на Районен съд - Смолян

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 72/23.06.2022 г.
ПО АНД №227/2022 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД СМОЛЯН

От * е внесено мотивирано постановление с предложение обвиняемият
**, с настоящ адрес: *, да бъде освободен от наказателна отговорност, като му
се наложи административно наказание по чл.78а НК, за това, че на 22.05.2018
г. в гр.Смолян, пред * - *, находяща се на ул.*, във връзка с подадено от него
Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с
вх.№ 20667/22.05.2018 г. на *, за издаване на Свидетелство за управление на
моторно превозно средство, е потвърдил неистина в писмена декларация -
декларация от 22.05.2018 г., която по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона
за движение по пътищата, респ. чл.15, ал.2 във вр. с чл.13, ал.1, т.6 от Наредба
№ 1-157 от 01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на
Свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, издадена от Министъра на вътрешните
работи, се дава пред орган на властта - *, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства (относно „обичайното пребиваване по смисъла на
параграф 6, т.46 от Закона за движение по пътищата и Директива
2006/126/ЕО, имащо значение за компетентната държава за издаване на
свидетелство за управление на МПС), като декларирал, че обичайното му
пребиваване е в Република България- престъпление по чл. по чл.313, ал.1 от
НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по глава 28 НПК.
* не изпраща представител в с.з.
Обвиняемият * не се явява в с.з. Защитникът му адв.* признава
фактическата обстановка изложена в постановлението за вярна и моли
наказанието глоба да бъде определено в предвидения от закона минимум.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно чл.151, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП)
„Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България,
за което обстоятелство подписват декларация В §6, т.46 от Допълнителни
разпоредби на ЗДвП е определено значението на понятието „Обичайно
пребиваване в Република България“, а именно „мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови
връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови
1

връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че
лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е
необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на
задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго
учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване“. За
декларацията, касаеща обичайното пребиваване, относима към определяне
компетентната държава членка на Европейския съюз за издаване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) е
относима Директива 2006/126/ЕО, а за територията на Република България
(освен ЗДвП) - Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г. на МВР за условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от Министъра на
вътрешните работи (чл.15, ал.2 във вр. с чл.13, ал.1, т.6).
На 13.05.2021 г. в * е получено писмо с вх.№ 328600-*от *
(компетентен орган по издаване на СУМПС във *), касаещо издаване на
свидетелство за правоуправление в нарушение на изисквания за
местоживеене (обичайно пребиваване), съгласно което в * било установено,
че обвиняемият * има обичайно пребиваване в * от 09.06.2011 г. и до
момента, като СУМПС на същия следва да се издаде от германските власти, а
е констатирано че такова е издадено от българските такива - * - СУМПС № *
от 25.05.2018 г.
Обвиняемият * е живял и работил в Република България до месец
април 2011 г. в гр.Смолян. След това същия заминал (със семейството си) в *,
където до месец май 2015 г. е живял в гр.* на *(където и работел). От
12.05.2015 г. обвиняемият * е вписан на адрес гр.**ул.*, което населено място
се намира до границата с *, в която държава и по-конкретно - в гр.*, той
работел без прекъсване от месец март 2016 г. до месец декември 2020 г. (като
пътувал всеки ден от селото до гр.Базел). Работата му била към фирма „*“.
През месец май 2018 г. обвиняемият * бил в отпуск, като се прибрал в
Република България. На 22.05.2018 г. той посетил * при *, находящ се на
ул.“*, като се явил на гише „*“, където бил обслужен от свидетелката *.
Причината за явяването била, че следвало да подмени своето Свидетелство за
управление на моторни превозни средства. За целта обвиняемият * депозирал
и попълнил изискващите се документи - Заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин (с вх.№ 20667/22.05.2018 г.),
Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС (амб.№ */22.05.2018
г.) и Декларация за обичайно пребиваване, която се изисква по силата на
горепосочените нормативни актове. Въпреки, че свидетелрката * разяснила на
обвиняемия * същността на декларираното в посочената декларация
обстоятелство (а и имало разлепена писмена информация за това), последния
декларирал, че е установил обичайното си пребиваване по смисъла на §6, т.46
2

от допълнителните разпоредби на Закон за движението по пътищата в
гр.Смолян, * - обстоятелство, което не отговаря на истината, тъй като
обичайното пребиваване на обвиняемия * към онзи момент (а и сега) било не
в Република България, а в *, където и следвало да поднови свидетелството си
за управление на моторни превозни средства. На база потвърдената от
обвиняемия * неистина (в декларацията) му е издадено ново СУМПС -№ * от
25.05.2018 г.
Причина за неправомерното (в нарушение на европейските директиви)
издаване на посоченото СУМПС на обвиняемия * е именно подадената от
него декларация, в която е декларирал (потвърдил) неистината относно
своето „обичайно пребиваване“.
От заключението по извършената съдебно-почеркова експертиза се
установява, че почерка, с който е попълнена въпросната декларация
(„Декларация“ от 22.05.2018 г. на основание чл.151, ал.5 и 7 от Закона за
движението по пътищата“) е изписан от обвиняемия *, както и подписа на
позиция „Подпис“ е положен от него.
Разпитан в хода на разследването обвиняемия * се признава за виновен
и съжалява за извършеното, като сочи, че е извършил деянието в резултат на
това, че „не е добре запознат със законовите изисквания“.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. На
първо място това са обясненията на самия обвиняем *, събраните гласни
доказателства – разпитите на свидетелите *, * *а, * и *. Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена и въз основа на приложените по делото
писмени доказателства, а именно: Свидетелство за управление на МПС №*,
издадено на 25.05.2018 г. от ОДМВР Смолян, Заявление за издаване на
документ за самоличност на български гражданин (с вх.№ */22.05.2018 г.),
Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС (амб.№
232/22.05.2018 г.), Декларация за обичайно пребиваване от 22.05.2018г,
Справка за съдимост от 31.05.2022 год., Характеристична справка;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Справка
за нарушител/водач с данни за *, заключение по извършена съдебно-
почеркова експертиза.
Обстоятелствата, приети в описаната фактическа страна, се доказват
по несъмнен начин от свидетелските показания, обясненията на обвиняемия,
експертизите, писмените доказателства. Досежно същите не се констатираха
противоречия. Доколкото в гласните доказателствени източници не се
съдържат противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305, ал. 3 НПК не
се налага по-детайлното им обсъждане.
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по -
отношение на обвиняемия са налице всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав чл.313, ал.1 от НК, доколкото на на
3

22.05.2018 г. в гр.Смолян, пред * - системен оператор в * при *-гр.Смолян, в
сградата на * при *, находяща се на ул.“*, във връзка с подадено от него
Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с
вх.№ */22.05.2018 г. на * при *, за издаване на Свидетелство за управление на
моторно превозно средство, е потвърдил неистина в писмена декларация -
декларация от 22.05.2018 г., която по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона
за движение по пътищата, респ. чл.15, ал.2 във вр. с чл.13, ал.1, т.6 от Наредба
№ 1-157 от 01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на
Свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, издадена от Министъра на вътрешните
работи, се дава пред орган на властта - Началник * при *, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства (относно „обичайното пребиваване по
смисъла на параграф 6, т.46 от Закона за движение по пътищата и Директива
2006/126/ЕО, имащо значение за компетентната държава за издаване на
свидетелство за управление на МПС), като декларирал, че обичайното му
пребиваване е в Република България.
Съдът приема, че обвиняемият * е осъществил от обективна страна
състава на деянието, тъй като с активни действия по своя воля е попълнил
лично декларация изисквана по закон, в която е потвърдил неистина.
Обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.
313, ал. 1 от НК, изразило се в действието "подаване на писмена декларация",
която по силата на чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата се дава
пред орган на властта - Министерство на вътрешните работи на Република
България, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че
обвиняемият има обичайно пребиваване в Република България, което е
задължителна предпоставка, за да му бъде издадено българско свидетелство
за управление на МПС.
Деянието е извършено от обвиняемия с пряк умисъл по см. на чл. 11,
ал. 2 от НК, тъй като е съзнавал, че декларира неистина в писмена
декларация, която по силата на закон /ЗДвП/ се представя пред орган на власт,
респ. е съзнавал общественоописания характер на деянието си, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване-
получаване на ново СУМПС въпреки липсата на условията за това.
Обвиняемият е съзнавал, че не е обичайно пребиваващ в България, тъй като
не е живял повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца в
Република България, каквото е изискването на закона по смисъла на чл. 151,
ал. 5 от ЗДвП.
Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав намери, че
обвиняемият * е осъществил от обективна и субективна страна престъпление
по чл.313, ал.1 от НК и на основание чл.378, ал.4, т.1 НПК го призна за
виновен.
С оглед приложимата правна квалификация за извършеното от
обвиняемия * деяние, съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а
4

НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание – глоба. За престъпление по чл.313, ал.1 от НК се
предвижда наказание: лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до
300 лева. От справката за съдимост, се установява, че обвиняемият не е
осъждан, както и че не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а НК. От престъплението
няма причинени имуществени вреди, като не са налице и изключващите
института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание ограничения по чл. 78а ал. 7 НК.
При индивидуализация на административното наказание глоба съдът
съобрази следните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства:
Деянието е с висока степен на обществена опасност, предвид накърняването
на обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на
документирането, подриването на обществено-правната функция, възложена
на документа, и затрудняването на дейността на държавните и обществени
органи и организации със създаване на усложнения в отношенията между
организациите и гражданите (Постановление № 3/23.03.1982 година на ВС).
Следва да се съобрази и личността на обвиняемия, същият е с чисто съдебно
минало, добри характеристични данни, работещ, признава вината си, изразява
съжаление за случилото се. При определяне размера на наказанието съдът взе
предвид, че се касае за инцидентна проява. Съобразявайки гореизложените
обстоятелства съдът намира, че на обвиняемия следва да се наложи глоба в
размер на 1000 лева. Този размер на санкцията съдът намира, че съответства
на степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия, като счита,
че ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемия, без да се
накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона
цели и употребената държавна репресия.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът счита, че обвиняемият
следва да бъде осъден да заплати сумата от 130 лв. по сметка на ОД на МВР –
Смолян, представляващи разноски по досъдебното производство.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
23.06.2022г.

5

Номер на акта:	72
Дата:	23 юни 2022 г. (в сила от 9 юли 2022 г.)
Съдия:	Славка Кабасанова

Дело:	20225440200227
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	26 май 2022 г.

Решение по дело №227/2022 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите