Решение по дело №1046/2020 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 192
Дата: 17 юни 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Гергана Нинова Кузманова
Дело: 20205440101046
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Смолян , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20205440101046 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД”***”АД гр.София против **,
в която се твърди от ищеца, че на 08.03.2018 год., в к.к. **, на път за вр. *, ПТП между
моторна шейна „*“ и автомобил "*", рег.№ **. Видно от изложения в Протокол за ПТП №**
от 08.03.2018 год. механизъм на ПТП, виновен за настъпването на ПТП-то е водачът на
моторна шейна „*“-ответника **. Автомобил "*", рег.№ ** е застрахован по застраховка
"Каско" в ЗАД „***” АД по полица №*. Предвид нанесените върху автомобил "*", рег.№ **,
вреди и наличието на валидна застраховка "Каско" за този автомобил ищцовото
застрахователно дружество е сезирано с Уведомление за щети, като е образувана щета №*
по описа на ЗАД „***” АД, направен е съответния опис на щетите по автомобила.
Констатираните щети са оценени от експертите на ЗАД „***” АД на 633,96 лв. , съответно
застрахователят е изплатил обезщетение в този размер на застрахованото лице. Предвид
гореизложеното и на основание разпоредбите на Кодекса за застраховането, с писмо изх.
№3* г.ищецът е предявил съответната регресна претенция към ответника, в качеството му
на причинител на вредата. Към настоящия момент ответникът не е извършил плащане по
предявената регресна претенция.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 633,96 лв., представляващи заплатена от
застрахователя, сума за обезщетяване по застраховка "Каско“, за която сума застрахователят
има право на регрес срещу ответника., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Твърди, че в исковата молба не са въведени твърдения какъв е
механизма на настъпилата щета, в какво се изразява неговото виновно поведение и каква е
причинно-следствената връзка между това поведение и настъпилата вреда. В исковата молба
липсват и твърдения в какво се изразява самата щета — посочена е една обща стойност на
възстановените вреди, но не се сочи какво покриват същите, как е формирана тази сума, за
да се прецени дали посочената стойност съответства на механизма на вредата и
действително претърпените щети, ако такива са налице. Не се сочи и точно местото на
произшествието. По същество счита исковата претенция за неоснователна, поради следното:
Действително е получил покана за доброволно изпълнение на 07.08.2019г. от ищцовото
дружество с изх.№ *г. с твърдения, че вината за настъпилата щета при пътнотранспортно
произшествие 08.03.2018г. със застрахован при дружеството автомобил е негова. Предвид
1
обстоятелството, че не е установено неговото виновно поведение, като и предвид
обстоятелството, че протокола не е подписан от него, а съставеното му Наказателно
постановление е отменено като незаконосъобразно, е изпратил искане за предоставяне от
страна на ищцовото дружество на доказателства, че именно той е извършил сочените щети
по застрахования автомобил, като е поискал снимков материал и начин на калкулиране на
щетите. Едва с настоящата искова молба обаче са представени исканите от него снимков
материал и калкулации за щетата. Същевременно приложеното с исковата молба писмо с
изх.№ 3*г. не е получавано от него, като и в настоящата искова молба не са представени
доказателства същото да е изпратено или получено от него. На второ място, по никакъв
начин не е посочено в исковата претенция как е установено, че щетите са изцяло в резултат
на твърдяното пътнотранспортно произшествие, като оглед на местопроизшествието не е
извършен, а протокола за същото е съставен на един по- късен момент, без да е извършен в
момента и на мястото на произшествието. Видно от приложения протокол за
пътнотранспортно произшествие към исковата молба, същия е съставен само по данни на
водача на "*", рег.№ ** , без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ,
който категорично съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред
длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като
удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от
съставителя./ Решение № 98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК/.
Нещо повече, за да възникне правото на регрес на застрахователя, се изисква посещаването
на мястото от органите на реда да е задължително. В чл. 125 от ЗДвП са предвидени
случаите, в които е задължително посещението на мястото на ПТП от службите за контрол
на МВР, като съгласно т. 7 на цитирания текст, посещението от контролните органи по
закон е задължително, когато между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието
щети. Нито една от двете предпоставки не е налице в случая. От една страна, не се
установява между участниците да е имало разногласие относно обстоятелствата около ПТП-
то, защото първо не са събрани никакви подробни данни, нито пък са ангажирани каквито и
да е доказателства в тази връзка и второ- от протокола за ПТП, в който е описан механизма
на събитието и причинените щети е видно, че ответникът не е присъствал и бланкетно е
отбелязан отказ да подпише. В развилото се производство пред Районен съд-Смолян по
обжалване на Наказателно постановление № * от 14.03.2018 г. на ** - Началник РУП ** към
ОДМВР Смолян се е установило, че протоколът е съставен значително по-късно.
Механизмът на произшествието не е възприет лично от съставителя и той не е посетил
мястото, непосредствено след инцидента, в присъствието на участниците. Отделно от
горното в развилото се производство по обжалване на отмененото наказателно
постановление, категорично не се установява ответника да е управлявал моторната шейна
на път, отворен за обществено ползване или изобщо да е управлявал той шейната. От друга
страна в съдебно заседание, св.С. водача на "*", рег.№ ** застраховано при ищцовото
дружество категорично е посочил, че се е стремял да не навлиза в образувалите се коловози
от снега и едната му гума е вървяла на половин метър от коловоза в близост до паркинга,
където е била паркирана шейната. В случая спорен е и механизма на събитието. Всъщност
такъв не се излага в исковата молба, поради и което би могъл на този етап от
производството да обсъжда същия, в това число и да се правят изводи за наличието или
липсата на виновно поведение. На следващо място не се установява с какво МПС е
извършено соченото нарушение. Посочено е моторна шейна „*“, но не смята, че с това
описание може по какъвто и да било начин да се индивидуализира превозното средство.
Като индивидуализация АНО е написан, че шейната е на лицето ** от гр.Смолян,
независимо, че и двамата полицейски служители в съдебно заседание категорично са
потвърдили, че конкретната моторна шейна не са я виждали. Не е ясно как без да са
виждали шейната са я индивидуализирали, както и как са установили,че той -* Я. кара
шейната на *, как са установили, че * има само една шейна, въобще как са установили
марката и цвета също не е ясно. Нищо реално индивидуализиращо средство не са
установили, поради факта, че не са я виждали. С оглед липсата на категорични данни, от
които да се направи извод за доказаност на предпоставките за ангажиране на регресната
отговорност на доверителя ми на посоченото основание, т.е извършил е нарушение по
Закона за движението по пътищата, счита, че исковата претенция следва да бъде
отхвърлена. Категорично оспорва вида и стойността на заявените вреди.
В с.з. ищецът р.пр. поддържа иска чрез пълномощника си адв.*.
2
Ответникът оспорва иска чрез процесуалния си представител адв.*.
Съдът, след преценка на изложеното от страните в исковата молба и отговора и
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен протокол за ПТП № **,съставен на 08.03.2018г. в 18:30ч.,
съгласно отразеното в който, на 08.03.2018г. в 16:40ч. на път за връх „*“-1,200 км. в к.к. ** е
настъпило ПТП с участици – 1.моторна шейна „*“, собственост на ** и управлявана от
ответника ** и 2. автомобил „* Експерт“ с рег №С*, собственост на „*“ 3000“ООД гр.*,
управлявано от *., при което участник 1 преди да започне маневра движение назад не се
убеждава,че пътя зад него е свободен , в резултат на което блъска движещия се участник 2,
като допуска ПТП с материални щети.Описаните в протокола за ПТП щети са деформирани
задна дясна врата и праг.
Видно от застрахователна полица №* за увредения автомобил „* експерт“ с рег
№** е имало валидно сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество ЗАД „***“ с
период на покритие от 00:00ч. на 29.12.2017г. до 24:00ч. на 28.12.2018г.
Собственикът на увредения автомобил е подал пред застрахователя Уведомление
за щети по МПС, по което е образувана преписка по щета №*, по която е извършен е опис
на щетите, както и съгласно доклада по щета щцовото дружество с преводно нареждане от
23.07.2018г. е изплатило на застрахования сумата от 633,96 лв., като репарация на
причинените щети на увредения автомобил.
Разпитан свидетеля К.С. сочи,че през 2018г. Е участвал в ПТП. Тогава е управлявал
лек автомобил „* експерт“. Отивал е да вземе последните туристи от ресторант „*“, к.к.** и
на връщане го ударила моторна шейна на заден ход, управлявана от ответника А.Я., когото
познава по физиономия. Ответникът давал с шейната на заден ход и го ударил странично в
колата- в плъзгащата врата от дясната страна. След удара не можела да се отваря вратата и
отдолу бил изкривен прага на автомобила. Шейната преди удара дошла от нещо като
паркинг,а той е бил на пътя. След ПТП-то извикали полиция и на Я. бил съставен АУАН
.Ходили на местото с полицаите без *. После дойде * с дядо му - *. * обяснил пред
полицаите, че шейната е на *. Полицаите направили протокола за ПТП след като дошли * и
дядо му- в хотела, а не на място. Полицаите направили оглед на колата., но шейната не са
виждали.Когато се съставял протокола за ПТП ответника е бил там, но оспорвал че той го е
ударил.
Съгласно заключението на назначената и изслушана по делото САТЕ щетите по
автомобил „*“, рег.№** са в причинно - следствена връзка с процесното ПТП възникнало на
08.03.2018 година и щетите съответстват на описаните в констативен протокол за ПТП с рег.
№**/08.03.2018 година, както и в списък на констатирани увреждания на МПС от 09.03.2018
година констатирани от експерт на ЗАД „***“ и заведени по опис на щета *. Вещото лице не
е открило данни за евентуално участие на автомобила в предходно ПТП и неотремонтиране
от такова събитие. Вещото лице дава заключение,че общата средно пазарна стойност на
нанесените щети по лек автомобил марка „*”, модел „Експерт” с рег.№**, към 08.03.2018 г.,
необходима за неговото възстановяване възлиза на 888,23 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск по чл.410 ал.1 т.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД -от застрахователя на
увреденото лице към причинителя на вредите.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да докаже съществуването
на валидно застрахователно правоотношение между него и увреденото лице и заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице.
Съгл.чл.410 ал. 1 от КЗ в редакцията му към момента на изплащането, с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
3
разноски, направени за неговото определяне.
Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките
за ангажиране на регресната отговорност ответника—причинител на щетата. По безспорен
начин от показанията на свидетеля С. се установи, че ответникът е управлявал моторна
шейна и е допуснал ПТП на 08.03.2018 год. ,в резултат на което е причинил имуществени
вреди на автомобил "* Експерт" с рег№ **. Вината на ответника се предполага до доказване
на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а противното по настоящото дело не се установи от
събраните по делото доказателнства. Следва да се отбележи, че фактът налице ли е влязло в
сила наказателно постановление спрямо участниците в ПТП не е от значение за настоящото
производство, тъй като гражданският съд сам и независимо се произнася по въпроса за
деликтната отговорност на ответника.
От разпита на свидетеля С. и заключението на вещото лице се установи,че е налице
причинна връзка между деянието и вредите. Установи се също,че собственикът на
увредения втомобил е имал валидна застраховка "Каско" при ищеца ЗАД “***” към датата
на настъпване на застрахователното събитие. Ищцовото дружество е обезщетило
пострадалия за причинените му вреди. Установи се, че ищецът е заплатил за причинените
вреди застрахователно обезщетение в размер на 633,96лв. Ето защо и на основание чл.410
ал.1 от КЗ, застрахователят има право чрез регресен иск да търси от причинителя на вредите
връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение.
Поради посоченото, искът за присъждането на сумата 633,96 лв. е доказан, както по
основание, така и по размер, и следва да бъде уважен изцяло. Сумата следва да бъде
присъдена, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба –
16.11.2020 год., до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото, ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.1 ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по водене на
делото в размер на 810,00 лв., съгласно представения списък на разноските.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ** с ЕГН ********** с адрес *”, бл.113 , вх.3, ет.1 , ап.1 да заплати на
ЗАД “***” АД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление * сумата от 633,96 лв.-главница,
представляваща изплатено на 12.11.2020г. от ЗАД “***” застрахователно обезщетение по
щета №*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2020 г. до
окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 810,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4