РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Русе, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Силвия Павлова
Татяна Черкезова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20244500500586 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази :
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
„Водоснабдяване и кана*, представлявано от управителя И.М., е
обжалвало Решение № 321/12.03.2024 г., постановено по гр.д. № 4360/2023 г.
по описа на Районен съд-Русе, с което са уважени предявените против
дружеството искове за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудов
договор и лихва за забава, и са присъдени разноски в полза на ищеца.Излага
съображения за неправилност на решението поради нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон.Жалбоподателят моли
въззивният съд да отмени решението и да постанови друго, с което да
отхвърли исковете, при законните последици.
Въззиваемият Д. И. Й., ЕГН **********, от гр.Р., изразява становище, че
жалбата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно и моли да
бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото
доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима. За да се произнесе по жалбата съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. И. Й. искове
1
против „Водоснабдяване и канализация“ ООД за заплащане на обезщетение по
т.8 от Допълнително споразумение сключено на 23.06.2022г. към трудов
договор № 60/26.09.2016 г., дължимо при прекратяване на трудово
правоотношение в размер на 44812лв и мораторна лихва в размер на 146,98лв
за периода от 09.08.2023г. до 17.08.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че е бил в
трудово правоотношение с „Водоснабдяване и канализация“ ООД, прекратено
със Заповед № 28/17.07.2023г. на управителя на дружеството, на основание
чл.328,ал.2 КТ, считано от датата на връчване на заповедта. Твърди, че е
заемал длъжността „Началник на ремонтно звено транспорт“. Съгласно т.8 от
Допълнително споразумение №588 от 23.06.2022г.сключено към трудов
договор №60 / 26.09.16г., работодателят се задължил да заплати обезщетение
при прекратяване трудовия договор по негова инициатива, в размер на
брутното трудово възнаграждение за всяка година общ трудов стаж към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение. Към момента на прекратяване
на трудовия договор ищецът имал над 17 години трудов стаж, което било
известно на работодателя, който му начислявал ежемесечно „клас прослужено
време“.
След връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение Й. установил, че ответникът не начислил дължимото
обезщетение, съгласно сключеното Допълнително споразумение №588 от
23.06.2022г., поради което с нотариална покана, връчена на 31.07.2023г. до
управителя на „В и К „-ООД поканил работодателя да заплати обезщетението,
но и до момента на подаване на исковата молба ответникът не е заплатил
обезщетението.В исковата молба е посочено, че последното брутно трудово
възнаграждение, получено при пълен работен месец, преди датата на
едностранното прекратяване на договора, е в размер на 2636лв. , което
включва основна заплата, допълнително възнаграждение за професионален и
трудов стаж и …“социални суми“ в размер на 150лв. Обезщетението, дължимо
на основание т.8 от горецитираното допълнително споразумение възлиза на
44812лв. В исковата молба се излагат доводи за дължимост на обезщетението,
тъй като, на основание чл.66, ал.2 КТ, в допълнителното споразумение от
23.06.2022г. с работодателя били договорени по-добри условия при
прекратяване на трудовото правоотношение, както и че съгласно посочената
правна норма, страните биха могли да уговорят всички условия, свързани с
предоставянето на работна сила, които не са уредени с повелителни
разпоредби на закона и са по- благоприятни за работника от установените с
Колективен трудов договор.
От представената в първоинстанционното производство длъжностна
характеристика за длъжност „Началник на ремонтно звено транспорт“,
ищецът Д. Й. е заемал ръководна длъжност. В случая основанието за
уволнение на ищеца е сключен нов договор за възлагане на управлението на
2
“Водоснабдяване и канализация“ ООД с управителя на дружеството –
чл.328,ал.2 КТ. Искът за заплащане на претендираното обезщетение е основан
на т.8 от Допълнително споразумение сключено на 23.06.2022г., която има
следното съдържание: „Заповед № 43/22.06.2022 г. за увеличение на ОРЗ на
персонала не пряко зает в производствения процес. При прекратяване на
трудовия договор по инициатива на работодателя, същият дължи обезщетение
в размер на брутното трудово възнаграждение за всяка година общ трудов
стаж към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Останалите
клаузи от трудовия договор остават непроменени. “ За работодател
споразумението е подписано от изпълняващ длъжността, определен със
заповед от 21.06.2022г.
В мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че договорената
клауза в т.8 от ДС №588/23.06.2022г. следва да се преценява само с оглед на
това дали предвижда по-благоприятни за работника или служителя срок и/или
размер на обезщетението.Посочено е, че уговорката е валидна, тъй като не
нарушава повелителни разпоредби на закона и предвижда по-благоприятни
условия за работника/служителя“.
Действително, разпоредбата на чл.66, ал.2 КТ предвижда възможност
страните по трудов договор да уговорят клаузи в трудовия договор, които са
по- благоприятни за работника или служителя от установените в закона и
колективния трудов договор. В процесния случай, при тълкуване процесната
клауза следва да се съобразят обстоятелствата, при които е договорена, с
оглед изясняване действителната воля на страните. На практика уговорката по
т.8. идентична с нормата на чл.331 КТ, предвиждаща заплащане обезщетение
при прекратяване трудовото правоотношение по инициатива на работодателя,
което води до извод, че страните са постигнали съгласие относно размера на
обезщетението при прекратяване трудовото правоотношение по инициатива
на работодателя. Разпоредбата на чл.331 КТ визира самостоятелно основание
за прекратяване на трудовия договор, различно от прекратяването с
предизвестие по чл.328 КТ. Прекратяването на трудови договори на едни
служители при основанието на чл. 331 КТ не променя материалните
предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с други
служители на основание чл. чл. 328 КТ-прекратяване на трудов договор с
предизвестие. За прекратяване на трудовия договор по инициатива на
работодателя срещу заплащане на обезщетение е необходимо отправяне на
предложение от страна на работодателя, което съдържа два основни
реквизита: дата на прекратяване и предложеното обезщетение.
Прекратяването на трудовия договор на основание чл.328,ал.2 КТ изисква
отправяне на предизвестие и включва сключен договор за управление на
предприятието; 2) уволнението да е извършено след започване на
изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца; 3)
уволненото лице да заема ръководна длъжност. Следва накратко да се посочи,
че ако е уговорено изплащане на посоченото обезщетение при прекратяване
на трудовия договор и на други основания, извън тези по чл.331 КТ, това
3
противоречи на добрите нрави. Това е така, защото ако се приеме, че
ответното дружество дължи претендираното обезщетение и при прекратяване
на трудовото правоотношение на основанията по чл.328 КТ, съответният
работник/служител, с когото е подписано споразумение, не следва да се
освобождава от заеманата длъжност под страх от заплащане на прекомерно
обезщетение,
Извън горното следва да се посочи, че с клаузата по т.8 от
споразумението противоречи на добрите нрави и е в нарушение на принципа
за добросъвестност по чл.8 КТ - трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. С
уговорения размер на обезщетение е нарушено и изискването съгласно § 1,
т.3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор
публичните средства да се разходват и управляват икономично, ефективно и
ефикасно. Натоварването на дружеството с изключително високи разходи,
като условие за упражняване на дадени от закона безусловни права нарушава
и трите цитирани изисквания за икономичност, ефективност и ефикасност при
управлението на публичните средства.Това е основание за недействителност
на клаузата.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че на ищеца не се
дължи заплащане на обезщетение по т.8 от Допълнително споразумение,
сключено на 23.06.2022г., дължимо при прекратяване на трудово
правоотношение на основание чл.328,ал.2 КТ, ведно с лихва за забава.
Решението на първоинстанционният следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до същия краен резултат, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който не страда от пороците, визирани в
жалбата и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат
направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
8500 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №321/12.03.2024 г., постановено по гр.д. №
4360/2023 г. по описа на Районен съд-Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. И. Й. от гр. Русе, ул. “П.” №**, вх.*, ет.*,
ЕГН ********** против „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Д.“ № 6 искове за
заплащане на сумите 44812.00 лв обезщетение по чл.220, ал.1 във вр. с чл.66,
ал.2 КТ, вр. с т.8 от Допълнително споразумение №588/2022г. , заедно със
законната лихва, считано от 17.08.2023г. до окончателното изплащане, 146.98
4
лв лихва за забава за периода от 09.08.2023г. до 17.08.2023г.
ОСЪЖДА Д. И. Й. от гр. Р., ул. “П.” №**, вх.*, ет.*, ЕГН **********
против „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Д.“ № 6 сумата 8500лв разноски за
адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5