Р Е Ш Е Н И Е
№ 36
гр.Плевен, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №911 по описа за 2022 г. на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Производството по делото е образувано по жалба от М.Г.Г.
*** против Решение №2153-14-132/20.10.2022г. на Директора на ТП на НОИ Плевен,
с което е отхвърлена негова жалба вх.№1012-14-321/20.09.2022г. и е потвърдено
Разпореждане № 1019-14-1003#2/27.07.2022г.
на Ръководител ПО, с което е отхвърлено искането за поправка на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на М.Г..
В жалбата са наведени доводи, че неправилно е
определен размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е
ощетен в материален аспект с около 5000лева. Твърди се, че в издаденото
разпореждане от 30.09.2022г. е извършено документално несъответствие на
получената пенсия през изтеклите години от 06.12.2011г. до 31.10.2022г. Счита
се, че индивидуалният коефициент не може да бъде намаляван, нито увеличаван,
тъй като е лична пенсионна константа според трудовия и осигурителния доход и
вноските направени върху доходи за пенсия. Твърди се още, че описаните в
разпореждането коефициенти за преизчисляване на пенсията не съвпадат с
коефициентите през предишните години и описаните размери на пенсиите не са
истински и не ги е получавал. Счита се също, че от НОИ от началото на
пенсионирането са създали документи с липсваща информация, като скриват
истината за коефициент 2.478 и не го вписват като част от дължимата за всеки
гражданин информация, като представят за истинска информация коефициент 2.145. Твърди
се, че размерът на пенсията е само един и всичко друго е финансова манипулация,
а с представянето на „нови изчисления“ се осъществява подмяна на фактите от
минали събития и производните им грешки. За неправилни се считат и определения
по реда на §7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО размер на пенсията, считано от
25.12.2021г. и този определен, считано от 01.07.2022г., като се твърдят
неистински математически изчисления. Представят се верните, според
жалбоподателя, математически изчисления. В заключение се моли за отмяна на
решението и потвърденото с него разпореждане.
От ответника по делото – Директора на ТП на НОИ Плевен
не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и
отново твърди, че от страна на НОИ е ощетен материално.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт С. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна и се
позовава на експертното заключение по назначената съдебно-икономическа
експертиза. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски
в размер на 150лева за вещо лице.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си
по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Решение №2153-14-132/20.10.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е получено лично от М.Г.
на 24.10.2022г. /л.37 от делото/. Съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО,
срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от
момента на получаване му. Жалбата е
подадена по пощата на 03.11.2022г. и е заведена в ТП на НОИ-Плевен с вх.№1012-14-321#3/04.11.2022г. Предвид изложеното, съдът намира, че
жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен
интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и
е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По Заявление от
27.12.2011г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен, с приложени към него документи, с
Разпореждане №38/26.01.2012г. на Ръководител ПО на М.Г. е отпусната лична
пенсия на осигурителен стаж и възраст, считано от 06.12.2011г. в минимален
размер от 136.08лева.
С Разпореждане
№116/07.03.2012г. на Ръководител ПО е изменена личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст пожизнено по чл.99 ал.1 т.6 от КСО на М.Г. и е определена в
действителен размер от 550.76лева, като е приложен индивидуален коефициент
2.145 и доход за изчисляване размера на пенсията - 1270.20лева.
Със Заявление от 11.04.2012г. до Директора
на ТП на НОИ-Плевен, М.Г. иска да му бъде издадено удостоверение какъв ще бъде
размерът на пенсията, ако не е намален с коеф. SPK= 0.212. По това заявление лицето е
получило писмо от директора на ТП на НОИ- Плевен, в което е посочено, че ако не
се спазва разпоредбата на чл.127 ал.3 от КСО размерът на пенсията би бил
636.27лева /592.17лв.х2,478х43,36%/.
Впоследствие с Разпореждане от
01.04.2013г., Разпореждане от 01.07.2014г. и Разпореждане от 01.07.2015г.
размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Г. е
актуализиран, на основание §3 ал.1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013г. и на основание
чл.100 от КСО.
Във връзка с избора на Г. за прехвърляне
на средствата от индивидуалната партида в универсален пенсионен фонд във фонд
„Пенсии“ на държавното обществено осигуряване и предвид заявление от
03.11.2015г. за преизчисляване размерът на пенсията за осигурителен стаж и
възраст, на основание §51 ал.1 от ПЗР на ЗИДКСО, с Разпореждане
№58/08.12.2015г. на Ръководител ПО е преизчислен размерът на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на М.Г. на 703.81лева, като индивидуалния
коефициент е 2.478, а доходът за изчисляване размера на пенсията е 1467.40лева.
Впоследствие с Разпореждане от 01.07.2016г.,
Разпореждане от 01.07.2017г., Разпореждане от 01.07.2018г. и Разпореждане от
01.07.2019г. размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. е
преизчисляван, а с Разпореждане от 01.07.2020г. и Разпореждане от 01.07.2021г.
на основание чл.100 от КСО е осъвременен на 908.79лева.
С Разпореждане от 01.01.2022г. на
Ръководител ПО, на основание §7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО, е преизчислен,
считано от 25.12.2021г., размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст на М.Г. на 953.24лева.
С Разпореждане от 01.07.2022г. на
Ръководител ПО, на основание §7ж от ПЗР на КСО, е определена считано от
01.07.2022г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Г. в размер на
1124.11лева.
По делото няма данни всичките посочени
по-горе разпореждания да са обжалвани от М.Г..
Със Заявление
вх.№1019-14-103/12.07.2022г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен М.Г. е поискал да
му бъде предоставена информация за изчисляването на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст за периода от 01.07.2021г. до 01.07.2022г., като
бъде запознат с алгоритъма на изчисляването на пенсията по посочени в
заявлението елементи.
По горното
заявление, с Разпореждане №1019-14-1003#2/27.07.2022г. на Ръководител ПО е
отхвърлено искането на М.Г. за поправка на личната пенсия за осигурителен стаж
и възраст. В разпореждането подробно са описани изнесените по-горе
разпореждания, с които на лицето е отпусната първоначалната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, впоследствие осъвременявана, преизчислявана и
индексирана съобразно приложимата нормативна база, както и подробно е изложен
механизмът на преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст
на Г. на основание §7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО, считано от 25.12.2021г. в
размер на 953.24лева и механизмът на изменение на пенсията, считано от
01.07.2022г. на основание §7ж от ПЗР на КСО в размер на 1124.11лева.
Разпореждането е получено лично от Г. на 22.08.2022г.
В указания за
обжалване срок, от Г. е подадена жалба срещу Разпореждане №1019-14-1003#2/27.07.2022г. с изложени доводи за
неговата незаконосъобразност, като се твърди, че още изначално размерът на
пенсията е бил неправилно определен, тъй като умишлено е намален размерът на
индивидуалния коефициент от 2.478 на 2.145, а впоследствие при преизчисляването
на пенсията с два нови коефициента за трудов стаж от 1.35 и 1.20, заместващи
първоначалния коефициент от 1.1 от 2011г., са настъпили вредни последици за
него.
С Решение
№2153-14-132/20.10.2022г. на Директора на ТП на НОИ Плевен е отхвърлена жалбата
на Г. и е потвърдено Разпореждане № 1019-14-1003#2/27.07.2022г. на Ръководител ПО. След установяване на
фактите, горестоящият административен орган първо е отговорил на възражението
на Г. за умишленото намаляване на индивидуалния коефициент от 2.478 на 2.145,
като се е позовал на разпоредбата на чл.127 ал.3 от КСО и нейното приложение,
при което първоначално на Г. е изчислен коефициент 2.145, а при прилагането на
§51 ал.1 от ПЗР на КСО, в сила от 15.08.2015г., и прехвърляне средствата от
индивидуалните партиди в универсален осигурителен фонд във фонд „Пенсии“ на
държавно обществено осигуряване, е извършено преизчисляване на пенсията, като е
определена с нов индивидуален коефициент 2.478. Горестоящият административен
орган подробно е отговорил и на възражението за извършеното преизчисляване на
пенсията на основание §7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО, считано от 25.12.2021г.,
като е описал механизмът на получаване на преизчисления размер пенсия,
позовавайки се на нормите на чл.70 ал.1 от КСО, §53 ал.1 от ПЗР на ЗИДКСО и
чл.100 от КСО. Посочил е още, че именно размерът на пенсията от 953,24лева,
получен на основание §7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО, е използван като база за
последното извършено преизчисляване на пенсията от 01.07.2022г. на основание
§7ж от ПЗР на КСО, като също е описан механизмът на получаване на размера на
пенсията от 1124.11лева. При тези мотиви Директорът на ТП на НОИ-Плевен е
потвърдил Разпореждане № 1019-14-1003#2/27.07.2022г.
на Ръководител ПО.
Именно това решение на Директора на ТП на
НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са предмет на настоящето съдебно
производство.
По делото е назначена и
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема за
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е проследило
относимите нормативни разпоредби и е посочило, че съгласно чл.70 ал.5 и ал.6 от КСО за изчисляването на индивидуалния коефициент се определят 1.съотношението
между средномесечния осигурителен доход на лицето за избран от него тригодишен
период до 31.12.1996г. вкл. и средномесечната работна заплата за страната за
същия период, обявен от НСИ и 2. Съотношението между средномесечния
осигурителен доход на лицето за периода след 31.12.1996г. и средномесечния
осигурителен доход за страната за същия период. На база последното е направило
изчисления и е извело извод, че първото съотношение е 1,593, а второто
съотношение е 2,258, като индивидуалният коефициент на Г. е 2,145 за периода
01.08.1992г.-05.12.2011г. Вещото лице е уточнило, че индивидуалният коефициент
се изчислява, като всяко от изчислените съотношения се умножи по броя на
месеците, за които то е установено и
сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците включени
в периода. Вещото лице е посочило, че във връзка с изявеното желание на Г. за
преизчисляване на отпусната пенсия, изразено в заявлението от 03.11.2015г. е
изчислен нов индивидуален коефициент 2,478, считано от 01.12.2015г., като за
неговото изчисление първото съотношение остава 1,593, а второто е променено на
2,658. В заключението подробно е разяснено и начина на преизчисляване на
пенсията на Г. на основание §7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО, като вещото лице е
посочило начина на образуване на доходът за изчисляване на размера на пенсията
на лицето /средномесечният осигурителен доход на страната, обявен от НОИ за
12-месечния период преди подаване на заявлението за пенсиониране - 592.17лева, се умножи с индивидуалния
коефициент на лицето – 2,478/, което е 1467,40лева. Вещото лице е проследило
осъвременяванията и преизчисляванията на размера на пенсията на лицето за
2013г., 2014г.,2015г. и 2016г., като са посочени основанията за това. За 2017г.
и 2018г. вещото лице е посочило, че са приложими разпоредбите на §53 ал.1 и
ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО и ЗБДОО за съответната година – за 2017г. определеният
процент по чл.70 ал-1 от КСО е 1,126 на сто, а за 2018г. е 1,169 на сто, и с
него се умножава всяка година осигурителен стаж и със съответната
пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж при
служебното преизчисляване от 01.07.2017г. на размерите на всички пенсии,
свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31.12.2016г. За 2019г.
вещото лице е посочило, че увеличението и преизчисляването на пенсиите за
трудова дейност е по реда на §7б и §7в от ПЗР на КСО, като в конкретния случай
по-благоприятен за лицето е размерът, изчислен по §7б – 811,16лева, който се
изплаща от 01.07.2019г. За 2020г и 2021г. вещото лице е посочило, че
осъвременяването на пенсиите се осъществява по реда на чл.100 от КСО. За
осъвремененият размер на пенсията на основание §7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО в
заключението вещото лице е посочило, че приложение има и нормата на чл.70 от КСО, и след направени изчисления е отразило, че осъвременения размер на
пенсията от 25.12.2021г. е 953,24лева.
За размерът на пенсията за изплащане от 01.07.2022г., изчислена по реда
на §7ж от ПЗР на КСО вещото лице е посочило, че размерът на пенсията, определен
към 30.06.2022г. се увеличава с 10 на сто и към него се добавя допълнителните
суми, съобразно §7 ал.1 от ЗБДОО , като общият размер за получаване от лицето е
1124,11лева.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че преизчислените
размери на пенсията на Г. по реда на §7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО и по реда на
§7ж от ПЗР на КСО, както и размерът на индивидуалния коефициент са същите като
в оспорения акт, като посочва че са изчислени съобразно нормативната база,
която е действала през целия период от отпускането на пенсията през 2011г. до
момента. Вещото лице разяснява как е получен новият индивидуален коефициент от
2.478 и от там новият размер на пенсията, който нов размер се изплаща от
01.12.2015г. и въз основа на него всяка година са правени преизчисления и
индексирания на размера.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания
за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите,
добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че
ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-132/20.10.2022г. е
издадено от Директора на ТП на НОИ Плевен, т.е. от компетентен орган по чл.117,
ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по
чл.98 ал.1 от КСО по материя, време и място орган, съобразно приложена на л.76 от делото Заповед №1015-14-223/04.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен.
Оспореното Решение е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити,
включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е
мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките
на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.
По отношение съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила,
настоящият състав съобрази следното:
Следва да се посочи, че в хода на административното
производството М.Г. е изразявал общо недоволство от размерът на личната пенсия
за осигурителен стаж и възраст, но като цяло спорът е сведен до размерът на
индивидуалния коефициент и размерите на пенсията преизчислени по реда на §7е
ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО и §7ж от ПЗР на КСО. Именно тези въпроси са спорни и
в хода на съдебното производство.
Съгласно чл.70 ал.4 от КСО, за пенсиите,
отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент се
изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни
години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор
на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на
отпускане на пенсията. В случаите, когато осигурителният доход на лицето до 1
януари 1997 г. е за период, по-малък от три години, индивидуалният коефициент
се изчислява от този доход. Според ал.5, за изчисляване на индивидуалния
коефициент по ал. 4 се определят:1. съотношението между средномесечния
осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. включително и
средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от
Националния статистически институт;2. съотношението между средномесечния
осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и
средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Съгласно ал.6,
индивидуалният коефициент по ал. 4 се изчислява, като всяко от съотношенията по
ал. 5 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и
сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците,
включени в двата периода.
От доказателствата по делото и
заключението на вещото лице се установява по безспорен начин, че именно
съобразно горните разпоредби е изчислен индивидуалния коефициент на Г. за
периода 01.08.1992г.-05.12.2011г. Вещото лице е направило конкретните
изчисления и е посочило, че първото съотношение е 1,593, второто съотношение е
2,258, и според ал.6 от чл.70 на КСО индивидуалният коефициент е 2,145 /1,593х36м.+2,258х179м.:215м/. Установява се
също, че във връзка с искането от 03.11.2015г. на лицето за преизчисляване на
отпусната пенсия на основание §51 ал.1 от ПЗР на ЗИДКСО /след прехвърляне на
средствата от индивидуалната партида в Универсален пенсионен фонд във фонд
„Пенсии“ на ДОО/ индивидуалния коефициент е преизчислен с нов брутен размер на
осигурителния доход за периода 01.01.1997г.-05.12.2011г., като първото
съотношение не е променено, а второто се променя на 2,658, поради което
индивидуалният коефициент става 2,478. Именно с този коефициент се индексира и
преизчислява размерът на пенсията след 01.12.2015г. До този извод е достигнал и горестоящият
административен орган в оспореното решение, поради което наведените в жалбата
възражения относно индивидуалния коефициент са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на §7е ал.1 от ПЗР на КСО /ДВ бр. 77 от
2021 г., в сила от 25.12.2021г./, на която е направено позоваване в
разпореждането и потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен,
отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021г. включително пенсии се
преизчисляват от 25 декември 2021г. с процент 1, 35 на сто за всяка година
осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този
процент за месеците осигурителен стаж без превръщане, като пенсиите за трудова
злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 24 декември
2021г. включително, се преизчисляват от 25 декември 2021г. със съответния
коефициент по чл.79 ал.1. Според ал.2 на §7е, преизчисляването по ал.1 се
извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което
тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба,
действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021г. включително. Ал.3
регламентира, че преизчисляването на пенсиите по този ред се извършва, ако това
е по-благоприятно за лицето.
В чл.70
ал.1 от КСО / в редакцията ДВ бр.77/2021г., в сила от 25.12.2021г./ е
предвидено, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя,
като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент: 1. 1,35 за
всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част
от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане;2. 1,2 за всяка
година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за
месеците осигурителен стаж – за осигурителния стаж, представляващ разлика между
общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1.
При установената по-горе фактическа обстановка,
съобразно приложимата нормативна уредба и заключението на вещото лице съдът
намира, че разпоредба на §7е ал.1и ал.2 от ПЗР на КСО и чл.70
ал.1 от КСО правилно са приложени от административния орган. По делото не е
спорно, че Г. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната считано
от 06.12.2011г. Т.е. пенсията е с начална дата преди 24.12.2021г. Безспорно е
също, а и се установява от събраните по делото доказателства и от заключението
на вещото лице, че на оспорващия е зачетен общ осигурителен стаж към датата на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия от първа категория
21год.3мес.11дни и от трета категория 3год.11мес.24дни, общ осигурителен стаж
25год.3мес.5дни, който превърнат към трета категория е 39год.5мес.12дни, т.е.
разликата между общ осигурителен стаж превърнат към трета категория и
осигурителен стаж без превръщане е 14г.2мес. Инд.коефициент е 2,478,
средномесечния осигурителен доход за страната обявен от НОИ за периода от
м.12.2010г. до м.11.2011г. е 592,17лева и при съобразяване разпоредбата на
чл.70 ал.1 от КСО и общ процент за изчисляване на пенсията – 51,09% се получава
размер на пенсия 749,69лева. След осъвременяване размера на пенсията за 2013г.,
2014г., 2015., 2016г. и 2020г., се получава размер на осъвременената пенсия от
25.12.2021г. - 953,24лева. По изложените
съображения, съдът намира, че при преизчисляване на пенсията на М.Г. по реда на
§7е ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО, административният орган правилно е приложил закона,
спазен е редът, както и начинът за преизчисляване на пенсията, съобразно
посочената разпоредба. Предвид последното и правилно е отказано изменение на
размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето.
В тази връзка, настоящия състав на съда не споделя
наведените от оспорващия доводи, за неправилно определен размер на пенсията.
Анализът на разпоредбата на § 7е от ПЗР
на КСО сочи, че преизчисляването на пенсиите на това основание, за
разлика от осъвременяването им по чл. 100 от КСО, каквото последно е извършено от 01.07.2021 г., не представлява
увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент.
Преизчисляването на пенсиите в посочената хипотеза се изразява в ново изчисляване
на първоначално определения размер на пенсията със законодателно установената
по-висока тежест на зачетения осигурителен стаж, върху който след това се
начисляват всички осъвременявания и преизчислявания на пенсията, от датата на
отпускане или преизчисляване на пенсията до настоящия момент.
Съгласно §
7ж ал.1 (ДВ, бр.
51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) през 2022г. пенсиите не се осъвременяват
по чл. 100.
А според ал.2, размерът, определен по реда на този кодекс към 30 юни 2022 г.,
на пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31
декември 2021 г., се увеличава от 1 юли 2022 г. с 10 на сто. След увеличението
по изречение първо в размера на пенсията се включва сумата от 60 лева,
изплащана на основание ПМС №
479/21г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното
обществено осигуряване за 2021г. и сумата по § 7, ал. 1 от
ПЗР на ЗБДОО за 2022 г., когато има такава.
От
доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице се установява по
безспорен начин, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.,
считано от 01.07.2022г. е определена в
правилен размер от 1124,11лева, като размерът на пенсията към 30.06.2022г. от
953,24лева е увеличен с 10 на сто и към него са прибавени допълнителните суми
съобразно §7 ал.1 от ЗБДОО. Предвид изложеното неоснователно е и възражението в
тази насока, изложено в жалбата на М.Г..
Воден от горното съдът намира, че
оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него
разпореждане са правилни, постановени в съответствие на материалния закон и
събраните доказателства. Жалбата на М.Г. като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и направено
своевременно искане за присъждане на разноски, следва на основание чл.143 ал.3
от АПК в полза на ТП на НОИ-Плевен да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 150лева, представляващи внесен депозит за вещо лице.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Г. *** против Решение №2153-14-132/20.10.2022г. на
Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена негова жалба
вх.№1012-14-321/20.09.2022г. и е потвърдено Разпореждане № 1019-14-1003#2/27.07.2022г. на Ръководител ПО, с което е отхвърлено
искането за поправка на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА М.Г.Г. ***, ЕГН: **********, да заплати в полза
на ТП на НОИ-Плевен направените по делото разноски в размер на 150лева /сто и
петдесет лева/.
Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез
Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/