№ 11266
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110170626 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба с вх.№ 268299/02.12.2022г., подадена от процесуалния
представител на ответниците – Г. И., Н. И. и Т. И. - адв. Х. Т. с искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Поддържа, че разноските са
неправилно изчислени, като в негова полза следва да се присъдят такива в по – голям
размер, съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът е сезиран и с молба с вх.№ 283177/19.12.2022г., подадена от процесуалния
представител на ответниците – Б. И. и А. И. - адв. П. А., с искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските. Поддържа, че са били присъдени
разноски само по отношение на друг представляван от него ответник – К. И., но не и за Б. И.
и А. И..
Насрещната страна е взела становище за неоснователност.
Молбата с вх.№ 268299/02.12.2022г., подадена от процесуалния представител на
ответниците – Г. И., Н. И. и Т. И. - адв. Х. Т. с искане за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските е допустима, но неоснователна. В случаите, в които
адвокатското възнаграждение се определя въз основа не на договорено между страните
такова, а на основание Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското
възнаграждение, във вр. с чл. 36, ал. З ЗА, възнаграждението следва да се определи въз
основа на така определената цена на предявения иск. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
наредбата, цитирана по-горе, предвижда размера на адвокатското възнаграждение да се
определя въз основа на материалния интерес по делото. Материален интерес, съгласно
разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското
възнаграждение следва да се разбира цената на иска, определен към момента на неговото
предявяване. Това е размерът, върху който се дължат държавни такси, това е и размерът, по
който се определя минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение. (така
съгласноРешение № 208 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1261/2016 г., IV г. о., ГК,).
Конкретното производство е протекло по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Неговият материален
интерес е равен на сбора от сумите, претендирани от заявителя спрямо длъжниците му, по
реда на чл.410 от ГПК, за което заявителят е заплатил и дължимата в заповедното
производство държавна такса – по арг. от чл.12, т. 1 от Тарифата за държавните такси - 2 %
от интереса, но не по – малко от 25 лева. Такава такса е платил ищецът – 2 % от интереса и
1
при завеждане на исковото производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, след подадени от
длъжниците възражения срещу заповедта за изпълнение.
След като това е интересът (глобалната сума), въз основа на който се определят
дължимите в производството държавни такси, то следва това да е интересът, който да служи
за база при определяне и на адвокатското възнаграждение, което не е отнапред договорено
между довереник и доверителя. По тази причина, съдът намира, че определил коректно и
правилно с постановеното от него решение дължимото адвокатско възнаграждение, при
горните съображения, и не следва да уважава молбата на адв. Т. за изменение на
постановеното решение в частта на разноските.
По молбата с вх.№ 283177/19.12.2022г., подадена от процесуалния представител на
ответниците – Б. И. и А. И. - адв. П. А., с искане за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, съдът намира следното :
Разпоредбата на чл.80 от ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане
на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение
на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска
изменение на решението в частта му за разноските. По делото ответниците Б. И. и А. И. не
са представили списък по чл.80 ГПК. В същото време искането, обективирано с молбата от
19.12.2022г. е именно за изменение, а не за допълване на решението в частта за разноските,
доколкото съдът е разпределил отговорността за разноски между страните съобразно изхода
на делото.
По тези съображения и с оглед изричната разпоредба на чл.80 от ГПК, съдът приема,
че молбата следва да бъде оставена без разглеждане. В този смисъл т.9 от ТР № 6/2013г. по
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид на изложеното съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
ответниците – Г. И., Н. И. и Т. И. - адв. Х. Т. за изменение на постановеното решение №
13493/25.11.2022г. по гр. д. № 70626/2021г., по описа на 176 състав на СРС, в частта за
разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ с вх.№ 283177/19.12.2022г., подадена от
процесуалния представител на ответниците – Б. И. и А. И. - адв. П. А., с искане за
изменение на постановеното решение № 13493/25.11.2022г. по гр. д. № 70626/2021г., по
описа на 176 състав на СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС, в двуседмичен
срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2